ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. Хасково, 20.09.2021
г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
Като разгледа докладваното от съдия Костова частно
административно дело №802 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и сл. във
вр. с чл.103, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Д.О.Д. ***, против Решение
№1019-26-1791-1/20.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отказано възобновяване на производството по молба вх.№1019-26-1791/06.07.2021
г., подадена от оспорващия.
Жалбоподателят сочи, че подал молба
вх.№1019-26-1791/06.07.2021 г. за възобновяване на производството по издаване
на влязъл в сила административен акт – Разпореждане №261-00-360-3/26.02.2020 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. Повод
за молбата бил предоставен образец U 1, в който била отразена причината за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Твърди, че документът бил изпратен едва сега от
държавата, в която работил, след като вече му бил определен минимален размер на
обезщетение за безработица с цитираното разпореждане. Същия този документ
изискал още преди започване на административното производство и по независещи
от него причини пристигнал едва след приключване на делото по обжалване.
Изразява несъгласие с изводите на директора на ТП на НОИ – Хасково за липса на
основания за отмяна на разпореждането. В тази връзка счита, че задължение на
административния орган е да изиска справка за твърдените от него обстоятелства,
а именно че работил в съответната държава и трудовият му договор бил прекратен
едностранно от работодателя. Административният орган следвало да изчака
отговора от компетентните власти на чуждата държава и едва тогава да постанови
акта си, определяйки съответния размер на обезщетението за безработица.
Определя извода за обжалване на решението на административния орган пред съд
като неправилен. Сочи, че опитал по съдебен ред да докаже наличието на основание
за определяне на по-висок размер на обезщетението.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково,
не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
С молба вх.№1019-26-1791 от 06.07.2021 г. Д.О.Д.
е направил искане директора на ТП на НОИ – Хасково да „измени решението“, с
което му бил определен минимален размер на обезщетение за безработица и същият
да се коригира. Молбата си Д. обосновал с пристигане на образец U 1 на 05.07.2021 г., ден преди подаването
ѝ. В този документ - образец U 1, била отразена причината за прекратяване
на трудовото му правоотношение.
С оспореното Решение №1019-26-1791-1/20.07.2021
г. директорът на ТП на НОИ – Хасково отказал да възобнови
производството по молба вх.№1019-26-1791/06.07.2021 г., подадена от
жалбоподателя, като определил същата като такава за възобновяване на
административното производство по издаване на влязъл в сила административен акт
- Разпореждане №261-00-360-3/26.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково. В решението административният орган приел,
че за да се инициира производство по чл.99 и сл. от АПК е необходимо влезлия в
сила административен акт, чиято отмяна се иска да не е бил оспорен пред съд. Посочил,
че в конкретния случай Д. обжалвал решението на директора на ТП на НОИ – Хасково
с жалба Ц1012-26-22-2/10.04.2020 г., като по същата било образувано адм. дело
№344/2020 г. по описа на АдмС – Хасково, по което било постановено Решение
№663/08.10.2020 г. Същото било обжалвано пред ВАС, който с Разпореждане
№14811/01.12.2020 г., постановено по адм. д. №12222/2020 г. по описа на ВАС
оставил без разглеждане касационната жалба на Д..
Не е спорно по делото, че на 08.11.2019 г.
от жалбоподателя Д.О.Д. до Директора на ТП на НОИ – Хасково е било подадено
Заявление-декларация вх.№261-00-3360/08.11.2019 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО).
По същото е налице произнасяне от ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Хасково с Разпореждане №261-00-3360-3 от 26.02.2020 г., като е
отпуснато обезщетение за безработица, считано от 03.11.2019 г. до 02.03.2020 г.
в размер на 9.00 лева дневно, минимален съгласно Закона за бюджета на ДОО за
2019 г. В разпореждането е посочено, че осигуряването за безработица било
прекратено на основание „прекратяване на договора по взаимно съгласие“.
Разпореждане №261-00-3360-3 от 26.02.2020 г.
