Решение по дело №62098/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9117
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20221110162098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9117
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110162098 по описа за 2022 година
Производството е по Част II, Дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Б. И. Г., ЕГН **********, е предявила против [фирма], ЕИК **** установителни
искове за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № **** от
20.10.2021 г., сключен с ответника, евентуално на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждащ
задължение за сключване на договор за поръчителство, като противоречащи на закона,
евентуално заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави, както и
установителен иск срещу [фирма], ЕИК ***** за прогласяване недействителността на
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2021 г. към Договор за потребителски
кредит № ****/20.10.2021 г., като противоречащ на добрите нрави, евентуално поради липса
на основание /съгласно уточнителна молба с вх. № от 17.01.2023 г./.
Ищцата твърди, че сключила с ответника [фирма] Договор за потребителски кредит №
**** от 20.10.2021 г., съгласно който й била предоставена заемна сума в размер на 5151.93
лв., при уговорен фиксиран размер на ГПР от 21.40 % и размер на ГЛП от 19.55 %, като
ищцата се задължила да върне получената в заем сума на 24 месечни погасителни вноски.
Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора при липса на предоставено обезпечение от
кредитополучателя срокът за разглеждане на искането за отпускане на кредит и одобряване
на същото е с продължителност от четиринадесет дни, а в случай, че кредитополучателят
посочи, че ще предостави обезпечение, то следва да отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл. 4 от съглашението и да представлява предоставена на кредитора
банкова гаранция, съгласно приложимите към договора Общи условия, или сключен
договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант-поръчител в срок от 48 часа от
подаване на заявлението за отпускане на кредит. Посочва, че в изпълнение на тази
разпоредба от Договора на 20.10.2021 г. сключила с втория ответник [фирма] Договор за
предоставяне на поръчителство, съгласно който ищцата се задължила да заплаща на
поръчителя сумата от 254.18 лв. месечно за срока на действие на договора или сума в общ
размер от 5846.14 лв. Твърди, че е погасила изцяло първите две вноски по договора, както и
1
част от третата вноска. Сочи, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, като разходът
за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен, доколкото предоставянето на
поръчителство представлява необходимо условие за усвояване на заемната сума, като
условията за другото предвидено в договора за заем обезпечение са невъзможни за
осъществяване от длъжника предвид характера на процесния договор като такъв от типа
„бърз кредит“. Поддържа, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство
не е включен от кредитора в размера на приложимия към правоотношението ГПР, като с
последното се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а представлява и
заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Счита, че посоченият като
приложим по договора за потребителски кредит размер на ГПР не отговаря на
действителната му стойност, която надвишава определения в закона максимално допустим
размер, което води до недействителност на договора поради неспазване на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че договорът за поръчителство е
недействителен поради липса на основание, доколкото с него не се предоставя услуга на
потребителя и с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, чието
изпълнение се обезпечава, както и поради накърняване на добрите нрави поради наличие на
неравноправни клаузи. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника [фирма], с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не
оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г. и Договор за
поръчителство от същата дата с ответника [фирма], както и, че ищцата е погасила чрез
плащане сумата от 802.45 лв., дължима по договора за заем. Оспорва договорът за
предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор
за потребителски кредит, поради което и възнаграждението на поръчителя не следва да се
включва в размера на приложимия към договора за заем ГПР. Оспорва договорът за заем да
е недействителен на основанията, посочени в исковата молба. Твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, е по същество
договор за поръчка. Сочи, че за потребителя е налице възможност да избере дали да преведе
стойността на услугата по договора за поръчителство по сметка на дружеството поръчител
или по тази на заемодателя, който от своя страна да администрира плащането към
последното. Оспорва да му е бил предварително известен към датата на сключване на
договора за потребителски кредит размерът на възнаграждението на поръчителя. Моли за
отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
Ответникът [фирма] подава отговор в срок, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
****/20.10.2021 г. и Договор за поръчителство от същата дата, като посочва, че по
последния е получил плащане в размер на 787.55 лв. Оспорва договорът за предоставяне на
обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за
потребителски кредит. Оспорва твърденията за недействителност на процесните
правоотношения на посочените в исковата молба основания. Намира, че договорът за
предоставяне на поръчителство е договор за поръчка и възнаграждението по него не е
разход по кредита. Сочи, че с погасяването на задълженията по договора за заем, договорът
за предоставяне на поръчителство се прекратява. Моли за отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски. Твърди, че не е дал повод за образуване на производството.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по делото е постъпила
насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск [фирма] против Б. И. Г., която е
приета за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение на съда от
26.09.2023 г.
