Решение по дело №321/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 120 /08.11.2010 г., постановено по гр.д. № 708/2010 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „У. М.” О., гр. К., да заплати на „В.” О. , Г., сумата в общ размер 8 391.85 лв., представляваща неизплатена цена на извършени транспортни услуги по фактура № */30.03.2007г. с дължим остатък, изчислен след извършените частични плащания в размер на 5 000 лв., фактура №*/31.07.2007 г. - 1 166,40 лв., фактура №*/31.08.2007 г.-349,92 лв.,фактура №*/29.09.2007 г.- 903,53 лв., фактура №*9/30.06.2008 г. - 972,00 лв., както и сумата в общ размер от 5 094,02 лв., представляваща мораторни лихви, както следва: по фактура №*/30.03.2007г. в размер на 3 985,56 лв. за периода от 30.03.2007г. до 25.04.2010г., по фактура №*/31.07.2007г. върху главницата от 1 166,40 лв. за периода от 31.07.2007г. до 25.04.2010 г., вкл., в размер на 435,20 лв., по фактура №*/31.08.2007г. върху главницата от 349,92лв. за периода от 31.08.2007г. до 25.04.2010 г., вкл., в размер на 126,44 лв., по фактура № */29.09.2007г. върху главницата от 903,53 лв. за периода от 29.09.2007г. до 25.04.2010 г.,вкл.,в размер на 315,93 лв., по фактура № *9/30.06.2008 г. върху главницата от 972,00 лв. за периода от 30.06.2008г. до 25.04.2010 г., вкл., в размер на 230.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер от 1669,74 лв. Решаващият съд е осъдил „У. М.” О., гр. К., да заплати по сметка на КРС и сумата в размер на 76.30 лв., съставляваща държавна такса.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, „У. М.” О., гр. К. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изтъкват се в този аспект съображения, че изводът на съда, че транспортните услуги били приети от ответника без възражения, не се подкрепял от доказателствата по делото. Жалбодателят счита, че ищецът е следвало да докаже факта, че транспортните услуги са получени без възражения относно качеството и количеството им.Неправилност на решението се твърди, че е налице, защото съдът неправилно бил приложил нормата на чл. 327 от ТЗ, приемайки представените фактури за изрядни, въпреки, че в няколко от тях не се съдържали подписите на представител на ответника в производството. Третият довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се състои в това, че според жалбоподателят заключението на вещото лице било изготвено и представено по делото след първото по делото заседание, тоест съдът бил основал решението си на несвоевременно събрано доказателство, тъй като правото на ищецът да ангажира същото се било погасило с изтичането на определеният от съда срок за внасяне на депозит. Твърди се, че съществено процесуално нарушение било и това, че съдът допуснал изменение на предявения иск, без ищецът да бил внесъл дължимата се държавна такса. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

В надлежния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „В. - Т.” О., гр. К., не е постъпил.

В съдебно заседание, жалбодателят „У. М.” О., гр. К., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата ”В. - Т.” О., гр. К., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стоят предявените от ищеца,„В.” О., гр. Кърджали, в обективно съединение искове, с които същият цели да бъде осъден ответникът „У.- М.” О., гр. К., да му заплати сумата-главница в размер на 8 391.85 лв., съставляваща стойността на получените, но не заплатени транспортни услуги по пет броя фактури с №№ */30.03.2007г./с дължим остатък след частични плащания в размер на 5 000лв./, */31.07.2007г. - 1 166,40 лв.; */31.08.2007 г.- 349,92 лв., */29.09.2007 г. - 903,53 лв., *9/30.06.2008 г. - 972,00 лв., както и сумата в размер на 5 094.02 лв./след извършено надлежно увеличение размера на този иск/, представляваща мораторна лихва върху всяко забавено плащане, считано ¯т падежа по всяка фактура до завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 26.04.2010 г. до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите, допустими и относими доказателства по делото. Въз основа на техния анализ настоящата въззивна инстанция намира атакуваното първоинстанционно решение за правилно. Въззивната инстанция прецени приетите по делото фактури с №№ */30.03.2007 г. на обща стойност с включен ДДС 18 802.14 лв., № */31.07.2007 г. на обща стойност с включен ДДС в размер на 1 166,40 лв., № */31.08.2007 г. на обща стойност с включен ДДС в размер на 349,92 лв., № */29.09.2007 г. на обща стойност с включен ДДС в размер на 903,53 лв., № *9/30.06.2008 г. на обща стойност с включено ДДС в размер на 972,00 лв., прецени приложените по делото два броя извлечения на „УниКредит Булбанк” , от разплащателната сметка на ищеца от дата 31.12.2007 г. и от дата 16.07.2008 г., и установи, че след извършено частично плащане от страна на ответника по фактура № */30.03.2007 г., в размер на 10 805.82 лв. на 28.12.2007 г., и. в размер на 5 000 лв. на 15.07.2008 г., дължимата се от ответника на ищеца сума, съставляваща стойността на извършени от последния в полза на първия транспортни услуги, е в размер на търсената по делото главница от 8 391.85 лв. Безспорността на този извод се обуславя и приетото по делото заключение, изготвено по своевременно назначената съдебно-счетоводна експертиза. От прочита на цитираното заключение става ясно, че представените по делото фактури са осчетоводени при ищеца, те са получени и осчетоводени и в счетоводството на ответника по дебита на счетоводна сметка 602 – „Разходи за външни услуги”, по кредита на счетоводна сметка 401- „ „Доставчици” с контрагент – ищцовото дружество, с първоначално счетоводно записване в размер на 22 193.99 лв. с включен ДДС. Отразено е счетоводно при ответника и извършеното от него частично плащане на ищеца, като към датата на изготвяне на заключението крайното салдо по сметка 401 на контрагента – „В.- Т.”О. е кредитно и е в размер на търсената по делото главница от 8 391.85 лв. Дължимостта на търсената мораторна лихва за забавено плащане на дължимите главници за съответните периоди и върху съответния за периода размер, също се установява от цитираното заключение, а именно установява се, че по фактура №*/30.03.2007 г.- мораторна лихва е в общ размер на 3 985,56 лв. за периода от 30.03.2007г. до 25.04.2010г.,вкл., след съответно съобразяване с извършените частични плащания; по фактура №*/31.07.2007 г. върху главницата от 1 166,40 лв., мораторна лихва за периода от 31.07.2007г. до 25.04.2010 г.,вкл., е в размер на 435,20лв.; по фактура №*/31.08.2007 г.върху главницата от 349,92 лв., мораторна лихва за периода от 31.08.2007г. до 25.04.2010 г., вкл., е в размер на 126,44 лева; по фактура № */29.09.2007 г. върху главницата от 903,53 лв., мораторна лихва за периода от 29.09.2007г. до 25.04.2010 г., вкл., е в размер на 315,93 лева; и по фактура № *9/30.06.2008 г. върху главницата от 972,00 лв., мораторната лихва за периода от 30.06.2008г. до 25.04.2010 г.,вкл., е в размер на 230.89 лв. Т.е. общият установен размер на дължимата се лихва за забава съответства на търсения по делото размер /след извършеното увеличение на размера на този иск/.