е било оспорено пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение
№ Ц1012-26-22-1/26.03.2020 г. отхвърлил подадената от Д.О.Д. жалба. От
фактическа страна административният орган е приел, че в постъпилия СЕД
(структуриран електронен документ) U
002, т.7.1, била посочена причина за прекратяване на заетостта „прекратяване на
договора по взаимно съгласие“. Поради това, приложение намирала разпоредбата на
чл.54б, ал.3 от КСО и Д. следвало да получава минималния размер на парично
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Срещу Решение № Ц1012-26-22-1/26.03.2020г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково е била подадена жалба пред АдмС – Хасково,
който с Решение №663/08.10.2020 г., постановено по адм. д. №344/2020 г. по
описа на съда отхвърлил оспорването. Съдебното решение е било обжалвано пред
Върховния административен съд, който с Разпореждане №14811/01.12.2020 г. по
адм. д. №12222/2020 г. оставил касационната жалба без разглеждане.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правна страна:
Жалбата, като подадена от легитимирано лице
с правен интерес от оспорване, в установения в чл.197 от АПК 14-дневен срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган – директор на ТП на НОИ, който разполага с правомощия да издава актове от
вида на процесния и се явява непосредствено по-горестоящ административен орган
по смисъла на чл.99 от АПК.
Административният акт е в съответната
писмена форма, като съдържа визираните в чл.59 от АПК реквизити, вкл.
фактическите и правни основания за издаването му. Не се установява нарушение на
административно производствените правила в хода на издаване на решението.
Правилен е изводът на директора на ТП на НОИ
– Хасково за наличието на отрицателна процесуална предпоставка за възобновяване
на производството по издаване на влезлия в сила индивидуален административен
акт – „оспорване пред съд“. Съгласно чл.99, т.2 от АПК, влязъл в сила индивидуален
или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде
отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а
ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който
го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса
от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство.
В случая от доказателствата по
административната преписка, представени пред съда, се установява по безспорен
начин, че Разпореждане №261-00-3360-3 от 26.02.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, с което на Д.О.Д. е
отпуснато обезщетение за безработица, считано от 03.11.2019 г. до 02.03.2020 г.
в размер на 9.00 лева дневно, е било оспорено по единствения допустим, съгласно
чл.117 от КСО административен ред пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който
се е произнесъл по жалбата с Решение № Ц1012-26-22-1/26.03.2020 г. и имено това
решение е било предмет на разглеждане от АдмС – Хасково по адм. д. №344/2020
г., като с Решение №663/08.10.2020 г. съдът е отхвърлил жалбата
против административния акт.
Следователно, по силата на чл.99 от АПК
молбата за възобновяване на производството по влязъл в сила административен акт
в случая е била неоснователна и правилно същата е оставена без разглеждане от
ответника. В този смисъл е и съдебна практика по тълкуване и прилагане на
материалния закон, изразена в Решение № 3300 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 11674/2020 г., Определение №9076 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №5937/2020
г., 5-членен с-в, Определение №6643/03.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №4151/2020
г.
Възобновяването на производството по
издаването на административен акт е извънреден контролен способ. Необходимостта
от това производство е продиктувана от нуждата да се обхванат и онези
административни актове, които са влезли в законна сила и не са били обжалвани
по съдебен ред. Във всички случаи на оспорване на административния акт пред съд
обаче - както, когато производството по делото е прекратено поради
недопустимост на жалбата, така и в случаите, в които оспорването е приключило с
решение по същество на жалбата, редът за отмяна на не е този по чл. 99 и сл. от АПК, а този по глава Четиринадесета на АПК - отмяна на влезли в сила съдебни
решения или влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда
развитието на делото.
С оглед гореизложеното, наведените в жалбата
съображения, касаещи наличие или липса на основание за определяне на по-висок
размер на обезщетение за безработица не следва да се обсъждат. Същите са
ирелевантни за предмета на настоящото съдебно производство.
Предвид изложеното, частната жалба следва да
се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Д.О.Д. ***, против Решение №1019-26-1791-1/20.07.2021 г. на директора на ТП
на НОИ – Хасково, с което е отказано възобновяване на производството по молба
вх.№1019-26-1791/06.07.2021 г., подадена от жалбоподателя.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: