РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1664 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от ***, чрез
процесуалния представител адв. Р.Д., срещу В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 407,75
лева, от които 395,14 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия
за периода от 07.04.2017 г. до 06.07.2017 г. и 12,31 лева законна лихва за
забава, считано 13.06.2017 г. до 02.11.2017 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че страните по делото се намират
в облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД. Сочи се, че ОУ са общоизвестни и са
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Излага се, че съгласно тях ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
07.04.2017 г. до 06.07.2017г. Твърди се, че ответникът, не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Излага се, че „Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.
Сочи се, че дружеството - ищец е доставяло на ответника, с електроснабден имот,
находящ се в ***, с ИТН 300218457852 ел.енергия за периода от 07.04.2017 г. до
06.07.2017г., за което е издало отделни фактури. Излага се, че в тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно: Фактура № *********/ 17.05.2017г. на стойност 84.31
лева за периода 07.04.2017 - 06.05.2017; Фактура № *********/15.06.2017г. на
стойност 225.29 лева за периода 07.05.2017 - 06.06.2017 и фактура № *********/
14.07.2017г. на стойност 85,54 лева за периода 07.06.2017 - 06.07.2017. Твърди
се, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми,
тъй като съгласно ОУ абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Излага се, че съгласно
чл.19, ал.8 от ОУ неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. Сочи се, че на основание чл. 107
от ЗЕ дружеството – ищец е подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Плевен, по което е образувано
ч.гр.дело 8793/2017, по което длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора,
поради което и за него е налице правен интерес от депозирането на настоящия
иск. Твърди се, че в съответствие със ЗЕ ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и посочени фактури. Излага се, че по всички тях до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна
на длъжника не е постъпило. Сочи се, че съгласно действащото законодателство
ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период , както следва:
сума в размер на 3,27 лева за периода от
13.06.2017 - 02.11.2017г. за фактура N *********; сума в размер на 7.01 лева за периода от 11.07,2017 - 02.11.2017г.
за фактура N ********* и сума в размер 2.03
лева за периода от 08.08.2017 - 02.11.2017г. за фактура N *********. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди сторените разноски, както за настоящето,
така и за заповедното производство.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да им присъди разноски. Излага, че ответницата не е
спазила чл.13,т.5 от ОУ да уведоми дружеството за извършената промяната на
личните й данни или със собствеността или другите основания, на които
продавачът доставя ел. енергия на обекта. Сочи, че ищецът не разполага с
документи, въз основа на които на ответника е открита партида, като счита, че
същите не са условие за откриване на такава. Твърди, че с поведението си
ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което дължи заплащане
на процесните суми.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Излага, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата от години не
живее на посочения адрес, тъй като същата е била само наемател на Жилфонд. Поради изложеното счита, че тя не е ползвала процесната
електроенергия. Твърди, че вероятно имотът е имал други собственици,
респективно наематели, които не са си открили собствени партиди, а са ползвали
ел.енергия. Излага, че съгласно чл.4, ал.2 от ОУ потребител на ел. енергия за
битови нужди може да бъде или собственик на имота, или ползвател, като под
ползвател се разбира носителят на вещното право на ползване. Сочи, че последното
става ясно при систематичното тълкуване на ал.2 и ал.З от същия чл.4, като при това
е нужно тези лица да ползват ел. енергия за домакински нужди. Твърди, че наемателите
могат да бъдат потребители на ел. енергия само с изричното писмено съгласие на
собственика или на носителя на вещното право на ползване, дадено пред продавача
–ищец или пред нотариус с нотариална заверка на подписа и то само за определен
срок. Сочи, че такова съгласие не е приложено по делото. Поради изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Твърди, че ответницата по делото няма качеството на ползвател
на ел. енергия. В нарочни писмени бележки сочи, че ответницата не е била
ползвател на процесния имот. Твърди, че по делото не са представени
доказателства, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна
връзка, за което развива подробни съображения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 8793/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 5728/17.11.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на 395,14
представляваща главница за доставена ел. енергия и сума в размер на 12,31 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 13.06.2017 г. до 02.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 83,00 лева.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на електрическа енергия за битови и стопански нужди от „Ч.Е.Б.”
АД, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на ел. енергия в гр. Плевен.
Депозирани по делото
са и доказателства, от които се установява, че ОУ са публикувани в централен и
местен ежедневник.
От приложената по
делото е представено препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел. енергия, от които се установява и какви са начисляванията за
консумираната ел. енергия за абонатен номер №**********, водена на името на
ответника.
Видно е от представените по делото фактура №
*********/ 17.05.2017г. на стойност 84.31 лева за периода 07.04.2017 г. -
06.05.2017г., Фактура № *********/15.06.2017г. на стойност 225.29 лева за
периода 07.05.2017 г. - 06.06.2017 г. и фактура № *********/ 14.07.2017 г. на
стойност 85,54 лева за периода 07.06.2017 г. - 06.07.2017 г. е, че на
ответницата са издавани фактури за процесните вземания.
Приобщено като доказателство
по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се установява и какви
са отчитанията на потребената ел. енергия на процесния имот за процесния
период.
От приложената по делото
лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лиценция за доставка на ел. енергия за срок
от 28 г.
От приобщената по
делото справка от СлВП Плевен се установява, че процесния топлоснабден имот не
се води на името на ответника.
Видно е от
депозираното по делото писмо от ОП „Жилфонд“ Плевен, че имотът, находящ се в ***
е общинска собственост и е предоставен за стопанисване и управление ***.
Приобщеното като доказателство по делото
е и писмо от от ОП „Жилфонд“ Плевен, в което се сочи, че в общинското жилище, находящо
се в *** към момента са настанени семейството на ***, състоящо се от *** и
семейството на ***, състоящо се от ***.
Сочи се и, че за процесния период сочените по – горе семейства са ползвали
процесния имот.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на
вземането, размерът на задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне
на начислената ел. енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както
и, че ответникът има качеството потребител на електро енергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Спорно
по делото е дали ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на електрическа
енергия. В чл. 4, ал.1 от ОУ за продажба на ел. енергия на ищеца по
делото се предвижда, че потребителят
на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на същия член гласи, че:
"Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си. В ал. 3 е предвидено, че правата и задълженията на потребител на ел. енергия
за битови нужди може да упражнява и др. лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на имота е представил изрично писмено
съгласие дадено пред продавача на ел. енергия или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа това лице да бъде потребител на ел. енергия за определен
период от време.
В настоящия случай ищецът не е представил
доказателства, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на процесния недвижим имот. Безспорно по делото се установи, както, че имотът е общинска собственост и е
предоставен за стопанисване на ОП „ЖИЛФОНД“, така и, че в процесния период
ползватели на имота по силата на наемно правоотношение са лица, различни от
ответника по делото. Не са представени доказателства от страната, носеща доказателствената
тежест и, че към процесния период собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на имота е представил изрично писмено съгласие дадено пред продавача
на ел. енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа ответника да
бъде потребител на ел. енергия за определен период от време. Поради изложеното
и
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема, че ищецът не доказа, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на електиреческа енергия за битови нужди, поради което и не е налице
пасивна материалноправна легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца
претендираната главница.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът не следва да обсъжда
останалите доказателства по делото, предвид факта, че не се доказа, че
ответникът е потребител на ел. енергия в качеството си на собственик или ползвател с вещно право на ползване или облигационно отношение върху процесното
жилище, представляващо електроснабден имот, и именно в това си качество е ползвател на ел. енергия, която не е заплатил
на ищеца за процесния период.
Съдът счита, че следва да отбележи, че обстоятелството, че партидата се води на името на ответника, както и, че
същият не е спазил изискванията на чл.13, т.5 от ОУ да уведоми дружеството за
извършената промяна само по
себе си не го прави потребител на ищцовото дружество, задължен да плаща за
услуги, които не е потребявал.
С оглед изхода на спора и
доколкото ответникът не е претендирал присъждане на разносоки, такива не следва
да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от *** иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че В.К.К., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от *** обща сума в размер на 407,75 лева, от
които 395,14 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия за периода
от 07.04.2017 г. до 06.07.2017 г., както и 12,31 лева, представляващи законна
лихва за забава, считано 13.06.2017 г. до 02.11.2017 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: