Р
Е Ш Е
Н И Е
№
373/2.3.2020г.
гр.Варна, 02.03.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XХХVII-и състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 5638 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Г.Ч., ЕГН **********, срещу: Електронен фиш
за серия К № 2646205 издаден от ОД МВР - Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100
лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С
жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен, постановен при съществени нарушения на
административно производствените
правила и противоречия с материалноправните
разпоредби. Твърди се, че при неговото издаване са допуснати нарушения на чл.57
от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител – адв.Б., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда
да отмени атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Л.. В пледоарията си по
същество моли съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен..
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К №
2646205, е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на
02.04.2019 г. в 20.30 часа, в гр.Варна по бул.“Христо Ботев“ в посока на
движение кв.“Аспарухово, до пътен възел с ул.“Девня“, е извършено нарушение за скорост с автомобил
”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 31-57 ВМ, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство АТСС /ARH CAM S1/, като при разрешена скорост 50 км./ч. е
установена скорост 79 км./ч.– нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение.
Впоследствие като собственик на превозното средство бил установена въззивника Ч..
Последният в законоустановеният 14 дневен срок от
връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП - Варна декларация по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване
и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът не споделя възражението, че в ЕФ не било посочено мястото на
нарушението. Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а
именно в гр.Варна по бул.“Христо Ботев“ в посока на движение кв.“Аспарухово, до
пътен възел с ул.“Девня“. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде
определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в
разпечатката от джи пи ес системата на мобилната
установка. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на
органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия
съд да се произнесе по спора.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен
режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи
при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към
момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015
г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В конкретния
случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на
отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, съответно
от двата последващи кадъра, съдържащи се в долния десен и ляв ъгъл на
изготвения снимков материал ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се
вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички
реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява,
че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата -
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Измерената скорост на движение на
автомобила е - 79 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост
е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 29 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100
лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на
неговата справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
МПС. Съгласно ал.5 на чл.189 от ЗДвП
електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършено нарушение, а първоначално
издаденият ел.фиш се анулира.
Електронният фиш се връчва по реда на ал.5
на чл.189 от ЗДвП, а именно с препоръчано писмо с обратна разписка, като в
14-дневен срок от получаването му собственикът може да плати глобата или с
писмена декларация да посочи лицето, извършило нарушението.
От доказателствата по АНП се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от
Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
стационарна видеорадарна система, преминала метрологичен контрол в срок. Поради
това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532
от 12.05.2015г. Съдът не споделя възражението в жалбата, че са допуснати
нарушения на производствените правила, тъй като на жалбоподателят не били
представени доказателства за техническата годност на автоматизираното
техническо средство- удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
доказателства, от които да е видно, че камерата, с която е заснето нарушението
е сертифицирана от Българският институт по метрология (БИМ) .
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са
разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика
на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е
описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя за липса
на реквизити /дата на издаване, издател/ във фиша са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията
за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят
се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира
„дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 от ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). По дефиниция електронният фиш не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока
следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §
6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на
територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно
за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е
изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за
обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за
преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността
му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима
като подадена в срок и пред надлежен съд. Отделно от това, видно от доказателствата
по делото, ЕФ е връчен срещу разписка на въззивникът и с срок е постъпила жалба
срещу същия, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания
субект.
Ирелевантно
за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не
бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и
обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не
са задължителни реквизити на ЕФ. А както бе споменато по-горе от материалите по
АНП безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството,
че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката
удостоверение за одобрен тип средство за измерване – стационарна видеорадарна система,
преминала метрологичен контрол.
Измерената скорост на движение на автомобила
е - 79 км/ч. /видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид
автоматизирано техническо средство няма допустимата грешка при измерването на
скоростта. Измерената скорост е точна, поради това не следва да се посочва
толеранс от +/- 3 км.
От анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш
дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип № ARH CAM S1 е било заснето движение на процесния
лек автомобил със скорост от 79 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено
място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е
установено превишение на скоростта с 29 км./ч.
От наказаното лице не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на
мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на
снимка с точни координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се
приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с
29 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, претенцията на въззивника за присъждане на
сторените по делото разноски следва да бъде отхвърлена, а въззивника следва да
бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за една инстанция в размер от 100 /сто/ до
200/двеста/ лв., съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
процесуална активност от страна на представляващия въззиваемата стана.
Присъждането на минималния размер на
възнаграждение е свързано и с липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални
усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в последното с.з,
ограничило се до вземане на становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2646205, с
който на И.Г.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
И.Г.Ч.,
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР - Варна
сумата от 100 лв. / сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: