Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

30.07.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 30 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 338 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 17-0257-000783 от 10.11.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил на ***глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателят ***, редовно призован, явява се лично. Моли съда, да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като не е извършил нарушението.

В съдебно заседание не сочи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Атакуваното наказателно постановление 17-0257-000783 от 10.11.2017 г. е издадено от Началник РУ – Долни Дъбник при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0252882 от 24.10.2017 г., от който е видно, че:

На 24.10.2020 г. около 11:55 часа в с. Г. Дъбник на ул. „***“ управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, като ползва мобилен телефон по време на движение без да използва устройство свободни ръце.

-Нарушение на чл. 104А от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към при РУ – Д. Дъбник, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредба.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите ***и ***, които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушението.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл.104А от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС на посочената в акта и НП дата и час, е използвал мобилен телефон, докато е управлявал лекия автомобил.

Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. И двамата свидетели потвърдиха обстоятелството, че жалбоподателят е провеждал разговор по телефона.

Използването на мобилен телефон по смисъла на  чл.104А и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, означава както провеждането на разговор чрез него, но и всякаква друга дейност с него, свързана с въздействие върху неговите елементи съобразно с предназначението му, независимо дали се отнася до разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения (SMS), боравене с телефона и др.

Целта на законодателя е била да ограничи всяко ръчно интервениране с мобилни телефони по време на управление на ППС, за да не се отклонява вниманието на водача, щом това би могло да застраши живота и/или здравето на участниците в движението по пътищата, да затрудни тяхното придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите лица (чл.1, ал.2 от ЗДвП).

Доколкото това е сторено по време на движение, без наличие на устройство "свободни ръце", правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Показанията на полицейските служители са достоверни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото. Законодателят не въвежда някакво специално изискване за доказване на подобно нарушение, респективно не определя посредством какви източници следва да бъде установено, поради което нито за актосъставителят, нито за наказващият орган съществува задължение да проверява дали е бил осъществен разговор, да изисква някакви разпечатки от оператори на мобилни услуги и т.н., както и да направи снимка на мобилният апарат след спиране на водачът за проверка. Фактът, който е бил възприет от свидетелите, а именно, че при движещо се моторно превозно средство, управлявано от конкретното лице, последното държи в ръката си мобилен апарат, в областта на главата си, е достатъчен да обоснове извод, че водачът управлява автомобила в нарушение на чл.104А от ЗДвП - използва мобилния телефон. 

По делото не се и твърди, водачът да е имал устройство позволяващо му да използва телефона без участието на ръце, а дори и да го е имал очевидно не го е използвал след като и двамата полицейски служители са видели, че държи телефон в една от ръцете си. Както става ясно и от цитирания законов текст, нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, а не в провеждане на разговор.

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като забраната за използване на мобилни телефони при управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на водача, е една от мерките на законодателя за ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед значимостта на защитаваните обществени отношения и липсата в случая на обстоятелства, разкриващи по - ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение от нормалните нарушения от този вид, правилно административно-наказващият орган е приел, че не са налице критериите за маловажен случай.

Наказанието глоба е определено в установения от законодателя размер от 50 лв.

Съдът счита, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани от страна на жалбоподателя, сам по себе си е доказателство за извършените нарушения, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Не на последно място, в самия АУАН не е вписал в графа възражения в АУАН-а, че има възражения относно констатираното нарушение.

Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът по никакъв начин не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение в жалбата, че не е извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение.

От страна на жалбоподателя не бяха представени в съдебно заседание никакви убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни.

По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отменяване  или  изменяване  на  наказателното  постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0257-000783 от 10.11.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил на ***, ЕГН: ********** *** глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: