№ 14136
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110137639 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “Б.М Б“ ЕООД, с ЕИК ....... срещу
ЗД „Б И“ АД, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ в размер на 3 000 лв., която сума
представлява застрахователно обезщетение по Щета № **********/06.03.2023 г. за
претърпените от ищеца имуществени вреди по собствения му л.а. „Опел“, модел „Астра“,
рег. № СА .. МА, от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-
транспортно произшествие на 05 срещу 06.03.2023 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.07.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че на 05 срещу 06.03.2023 г. на адреса по местодомуването на лек
автомобил „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА в гр. София, ж.к. Младост-1“ пред блок
57 са му нанесени увреждания, докато автомобила е в паркирано състояние, изразяващи се в
повреди по лайсната на предна лява врата, лайсна на задна лява врата, облицовка на предна
броня с отвори на фарове за мъгла, преден ляв калник, преден ляв тас, предна лява джанта –
стоманена, ляво странично огледало, лява предна врата, задна лява врата, панел-заден ляв
/калник/ на пета врата, част от които за подмяна, а други за боядисване. Уврежданията били
причинени от неизвестен извършител и при неизяснен механизъм, за което собственика на
увредения лек автомобил – ищеца по делото уведомил незабавно застрахователя си по
застраховка „Каско“ – ответника ЗД „Б И“ АД, пред който била образувана Щета №
**********/06.03.2023 г.
Ищецът твърди също, че между него и ответното дружество е имало сключена
застраховка „Каско“ за лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА, обективиран
в застрахователна полица № 22990020358, със срок на действие от 05.11.2022 г. до 04.11.2022
г. Твърди, че застрахователната премия е платена еднократно при сключване на
застраховката. При завеждане на щетата бил изготвен опис на щетите, но въпреки това
вместо възлагателно писмо ищеца получил писмо от 05.04.2023 г., в което бил обективиран
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, с мотив, че уврежданията, за които се
1
претендира изплащане на обезщетение по преписката „не биха могли да настъпят при
декларираните от ищеца условия, тъй като уврежданията по автомобила са настъпили във
времето и са с разнороден характер“. С оглед извършения отказ от плащане, за ищеца е
налице правен интерес от търсената искова защита.
В производство по чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, в о.с.з. на
03.11.2023 г. по делото е прието заключение по САТЕ, по въпросите относно вероятния
механизъм на настъпване на уврежданията по застрахования лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“, рег. № СА .. МА и стойността на ремонтните дейности, по средни пазарни цени,
необходими за възстановяването на увредения автомобил в състоянието му преди
инцидента.
По искане и на двете страни, в производството са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на трима свидетели, с показанията на които се установяват въведените
от тях факти и обстоятелства, във връзка с установяване на щетите, вида им, действията на
застрахованото лице при образуване на Щетата за ликвидиране на последиците от
процесното събитие.
Приети са и множество писмени доказателства, представени от ищеца с исковата
молба.
Ответникът ЗД „Б И“АД, ЕИК ...., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по основание
и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
страните по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „Опел Астра“ с
рег. № СА .. МА, обективирано в посочената застрахователна полица № Е22990020358 от
03.11.2022 г. Поддържа, че процесното събитие не представлявало покрит застрахователен
риск, тъй като се касаело за увреждания получени при механизъм различен от декларирания
от застрахованото лице. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените
в производството съдебни разноски. Представя също писмени доказателства. Сочи
свидетел, чийто показания желае да бъдат събрани и поставя допълнителни въпроси към
допуснатата по искане на ищеца авто-техническа експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след съвкупна
преценка на приетите по делото доказателства и на разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, като съдът с доклада по делото е
обявил за безспорни обстоятелства, че между страните е налице валидно сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА ..
МА, обективирано в застрахователна полица № Е22990020358 от 03.11.2022 г. Не е спорно
също, че в периода на застраховката, обекта на застраховане е претърпял пътен инцидент, от
който за него са произтекли имуществени вреди, описани от ответното дружество в Опис на
щета № 3. По процесната Щета № **********/06.03.2023 г., застрахователя-ответник е
постановил отказ от изплащане на обезщетение, позовавайки се на чл.5.1. от ОУ на
застраховка „Автокаско“ и мотивирайки отказа с наличието на противоречия между
декларираните от застрахования условия, при които е настъпило събитието и действителния
механизъм на ПТП.
С оглед твърденията на ищеца и заявените от ответника възражения, съдът е
разпределил и доказателствената тежест между страните за релевантните по делото факти,
като е указал на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията
си относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на
застрахователното покритие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за
2
което застрахователят носи риска, вида и размера на причинените вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
дълга, за което не сочи доказателства, както и останалите си правоизключващи възражения,
в т.ч. че е налице основание по Раздел III от ОУ „Изключени рискове“ даващо право на
застрахователя да откаже плащане на дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“.
Видно от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС,
сключена между страните и ОУ на ответника, приложими към датата на събитието
/приложени на л.8 и л.23-29 от делото/ едно от основните покрития на застраховката по
всички клаузи „Пълно Каско“, „Каско Селект“и „Хит Каско“ е „покриване на повреди на
застрахованото СПС причинени от следните рискове: Пътнотранспортно
произшествие при сблъскване или удар на СПС помежду им или с други подвижни или
неподвижни предмети, животни или хора (включително в паркирано състояние)
отваряне на капак или врата на СПС по време на движение“, за което застрахования
собственик е заплатил застрахователна премия в размер на 471,94 лв., на една вноска, а
застрахователя се задължил да заплати застрахователна сума от 5300 лв. при настъпване на
събитие, представляващо застрахован риск, с период на валидност на полицата от 00,00 ч. на
05.11.2022 г. до 24,00 ч. на 04.11.2023 г.
Няма спор между страните, че в срока на застраховката, автомобила на ищеца „Опел
Астра“ с рег. № СА .. МА е претърпял произшествие в периода между 05.03.2023 г. и
06.03.2023 г., при което е получил имуществени повреди по цялата лява страна на
автомобила, като спора между страните е по отношение на механизма, при който са
настъпили вредите.
От свидетелските показания на водените от ищеца двама свидетели, се установява, че
автомобила на ищеца е увреден вечерта на 05.03. срещу 06.03.2023 г., пред блок 57 в ж.к.
Младост-1, където бил паркиран от водача си Б Б. Това бил обичайния адрес на
местодомуване на автомобила, който макар фирмен такъв, служел и като личен автомобил
на управителя на ищцовото дружество, като последния го паркирал обикновено пред блока,
в който живеел. Двамата свидетели - Архангелов и Иванов, независимо един от друг
свидетелстват, че са видели автомобила на ищеца рано вечерта на 05.03.2023 г. паркиран
пред блока и в изправно състояние, а на другата сутрин 06.03.2023 г. същия вече бил с
получени увреждания по цялата лява страна. Автомобилът не бил местен, което дава
основание на свидетелите да заключат, че уврежданията са получени докато МПС е било в
паркирано състояние, от минаващ покрай него автомобил, на който водачът се е разсеял и не
спазил необходимата странична дистанция. По делото не се събраха доказателства,
установяващи тезата на ответника, че вредите по процесния автомобил са причинени в
движение, за които действия застрахованото лице да носи отговорност и в този смисъл да е
налице противоречие между декларирания от него механизъм на настъпване на вредите и
действително настъпилото събитие.
Декларирания при завеждане на щетата пред ответното дружество механизъм се
потвърждава и от заключението по САТЕ, прието без възражения от страните, което и съдът
кредитира изцяло, и от което се установява, че всички описани от ответника щети по
автомобила на ищеца е възможно да настъпят от описания от него механизъм, т.е. в
3
паркирано състояние от преминаващ странично товарен автомобил с широки лайсни, при
заден ход от автомобил с извънгабаритен товар (тръби или друг стърчащ елемент). Вещото
лице е категорично, че увреждания не са получени от задиране в стена, колче, плоча или
друга твърда повърхност, а са резултат от контакт с облицовката на задна броня на друг
автомобил или с някакъв ПВЦ елемент.
Свидетелят на ответника – В потвърждава, че ищеца Б се явил в офиса в кв. „Младост“
където попълнил уведомление за щета, в което декларирал същия механизъм т.е. вреди
получени на паркинг, като единствената причина за постановения отказ била, че след
допълнителен оглед експертите на дружеството заключили, че описаните щети, които
започват навътре в предната броня, т.е. не са директно отстрани, а започват малко
отпред вляво и все едно правят обиколка и продължават назад, трудно биха се получили в
паркирано състояние, а най-вероятно са резултат от движение или при маневра и удар с друг
автомобил.
Показанията на този свидетел, сочат, че експертите на дружеството – ответник са
изразили съмнение получените щети да са настъпили в паркирано състояние, като са
изказали хипотеза за вероятния механизъм на настъпване на вредите, но същите не сочат
категорично на различен от описания от ищеца механизъм, нито установяват последния
умишлено да е декларирал неверен такъв. Следователно, показанията на св. В, не са годни
да опровергаят изнесения от ищеца механизъм на ПТП – в паркирано състояние, който пък
от друга страна се установява от показанията на водените от ищеца двама свидетели и
заключението на САТЕ и дадените от в.л. допълнителни устни обяснения в о.с.з. При тази
доказателствена съвкупност, съдът приема, че ищеца установява по делото изложения в ИМ
механизъм на настъпване на вредите по собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
СА .. МА, докато е бил на паркинг пред дома му в кв. „Младост-1“, бл.57, в нощта на 05
срещу 06.03.2023 г.
Като извод се налага, че ответника, въпреки възраженията си по делото, не установява
щетите по автомобила на ищеца да са резултат от друго събитие, различно по механизъм и
време на настъпване, от декларираните от собственика на автомобила, при завеждане на
щетата, с оглед на което не се установява наличие на обстоятелства, които да освобождават
застрахователя от отговорността за плащане на застрахователно обезщетение. Ответното
дружество е нямало право да откаже плащане, най-малко на посоченото в постановения
отказ, основание „че констатираните увреждания са с различен характер от заявеното
събитие посочено в уведомление за щета на МПС, както и че характерът им не
кореспондира с такива, получени при паркирано състояние“.
По размера на иска:
По отношение размера на претенцията, от изслушаното и прието без възражения от
страните заключение на САТЕ, се установява, че всички описани в опис на щета от
ответника, увреждания е възможно да се получат едновременно, от едно и също събитие и
при паркирано състояние, а стойността, необходима за отстраняването им и възстановяване
на автомобила във вида преди събитието, по средни пазарни цени възлиза на 2141,81 лв. с
ДДС.
4
Дължимото обезщетение следва да е равно на размера на вредата към настъпването на
застрахователното събитие.
Според чл.HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2022&ToPar=Art273_Al2_Pred1&Type=201/"386HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2022&ToPar=Art273_Al2_Pred1&Type=201/", ал.2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема,
че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е по пазарната му стойност /тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно
техническо състояние, тоест, годно за движение/. Няма данни автомобила към датата на
събитието да е бил в лошо състояние, катастрофирал, да не е бил в движение и др., което би
оказало влияние върху действителната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/. Вещото
лице е отбелязало, че всички увредени части/детайли, подлежащи на подмяна или ремонт
кореспондират с установения по делото механизъм на ПТП и биха могли да се получат при
него, поради което следва да бъдат обхванати от дължимото от застрахователя обезщетение.
Следва да се посочи също, че застрахователя дължи застрахователно обезщетение
независимо дали застрахования сам е извършил поправянето на щетата и е заплатил ремонта
или не е извършил такова поправяне, като реалното плащане от страна на застрахования, не
е елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на правото на застрахования да
получи плащане за застрахованото му и увредено имущество.
В подкрепа на изложеното е и константната практика на ВКС, изразена в редица
решения, като Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение №
209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на
ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009
г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата
практика на ВКС.
Съгласно чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Според
заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2141, 81
лв. с ДДС.
Въпреки приетото без възражения от страните заключение по САТЕ, ищецът не
5
предприе оттегляне на претенцията си за размера над установения от в.л. до предявения от
него такъв от 3000 лв., поради което искът му ще следва да се уважи частично, а за разликата
до 3000 лв., съответно отхвърли, като неоснователен.
Предвид горното размерът на обезщетението, който ищецът има право да получи от
ответника е установената от в.л. средна стойност на ремонтните работи за възстановяване на
автомобила, установена към датата на ПТП или сумата от 2141, 81 лв. с ДДС, до който
размер следва да бъде уважен предявения иск по чл.405 от КЗ.
Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от предявяването на иска, като законна последица от уважаването на
главния иск, е дължима, предвид липсата на доказателства за плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение към датата на устните състезания. Ето защо, на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 2141,81 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.07.2023 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни – ищецът до уважения
размер, а ответника за отхвърлената му част. Такива се претендират като ищеца е
представил и Списък по чл.80 от ГПК. Видно от същия, ищеца е направил разноски в
производството в размер на 1320.00 лв., от която сума 120.00лв. – заплатена държавна такса;
300. 00 лв. - депозит за вещо лице и 900,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Същото, с оглед
заявеното оспорване от страна на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за
прекомерно завишено и несъответстващо на действителната фактическа и правна сложност
на делото, поради което намалява дължимото се на ищеца адвокатско възнаграждение, което
ответника ще следва да заплати, съобразно с уважената част от иска му до минималния
размер по НМРАВ от 600 лв. След редуцирането на адвокатското възнаграждение от общо
сторените от ищеца разноски от 1020 лв., съобразно с уважената част от иска, на ищеца се
следват такива в размер на 728,22 лв.
На ответника съответно, който претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска се следват разноски в размер на 28,61 лв.
Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1 – 3 от ГПК, Софийския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.405 от КЗ, ЗД „Б И“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "....., да заплати на “Б.М Б“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище в
гр. София, ж.к. ....... представлявано от управителя Б Е Б сумата от 2 141.81 лева (Две
хиляди сто четиридесет и един лева, и осемдесет и една ст.), представляваща дължимото
застрахователно обезщетение по Щета № **********/06.03.2023 г. за претърпените от ищеца
имуществени вреди по собствения му л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. № СА .. МА, от
настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-транспортно произшествие на
05 срещу 06.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г.
6
(датата на депозиране на исковата молба), до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, ЗД „Б И“АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "....., да заплати на “Б.М Б“ ЕООД, с ЕИК ......., със
седалище в гр. София, ж.к. ....... представлявано от управителя Б Е Б, сумата от 728, 22 лв.
представляваща сторените съдебни разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, “Б.М Б“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище в гр.
София, ж.к. ....... представлявано от управителя Б Е Б да заплати на ЗД „Б И“АД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "..... сумата от 28,61 лв.,
представляваща сторените съдебни разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7