№ 1953
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110101138 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Й. Я. срещу
ТП на НОИ – Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за
приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от
11.09.1979 г. до 01.05.1988 г. ищцата е полагала труд в ******, като дружен
ръководител към ОК на ДКМС-Варна, при осемчасов работен ден.
Твърди се в исковата молба, че в трудовата книжка на ищцата на л. 12 и
л. 13 е вписан трудовият й стаж. Сочи, че отказът на ответника да признае
трудовия й стаж е поради липсата на втори подпис на ръководител. Излага, че
са загубени/унищожени ведомостите за работни заплати на работилите в
структурите на ОК на ДКМС – Варна. Сочи, че последното изменение е от
01.01.1986 г., за което е приложен и протокол от заседанието на ОБк на
ДКМС-****. Твърди, че е работила с Б.С.К, Н.Н. и В.Я.. Сочи, че заплатите са
изплащани от касиер-счетоводителя – М. Н.. Твърди, че Димитровският
комунистически младежки съюз е закрит през н. февруари 1990 г.. Сочи, че
ведомостите му, както и на последващо създадената организация „Българска
демократична младеж“ са изгубени/унищожени, който факт е общоизвестен.
1
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ТП на НОИ – Варна, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Счита, че по делото липсват доказателства за
съществените елементи на трудовото правоотношение – работно време, място
на работа, работно място, характер на работа, трудови функции, заемана
длъжност и трудово възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска. Не се
противопоставя на приемането на представените с исковата молба писмени
доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 6 от делото удостоверение изх. № 5506-03-
653#1 от 21.01.2025г., издадено от НОИ, Териториално поделение – Варна, в
качеството му на орган, който приема и съхранява и издава документи за
осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без
правоприемник, че в ТП на НОИ липсват писмени данни за положен от Т. Й.
Я. трудов/осигурителен стаж за периода 1979г. до 01.05.1988 г. /съобразно
изложеното в о. с. з. за допусната техническа грешка при изписването на
годината/ при работодател/осигурител ОК на ДКМС гр. Варна. В
удостоверението е посочено, че в осигурителния архив не се съхраняват
ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може
да се установи осигурителен и/или осигурителен доход, и/или категория труд,
водени от осигурителя Окръжен комитет на ДКМС гр. Варна.
Прието като доказателство по делото е заверено копие от протокол № 27
от проведено на 04.10.1999 г. заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС, на което
е взето решение за назначаване на Т. Й. Златева като щатен дружинен
ръководител на ОУ в ****, считано от 11.09.1979 г. С протокол № 7 от
25.06.1981 г. на заседение на Бюрото на ОбК на ДКМС, е приета
задоволителна оценка на работата на ищцата като дружинен ръководител, въз
основата на преценка, изготвена от директора на РПД от 23.06.1981 г. От
протокол № 2 от 30.01.1986 г. на Бюрото на ОбК на ДКМС- **** се
установява, че ищцата не е подготвила самоотчет, както и че заема
длъжмостта дружинен ръководител. Видно от протокол № 6 от 31.03.1986 г. на
Бюрото на ОбК на ДКМС, е приета оценка много добра на Т. Й. и е опредено
2
трудово възнаграждение от 170 лева.
Събрани в хода на производството са гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите М. Д. Н. и Б.С.К, които видно от представените трудови
книжки в периода 1976 г. – 1991 г. са заемали длъжността първият „касиер“ на
ОК на ДКМС гр. Варна до 07.09.1984г., а вторият „завеждащ отдел“ –
Методичен, до 15.09.1986 г. От показанията на същите се установява, че
ищцата е била назначена по трудов договор на длъжността „дружинен
ръководител“ през м. септември 1979 г., където е работила около 10 години до
м. май 1988 г. на пълен работен ден, при ненормирано работно време от 8
часа, но понякога и събота и неделя, срещу възнаграждение, което било
изплащано от Окръжния комитет на комсомола в гр. Варна.
По делото е представена и декларация по чл. 8 ЗУТОССР, с която
ищцата под страх от наказателна отговорност е декларирала истинността на
посочените в исковата молба факти и обстоятелства.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е
предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и
производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на
общия исков процес, приложимия в настоящия случай чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР
въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска, а именно
осигурителят да е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в
архивното стопанство на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт да липсват писмени данни за
претендирания стаж.
В конкретния случай горецитираното удостоверение установява, че
понастоящем в архивното стопанство в съответното териториалното
поделение на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим,
като разгледан по същество е и основателен по следните съображения:
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема, че ищцата в периода 11.09.1979 г. до 01.05.1988 г.
е полагал труд към структурата на ОК на ДКМС като дружинен ръководител в
*******, община ****, област Варна, при пълно работно време при 8-часова
3
продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда.
В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства –
обсъдените протоколи за проведени заседания на Бюрото към ОбК на ДКМС-
****, от които се установява избора на ищцата за процесната длъжност с
определен конкретен размер на възнаграждението и времето, през което е
заемал тази длъжност. Посочените протоколи представляват начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 9 ЗУТОССР. Полагането
на труд от ищеца като дружинен ръководител с. Блъсково на комсомолската
структура за процесния период се установява по категоричен начин и от
показанията на свидетелите, които са заемали длъжността касиер и в отдел
„Методичен“ на ДКМС-Варна. Изрично свидетелката М. Н. посочва, че са
нейни подписите, поставени в трудовата книжка на ищцата под колона 9,
доколкото последната я е оформяла през годините. Показанията на тези
свидетели като непосредствени, ясни и безпротиворечиви съдът кредитира
изцяло при условията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна такса за производство не
следва да се събира.
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата, с оглед
даденото разрешение в ТР № 2/2015 г. от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015
г., ОСГК на ВКС, съгласно което при уважаване на предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за трудов
стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцата със
списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 500 лева– адвокатско възнаграждение. С оглед на
горното, в полза на същата следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 500 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Й. Я. ЕГН:
4
**********, с адрес: ****, община ****, област Варна, ********* и
Териториално поделение на НОИ - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Охрид“ № 6,
че Т. Й. Я. в периода от 11.09.1979 г. до 01.05.1988 г. е полагала труд в ******,
като „дружен ръководител“ към ОК на ДКМС-Варна, при осемчасов работен
ден, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Варна, с адрес: гр. Варна,
ул. „Охрид“ № 6, да заплати на Т. Й. Я. ЕГН: **********, с адрес; ****,
община ****, област Варна, ********* сумата от 500 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5