Р Е Ш Е Н И Е
№ 58;
т. ХІІ; стр. 67;
Град Добрич, 19.12.2013г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ
на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Г.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
2631 по описа за 2013г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество "*" ЕООД, ЕИК *, град Д*, бул. "*" № *, е предявило против О.Ю.Ч. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1978/2013г. по описа на ДРС, а именно: сумата 2745,82 лева – незаплатени
ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води),
предоставени за периода от 21.12.2008г. до 21.02.2013г. за обект на адрес град Д*, ул. „*” бл. *, вх. *, ап. * (конкретизирани по
отделни отчетни периоди и размери, съгласно издадени фактури), ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 29.04.2013г. до изплащане на задължението и сумата 507,16 лева – сбор от
обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една
предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в
първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на
фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за
предоставена ВиК услуга през периода от 21.12.2008г. до 21.02.2013г., като
първоначалната дата за начисляване на обезщетението за забава е 24.02.2009г. до
подаване на заявлението на 29.04.2013г. (конкретизирани по размер и период в писмена
молба от 24.06.2013г.).
Претендират се
разноските в исковото производство.
Излагат се следните
обстоятелства: ответникът е потребител на предоставяни от ищеца услуги,
изразяващи се в ползване, отвеждане и пречистване на вода. В качеството си на
ползвател на услуги, доставяни от ищцовото дружество, ответникът има открита
индивидуална партида №* за обект на адрес град Д* ул. „*” бл. *, вх. *, ап. *.
В имота са монтирани два водомера – в баня със сериен № *и в тоалет със сериен
№ *. Съобразно показанията на двата водомера се отчитат потребените количества
вода. В периода 17.08.2009г. – 22.10.2012г. е начислявана служебна консумация
за водомера в банята, защото същият е бил повреден. Начислявано е количество
вода от 10/15 куб.м., в зависимост от броя на обитателите в жилището и съгласно
чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, както и чл. 23, ал. 5 от
ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на оператора „ВИК” ЕООД Д*.
Така ищецът е изпълнявал своите задължения да водоснабди, отведе и пречисти
отпадните води от имота на ответника, както и негов инкасатор ежемесечно е
отчитал потреблението на абоната, като надлежно е отразявал в карнета съществуващата
консумация. Ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща отчетените
количества вода, като за периода от 17.08.2009г. – 22.10.2012г. дължимата сума
е общо 2745,82 лева (конкретизирана за всеки отчетен период). Поради неплащане
в 30-дневен срок от издаване на всяка от фактурите, ищецът претендира
обезщетение за вреди от неточното изпълнение в размер на законната лихва от
общо 507,16 лева (конкретизирани за всяка от главниците и за отделен период на
забавата).
Ответникът оспорва
исковете. Възраженията му са: за изтекла погасителна давност на
основание чл. 111, б. „в” и чл. 119 от ЗЗД (така ТР № 3 от 18.05.2012г. по
тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС); за липса на предпоставки по чл. 33, ал.
2 (повреда на водомера) и чл. 35, ал. 2 (неосигурен достъп в обекта за
отчитане) от Наредба № 4/14.09.2004г. за начисляване на служебна консумация в
периода от 17.08.2009г. – 22.10.2012г. за водомера в банята; за вписвани
произволно данни в карнетите за отчитане на консумирана вода като се обръща
внимание на различните данни относно номер на абонат и водомер, а също
зачерквания, изтривания и добавки в представените карнети, поради което се
оспорват вписаните в карнетите констатации и на тази база начислените във
фактурите задължения; изтъква се, че през целия период в жилището е имало само
двама обитатели, поради което е налице нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба №
4 от 14.09.2004г.; изрично е оспорено задължението на стойност 246,30 лева по
ф-ра № *. и записването в карнета за водомера в банята от дата 01.11.2012г. за
показание „*”, което като първоначално показание на водомера следва да определи
показание „*”, срещу каквото записване е налице и подпис на абоната.
С определение от съдебно
заседание на 22.11.2013г., на основание чл. 233 от ГПК – поради частичен отказ
от исковете (по повод направеното от ответника възражение за погасителна
давност) е прекратено
производството по делото в
частта на предявените искове за заплащане на предоставени В и К услуги както
следва: за сумата от 24,48 лева по фактура № *г.; за сумата от
50,44 лева по фактура № *г.; за сумата от 42,59 лева по фактура № *г.; за сумата от 36,23 лева по фактура № *г.; за сумата от 35,75 лева по фактура № * от *г.; за сумата от 38,93 лева по фактура № *г.; за сумата от
50,44 лева по фактура № *г.; за сумата от 30,82 лева по фактура № *г.; за сумата от 41,93 лева по фактура № *г.; за сумата от 45,43 лева по фактура № *г.; за сумата от 45,70 лева по фактура № *г.; за сумата от 48,38 лева по фактура № *г.; за сумата от 46,24 лева по фактура № *г.; за сумата от 46,51 лева по фактура № *г.; за сумата от 39,50 лева по фактура № *г.; за сумата от 51,07 лева по фактура № *г.; както и в частта на предявените искове за обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД за забава плащането по главниците, както следва: за сумата от
11,17 лв. обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 22,43 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 18,48 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 15,30 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 14,42 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 15,67 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 19,73 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 11,45 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 15,85 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 16,41 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 16,35 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 16,85 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 13,67 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 13,61 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 11,42 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.; за сумата от 16,65 лв.
обезщетение за забава на задължението по фактура № *г.
Като резултат, предмет на делото са парични вземания за главница в общ размер 2071,38 лв. за периода от 17.03.2010г. до 21.02.2013г. в това число вземанията
на ищеца за: 53,50 лева по ф-ра № *г.; 69,89 лева по ф-ра № *г.; 59,68 лева по
ф-ра № *г.; 64,25 лева по ф-ра № *г.; 60,74 лева по ф-ра *г.; 52,68 лева по
ф-ра № *г.; 55,63 лева по ф-ра № *г.; 44,88 лева по ф-ра № *г.; 43,01 лева по
ф-ра № *г.; 56,45 лева по ф-ра № *г.; 60,49 лева по ф-ра № *г.; 62,64 лева по
ф-ра № *г.; 75 лева по ф-ра № *г.; 64,51 лева по ф-ра № *г.; 69,35 лева по ф-ра
№ *г.; 56,45 лева по ф-ра № *г.; 62,36 лева по ф-ра *г.; 68,02 лева по ф-ра *г.;
69,89 лева по ф-ра № *г.; 46,78 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по ф-ра № *г.;
65,87 лева по ф-ра № *г.; 55,63 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по ф-ра № *г.;
51,07 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по ф-ра № *г.; 65,33 лева по ф-ра № *г.;
51,07 лева по ф-ра № *г.; 63,64 лева по ф-ра № *г.; 54,04 лева по ф-ра № *г.;
54,04 лева по ф-ра № *г.; 246,30 лева по ф-ра № *г.; 16,49 лева по ф-ра № *г.;
36,97 лева по ф-ра № *г.; 25,60 лева по ф-ра № *г. Общият сбор на всички дължими
суми по посочените от ищеца фактури е 2135,46 лева, но след извършеното
намаление на размера на иска съгласно писмена молба от 24.06.2013г. (л. 51),
неговата цена е определена на 2071,38 лева.
След допуснатото
намаление на иска за обезщетение за
забава, същият е в размер на сумата от 257,70 лева, в това число: 16,87
лева върху 53,50 лева по ф-ра № *г.; 17,59 лева върху 69,89 лева по ф-ра № *г.;
17,05 лева върху 59,68 лева по ф-ра № *г.; 17,45 лева върху 64,25 лева по ф-ра
№ *г.; 16,45 лева върху 60,74 лева по ф-ра *г.; 15,45 лева върху 52,68 лева по
ф-ра № *г.; 15,85 лева върху 55,63 лева по ф-ра № *г.; 9,87 лева върху 44,88
лева по ф-ра № *г.; 9,45 лева върху 43,01 лева по ф-ра № *г.; 10,49 лева върху
56,45 лева по ф-ра № *г.; 11,75 лева върху 60,49 лева по ф-ра № *г.; 11,16 лева
върху 62,64 лева по ф-ра № *г.; 11,85 лева върху 75 лева по ф-ра № *г.; 11,05
лева върху 64,51 лева по ф-ра № *г.; 11,85 лева върху 69,35 лева по ф-ра № *г.;
8,43 лева върху 56,45 лева по ф-ра № *г.; 8,51 лева върху 62,36 лева по ф-ра *г.;
10,89 лева върху 68,02 лева по ф-ра *г.; 6,99 лева върху 69,89 лева по ф-ра № *г.;
6,42 лева върху 46,78 лева по ф-ра № *г.; 7,78 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.;
11,65 лева върху 65,87 лева по ф-ра № *г.; 2,05 лева върху 55,63 лева по ф-ра №
*г.; 1,89 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 1,76 лева върху 51,07 лева по
ф-ра № *г.; 1,64 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 2,78 лева върху 65,33
лева по ф-ра № *г.; 1,23 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 1,69 лева върху
63,64 лева по ф-ра № *г.; 1,21 лева върху 54,04 лева по ф-ра № *г.; 1,11 лева
върху 54,04 лева по ф-ра № *г.; 8,86 лева върху 246,30 лева по ф-ра № *г.; 0,26
лева върху 16,49 лева по ф-ра № *г.; 0,47 лева върху 36,97 лева по ф-ра № *г.;
0,11 лева върху 25,60 лева по ф-ра № *г. Сборът от всички посочени обезщетения
е 289,91 лева, но съобразно предприетото от ищеца намаление и изрично изявление
в писмена молба от 24.06.2013г. (л. 51), цената на този иск е 257,70 лева.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1978/2013г.
по описа на ДРС. С разпореждане от 30.04.2013г. е издадена заповед № 195 от
същата дата за следните суми: 2745,82 лева – незаплатени ВиК услуги за периода от 21.12.2008г. до
21.02.2013г. за
обект на адрес град Д*, ул. „О*” бл. *, вх. *, ап. *, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 29.04.2013г. до изплащане на задължението и 507,16 лева – сбор от обезщетение
за забава в размер на законната лихва. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил
писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 22.05.2013г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 31.05.2013г.
Исковата молба е постъпила в съда на дата 17.06.2011г., поради което като
допустима, подлежи на преценка по основателност.
Безспорно е, че
ответникът е потребител на услуги, доставяни от ищеца, в обект на адрес в ул. „*** За него е открита
партида при ищеца с абонатен номер *. Този номер е записан в карнетите, в които
е отразявано отчитането на потреблението на вода по два водомера, монтирани в
жилището на адрес ул. „* – един в тоалетна и един в баня. В карнетите са
записани данните на ответника - с имена О.Ю.Ч. и ЕГН **********, както и адреса
на обекта, в който той потребява вода. За водомер в тоалетната е налице
задраскване на номера * и е налице записване на нов водомер с номер *, чието
монтиране е констатирано по повод искане на ответника с протокол № *г. В
карнета фигурира още едни номер – *, който номер се установява и във всяка една
от приложените по делото фактури. По подобен начин са отразени и данните за
водомера в банята – налице е задраскване на водомер с номер * и записване на
номера на новия водомер, чието монтиране е установено с посочения по-горе
констативен протокол – *. Налице е също записване на номер 2, който фигурира
във всяка от приложените фактури като отразяващ разликата в показанията при
различните отчитания. Според заключенито на вещото лице С.И., от извършената
проверка е установено, че в електронната база данни на дружеството са посочени
инвентарните номера на водомерите и старите серийни номера на водомерите и
пломбите, а в карнетната книга – за периода от 21.02.2009г. до 19.05.2011г. са
посочени старите серийни номера на водомерите и пломбите, а за периода от
19.05.2011г. до 20.05.2013г. са посочени инвентарните номера на водомерите,
старите серийни номера на водомери и пломби са задраскани и са посочени само
серийните номера на новите водомери, без посочване на номер на пломба. При тези
данни не е налице никакво съмнение, че ищецът е отчитал потреблението в дома на
ответника именно по приложените по делото карнети, а въз основа на записванията
в тях е издавал фактури за отделните задължения.
Количествата потребена
вода, отчетени в карнетите за периода от 17.03.2010г. до 21.02.2013г.,
съответстват на количествата, отразени в издаваните от ищеца фактури.
Отчитането на водомера в тоалетната е извършвано по реални показания, като
достоверността на записванията се потвърждава от полаганите от абоната подписи
– от 17.04.2010г. до 18.09.2010г. при всеки от извършените шест отчета, на
18.11.2011г. (показание *, каквото е записано и на *г. служебно, потребление –
0 куб.м.), на 14.12.2011г. (отчетено ново показание на водомера от * куб.м. и отразена
консумация на вода от * куб.м) и на *г. (показание * куб.м., потребление *
куб.м.). В периодите между посочените дати са записвани показания на водомера и
консумация на вода от служител на ищцовото дружество, но поради липсата на
подпис на клиента в карнетите следва да се приеме, че тези записвания не са
направени след реално извършен отчет.
По този начин е
процедирано и по отношение на водомера в банята до 17.09.2009г., когато е
направено отбелязване, че водомерът е повреден и че е издадено предписание за
неговата подмяна с № *. Последното не е представено по делото, но в карнета е
налице подпис на клиента на датата на издаването му и относно констатацията за
повреда на средството за търговско измерване. След посочената дата в карнета не
са отразявани показания на водомер, а е записвана констатацията за неговата
повреда като за верността на тази констатация са полагани периодично и подписи
на абоната (на дати 17.03.2010г., 17.04.2010г., 18.05.2010г., 17.06.2010г., 16.07.2010г.,
20.08.2010г., 18.09.2010г., 18.11.2011г., 14.12.2011г.). Записвана е различна
консумация – седем куб.м. от 17.09.2009г. до 17.03.2010г.; десет куб.м. от
17.04.2010г. до 17.01.2011г.; петнадесет куб.м. от 14.02.2011г. до 22.10.2012г.
За броя на обитателите е налице записване „*”, което е задраскано и е записано
„*”. В карнета за водомера в тоалетната е записано пояснение, че обитателите са
трима от 2009г. (месецът не се чете). Според показанията на свидетелката С*Г*
данни за броя на обитателите инкасаторите получавали от самите абонати, а ако в
момента на отчитането те не са били в дома си – от съсед и по данни от домовата
книга при домоуправителя. Ответникът твърди, че в имота е имало само двама
обитатели през целия процесен период, но не е ангажирал доказателства в тази
насока (въпреки, че такива са допуснати), като същевременно е подписал карнета
на дати 18.11.2011г. и 14.12.2011г. при записване на трима обитатели.
Констатацията в протокола от 01.11.2012г., че имотът се обитава от две лица, се
отнася за тази дата, но не и за предходен период. До 22.11.2012г. вкл. е
начислявана служебна консумация за трима обитатели поради наличие на повреден
водомер в банята. На 01.11.2012г. е записано показание на водомер * и
консумация на вода от * куб.м. Отразено е наличие на държавна пломба на
монтирания в банята водомер, без пломба на черупката. Съставяният на тази дата
констативен протокол с № * документира извършена от С*С. М* (разпитана като
свидетел, тя потвърждава констатациите в протокола) проверка по искане от
25.10.2012г. на абоната и установява, че в жилището са монтирани не от
служители на ищеца два нови водомера с държавни пломби и показания – * куб.м. в
тоалетна и * куб.м. в баня, като е дадено предписание за поставяне на пломби от
ВИК. След тази дата са записвани показания по новите водомери (без да е
изяснено по делото дали и кога е поставена пломба от ищцовото дружество) и е
отчитана реална консумация на вода по тях, без положен подпис на клиента, които
показания и консумация обаче ответникът не е оспорил.
Съгласно заключението на вещото лице С.И., неоспорено и дадено въз основа
писмените доказателства по делото и след проверка в счетоводството на ищеца, за
периода от *г. размерът на общото задължение за абоната за ползвани ВиК услуги е
2785,42 лева и общото задължение за обезщетение за забава е 554,37 лева. В
табличен вид в заключението са представени отделните вземания по главници и
мораторни обезщетения.
От установените факти съдът обосновава следните
правни изводи:
Ответникът е потребител
на услугите водоснабдяване и канализация за питейно-битови нужди, доставяни от
ищеца, в обект на адрес в ул. „*** Отношението между страните е възникнало при действието на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004г., които са влезли в сила през 2006г., без необходимост да бъде
сключен писмен договор със заварените потребители (така чл. 69 от ОУ) и е
регламентирано в Закона за водите, цитираната Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.
183 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 8, т. 1 от ОУ, ВиК операторът е длъжен
да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а
съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Чл. 30, ал. 1 от ОУ предвижда, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а според чл. 20
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в общите условия, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора. За потребителите за питейно-битови нужди е предвиден отчет за
период не по-дълъг от три месеца (чл. 21, ал. 1, т. 2 от ОУ), като в междинните
периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета и след отчитане на реалните показания изравнява
количеството реално потребена вода (така чл. 21, ал. 3 от ОУ). Самото отчитане
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
а при неосигуряване на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на оператора (чл. 20, ал. 4 от ОУ).
Доставката на изразходваната питейна вода се
заплаща въз основа на измерено количество вода, отчетено от монтиран в тоалетната водомер. Следователно
задължението на абонатите за
плащане възниква след отчетено от дружеството потребление на съответната доставка от измервателните уреди. Представеният по делото карнет (л. 9 и 10 от
делото), който е оспорен от ответника, в качеството му на частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за ищеца факти, не се ползва с материална доказателствена сила, освен
касателно отчетите, извършени в присъствието на абоната - от 17.04.2010г. до
18.09.2010г. при всеки от извършените шест отчета, на 18.11.2011г. (показание *,
каквото е записано и на 20.10.2011г. служебно, потребление – *куб.м.), на
14.12.2011г. (отчетено ново показание на водомера от * куб.м. и отразена
консумация на вода от * куб.м) и на 21.08.2012г. (показание 394 куб.м.,
потребление 4 куб.м.). Отчетите в периода от 14.12.2010г. до 20.10.2011г. и от
22.03.2012г. до 18.07.2012г. са извършени в нарушение на чл. 21, ал. 3 от ОУ,
които допускат в междинните периоди между всеки тримесечен отчет да се начислява
ежемесечно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета, но изискват задължително изравняване след извършен
периодичен реален отчет. Такъв реален отчет в посочените по-горе периоди ищецът
не е извършил. Действително потребителят има задължението по чл. 22, ал. 1 от
ОУ да осигурява достъп на длъжностните лица на ищеца до индивидуалните водомери
за времето, което е посочено в съобщението по чл. 21, ал. 5 от ОУ, като чл. 22,
ал. 3 и 4 на ОУ предвиждат правото на ВиК оператора при определени
обстоятелства да изчислява консумацията на вода по реда на чл. 46 от ОУ. Ищецът
обаче не се е възползвал от това свое право, когато само е необходимо
съставянето на протокол, удостоверяващ отказ на абоната да осигури достъп до
водомера. В настоящия случай е прилагана разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ОУ за
по-продължителни от предвидените в нея периоди. Касае се обаче не за нереален
отчет на вода, а за неправилното му разпределение за ежемесечна консумация. С
извършените в присъствието на абоната засичания на дати 18.11.2011г.,
14.12.2011г. и 21.08.2012г. са установени реалните количества вода, които са
доставени на абоната през този период. Фактурираните количества вода до
21.08.2011г. следователно са реално консумирани и абонатът дължи заплащане на
тяхната стойност. Ищецът е извършил отчет по реда на чл. 21, ал. 3 от ОУ и през
следващите два периода – на 29.09.2011г. и на 22.10.2011г., като е отразена
консумация от по * куб.м. Не е установена безспорно датата, на която ответникът
е монтирал нов водомер в тоалетната, констатиран на дата 01.11.2011г. с
показание от * куб.м., но за периода до 22.10.2011г. ищецът вече е издал
фактури, съответно на записаните от него показания в карнета. Затова съдът
приема, че с издаването на фактура № *г. ищецът е начислил втори път консумация
на вода за период, за който вече са издавани фактури. Неразумно е да се приеме,
че за период от 10 дни (от 22.10. до 01.11.) абонатът е потребил * куб.м. вода.
