РЕШЕНИЕ
№ 3565
Пловдив, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20257180700190 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от "Адтеги" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, ап.7, чрез пълномощника адвокат Н. Н. срещу Решение №19 от 17.01.2025г. на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив (ТД на НАП [област]), с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0003730/19.12.2024г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП –[област].
В жабата се излагат аргументи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, а наложените предварителни обезпечителни мерки сериозно ще възпрепятстват дейността на дружеството. Иска се отмяна на решението на Директора на ТД на НАП – [област] и отмяна на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003730/19.12.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП [област].
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и е представлява от адвокат А. Р., който поддържа подадената жалба на посочените в нея основания. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът - директорът на ТД на НАП [област] в съдебно заседание се представлява от юрк.Д., която оспорва подадената жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура [населено място] не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001624006681-020-001/13.12.2024г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП-[област] е образувано ревизионно производство по отношение на "Адтеги" ЕООД, ЕИК : *********, за установяване на задължения по ЗДДС и Корпоративен данък. ЗВР е връчена на дружеството по електронен път на 14.01.2025г. и това обстоятелство е прието като безспорен факт в решението на Директор на ТД на НАП [област].
След издаването на ЗВР от ръководителя на ревизията е издадено мотивирано Искане за предварително обезпечаване на задължения № Р-16001624006681-039-001/19.12.2024г., в което са изложени факти и обстоятелства, относно основания за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
В хода на производството ревизиращият екип е установил, че по данни от информационния масив на НАП през ревизираните периоди „Адтеги“ ЕОД е декларирало доставки на услуги в общ размер на 1 005 923 лв., като получатели са лица, установени както в държава-членка на ЕС, така и извън нея.Доставките са декларирани като облагаеми, без начислен ДДС при условията на чл.21, ал.2 от ЗДДС и чл.69, ал.2 от същия закон.При проверка в информационния масив на НАП е установено, че през ревизираните периоди „Адтеги“ ЕООД е декларирало получени услуги от доставчици на обща стойност 338 259 евро. От тези доставчици са декларирани към ревизираното дружество доставки на услуги на обща стойност 590 489 евро. Налице е разлика в размер на 207 230 евро, които не са декларарирани от ревизираното дружество. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че през периода 2021г.- 2022г. „Адтеги“ ЕООД е декларирало в подадените VIES декларации обем на извършени услуги към клиент на обща стойност 1 183482 лв. От клиента са декларирани получени от ревизираното дружество услуги на обща стойност 1 293 366 евро.Разлика от 109 884 евро, въз основа на която е прието, че „Адтеги „ ЕООД не е отчело приходи от услуги на стойност 214 914, 42 лв., или 109 884 евро. При извършена справка на обявените покупки от регистрирани по ЗДДС лица от „Адтеги“ ЕООД е установено, че в дневниците за покупки по ЗДДС от „Логистик Маркетинг“ ЕООД са включени 3 броя фактури на обща стойност 221 138,62 лв., които се разминават с декларираните от „Адтеги“. Включена е от „Лидген Груп“ ЕООД фактура на стойност 2 575,79 лв., която липсва в дневника за продажби на „Адтеги“ ЕООД. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че през периода 2021г. – 2022г. „Адтеги“ ЕООД е декларирало получени услуги от доставчици на обща стойност 1 510 006 евро, или 2 953 315,03 лв.От доставчиците не са декларирани услуги към „Адтеги“ ЕООД, който са отчетени от ревизираното дружество в стойността на разходите. По данни от информационния масив на НАП към 31.122023г. съгласно подадени ГФО в „Адтеги“ ЕООД са налице задължения към доставчици 3 408 хиляди лв. и вземания от клиенти 3 399 хиляди лева.Същевременно декларираните покупки и продажби през 2023г. и към датата на изготвяне на искането са в незначителни размери, спрямо предходни години.
При така констатираните несъответствия е прието, че е необходимо да се предприемат процесуални действия за събиране на доказателства за реалност на получените и извършени услуги и тяхната стойност, плащания във връзка с доставките, определяне на вида и характера на получените и извършени услуги, определяне на мястото на изпълнение на доставките, статутът на всеки един чуждестранен клиент и наличието на основание за начисляване на ДДС.Прието е, че предварителното обезпечение се налага да бъде извършено, тъй като от наличните данни може да се направи обоснован извод, че събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, ако не бъде извършено предварително обезпечение.Размерът на задълженията, установени при ревизията надхвърля сумата от 5000лв.Съгласно справка в ДОС дружеството има задължения в размер на 1 659, 22 лв.
Ревизиращият екип е установил, че предполагаемият размер на задълженията на дружеството към 19.12.2024г.г. е в общ размер на 494 385,94 лв. лева, от които 384 049,03 лева главница и 110 336,91 лева лихви.
На основание Искане за предварително обезпечаване на задължения № Р-16001624006681-039-001/19.12.2024г., издадено от П. И. А.- главен инспектор по приходите - ръководител ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624006681-020-001/13.12.2024г. г. е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003730/19.12.2024 г. от главен публичен изпълнител Б. Г.. С постановлението е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, находящи се в ТЪРГОВСКА БАНКА "БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД за сумата от 494 385,94 лева. До посочената банка е изпратено запорно съобщения, като същото е приложено по преписката.
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-00003730/19.12.2024 г. е връчено на жалбоподателя по електронен път на 03.01.2025г.
И. П. за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-00003730/19.12.2024 г. е потвърдено с Решение № 19 от 17.01.2025г. от Директора на ТД на НАП [област].
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице имащо правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на оспорване пред съд акт, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП [област], които съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК се произнася по жалби срещу издадени постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
При издаването му е спазена предвидената от закона форма, като са изложени подробни фактически и правни основания, послужили за издаването му.
Видно от искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, както и от оспорваното постановление, в същите като основание за налагане на исканите мерки е посочена необходимостта от предварително обезпечаване на задълженията на "Адтеги" ЕООД, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624006681-020-001/13.12.2024г. и събирането на които ще бъде затруднено. От доказателствата по делото се установява, че цитираната заповед за възлагане на ревизия не е била връчена на дружеството преди издаването на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Това обстоятелство и не се оспорва от ответника. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено на 19.12.2024г., а заповедта за възлагане на ревизия е връчена на 14.01.2025г., което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Налагането на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК предполага наличието на образувано и висящо ревизионно производство. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизията се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизия. По силата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК тази заповед следва да бъде връчена на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. След като срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията на ревизираното лице, следва изводът, че преди връчването на заповедта за възлагане на ревизия, органите по приходите не могат да извършват никакви процесуални действия по ДОПК във връзка с образуваното ревизионно производство, включително да предприемат действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В случая, няма данни за представено от длъжника обезпечение, нито са налице хипотезите по чл. 195, ал. 5 от ДОПК, поради което преценката за законосъобразност на атакувания административен акт се свежда до проверка за спазването на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Цитираната норма предвижда, че в хода на ревизията органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
В процесния случаи, към момента на изготвяне на искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, заповедта за възлагане на ревизия не е била връчена на ревизираното дружество, поради което следва да се приеме, че към момента на налагане предварителните обезпечителни мерки с атакуваното постановление, органите по приходите не са разполагали с необходимия обем от данни и доказателства, относно предполагаемият размер на задълженията, включени в обхвата на ревизията и посочени като подлежащи на обезпечение. Към датата на издаване на постановлението, не е било връчено на ревизираното лице и искане за представяне на документи и писмени обяснения от значение за определяне размера на задълженията, включително и предполагаемия такъв за нуждите на чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Действително съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Но съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки следва да бъде мотивирано с оглед наличието на обезпечителна нужда – с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Според възприето в съдебната практика тълкуване на цитираната норма изпълнението на публичното задължение е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно активи, които да служат като средство за събирането му. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение (напр. върху тях съществуват вече други вещни тежести) е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване т. е. те не са ликвидни.