В насрещната искова молба се твърди, че на 20.10.2021 г. Б. И. Г. е сключила с [фирма]
Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г., съгласно който дружеството
2
предоставило на Г. сумата от 5151.93 лв., която била усвоена при фиксиран лихвен процент
по кредита в размер на 19.55 % и годишен процент на разходите в размер на 21.40 %. Сочи,
че кредитополучателят се задължил да върне получената по договора сума на 24 месечни
вноски с падеж на последната вноска на 10.11.2023 г., но погасила единствено сума в размер
на 802.45 лв., от които 540.15 лв. главница и общо 243.09 лв. падежирала възнаградителна
лихва и наказателна лихва по просрочени задължения. Твърди, че непогасена е останала
сума в размер на 3105.55 лв., представляваща сбор от падежиралите вноски за главница за
периода от 10.04.2022 г. до 26.06.2023 г. Поддържа, че дори да се установи
недействителност на процесния договор за заем, Б. Г. следва да върне на кредитора чистата
стойност по кредита в размер на 4349.48 лв. Предвид това предявява насрещен осъдителен
иск за осъждане на ответницата по насрещния иск да му заплати сумата от 3105.55 лв.,
представляваща неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит №
****/20.10.2021 г. за периода от 10.04.2022 г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва от
27.06.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията. В условията на евентуалност,
при установяване недействителността на договора за кредит, предявява насрещен
осъдителен иск за осъждане на Б. И. Г. да заплати на [фирма] сумата от 4349.48 лв.,
представляваща чистата стойност по кредита след приспадане на извършените от
кредитополучателя плащания, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задълженията. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответницата
Б. И. Г., с който се изразява становище за частична неоснователност на предявените
насрещни искове. Сочи, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на
изискванията на ЗПК, което от друга страна води до недействителност и на договора за
предоставяне на поръчителство. Поддържа, че поради това дължи на кредитора единствено
връщане на чистата стойност на кредита в размер на 5151.93 лв. Счита, че платеното по
договора за предоставяне на поръчителство е останало в патримониума на кредитора
[фирма]. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По първоначално предявените искове:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни
искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗДчл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С определение от 21.02.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните
обстоятелствата, че между Б. И. Г. и [фирма] е сключен Договор за потребителски кредит №
****/20.10.2021 г., както и че между Б. И. Г. и [фирма] е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство от 20.10.2021 г.
По делото не се спори, че на 20.10.2021 г. между Б. И. Г., в качеството на
кредитополучател, и [фирма], в качеството му на кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който [фирма] предоставило на Б. И. Г. сумата в
размер на 5151.93 лв., която следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски или
ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 6265.92 лв. Уговореният лихвен
процент бил 19.55%, а годишният процент на разходите – 21.40%. Страните не спорят, че
сумата по договора за кредит е усвоена от ищцата. Няма спор, че съгласно чл. 4, ал. 1
ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с дружеството [фирма] с цел
обезпечение на договора за потребителски кредит.
Безспорно между страните е, че на 20.10.2021 г. между Б. И. Г. и [фирма] бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания договор за
3
кредит. По силата на този договор, ищцата следвало да заплати сумата от 6100.32 лв.,
отново разпределена на 24 месечни вноски.
Сключеният между Б. И. Г. и [фирма] договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията,
съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 21,40%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се
надвишава максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
[фирма], което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
4
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че [фирма] е
едноличен собственик на капитала на [фирма], като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, [фирма] е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя [фирма] юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в договора за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на [фирма] по процесния договор за потребителски кредит
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. По
този начин и при включване на разходите за възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство в ГПР, то размерът на ГПР възлиза на много повече от законоустановения
и допустим размер от 50 %, а именно достига до 139.80 %, съгласно приетото по делото и
кредитирано от съда като компетентно изготвено заключение по съдебно-счетоводната
експертиза.
5
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият състав намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК - виж решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по
т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3620/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г.
на ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и
др.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на процесния договор за потребителски кредит е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищеца
основания за неговата нищожност. Предвид последното съдът намира, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от ищеца в условията на
евентуалност иск за прогласяване за нищожна уговорката между страните, съдържаща се в
чл. 4 на сключения договор за потребителски кредит.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и [фирма], и
договорът, сключен между потребителя и [фирма], се намират във взаимовръзка помежду си
и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията - решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа
на СГС. Ето защо, следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство
също е недействителен, поради което самият той не е породил правни последици,
респективно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.
По насрещните искове:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност насрещни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 23 ЗПК от
[фирма] срещу Б. И. Г..
Съдът е указал на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че основателността на същия се предпоставя от установяването
от негова страна на наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, усвояването на твърдения от ищеца по насрещния иск кредит в
претендирания размер от ответницата по насрещния иск, както и че е настъпил падежът на
претендираните вземания.
