О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
21 февруари 2020г. гр. Гълъбово
РАЙОНЕН
СЪД – ГЪЛЪБОВО НАКАЗАТЕЛЕН
състав
На
21 февруари 2020г.
В
открито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при
секретаря БЕЛОСЛАВА КОЛЕВА
и
в присъствието на прокурор ТОДОР АСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕКОВ ЧНД
№ 27 по описа на Районен съд – Гълъбово за 2020 година.
Производство по реда на чл. 65, ал.
1 НПК.
Постъпила е молба от обвиняемия И.М.Б. на основание
чл. 65, ал.1 НПК, с което се иска по отношение на обвиняемия И.М.Б. по
досъдебно производство № 447-зм-249/2019 г. по описа на РУ гр.Гълъбово,
преписка №1125/2018г. по описа на РП-Гълъбово.
В съдебно заседание подадената молба се поддържа, както
от обвиняемия, така и от неговия защитник.
Представителят на Старозагорска районна прокуратура,
териториално отделение Гълъбово изразява становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните приема следното:
Мерките за неотклонение представляват законово
регламентирани мерки за процесуална принуда, които съобразно нормата на чл. 57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на
развиващото се наказателно производство, респ. да се попречи на подсъдимия да
се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на
влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на
чл. 65, ал.1 НПК въпросът за изменение на МН може да бъде поставян по
всяко време на досъдебното производство, като същото е обвързано с
необходимостта от наличие на промяна на обстоятелствата. В контекста на
разпоредбата на чл. 65, ал. НПК, за
съда е налице задължение да изследва всички нови обстоятелства от значение за
преценката на законността на задържането и да изложи аргументи относно
основателността, респ. неоснователността на подадената нова молба.
Запознавайки се с молбата, съдът приема, че настоящото
производство се развива в хипотезата на
чл. 65, ал. 1 НПК по искане на обвиняемото лице за изменение на мярката
му за неотклонение в по-лека без нито
едно изложено съображение в молбата, като в съдебно заседание единствено се
отрича съпричастността на обвиняемия към извършеното деяние. Това означава, че
в настоящото производство не се навеждат доводи, които съществено да са
различни от вече обсъдените в производството по първоначално вземане на мярка
за неотклонение. Определението на съда е постановено при обсъждане на доводите
за обосновано предположение, личностната характеристика на обв.
И.Б., вкл. неговото здравословно състояние наведени и понастоящем с искането с
правно основание чл. 65, ал. 1 НПК.
Настоящият съд констатира, че от първоначалното
задържане на обвиняемия до настоящия момент е изтекъл период от два месеца и
половина, в който са извършени допълнителни /л. 25-л.51 от досъдебното
производство/, освен многобройните първоначални процесуално-следствени
действия. Приобщени са гласни и писмени доказателства, свързани с предмета на
делото, касаещи механизма на деянието, изясняване кръга на евентуалните
участници в инцидента, настъпили вредни последици. Изготвена е пожаро-техническа експертиза. Описаните констатации сочат
за активно разследване по следственото дело. По делото липсват данни за нови
обстоятелства, самият обвиняем или
неговият защитник не твърдят такива, които да осмислят промяна в рамките на
краткия срок от предходното произнасяне на съда по въпроса за най-подходящата
по вид мярка за неотклонение спрямо обв. Б..
Наличните данни за начина на живот на обв. Б. –
съществува единствено формална адресна регистрация, но няма данни нито за
трудова заетост, нито за семейна ангажираност, сочат за съществуваща реална
опасност от укриване или извършване на престъпление при евентуално определяне
на по-лека мярка за неотклонение към настоящия момент. Същевременно
обоснованото подозрение за авторството на деянието, за което е обвинен,
продължава да е налице, така както е констатирал съдебният състав при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение.
Обобщено, за периода от предходното произнасяне на Гълъбовски районен съд до настоящия момент не са настъпили
обстоятелства, които да променят изводите за наличието на обосновано
предположение относно съпричастността на обвиняемия към престъпната деятелност,
за която е обвинен, както и наличната реална опасност от укриване или
извършване на престъпление. Предпоставките за взетата най-тежка мярка за
неотклонение продължават да са налице. Наличните характеристични данни,
извлечени от приложените по следственото дело доказателства сочат за висока
лична опасност на обвиняемия /налице са
многобройни осъждания – четиринадесет на брой/. Същевременно приобщените
доказателства съдържат достатъчно информация относно наличието на обосновано
предположение за участието на обвиняемия в деянието, за което е обвинен.
Повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, като задържането на молителя е
в рамките на разумния срок – два месеца и половина към днешна дата.
По отношение на тежестта на престъплението на
обвинението, а именно: по чл. 330, ал.1 НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от една до осем години.
Само по себе си обвинението е достатъчно тежко, за да
обуслови извод за опасност обвиняемия да се укрие. Освен това е видно от
съдебното минало на обвиняемия, че същият е осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления. Предходните осъждания на подсъдимия обосновават един
висок риск от повтаряемост на престъпната му дейност.
Изтърпените от него ефективни наказания не са оказали нужната превъзпитателна
дейност. Не без значение за този извод е и тежестта на престъплението, за което
обвиняемия е обвинен. Всичко това определя личността на обвиняемия като такава
с висока обществена опасност, като обуславя и втората, алтернативна опасност от
неговото укриване с цел възпрепятстване на наказателното производство против
него.
Отделно от това е необходимо да се посочи, че мярката
за процесуална принуда има за цел да осигури срочното и безпрепятствено
провеждане и на наказателното производство /така и определение № 206/19.03.2018
г. на Пловдивски апелативен съд по в. ч. н. д. № 176/2018 г./, като не се сочат
от защитата, освен етапа на съдебното производство и извършените дотук
процесуални действия, не се сочи друго, нови обстоятелство, което да налага
изменение на взетата спрямо И.Б. мярка за неотклонение. Съществуващите в този
момент, както и към момента на провеждане на производството по чл. 64 НПК,
обективни факти – постоянен адрес, отричане на авторството на деянието не са
нови и не са такива, които да налагат преценка за превес на хуманни съображения
над съществуващите опасности от укриване и извършване на престъпление. В
молбата не са наведени доводи, а наведените в съдебно заседание пред настоящата
инстанция доводи не са новонастъпили обстоятелства,
които да не са били обект на оценка и правен анализ при определяне на
адекватната мярка за процесуална принуда. Не се сочат доводи, няма данни и
доказателства за промени в семейния, социалния и здравословен статус на
обвиняемия, наличието на които да налагат преценка за превес на „хуманитарните
съображения“ над съществуващите опасности. Опасността от извършване на
престъпление, на И.Б., се извежда от механизма и начина на извършване на
инкриминираното с обвинителния акт деяние, а предвидената в закона тежка
санкция за извършването му е достатъчен мотив за укриване, с цел избягване на
наказателната отговорност.
Не е налице прекомерна продължителност на задържането
на обвиняемия Б.. Вярно, е че е изтекъл срок от два месеца и половина
настоящата най-тежка мярка за неотклонение спрямо обвиняемия /в определение №
485/04.09.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.н.д. № 1172/2018 г. обаче е
прието, че срок на задържане дори от над две години и половина не е неразумен с
оглед и на това, че коректното процесуално поведение на подсъдимия /макар, че
такова се дължи по закон/ не може да е доминантно, защото личния интерес на
подсъдимия не може да е с приоритет пред обществения такъв, с цел решаване на
делото в съдебната фаза в разумни срокове/. Не може да бъде приет за неразумен
срокът на задържането на обвиняемия, и поради причина, че от образуването,
делото е водено експедитивно при установената му фактическа и правна сложност.
Извършени са множество процесуално-следствени действия, като предстои
извършването на нови. При тези данни не може да се приеме, че обвиняемият търпи
необосновано дълго ограничения, с оглед на което задържането му отговаря и на
критериите за разумност по ЕКЗПЧОС /в този смисъл и определение №
505/16.08.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в. ч. н. д. № 448/2017 г./.
Така че задържането под стража не може да се разглежда като несъвместимо с
критериите за разумност на срока както по чл. 22 НПК, така и по ЕКПЧ, за да се
иска, само на това основание, по-лека мярка за неотклонение /така определение №
419/05.07.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в. ч. н. д. № 371/2017 г./.
Няма актуални данни към настоящия момент обвиняемият
да е с влошено здравословно състояние, което да не позволява престоя му в
условията на Затвора, като гаранции за здравето и живота му се съдържат в
разпоредбите на ЗИНЗС, предвиждащи конкретни задължения за затворническата
администрация в тази връзка. Поради това здравословното състояние на подсъдимия
не представлява ново обстоятелство. Няма спор, че местата за лишаване от
свобода в Република България са обезпечени с медицински грижи включително и многопрофилна болница.
Поради всичко изложеното настоящият съдебен състав намира,
че преценката относно вида на мярката за неотклонение, която и на този етап
следва да се прилага спрямо обвиняемия Б. е правилна и съобразена с чл. 57 НПК,
не са налице новонастъпили обстоятелства, които да
водят до необходимост от изменението й, поради което молбата следва да бъде
оставена без уважение. Към настоящия момент липсват каквито и да било нови
обстоятелства, различни от тези, при които е била определена първоначално
взетата мярка за неотклонение.
Така
мотивиран и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, Гълъбовски
районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.М.Б.,
ЕГН **********, за изменение на взетата
по отношение на него мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека,
като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА
взетата по отношение на обвиняемия И.М.Б.
– роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, без образование /неграмотен/, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство №447 ЗМ -
249/2019г. по описа на РУ „Полиция“ – Гълъбово, мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 3 /три/-дневен срок от днес пред Окръжен съд –
Стара Загора.
В
случай на обжалване и протест, насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд
– Стара Загора на 28.02.2020г. от 10:00 часа.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис
от определението да се изпрати на Началник ОЗИН, сектор “Арести” гр.Стара
Загора и РП - Гълъбово.
Препис от определението да се приложи по досъдебно
производство №447 ЗМ - 249/2019г. по описа на РУ-Гълъбово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: