О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на
26.03.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 128 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на
"Уникредит Булбанк" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, чрез пълномощника адв.И.Б., против Разпореждане № 261032/13.10.2020 г.
по гр.д.№ 3145/2019 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за връщане на заплатена държавна такса по делото в размер на
625,52 лв.
В жалбата се поддържа, че атакуваното
разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че
производството по гр.д.№ 3145/2019 г. по описа на ВРС е образувано по предявен
от "Уникредит Булбанк" АД установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, като в първото съдебно заседание ищецът е депозирал молба по реда на
чл.214 ГПК с искане за допускане изменение на предявения установителен иск при
навеждане на ново основание в евентуалност с първоначалното. Сочи се също, че
районният съд е оставил без уважение искането за разглеждане на евентуален
осъдителен иск, поради което ищецът е подал молба с искане за възстановяване на
внесената държавна такса в размер на 625,52 лв. като недължимо платена, тъй
като не е разгледан евентуалния осъдителен иск. С обжалваното разпореждане ВРС
е отхвърлил подадената молба за връщане на заплатената държавна такса.
Навеждат се доводи, че районният съд
неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е оставил без уважение искането
на ищеца за разглеждане на евентуален осъдителен иск, както и че въпреки този
отказ не е постановил определение, с което да отдели осъдителния иск в
самостоятелно производство, като по този начин е лишил ищеца от правораздаване.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.4б ЗДТ за връщане на
внесената държавна такса по предявения осъдителен иск, тъй като неприемането от
съда за разглеждане означава, че по него съдът не е образувал исково
производство, което е достатъчно условие, за да се счете, че внесената такса е
недължима.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и
уважаване на молбата за възстановяване на заплатената държавна такса за
евентуалния осъдителен иск по гр.д.№ 3145/2019 г. по описа на ВРС.
Частната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по
чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е
основателна при следните съображения:
Производството по гр.д.№ 3145/2019 г. по
описа на РС-Враца е образувано по искова
молба на "Уникредит Булбанк" АД , с която против Т. Л. Н. и С. Д. Н. са
предявени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на
вземанията на банката, за които е издадена Заповед № 532/07.03.2019 г. по
ч.гр.д.№ 769/2019 г. по описа на ВРС.
В първото съдебно заседание, проведено на
18.12.2019 г., процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена молба, с
която е поискал на основание чл.214 ГПК да бъде допуснато изменение на предявения
установителен иск като бъде приет за разглеждане и евентуален осъдителен иск за
същите суми.
Към молбата е приложено преводно нареждане,
от което е видно, че на 17.12.2019 г. ищецът е внесъл по сметка на ВРС държавна
такса по евентуалния осъдителен иск в размер на 625,52 лв.
С Определение № 320/03.02.2020 г. районният
съд е оставил без уважение като процесуално недопустимо искането на ищеца в производството да бъде разгледан осъдителен
иск, съединен при условията на евентуалност с първоначално предявения
установителен иск.
След последното съдебно заседание в
първоинстанционното производство, проведено на 15.09.2020 г., ищецът е
депозирал молба вх.№ 261908/08.10.2020 г., с която е поискал да му бъде
възстановена внесената държавна такса по евентуалния осъдителен иск като
недължимо платена.
С обжалваното Разпореждане №
261032/13.10.2020 г. районният съд е отхвърлил молбата за връщане на таксата, приемайки
че същата не е недължимо платена. Изложени са мотиви, че съгласно чл.73, ал.3 ГПК и чл.3, ал.1 ЗДТ държавната такса се събира при предявяване на искането за
защита и съдействие, независимо дали същото ще бъде допуснато до разглеждане
или не. Посочено е, че съгласно последователната съдебна практика държавната
такса не подлежи на връщане, дори и делото да бъде прекратено без произнасяне
по същество – при недопустимост на иска, нередовност на исковата молба,
оттегляне или отказ от иска.