По делото не се спори, че страните по насрещния иск са сключили на 20.10.2021 г.
6
договор за потребителски кредит № ****, по силата на който [фирма] предоставило на Б. И.
Г. сумата в размер на 5151.93 лв., която следвало да бъде върната на 24 равни месечни
вноски или ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 6265.92 лв. след добавяне
на уговорената между страните възнаградителна лихва. За да възникне в полза на ищеца по
насрещния иск право да получи посочената обща сума обаче следва освен наличието на
облигационна връзка между страните да се установи и че същата е валидна. Предвид
установеното по-горе погрешно посочване на размера на ГПР по договора за потребителски
кредит и последицата от това, изразяваща се в недействителност на същия, то искът на
ищеца по насрещния иск за заплащане от страна на потребителя на уговорените с договора
за кредит суми, в това число главница и лихви, се явява неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на главния насрещен иск на разглеждане подлежи и
предявеният при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК.
Според посочената разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно указаната на страните доказателствена тежест за
основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на ответницата
по насрещния иск сума в твърдения от ищеца размер по обявен за недействителен договор
за потребителски кредит, посочен в исковата молба по насрещния иск. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. От
посоченото следва, че грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само
на чистата стойност на кредита.
По делото не се спори, че главницата по процесния договор за потребителски кредит в
размер на 5151.93 лв. е предоставена надлежно на ответницата. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата по насрещния иск е заплатила
във връзка с разглежданите договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство сума в общ размер от 1590 лв., от които сумата от 802.45 лв. за погасяване на
задължения по договора за потребителски кредит и сумата от 787.55 лв. за погасяване на
задълженията по договора за предоставяне на поръчителство. По направеното счетоводно
отнасяне на плащанията от кредитодателя непогасена е останала главница в размер на
4349.48 лв.. Настоящият състав счита, че сумата от 787, 55 лв. също следва да бъде отнесена
към погасяване на заетата сума. Както вече беше подробно изложено ответниците по
главните искове са свързани лица, което е един от мотивите, обусловил прогласяването
недействителността на сключените договори както за кредит, така и за поръчителство.
Установява, че възнаграждението за поръчителят не е включено в ГПР, макар да
представлява разход по кредита, поради което и сумите, които потребителката е платила и
са отнесени към погасяване на задължението за поръчителство от ответниците, всъщност
погасяват задължението й за връщане на заетата сума. Следва да се има предвид и че
договорът за поръчителство също е признат за нищожен от съда, поради което и не може да
послужи като валидно основание за получаване на суми. Ето защо от чистата стойност на
кредита от 5 151, 93 лв. следва да се прихват платените от ответницата по насрещния иск
суми в общ размер на 1 590 лв., поради което и дължимата сума е в размер на 3 561, 93 лв.,
до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи. Върху
посочената сума се дължи и законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова
молба в съда до окончателното плащане на задължението.
7
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата по главните искове
има право на разноски. В случая с нарочно съдебно определение ищцата е освободена от
внасянето на държавни такси и разноски, претендира се единствено възнаграждение за
процесуалния й представител по реда на чл. 38 ЗАдв. Съдът намира, че с оглед предмета и
правната сложност делото, извършените процесуални действия и обстяотелството, че делото
е приключило в едно съдебно заседание на адв. М. следва да бъде определено
възнаграждение в минимален размер от по 400 лв., дължимо за защитата срещу всеки един
от двамата ответници.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължими се такси и разноски в полза на съда. В случая по иска срещу [фирма]
ответникът дължи заплащане в полза на съда на сумата от 206, 07 лв., а по иска срещу
[фирма] ответникът дължи заплащане в полза на съда на сумата от 233, 84 лв.
По отношение на насрещния иск, предявен от [фирма] среу Б. И. Г. с оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Като съобрази приложения списък по чл. 80 ГПК, съдът намира с оглед
фактическата и правна сложност на делото, че следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 100 лв., поради което и следва да бъде присъдена
сумата от 347, 25 лв. , представляваша съразмерна част от сторените разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Б. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че Договор
за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Б. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, ап. 40-46,
че Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2021 г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на [фирма], ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: **** сумата от 3561, 93 лв. на основание чл. 23 ЗПКр,
представляваща дължимия остатък от чистата стойност на заетата сума по Договор за
потребителски кредит № ****/20.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 4 349 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати в
полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 206,07 лева,
представляваща дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
в полза на да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 233,84 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
8
на адв. Д. М., с адрес на упражняване на дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Б. И. Г..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
на адв. Д. М., с адрес на упражняване на дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Б. И. Г..
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на [фирма], ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: **** сумата от 347, 24 лв., предсталвяваща съдебни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9