Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева
и с участие на прокурор Р.Рачев от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 151 по описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „А.Т.“ ЕООД- *** с
ЕИК:*********, депозирана от управителя И.Ж., чрез адв.Б.Б.срещу Решение № 260148/15.04.2021г.
на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1237/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 53/06.07.2020г.
на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води– гр. Шумен, с което
на основание чл.166 т.3, във връзка с чл.165 ал.2, във връзка с чл.155 ал.2 от
Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение по чл.166 т.3, във връзка с чл.155 ал.2 от ЗООС.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Твърди се, че решаващият извод на съда е направен, без да бъдат
съобразени всички събрани доказателства по отношение на извънредното положение
в държавата, действало в периода на дадените предписания, което налагало
извода, че съдебният акт е неправилен. Сочи се още, че санкционираното
дружество не е извършило вмененото му нарушение, за което са дадени
предписанания, понеже същите не били конкретни и нямат материално-правно
основание. РИОСВ бил компетентния орган, който може да върне отпадъка в Италия.
Релевират се и доводи, че НП, както и предписанието са постановени в
противоречие с европейското законодателство и по-конкретно с Технически насоки
относно класифицирането на отпадъци. Видът на отпадъка неправилно е бил
определен от контролните органи и същият се явява с код 08 03, а не с код 16.
Поради това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с
него санкционен акт. Сочените отменителни основания се поддържат в съдебно
заседание от представляващия „А.Т.“ ЕООД, адвокат Б..
Ответната страна, РИОСВ-
гр. Шумен, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозира
възражение от 28.05.2021г., в което оспорва жалбата и прави искане за
присъждане на разноски- юрисконсулстко възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
С касационната жалба е
направено искане с правно основание чл.144а от АПК, във връзка с чл.485 от НПК,
Административен съд– Шумен да отправи преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по тълкуването на правото на Европейския съюз във връзка с
прилагането на Регламент № 1013/2006г. с поставени два въпроса: 1. По кой код
следва да бъде класифициран отпадъкът тонер в тонер касети и 2. Касети от тонер
с код 08 03 ли следва да бъдат класифицирани или с друг код. Съгласно чл.486
ал.3 от НПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е настоящия
съд в провежданото касационно производство, отправя преюдициално запитване,
освен когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че
не будят никакво съмнение. Поради което, съдът като съобрази така формулираното
искане и приложимите разпоредби на европейското законодателство, го намира за
неоснователно. Регламентът и Известие на Комисията- Технически насоки относно
класифицирането на отпадъци са ясни и не будят съмнение относно тяхното
тълкуване, поради което не са налице предпоставките на чл.144а от АПК, във
връзка с чл.485 от НПК за отправяне на преюдициално запитване по поставените от
касатора въпроси и искането следва да бъде оставено без уважение.
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
От фактическа страна е
установено, че юридическото лице „А.Т.“ ЕООД стопанисва площадка за дейности с
отпадъци, находяща се на ул. „Възраждане“ №77 в с.Хитрино, обл.Шумен, парцел
УПИ V, кв.12 и УПИ VI, кв.12 по плана на населеното място. Дружеството
притежава издаден от РИОСВ– гр. Шумен
документ по чл.67 от ЗУО за дейности с отпадъци- Решение №15– ДО– 314– 01 от
06.07.2018г., в което е включена базата в с.Хитрино, обл.Шумен, като в
разрешителния документ не се разрешава дейност по третиране на отпадъци негодни
за употреба тонер касети /код 16 02 16– компоненти, отстранени от излязло от
употреба оборудване, различни от упоменатото в 16 02 15/.
На 06.01.2020г. била
извършена проверка на площадката за дейности с отпадъци, стопанисвана от касатора
от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна среда и води– гр.Шумен
/РИОСВ– гр.Шумен/, по повод Заповед на Министъра на околната среда и водите
относно внос на отпадъци с цел спазването на екологичното законодателство. В
хода на проверката било установено, че на посочената площадка на открито са
съхранявани 122,69 тона отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер
касети, внос от Италия. Съгласно представените документи било установено, че
тонер касетите били внесени с код 08 03 18, съобразно Наредба № 2 от 23.07.2014г. за
класификация на отпадъците. Резултатите от проверката били обективирани в
Констативен протокол № ПП- 01/06.01.2020г., във връзка с което било дадено
задължително за изпълнение Предписание № 4 от 08.01.2020г. на дружеството-
жалбоподател да предаде наличните на площадката употребявани тонер касети/код
16 02 16– компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от
упоменатото в 16 02 15/ на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО за
дейност със съответния код и да се предоставят в РИОСВ– Шумен копия на
документи, които да удостоверят предаването, със срок за изпълнение - 10.02.2020г.
Предписанието било обжалвано пред настоящия съд, като жалбата била отхвърлена с
Решение № 91 от 02.07.2020г. по адм.д.№231/2020г., потвърдено с Решение № 3776
от 23.03.2021г. по адм.д. № 8732/20г. на ВАС.
На 21.02.2020г.
служители на РИОСВ– гр.Шумен, извършили извънредна проверка във връзка с изпълнение на Предписание
№4/08.01.2020г., при която било установено, че отпадъците от тонер касети били
налични на площадката, стопанисвана от дружеството. Бил съставен Констативен
протокол № ДЙ– 12/21.02.2020г./стр.13-14 по въззивното дело/, с който на дружеството
било дадено ново предписание– да се предадат
наличните на площадката тонер касети /код 16 02 16- компоненти от
излязло от употреба оборудване, различно
от 16 02 15/ на лице притежаващо документ по чл.35 от ЗУО, за дейност със
съответния код отпадък и да се представят
в РИОСВ– Шумен документи, удостоверяващи предаването /приемно–
предавателен протокол, договор по чл.8 ал.1 от ЗУО със срок за изпълнение-
13.03.2020г. Понеже в РИОСВ– Шумен не били постъпили документи, във връзка с повторно
даденото предписание, на 28.04.2020г., по отношение на дружеството „А.Т.“ ЕООД ***
бил съставен АУАН № ПП- 05 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от
ЗООС. По реда на чл.44 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.
Въз основа на съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
наказващият орган на 06.07.2020г. издал
обжалваното НП, с което на дружеството на основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165
ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
2 500 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът посочил, че вмененото на дружеството неизпълнение
е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Съдебният състав извел и решаващия извод
относно безспорната установеност на нарушението. В тази връзка районният съд
обсъдил относимата правна уредба и съобразил приобщения доказателствен
материал, достигайки до решаващото си становище относно наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на юридическото лице за това, че в
рамките на определения за това срок от компетентните органи не е предприело
действия по изпълнение на даденото предписание, което съдържа изискване за
конкретни фактически действия, които следва да се предприемат за отстраняване
на констатираните нередности. С това си поведение, според мотивите на районния
съд, субектът е допуснал нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2, във
вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС и правилно АНО е пристъпил към ангажиране на
отговорността му. Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда
фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи,
които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По изложеното в
касационната жалба възражение за липса на конкретни указания по даденото
предписание, настоящия състав се солидаризира с мотивите на районния съд, че
описанието на поведението на субекта е ясно и същият е разбрал какво
правонарушение му се вменява, както и какви са дадените му двукратно
предписания. Съгласно
практиката на ВАС, предписанието изисква активно поведение от страна на
адресата, в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт,
създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, предписанието е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на
който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице
материалноправните предпоставки за издаването му. В настоящия казус предписанието
не е било оспорено по отношение на неговата законосъобразност в рамките на
регламентирания за целта срок, влязло е в законна сила и е станало задължително
за посоченото като негов изпълнител дружество. Това преклудира възможността да
бъдат направени възражения, досежно правилността и законосъобразността на
предписанието в хода на последващото административно-наказателно производство,
каквито доводи касаторът застъпва в жалбата си до настоящата инстанция. Следва
да се отбележи, че в случая изпълнителното деяние, осъществяващо
административно-наказателния състав по чл.166 т.3 от ЗООС, е неизпълнение на
дадено по реда на чл.155 от ЗООС и влязло в сила предписание, каквото нарушение
е вменено на касатора. Осъществяването му е доказано по несъмнен начин,
доколкото неизпълнението на даденото на търговеца предписание е установено и в
рамките на последваща административна проверка, което предопределя извод за
законосъобразност на НП, както правилно е приел и районният съд.
