Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25.06.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №148 по
описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – А.С.А. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-184/16.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 24.12.2020г. около 12:10
часа в гр.Димитровград, на бул.“Христо Ботев“, в бистро „Ъгъла“, в условията на
въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и
удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща противоепидемична
мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем
и др.), е установено, че А. нарушава посоченото в заповедта, като се намира в
горепосоченото закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице
или друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност
и необоснованост на наказателното постановление, липса на установеност на
извършеното. Моли „акта да се отмени“.
В съдебно заседание
жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата, представя допълнителни
доказателства чрез водени от него свидетели. Счита издаденото наказателно
постановление за необосновано и незаконосъобразно, пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Хасково,
ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 24.12.2020г. бил получен сигнал в
РУ-МВР-Димитровград за събиране на хора в бистро „Ъгъла“, намиращо се на
пресечката на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Емилиян Станев“ в гр.Димитровград. Около
12,10 часа св.Р.П. и св.Б.Г.– полицейски служители при РУ-МВР-Димитровград,
посетили мястото, като приближавайки питейното заведение, установили, че до
сградата на заведението е изграден навес от полиетиленови завеси, в което имало
дървени маси и столове, като четирима мъже били под навеса и консумирали бира. Присъстващите
там мъже нямали поставени защитни маски, покриващи носа и устата. На въпроса
поради каква причина се намират там отговорили, че помагали за разчистване на заведението,
купили си по една бира от съседен магазин и решили да я консумират там със
съгласието на стопанисващите заведението. Сред присъстващите под навеса мъже
бил и настоящият жалбоподател А.А..
На същия бил издаден протокол за полицейско
предупреждение по чл.65, ал.2 от Закона за МВР да спазва стриктно
противоепидемичните мерки.
Наред с това бил съставен и АУАН №254р-184/24.12.2020г.,
като в акта св.Р.П. описал, че А.А. се намира в закрито обществено място- бистро
„Ъгъла“, като няма поставена защитна маска за лицето, с което не изпълнява
противоепидемична мярка по чл.209а от Закона за здравето. Като нарушена е
описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от
Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.А.А., който отказал
да го подпише, който отказ е удостоверен с подписа на свидетеля Йордан Вълков.
Въз основа на така съставеният
акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на
делото наказателно постановление №254р-184/16.02.2021г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с
чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето на жалб.А.А. е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 10.03.2021г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получена
при административно-наказващият орган на 17.03.2021г.- видно от поставения
входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват
от акт за установяване на административно нарушение №254р-184/24.12.2020г., наказателно
постановление №254р-184/16.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията
на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта Б.Г., показанията
на водените от жалбоподателя свидетели Я. А. и П. К., от приетите като
доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са
кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №254р-184/24.12.2020г., като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.63,
ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.“.
Противоепидемичните
мерки са въведени на 25.11.2020г. със Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра
на здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Съобразно т.10 от същата
заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за
гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
Съгласно разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а
при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 24.12.2020г. около
12,10 часа жалб.А.А. е заварен на закрито място, на което е имало и други хора.
По отношение на това дали тази постройка е обществено място или не, Съдът
намира, че същото отговаря на понятието за обществено място. В Закона за
здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за
„обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е
примерно, а не изчерпателно.
Според показанията на
разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени тези хора, било към
питейно заведение- бистро “Ъгъла“, използвано като място за пушене. Разположението
на този навес непосредствено до питейно заведение, използвано от това
заведение, наличието на маси и столове в помещението, безспорно са характерни
елементи за работещ обществен обект. Според показанията на св.Б.Г., в това
помещение може да се влезе безпрепятствено от булеварда, без да е необходимо да
се преминава през сградата на питейното
заведение. Също според този свидетел, помещението е оградено с полиетиленови завеси.
По смисъла на понятието за закрито обществено място, в съответствие с целта на
закона следва да се отбележи, че това помещение отговаря на понятието за закрито
обществено място и вложения в него смисъл. Същото е закрито помещение, покрито
с покрив/ навес и има най-малко три плътни стени/ страни, без оглед на
материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това
дали структурата е постоянна или временна. Т.е. дори при отворена врата или
липсата на една стена, при наличието на други три стени, помещението се приема,
че е закрито. Налице са свидетелски показания и за това, че без да се преминава
през сградата на питейното заведение, където евентуално би могъл да бъде
ограничен достъпа до помещението, би могло да се влезе в него директно от
тротоара. Т.е. същото се явява и обществено място, след като липсва ограничение
на достъпа до него. Следва да се отбележи също така, че в полицията е бил
получен сигнал за това събиране на хора в това помещение. Всички тези
обстоятелства говорят за закрито обществено място- с покрив и поне три
преградни стени, без оглед на материала, от който са изработени, в което няма
естествена циркулация на въздуха, с възможност за неконтролиран достъп и събиране
на неограничен кръг от хора.
