№ 3188
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110161838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от
Семейния кодекс (СК) от К. С. С., ЕГН: **********, действаща чрез своята
майка и законен представител М. Р. Р., срещу С. Ц. С..
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно
решение по грд. № 61670/2019 г. на Софийския районен съд, първият е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева на ищеца. Сочи се в
исковата молба, че от определянето на предходната издръжка нуждите на
ищеца са се увеличили, както и доходите на ответника, поради което се моли
съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да заплаща такава в размер на
500,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
/15.11.2022г./ до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който искът се оспорва, тъй като се сочи, че издръжка в
претендирания размер би се разходвал не за нужди на детето, а за разходи на
майката. Излага се, че майката на детето също има доходи и висок стандарт
на живот, както и че същата осуетява контактите на детето с бащата.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
1
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Според чл. 150, ал. 1 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Следователно за уважаването на иска
следва да се установи, че 1/ ищецът е малолетен; 2/ ответникът е негов
родител; 3/ настъпило е изменение в нуждите от издръжка за релевантния
период; 4/ материалните възможности на ответницата да дава месечна
издръжка в претендирания размер за релевантния период; 5/ ответницата е
осъдена с влязъл в сила съдебен акт да плаща издръжка;
Ищецът е непълнолетен и е дете на С. С.. С решение № 23.07.2020 г. по
гр.д. № 61670/2019 г. е утвърдено споразумение между С. Ц. С. и М. Р. Р. по
въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, като е определена месечна издръжка в размер
на 200 лева, която бащата следва да заплаща на детето К. С. С., чрез нейната
майка. От присъждане на издръжката са изминали две години и шест месеца,
през което време детето е пораснало и с това са се увеличили потребностите
му от средства за съществуване и образование. Представени са и служебни
бележки, от които е видно, че детето К. посещава уроци по ментална
аритметика на стойност 140 лева месечно, уроци по балет на стойност 20 лева
месечно и начално обучение по плуване, за което се заплаща сума в размер на
120 лева.
За периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2023 г. осигурителния доход на С.
Ц. С. е в размер, равен на този на минималната работна заплата в страната.
Последният за 2021 г., видно от представената данъчна декларация, е
декларирал облагаемн доход в общ размер от 22010,86 лева, месечно – 1834
лева.
В изготвения социален доклад е посочено, че детето К. живее със своята
майка в гр. Разград, че последната е заявила, че работи по трудово
правоотношение с “Трой Драйф” ЕООД и получава месечен доход в размер
на 2500 лева. Ответникът С. е отказал да посочи месечен доход, но посочва,
че е адвокат на свободна практика, като доходът му е достатъчен да осигури
нормален живот на семейството и детето си.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за детето на него следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би имало, ако
родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай. В настоящия случай след приключването на съдебното
2
дирене по гр.д. № 61670/2019г. детето е пораснало, а и се е изменила
социално-икономическата обстановка в страната.
Съдът съобрази и доходите на ответника, който като самоосигуряващо
се лице, декларира доход в размер на 1840 лева месечно. Съдът не може да се
съгласи с възраженията на ответника във връзка с намаляване на неговите
доходи. През 2020 г. съгласно представена данъчни декларация
декларираният доход на С. С. е не по-голям, отколкото този деклариран за
2021 г. Следва да се има предвид и, че предходното определяне на издръжка е
по общо съгласие на родителите на детето, а и съдът следва да изследва
настоящия доход на родителя, неупражняващ родителски права, като прецени
какъв размер издръжка би могъл да си позволи съответния родител. Съдът
взема предвид декларирания доход на страната, доколкото като
самоосигуряващо се лице водещ е именно той, а не осигурителния такъв,
който видно от представените справки и декларация има за основа
минималната работна заплата в страната. Отделно от това ответникът пред
социален работник е заявил, че разполага с достатъчно средства да осигури
нормален живот на детето си.
Като съобрази възможностите на ответника и нуждите на ищеца съдът
наМ., че ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 330,00 лв., на
която сума, с оглед всички събрани по делото доказателства, съдът наМ., че
следва да бъде изменен размерът на издръжката, считано от датата на
предявения иск.
Следва да се подчертае, с оглед въведените в отговора на исковата
молба възражения, че предвид социално-икономическата ситуация в страната,
нарастващия процент на инфлацията, увеличаване на цените на всички
продукти, в това число и хранителните, че средствата, необходими за
осигуряване на нуждите на детето са се увеличили.
Съдът взе предвид, че майката е родителят, който активно ежедневно
полага грижи за детето, което следва да се вземе предвид при определяне на
издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права.
Въз основа на Заповед № 5/01.11.2022 г. е прекратено трудовото
правоотношение на М. Р. Р., което обстоятелство бе взето предвид от
настоящия състав.
По горните съображения искът с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК е основателен до размера от 330,00 лева. Предвид доходите
на ответника и липсата на твърдения и доказателства за особени нужди на
детето, отчитайки възрастта му и всички данни по делото, претенцията следва
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Издръжката се дължи считано от датата на предявяване на исковата
молба – 15.11.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
3
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege)
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да
се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която
ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в
размер на 330,00 лева.
Относно направените разноски по делото.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по
делото.
Ищецът е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 800 лева
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения договор за
правна защита и съдействие, в който е обективирана разписка за плащане.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което настоящият състав наМ. за основателно. Проведено е
едно открито съдебно заседание, делото не представлява фактическа и правна
трудност, поради което и възнаграждението следва да бъде намалено до
минималният размер от 500 лева. Съразмерно с уважената част от иска се
следват разноски в размер на 250 лева.
Насрещната страна не е представила доказателства за сторени разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника
дължи държавна такса за определената издръжка на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс в размер на 187.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК,
издръжката, определена с Решение № 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г.
на Софийския районен съд, 92 състав, като я увеличава от 200,00 лева на
330,00 лева.
ОСЪЖДА С. Ц. С., ЕГН: **********, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 от СК, да заплаща на К. С. С., ЕГН: 1848**********,
представлявана от своята майка и законен представител М. Р. Р., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.11.2022 г. до настъпване на законна
причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза К. С. С., ЕГН:
1848**********, издръжка.
4
ОСЪЖДА С. Ц. С., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
187.20 лева.
ОСЪЖДА С. Ц. С., ЕГН: ********** да заплати на К. С. С., ЕГН:
1848**********, представлявана от своята майка и законен представител М.
Р. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 216.67
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5