Решение по дело №1081/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. С. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. "Даме Груев" №54, ет.4, ап.11, против Решение № 2026/30.12.2023 г., постановено по АНД № 4554/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0432-001008/02.06.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на С. С. М., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като към 12.04.2023г. не са били настъпили правните последици от прекратяването на регистрацията на процесния автомобил. Посочва, че прекратяването на регистрацията вкл. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка, която е изпълнена преди да са изтекли сроковете за нейното оспорване. В тази насока е направено позоваване на съдебни актове на Пловдивски административен съд от 2020г., 2022г. и 2023г. Допълнително в жалбата е посочено, че щом собственикът не е уведомен за прекратяването на регистрацията на по-силно основание жалбоподателят, който не е собственик, като водач няма как да се счита за уведомен и не съществува задължение да предполага в кой точно момент ще бъде постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. На следващо място е посочено, че С. М. не е приел лично автомобила, а го е управлявал тестово след ремонт. Поддържа се, че в настоящия случай е изключен умисъла, но и непредпазливостта. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора – адв.И., поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество.

Ответникът – Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив в писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита жалбата за лишена от основание.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 12.04.2023 г. в 15:55 часа в гр. Пловдив, на бул. "Никола Вапцаров“ до номер 17 с посока на движение от запад към изток управлява товарен автомобил марка Ситроен, модел Берлинго с рег. № [рег. номер], собственост на „Д И Д ЕКСПРЕС“ ЕООД, което МПС в момента на проверката не е било регистрирано по установения ред. Регистрацията на управлявания от касатора товарен автомобил била прекратена на 13.01.2023г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът е подписан без възражения.

В Районна прокуратура гр.Пловдив е образувана прокурорска преписка вх. № 5663/2023г. във връзка с изпратени по компетентност материали от 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, в които се съдържат данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С Постановление от 18.05.2023г. на прокурор при РП Пловдив е отказано да се образува досъдебно производство, като материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Въз връзка с Постановлението от 18.05.2023г., на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН е издадено обжалваното НП, с което на С. С. М., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

С обжалваното Решение № 2026/30.12.2023 г., постановено по АНД № 4554/2023 г., Пловдивски районен съд е потвърдил посоченото наказателно постановление.

За да постанови този резултат районен съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направен е извод, че от страна на С. М. по безспорен и категоричен начин е осъществен съставът на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Според мотивите на оспорения съдебен акт, прекратяването на регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП. За неоснователно е прието възражението за несъставомерност на деянието от субективна страна, като съдът е посочил, че М. не е собственик на въпросното МПС, но от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. За ирелевантни към нарушението съдът е приел обстоятелствата, че автомобилът е бил с поставени табели, кой е приел МПС за ремонт и придружаващите го документи, както и причината, поради която товарният автомобил е бил управляван от М.. Районен съд се е позовал на разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и е посочил, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, М. следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По отношение на размера на наложените наказания в мотивите на съдебния акт е посочено, че административнонаказващият орган се е съобразил с критериите на чл.27 от ЗАНН, като е наложил наказания в предвидения от законодателя минимален размер и същите не подлежат на ревизиране. Районен съд е приел, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, като се е позовал на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП и допълнително е посочил, че липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид. По отношение на отнетите контролни точки в съдебния акт е посочено, че отнемането на точките е последица, която възниква ex lege, след влизане в сила на НП и няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част постановленията изобщо не подлежат на съдебен контрол.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на посочените в НП дата, място и час, С. М. е управлявал моторно превозно средство марка Ситроен, модел Берлинго с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 13.01.2023 г. на основание от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията, че деянието е несъставомерно и че щом собственикът не е уведомен за прекратяването на регистрацията, на по-силно основание М., който не е собственик, като водач няма как да се счита за уведомен. По аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятно засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Касаторът, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик или от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Както е посочено и в мотивите на оспорения съдебен акт, М. като водач е следвало да положи усилия и да се информира от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация, като най-малкото, което е могъл да направи е да провери предоставеното свидетелството за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава М. от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от М. автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Както е посочил и районен съд, всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и др.

В този смисъл е актуалната съдебна практика на Административен съд – Пловдив: Решение № 6328 от 12.07.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 949/2024 г., Решение № 2615 от 19.03.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 129/2024 г., Решение № 2880 от 27.03.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 218/2024 г., Решение № 4534 от 21.05.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 403/2024 г.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2026/30.12.2023 г., постановено по АНД № 4554/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.