Настоящият съдебен състав намира, че
изложените от първоинстанционния съд мотиви, макар и принципно правилни, но не
са относими към конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 4б
ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените
държавни такси. В съдебната практика, в т.ч. и в мотивите към т.10 на ТР №
5/12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че недължимо
платени държавни такси по смисъла на посочената законова разпоредба са налице в
следните случаи: 1/ когато не е било образувано исково или охранително
производство; 2/ когато таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им; 3/ надвнесените такси. Посочено е, че само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като платени без да е налице основание за
това по смисъла на чл.
3 и чл.4, бук."а" ЗДТ и като недължимо платени следва да бъдат
върнати на вносителя.
Разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 ЗДТ, на която съответства процесуалното правило на чл.
73, ал. 3 ГПК, изрично предвижда, че държавната такса, която се събира от
органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за
извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се плаща
такса. Основанието за внасянето на държавната такса следователно е отправяне на
искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане
на съдебно производство, респ. за издаване на определен документ в изрично
предвидените случаи. Действително в първата хипотеза законът не свързва
основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови
определен съдебен акт, т. е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с
очакван от вносителя правен резултат, както е във втората хипотеза на издаване
на документ, при която таксата се заплаща само ако документът бъде издаден. И в
двата случая обаче държавната такса все пак е дължима за определена услуга. В
първата хипотеза това понятие включва изпълнение на задължението на съда по чл. 2 ГПК
да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права, т.е. по предвидения в този процесуален закон ред, а именно -
чрез образуване на исково производство, да извърши преценка относно
допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане.
В конкретния случай с Определение №
320/03.02.2020 г. районният съд е
оставил без уважение искането на ищеца в производството по гр.д.№ 3145/2019 г. да бъде разгледан осъдителен иск, съединен при
условията на евентуалност с първоначално предявения установителен иск.
Наведените в частната жалба доводи относно правилността и законосъобразността
на този съдебен акт не следва да бъдат обсъждани, тъй като предметът на
въззивната проверка е ограничен единствено до произнасяне по въпроса дали
подлежи на връщане внесената държавна такса по евентуалния осъдителен иск.
Посоченият съдебен акт следва да бъде обсъден единствено от гледна точка на
неговите правни последици, а именно - с постановения отказ съдът не е приел за
разглеждане предявения иск нито в рамките на вече образувано съдебно производство,
нито е постановил този иск да бъде отделен за разглеждане в самостоятелно
производство, каквото е било дължимото процесуално поведение по аргумент от
чл.210, ал.2 ГПК. При това положение не може да се приеме, че е налице
образувано исково производство по тази претенция, по което да е дължима
внесената държавна такса. Цитираната от районния съд практика на ВКС за
дължимост на държавната такса касае случаите, в които съдът прекратява вече
образувано исково производство, поради недопустимост на иска, нередовност на
исковата молба, оттегляне или отказ от иска и пр. Конкретният случай не е
такъв, тъй като произнасянето на районният съд касае допустимостта на
направеното искане за изменение по реда на чл.214 ГПК на вече предявен иск, а не допустимостта на предявения в условията
на евентуалност осъдителен иск, който изобщо не е бил приет за разглеждане.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че след като по предявения осъдителен иск от "Уникредит
Булбанк" АД не е образувано исково производство, нито чрез приемането му
за разглеждане в рамките на вече образувано съдебно производство, нито чрез
отделянето му в самостоятелно производство, то внесената държавна такса по този
иск е недължимо платена и подлежи на връщане съгласно чл.4б ЗДТ. Ето защо
обжалваното разпореждане на РС-Враца, с което е отхвърлена молбата за връщане
на тази такса, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, и вместо него да
бъде постановено определение, с което молбата да бъде уважена.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261032/13.10.2020 г. по гр.д.№
3145/2019 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлена молбата на
"Уникредит Булбанк" АД за връщане на заплатена държавна такса по
делото в размер на 625,52 лв., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ВЪРНЕ на "Уникредит
Булбанк" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 625,52 лв., представляваща
недължимо внесена държавна такса по сметка на Районен съд-Враца с платежно
нареждане от 17.12.2019 г. и посочено основание "ДТ евент.осъд.иск гр.д.
3145/2019".
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........