Посоченият в искането размер на задълженията от 494 385,94 лв. не е подкрепен с никакви мотиви, основани на изследване на обстоятелствата относно декларираните и проверени задължения, наличните активи и дали техния размер е недостатъчен да покрие публичните задължения. Действително, към същото са изложени мотиви, които обаче не са конкретизирани, предвид липсата на отбелязване за всяко от необходимите условия за налагане на предварителни обезпечителни мерки поотделно. Дори и да не разполага с възможност в производството по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител да проверява размера на задълженията, подлежащи на обезпечение, той следва да следи дали искането, с което е сезиран е мотивирано, каквото е императивното изискване на закона. В случая, искането, въз основа на което е издадено процесното постановление, изобщо не е мотивирано по отношение размера на задълженията – посоченият размер е изцяло бланкетен, без да се основава на каквото и да било доказателство за започнала проверка, както на дружеството – жалбоподател, така и на негов контрахент, а това се дължи на липсата на възможност жалбоподателят поне да е поканен да предостави достъп до счетоводните си документи посредством надлежно връчено му искане за представяне на документи и писмени обяснения. Изложеното е изцяло релевантно и досежно посочения размер на обезпеченото задължение в издаденото постановление, което представлява нарушение на изискването за форма по чл. 196, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Липсата на мотивиране по отношение размера на задълженията препятства не само правото на защита на жалбоподателя, но и съдебния контрол за наличие на обезпечителна нужда и спазването на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, според които предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Съдът приема, че наложените на дружеството обезпечителни мерки се явяват незаконосъобразни и е следвало да бъде отменени от директора на ТД на НАП. Като е оставил жалбата без уважение и е приел, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е законосъобразно, ответникът е издал административен акт в противоречие с чл. 121, ал. 1 от ДОПК, които съгласно чл. 197, ал. 3 от същия кодекс подлежи на отмяна.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че действително публичния изпълнител действа при обвързана компетентност, но това обстоятелство не го освобождава от задължението да извърши проверка за наличие на основанията по чл. 121, ал. 1 – 3, във връзка с чл. 195 и чл. 196 от ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки спрямо ревизираното лице.
Казано с други думи, поради бланкетния характер на посочения от органите по приходите размер на задълженията, подлежащи на обезпечение, не може да се установи обезпечителната нужда и спазването на чл. 121, ал. 3 от ДОПК – наложените обезпечителни мерки да не затрудняват, респективно спират дейността на дружеството.
В изложения смисъл е и съдебната практика по аналогични казуси, намерила израз в Решение № 6046 от 16.10.2023г. на Административен съд [област] град, постановено по адм.дело № 3076/2023г. и Решение № 1852 от 26.10.2022г. на Административен съд [област], постановено по адм.дело № 1705/2022г. и други.
С оглед изложеното, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 121, ал. 1 от ДОПК при издаването на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003730/19.12.2024 г. , поради което решението на директора на ТД на НАП [област], с което тези мерки са потвърдени следва да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, които следва да бъда присъдени в размер на 1050лв., от които 50 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. В този смисъл направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая казусът не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е едно единствено съдебно заседание, в което не са ангажирани никакви доказателства. При това положение следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за този вид правни спорове.
Така мотивиран и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд
[област], 2 отделение, 12 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на "Адтеги" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, ап.7, чрез пълномощника адвокат Н. Н., Решение №19 от 17.01.2025г. на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите [област] (ТД на НАП [област]), с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0003730/19.12.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП –[област].
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0003730/19.12.2024 г., издадено от Б. Г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП –[област].
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на „Адтеги" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, ап.7, направените по делото разноски в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Съдия: | |