На следващо място, съдът намира, че
по категоричен начин е установен и видът на съответния отпадък, за който
дружеството некоректно твърди, че е отпадъчен тонер в тонер касети. Именно в
изпълнение на възложените на служителите на РИОСВ контролни функции, визирани в
чл.113 от ЗУО е била извършена проверката на стопанисвания от касатора терен,
при която е установено наличието на отпадъците негодни за употреба тонер
касети, попадащи в позиция B1110 от Регламент (ЕО) № 1013/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета от 14
юни 2006г. относно превози на
отпадъци, подлежащи на класификация като компоненти, отстранени от излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване с кодове 16 02 14, 16 02 16 или
20 01 36, а не под код 08 03 18, определен в Регламента като отпадъчен тонер за
печатане. В тази насока следва да се отбележи, че неправилно касаторът
възприема квалифицирането на кода на процесния отпадък от страна на контролните
органи за незаконосъобразно, аргументирайки се с цитираното Известие на
Комисията– Технически насоки относно квалифицирането на отпадъци. Това е така,
защото при класификация на отпадъци, за да бъде намерен подходящия код се
разглеждат заглавията на главите и подглавите в Европейския списък на отпадъка
или вида на отпадъка. Наименованието на глава 08 от списъка е „Отпадъци от
производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на покрития, лакове,
стъкловидни емайли), лепила/адхезиви, уплътняващи материали и печатарски
мастила“, а на подглава 08 03 е „Отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила“, което
означава, че кодът посочен от дружеството– жалбоподател, а именно 08 03 18 и 08
03 17*, би могло да бъде поставен само на мастилото, което вече е отстранено от
тонер-касетата. Доколкото обаче отпадъкът, съхраняван на стопанисваната от
дружеството– жалбоподател площадка, представлява тонер– касета, то поставения
код е погрешен. Подходящата позиция в случая е от подгрупа “16 02 – отпадъци от
електрическо и електронно оборудване“ и по-конкретно кодове „16 02 15* - опасни
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване“ или „16 02 16–
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от
посочените в 16 05 15. Тук е мястото да се отбележи с оглед твърденията на
касатора за наличие на противоречие между норми от европейското законодателство
и норми от вътрешния правов ред, че на основание чл.3 ал.1 от ЗУО е приета
Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификацията на отпадъците, която определя
реда за класифицирането на отпадъците. Това класифициране е съобразено със
списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май
2000г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в
съответствие с член 1, буква "а" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета
относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните
отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци. Именно в Приложение № 1 към чл.5 ал. 1 от наредбата е дадена
класификацията на отпадъците в съответствие с Европейския списък на отпадъците,
съобразено от контролните органи, поради което не е налице соченото от касатора
противоречие. Следва да се посочи, че по отношение на правилният код на
отпадъците, съхранявани от дружеството е налице съдебна практика с влезли в
законна сила актове на две инстанции, правилно посочени от въззивния съд в
решението.
Касационният съд счита заявените
оплаквания на жалбоподателя за неправилно определяне на датата на нарушението,
предвид действащия Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците за неоснователни. Действително, на 24.03.2020г. е
обнародван Законът за мерките, като му е придадено обратно действие– от
13.03.2020г., и с неговия чл.3 т.3 са спрени сроковете за изпълнение на
указания, дадени от административен орган в административно производство на
страна или участник. Спирането на сроковете за изпълнение на указанията в
административните производства е в интерес на страните в тези производства, при
дадени указания, които биха били възпрепятствани от изискването за социална
дистанция, каквито са мотивите на закона. Но спирането на сроковете не касае
правното действие на издадени и връчени административни актове, каквото е
процесното Предписание по Констативен протокол № ДЙ– 12/21.02.2020г. и Законът
за мерките е неприложим. В този смисъл е практиката на ВАС- Определение № 7674
от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2020 г., VII о., докладчик
председателят С.Я..
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е
основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в
размер на 80.00 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение направеното искане в касационната жалба за отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуването на правото
на Европейския съюз във връзка с прилагането на Регламент № 1013/2006г. с
поставени два въпроса: 1. По кой код следва да бъде класифициран отпадъкът
тонер в тонер касети и 2. Касети от тонер с код 08 03 ли следва да бъдат
класифицирани или с друг код, като неоснователно.
Оставя
в сила Решение № 260148/15.04.2021г.
на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1237/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„А.Т.“ ЕООД- ***, с ЕИК:*********,
депозирана от управителя И. Ж. да заплати на РИОСВ- гр.Шумен, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/
лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 21.06.2021г.