В това производство, настоящата въззивна инстанция, съобразно правомощията си предписани от разпоредбата на чл.269 от ГПК, доколкото относно правилността на обжалвания съдебен акт е ограничена от посоченото в жалбата, следва да обсъди само направените от жалбодателя изрични доводи касаещи необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В аспекта на изложеното съдът не кредитира довода изтъкват от жалбодателя, че необосновано съдът счел, че ответникът бил приел извършените от ищеца транспортни услуги без възражения, при положение, че ищецът не бил доказал това обстоятелство. Исканото установяване отсъствие на възражения, предполага установяването на един отрицателен факт. Правната теория, а и константната съдебна практика императивно приема, че не подлежат на доказване в процеса такива отрицателни факти. По-скоро би подлежал на доказване евентуално твърдян от ответника положителен факт, а именно че е приел с възражение извършените транспортни услуги. Впрочем такова твърдение обаче ответникът в производството не прави.

Неоснователен се явява и доводът на жалбодателя, че обжалваното решение е неправилно защото първоинстанционният съд неправилно бил приÙожил нормата на чл. 327 от ТЗ, приемайки представените фактури за изрядни, въпреки, че в три от тях не се съдържали подписите на представител на ответника. И това е така защото в първичния счетоводен документ подписът на получателя не е задължителен реквизит. Още повече, че по аналогията на ал.1 на чл.301 от ТЗ, при отсъствие на противопоставяне веднага след узнаването от страна на търговеца –получател по фактурата, действията по приемане се считат валидирани. А последното е безспорно и от обстоятелството, че всички процесни фактури са били приети и осчетоводени от ответното дружество, а и по една от тези три фактури са извършени и надлежни частични плащания.

Доводите на жалбодателя, че решаващият съд е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция намира също за неоснователни. Не плащането в срок на определен от съда депозит за възнаграждение на вещото лице за извършената от него експертиза, респ. отлагането поради това на делото, не прави самото искане за назначаване на експертиза преклудирано, а по-скоро води до санкцията по чл.92а от ГПК. Това нарушение обаче не е от типа на съществените нарушения на съдопроизводствените правила. Не е от този тип и твърдяното нарушение, съставляващо допускане увеличение размера на един от обективно съединение искове преди съдът да е събрал съответната държавна такса. Нещо повече дължимата се в производството държавна такса в пълния й размер е събрана от първоинстанционния съд.

Казано в обобщение в производството се установява, че страните са били в търговски отношения, по силата на които ищецът е предоставял на ответното дружество транспортни услуги. За извършени пет транспортни услуги, чиято стойност е била отразена в издадени първични счетоводни документи-процесните фактури, ответникът е платил само по една от тях частично, поради което в производството беше установена дължимостта на търсената главница. Установената в производството забава на дължимото плащане води до извода за основателност и на исковете с правно основани чл.86, ал.1 от ЗЗД. Или решението на първоинстанционния съд постановено по съществото на спора, и съставляващо предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото във фазата на въззивното производство, доколкото изрично не са поискани и доказани, не се дължат разноски на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/ 08.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 708/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.