Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
гр. Сс, 19 декември
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети ноември 2009 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря Н.
Г. като разгледа докладваното от
районния съдия бр.д. № 1811 по описа на съда за
Ищцата М.Д.М. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати по негова вина. Твърди, че причина за брачното разстройство е изневяра от страна на ответника, станала й известна през м. май на настоящата година, както и настъпилото в отношенията на страните отчуждение, в резултат на което от близо две години те са престанали да се отнасят един към друг като съпрузи. След прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име „Г.”, както и да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Т.И.М. оспорва изцяло иска, считайки, че бракът му с ищцата не е разстроен до такава степен, която налага неговото прекратяване. Отрича истинността на наведеното от неговата съпруга основание за разстройството на брачната връзка, а именно извършената от него изневяра и заявявя, че липсата на интимност в отношенията на страните се дължи на недопускането й от страна на ищцата, поради което не може да му се вмени във вина. Заявява, че ако все пак се установи дълбоко и непоправимо разстройство на брака, същото следва да се отдаде на виновното поведение на съпругата, вместо на твърдяните от ищцата негови провинения, които той отрича. Обвинява последната, че постоянно вдигала скандали, не проявявала към него дължимото уважение, тъй като не поддържала домакинството, изнудвала го за пари, настройвала дъщерята на страните против него и уронвала доброто му име в обществото /например разпространявайки неверните твърдения, че той й изневерява/. Твърди още, че подозира съпругата си в поддържане на извънбрачна връзка. В случай, че бракът бъде прекратен също желая да му се предостави ползването на семейното жилище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 99, ал. 1 и 2 СК /отм./, чл. 107, ал.1 СК /отм./ и чл. 326 ГПК.
Страните са сключили граждански брак на 10.05.1986 г., за което е съставен акт за граждански брак № 173 от същата дата на Община Сс. От удостоверението за граждански брак се установява, че моминското фамилно име на ищцата „Г.”. От брака на станите се е родило едно дете, което към настоящия момент е пълнолетно. Разпитаната по делото свидетелка Галина Георгиева, сестра на ищцата, заяви пред съда, че дълго време преди сестра й да научи за изневярата на своя съпруг, тя /свидетелката/ е била запозната с това обстоятелство, тъй като двукратно е забелязвала ответника в заведение с друга жена. Твърди, че начинът, по който двамата общували, погледите и жестовете, които си разменяли, разкривали тяхната интимност, макар и последната да не била явно демонстрирана. Свидетелката получила сведения за връзката на ответника и от други свои познати, които го срещали със същата жена нееднократно. За същото обстоятелство в производството бяха снети и показанията на свидетеля К. И., колега на ответника, който заяви, че също е попадал в заведение, в което последният се е намирал в компанията на дама, различна от неговата съпруга, но този свидетел не се ангажира с преценка относно естеството на проявеното отношение помежду им, тъй като на пръв поглед не забелязал нищо, което да го впечатли особено и впоследствие не проявил по – сероизно внимание към тяхната двойка.
Отделно от това свидетелката Георгиева заявява, че още от началото на брака между страните тя самата се превърнала в обект на домогвания от страна на своя зет. Последният случай, при който той по най – груб начин /опипвайки я/ проявил сексуалните си стремежи към нея, се състоял през м. февруари на настоящата година. Свидетелката не споделяла тези случки със сестра си, за да не й причини болка и се решила да ги доведе до знанието й едва когато разбрала, че решението й за разтрогване на брачната й връзка с ответника е окончателно. Тя споменава още, че когато по време на общи вечери зет й употребявал алкохол, започвал да проявява обидно отношение към своята съпруга, като я дразнел, сравнявайки я с други жени и повтаряйки й често, че била дебела. От споделената от сестра й информация свидетелката е запозната, че понякога ответникът е предприемал и физически посегателства спрямо своята съпруга.
Ответникът, макар да наведе множество причини за разстройството на брачната връзка, които се дължат на виновното поведение на неговата съпруга, не ангажира под никаква форма доказателства за тяхното установяване. Защитавайки се срещу обвиненията на насрещната страна заяви, че излизането на кафе с негова колежка не би могло да послужи като основание за прекратяването на неговия брак.
Така изнесената фактическа обстановка налага заключението че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване се явява основателно. Разстройството на брачните отношения според мнението на съда е очевиден и непреодолим факт, който се разкрива както от самото провеждане на настоящото бракоразводно производство, така и от заявените и от двете страни твърдения за настъпило отчуждение помежду им и деградиране на отношенията им един към друг. Въпреки че ответникът изразява надежда за възможно бъдещо подобряване на тези отношения, съдът приема такава надежда с недоверие, при положение, че другата страна не вижда бъдеще в брачната си връзка и желае по най – категоричен начин да се освободи от своята семейна обвързаност. Спорът между страните при тази ситуация се концентрира върху обстоятелството чия е вината за незавидното състояние, в което е попаднал техният брак.