Реалното потребление по новомонтирания водомер следва да започне от първото
констатирано показание от * куб.м. Следователно, дължими са всички претендирани
суми като стойност на потребена вода, отчетена от водомера в тоалетната през
процесния период, с изключение на тази по фактура № *г.
В периода от
17.03.2010г. до 22.10.2012г. ВиК операторът правилно е начислявал служебна
консумация за водомера, монтиран в банята, при наличието към дата 17.09.2009г.
на констатацията за повреда на водомера, удостоверена с подписа на клиента в
карнета. Съгласно чл. 23, ал. 5 от ОУ при неизправен водомер месечното
количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. за всеки обитател.
Относно броя на обитателите в жилището е налице отбелязване в карнета, че от
2009г. живущите лица са три. Ответникът не ангажира доказателства в противната
посока, а от показанията на инкасатора С*Г* става ясно, че данни за броя на
обитателите са получавани от самите абонати, а ако в момента на отчитането те
не са в дома си – от съсед и по данни от домовата книга при домоуправителя.
Видно е също, че на дати 18.11.2011г. и 14.12.2011г. абонатът е потвърдил
записването на * куб.м. консумация. Липсва отразяване в карнета за негово
възражение относно броя на обитателите до 01.11.2012г., когато всъщност е
преустановено начисляването на вода по правилото на чл. 23, ал. 5 от ОУ. Следователно
начислените количества вода са дължими, с изключение на отразеното във фактура
№ *г. потребление от * куб.м. (по изложените вече по-горе съображения).
Или, ответникът дължи заплащане на фактурираните от ищеца количества вода,
доставени в периода от *г., с изключение на сумата от 246,30 лева по фактура № *г.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 246,30 лева и съответно
уважен за разликата от 1825,08 лева.
Според чл. 6, т. 2 от приетите по делото Общи условия, основно задължение
на потребителя на ВиК услуги е да заплаща ползваните услуги съгласно чл. 31, ал.
2 – в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след който срок съгласно чл.
