№ 693
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330114059 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата по чл.8 от сключения
между страните договор за потребителски кредит № *** от 26.02.2021г.
В исковата молба от Д. С. А. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че между страните бил
сключен Договор за кредит, по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в
размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 % и годишен процент
на разходите – 49.82 %. В клаузата на чл. 6 от договора било установено задължение за
заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство,
което да отговаря на условията на чл. 23 от Общите условия към договора. В случай на
непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил да заплати
неустойка в общ размер на 676.94 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.
Ищецът твърди, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит и
последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Посоченият фиксиран лихвен
процент счита, че не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като
уговорената неустойка представлявала добавък към възнаградителната лихва. Поради по-
високия лихвен процент нараствал и ГПР, но той не бил обявен на потребителя.
Договореният размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Сочи, че
още със сключване на договора била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Така формулирано това задължение имало за цел единствено
получаване на допълнително парично плащане по договора от потребителя, уговорено
изначално, водещо до нарастване на погасителната вноска по кредита. Твърди, че
непредставянето на обезпечение само по себе си не води до претърпяването на вреди от
1
кредитора, които да бъдат обезщетени от потребителя. Задължението било уговорено така,
че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до пораждане на
уговорената санкция. Твърди, че неустойката не притежава присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции, което води единствено до оскъпяване на кредита, както и до
сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за
заемодателя. Счита, че задължението за заплащане на неустойка представлява разход по
кредита, поради което посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на
действително приложения поради невключване на задължението за заплащане на неустойка
в ГПР. Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка по чл. 8 от договора, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие
между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Претендирани са
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от „Сити Кеш“ ООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от
26.02.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. С. А., по силата на който е предоставена
заемна сума в размер на 1200 лв., с дата на първо плащане 05.03.2021г. и дата на последно
плащане 06.08.2021г., ведно с Приложение № 1 – погасителен план към договор за кредит №
***. В чл.8 от договора е предвидено, че с подписване на договора кредитополучателят
декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че не предостави
договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от Общите условия към договора за
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 676.94 лв., с начин
на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество, видно от приложената
на лист 14 разписка. Ответното дружество е било редовно уведомено и за първото по делото
заседание, видно от разписката на лист 19. В изпратеното до страната съобщение за
насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно
заседание ответното дружество не изпраща законен или процесуален представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
2
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната
следва да се присъдят направените разноски в размер от 50 лв. държавна такса, както и
сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, която ще се присъди на адв.Н., с оглед
представения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който правната
помощ е оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.8 в договор за
потребителски кредит № *** към искане № *** от 26.02.2021г., сключен между Д. С. А.,
ЕГН ********** от *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител ***.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на Д. С. А.,
ЕГН ********** от *** сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на адв. С. Н.,
вписан в ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3