Съдът на базата на събраните в съдебното производство доказателства намира, че вината за разстройството на брака между страните следва да се търси у ответника. Този извод се основава на включения в делото доказателствен материал, който макар по косвен път подкрепя твърдяната от ищцата брачна изневяра. Естествено общуването на ответника с друга жена не доказва категорично извънбрачната му връзка, но при съвкупната преценка на всички установени по делото данни на срещите му с нея следва да се придаде именно такова естество. От показанията на свидителката Г. стана ясно, че ответникът не е съблюдавал и крепил брачните ценности на своята връзка още от самото й начало – той по най – груб и безцеремонен начин й е демонстрирал своята склонност да отстъпи от брачните си задължения, предлагайки й с поведението си сексуална близост. Тази склонност, макар да е останала нереализирана в лицето на свидетелката, неизбежно е намерила друг свой обект. Именно поради тази причина, вземайки под внимание особеностите на характера на ответника, изразени в описаното от свидетелката поведение, съдът намира, че честите му срещи с една и съща жена имат характера именно на брачна изневяра. Друг довод в тази посока е обстоятелството, че не само свидетелката, но и други лица са го забелязвали в компанията на същата жена и очевидно немалко познати на страните са си създали впечатление за небезобидния характер на отношенията помежду им, при положение, че слуховете за неговата изневяра са достигнали накрая както до свидетелката, така и до самата ищца.
Отделно от това се установи, че ответникът е допускал грубо отношение към съпругата си, като нееднократно я е обиждал в присъствието на техни роднини. Подобно отношение е достатъчно, за да прекъсне съпружеската близост на страните и да създаде враждебност и отчуждение между тях. Ответникът не би могъл да разчита на каквато и да е общност, привързаност и разбирателство между съпрузите при положение, че самият той проявява грубо и неуважително отношение към своята съпруга. Отчуждеността на страните една от друга очевидно не е настъпила безпричинно и нежеланието на ищцата да поддържа съпружески отношения с брачния си партньор и категоричното й решение за развод намират оправдание именно в разнообразните провинения, които последният е допуснал. С оглед на така установените обстоятелства съдът намира, че именно ответникът със своето несъвместимо с принципите на брачния съюз поведение е разстроил брака на страните цялостно и непоправимо, изчерпал е доверието от брачната връзка и е подронил основните опорни елементи, на които тя се крепи. Нейното заздравяване на този късен етап се явява невъзможно, а формалното й съществуване се явява недостатъчно, за да изпълни целите и функциите на брака. Лишаването на брачната връзка от естествената й същност налага нейното юридическо заличаване, причините за което поради изложените по – горе аргументи се коренят основно в поведението на ответника.
При така установента вина за разпадане на брака между страните съдът намира, че искането на ищцата за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Сс, ул. „К.” № .., ап. .., е основателно и справедливо. Съгласно чл. 107, ал.1 СК /отм./ при разрешаване на този въпрос вината за разстройството на брака е от съществено и определящо значение, особено при липсата на други обстоятелства, относими към жилищната нужда на страните. Възражението на ответника, че ищцата би могла да живее в апартамента на своя баща не е достатъчен аргумент да се уважи неговото насрещно искане за предоставяне ползването на семейното жилище. Установи се, че страните разполагат и с друго жилище, което предоставя възможност и на ответника да разреши своя жилищен проблем след прекратяването на брака му с ищцата. При положение, че и двете страни разполагат със сходни възможности да задоволят жилищните си нужди, макар при по – неблагоприятни битови условия, следва да се приеме, че разтрогването на брачната връзка не следва да се съпътства с допълнителни нежелани последици именно за невиновния за разстройството на брака съпруг. Отделно следва да се добави, че дъщерята на страните, която понастоящем е продължила образованието си в гр. София, посещавайки родния си град ще отсяда именно при своята майка, с която се установи, че поддържа по – близки отношения. Казаното се явява допълнителен аргумент в подкрепа на решението на съда да уважи искането на ищцата за предоставяне ползването на семейното жилище.
Естествена последица от прекратяването на юридическата брачна връзка между страните при действието на отменение СК е възстановяването на предбрачното име на съпруга, който при сключването на брака и приел фамилното име на другия съпруг. За нейното настъпване не са необходими никакви допълнителни предпоставки извън разтрогването на брака, който е съставлявал основанието за приемането и носенето на чуждата фамилия. По силата на чл. 326 ГПК при допускането на развода съдът се произнася и по въпроса за името, което съпрузите ще носят за бъдеще, като разрешението на съда в настоящия случай следва изцяло да се съобрази с искането на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на 50 лв., от които 25 лв. са платени от ищцата при завеждане на делото, а останалите 25 лв. следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника. На основание чл. 329, ал.1 ГПК разноските, които ищцата е направила за настоящото производство, а именно 25 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, също следва да бъдат възложени на ответника, поради изключителната му вина за разрушаването на брачния съюз.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК , Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 10.05.1986 г., за който е съставен акт за граждански брак № 173 от същата дата на община Сс между Т.И.М. с ЕГН ********** и М.Д.М. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, настъпило по вина на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Сс, ул. „Кълъраш” № 26, ет. 5, ап. 11 с площ от 69,66 кв.м., състоящ се от спалня, хол, кухня, баня с тоалетна, две тераси при граници и съседи: на етажа Н. и П. Х., и К. и Д. Ф., под апартамента К. и Г. И. и отгоре – тавански помещения, заедно с прилежащото му помещение от 6 кв.м., разположено на същия етаж при съседи Н.и П. Х. и стълбище, заедно с изба № … и таванско помещение № … на М.Д.М. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.И.М. с ЕГН ********** за предоставяне ползването на семейното жилище.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата „Г.”.
ОСЪЖДА Т.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Т.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка ***оящото производство в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/