42 от ОУ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Относно сроковете за плащане на стойността на
услугите чл. 40 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи препраща към общите
условия и договорите. Това е моментът, в който длъжникът изпада в забава и
дължи обезщетение за вредите от нея в размер на законната лихва. За да
претендира обезщетение за неизпълнение, кредиторът трябва да бъде изправна
страна по договора. По-горе в настоящото решение съдът прие, че отчетите в
периода от 14.12.2010г. до 20.10.2011г. и от 22.03.2012г. до 18.07.2012г. на
водомера в тоалетната са извършени в нарушение на чл. 21, ал. 3 от ОУ, които
допускат в междинните периоди между всеки тримесечен отчет да се начислява ежемесечно количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, но изискват
задължително изравняване след извършен периодичен реален отчет. Така ищецът не
може да докаже точен размер на отделното периодично плащане, за да се установи
реалният размер на главното задължение за съответния отчетен период, а щом това
е така, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ и
длъжникът следва да се счита в забава едва след покана. Такава не се представя,
поради което не е основателно искането на ищеца ответникът да му заплати обезщетение
за забава, както следва: 9,45 лева върху 43,01 лева по ф-ра № *г.; 10,49 лева
върху 56,45 лева по ф-ра № *г.; 11,75 лева върху 60,49 лева по ф-ра № *г.;
11,16 лева върху 62,64 лева по ф-ра № *г.; 11,85 лева върху 75 лева по ф-ра № *г.;
11,05 лева върху 64,51 лева по ф-ра № *г.; 11,85 лева върху 69,35 лева по ф-ра
№ *г.; 8,43 лева върху 56,45 лева по ф-ра № *г.; 8,51 лева върху 62,36 лева по
ф-ра *г.; 10,89 лева върху 68,02 лева по ф-ра *г.; 6,99 лева върху 69,89 лева
по ф-ра № *1г.; 1,89 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 1,76 лева върху 51,07
лева по ф-ра № *г.; 1,64 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 2,78 лева върху
65,33 лева по ф-ра № *г.; 1,23 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г. Не се дължи
обезщетение за забава в размер на 8,86 лева и върху задължението по ф-ра № *г.
на стойност 246,30 лева, поради недължимост на главницата.
В останалата му част искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказан до размерите,
установени от вещото лице. Като резултат на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забава в общ размер от
146,67 лева, в това число: 15,57 лева върху 53,50 лева по ф-ра № *г.; 17,59
лева върху 69,89 лева по ф-ра № *г.; 16,81 лева върху 59,68 лева по ф-ра № *г.;
17,09 лева върху 64,25 лева по ф-ра № *г.; 15,57 лева върху 60,74 лева по ф-ра *г.;
13,09 лева върху 52,68 лева по ф-ра № *г.; 13,25 лева върху 55,63 лева по ф-ра
№ *г.; 9,87 лева върху 44,88 лева по ф-ра № *г.; 6,42 лева върху 46,78 лева по
ф-ра № *г.; 6,67 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 7,84 лева върху 65,87
лева по ф-ра № *г.; 2,05 лева върху 55,63 лева по ф-ра № *г.; 1,69 лева върху 63,64 лева по ф-ра № *г.;
1,21 лева върху 54,04 лева по ф-ра № *г.; 1,11 лева върху 54,04 лева по ф-ра № *г.;
8,86 лева върху 246,30 лева по ф-ра № *г.; 0,26 лева върху 16,49 лева по ф-ра №
*г.; 0,47 лева върху 36,97 лева по ф-ра № *г.; 0,11 лева върху 25,60 лева по
ф-ра № *г. За горницата над 146,67 лева до претендираните 257,70 лева искът
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 132,30 лева (от общо 218,27 лева - държавна такса с банков комисион 97,77 лева, възнаграждение за вещо лице 120 лева, държавна такса за препис), съразмерно с уважената част от иска.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
О.Ю.Ч. ЕГН **********,***, дължи на "*" ЕООД, ЕИК *, град Д*, бул. "*" № *, следните суми, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1978/2013г. по описа на ДРС, а именно:
сумата 1825,08 лева – незаплатени ВиК услуги (водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води), предоставени за периода от 17.03.2010г. до
21.02.2013г. за
обект на адрес град Д*, ул. „* (в това число: 53,50
лева по ф-ра № *г.; 69,89 лева по ф-ра № *г.; 59,68 лева по ф-ра № *г.; 64,25
лева по ф-ра № *г.; 60,74 лева по ф-ра *г.; 52,68 лева по ф-ра № *г.; 55,63
лева по ф-ра № *г.; 44,88 лева по ф-ра № *г.; 43,01 лева по ф-ра № *г.; 56,45
лева по ф-ра № *г.; 60,49 лева по ф-ра № *г.; 62,64 лева по ф-ра № *г.; 75 лева
по ф-ра № *г.; 64,51 лева по ф-ра № *г.; 69,35 лева по ф-ра № *г.; 56,45 лева
по ф-ра № *г.; 62,36 лева по ф-ра *г.; 68,02 лева по ф-ра *г.; 69,89 лева по
ф-ра № *г.; 46,78 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по ф-ра № *г.; 65,87 лева по
ф-ра № *г.; 55,63 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по
ф-ра № *г.; 51,07 лева по ф-ра № *г.; 65,33 лева по ф-ра № *г.; 51,07 лева по
ф-ра № *г.; 63,64 лева по ф-ра № *г.; 54,04 лева по ф-ра № *г.; 54,04 лева по
ф-ра № *г.; 16,49 лева по ф-ра № *г.; 36,97 лева по ф-ра № *г.; 25,60 лева по
ф-ра № *г.), ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.04.2013г. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата от
246,30 лева по ф-ра № *г.