В случая е без значение
дали това помещение има съответните разрешителни, персонал, работно време, касов
апарат и т.н. Твърденията за неработещо заведение, частен имот на който са се
събрали приятели, в случая не могат да дерогират описаното в заповедта на
Министъра на здравеопазването, доколкото приемането на обратното би означавало
на практика всяко едно питейно заведение да продължи работата си въпреки
противоепидемичните мерки към този момент, под предлога, че не работи или че се
провежда частно парти, както и решилите да не спазват противоепидемични мерки
празнично настроени хора да не бъдат санкционирани, доколкото не са в заведение
и са се видели случайно.
Същественото в
настоящият случай е, че помещението, в което са заварени тези четирима мъже се е
използвало като обществено място и отговаря на характерните елементи на такова
в процесния период от време. Следва да се отбележи практическото използване на
помещението по време на проверката, а не като цяло дали е работещо, дали е
частно или дали са със или без съгласието на собствениците там. Нито едно от
тези обстоятелства и всичките в съвкупност- за това, че имотът е частен, че не
работи и че са присъствали с разрешението на собствениците, не освобождава нито
един гражданин от задължението да спазва заповедта на Министъра на
здравеопазването, нито му дава права да не се съобразява с тази заповед. Начина,
по който е използвано това помещение говорят за обществено закрито място, а не
за друго такова. Поради което това помещение и намиращите се в него посетители не
остават изолирани или недосегаеми от цитираната заповед на Министъра на
здравеопазването, като за тях също важат въведените противоепидемични мерки,
независимо от собствеността на постройката, от приятелски отношения между
присъстващите или от разрешението на собствениците на заведението, доколкото
отговорността при извършване на административни нарушения е лична, а не в
случая опосредена от евентуални разрешения, узнаване, съгласие и т.н.
В тази връзка е
осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗдравето- а именно жалб.А.А. е бил на закрито обществено място по време на
действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени
противоепидемични мерки в страната.
Следващият елемент от
състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна
защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на
Министъра на здравеопазването.
В случая показанията на
св.Б.Г. са категорични, че в това помещение не са открили лица с поставени
маски, доколкото сред тези лица без маски би направило впечатление лице, което
е с маска. А свидетелят заявява, че не е установил присъстващо лице с маска. В
случая липсват и възражения за непоставена маска, като възраженията са във
връзка- изключение от заповедта на Министъра на здравеопазването. Показанията
на свидетеля Б.Г. съдът възприе и кредитира като достоверни и правдиви,
доколкото са последователни, безпротиворечиви и логични. Дадени са от длъжностно
лице- полицейски служител, възприел ставащото в рамките на своите длъжностни
права и задължения, чието внимание е било насочено в тази насока.
Като правдиви и
обективни Съдът възприе показанията и на доведените от жалбоподателя свидетели-
Я. Янчев и П. К.. Същите на практика потвърждават заявеното от св.Б.Г. и не
отричат, че са били без маски по време на проверката.
При установено и
доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице
установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна
маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Тази забрана е действала
към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.Ат.А. е
осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, както в
АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и
разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а
единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая
не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е
вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно
тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин
адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по
съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното
обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед
са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на
здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези
допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят
върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено
административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.
В обжалваното НП
нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна. Наказаното лице е
разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си
на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства липсват
такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.А.А. е извършил
нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Поради което правилно е
реализирана административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да бъде
нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
В същото време съдът
намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗЗдравето и
по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата
на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и
обявената на практика глобална пандемия, свързано е със създаване опасност за
здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално,
на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав
не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно
постановление намира, че същото е законосъобразно, обосновано и доказано, като
в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата си по
един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената разпоредба
чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно наказание „Глоба“
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв. Наложената
санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-184/16.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на А.С.А. ***, ЕГН **********, за това,
че на 24.12.2020г. около 12:10 часа в гр.Димитровград, на бул.“Христо Ботев“, в
бистро „Ъгъла“, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в
Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във
връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването -
въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че А. нарушава посоченото в заповедта,
като се намира в горепосоченото закрито обществено място и не е поставил
защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което за
виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева –
като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)