сумата 146,67 лева –
сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на
всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение
за предоставена ВиК услуга през периода от 17.03.2010г. до 21.02.2013г., за периода от изискуемостта до подаване на заявлението на 29.04.2013г. (в това число: 15,57
лева върху 53,50 лева по ф-ра № *г.; 17,59 лева върху 69,89 лева по ф-ра № *г.;
16,81 лева върху 59,68 лева по ф-ра № *г.; 17,09 лева върху 64,25 лева по ф-ра
№ *г.; 15,57 лева върху 60,74 лева по ф-ра *г.; 13,09 лева върху 52,68 лева по
ф-ра № *г.; 13,25 лева върху 55,63 лева по ф-ра № *г.; 9,87 лева върху 44,88
лева по ф-ра № *г.; 6,42 лева върху 46,78 лева по ф-ра № *г.; 6,67 лева върху
51,07 лева по ф-ра № *г.; 7,84 лева върху 65,87 лева по ф-ра № *г.; 2,05 лева
върху 55,63 лева по ф-ра № *г.; 1,69
лева върху 63,64 лева по ф-ра № *г.; 1,21 лева върху 54,04 лева по ф-ра № *г.;
1,11 лева върху 54,04 лева по ф-ра № *г.; 8,86 лева върху 246,30 лева по ф-ра №
*г.; 0,26 лева върху 16,49 лева по ф-ра № *г.; 0,47 лева върху 36,97 лева по
ф-ра № *г.; 0,11 лева върху 25,60 лева по ф-ра № *г.), като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за горницата
над 146,67 лева до претендираните 257,70 лева (в това число 9,45 лева върху
43,01 лева по ф-ра № *г.; 10,49 лева върху 56,45 лева по ф-ра № *г.; 11,75 лева
върху 60,49 лева по ф-ра № *г.; 11,16 лева върху 62,64 лева по ф-ра № *г.;
11,85 лева върху 75 лева по ф-ра № *г.; 11,05 лева върху 64,51 лева по ф-ра № *г.;
11,85 лева върху 69,35 лева по ф-ра № *г.; 8,43 лева върху 56,45 лева по ф-ра №
*г.; 8,51 лева върху 62,36 лева по ф-ра *г.; 10,89 лева върху 68,02 лева по ф-ра
*г.; 6,99 лева върху 69,89 лева по ф-ра № *г.; 1,89 лева върху 51,07 лева по
ф-ра № *г.; 1,76 лева върху 51,07 лева по ф-ра № *г.; 1,64 лева върху 51,07
лева по ф-ра № *г.; 2,78 лева върху 65,33 лева по ф-ра № *г.; 1,23 лева върху
51,07 лева по ф-ра № *г.; 8,86 лева върху 246,30 лева по ф-ра № *.).
ОСЪЖДА О.Ю.Ч. ЕГН **********,***, да заплати на "***" ЕООД, ЕИК *, град Д*, бул. "*" № *, разноски в размер на 132,30 лева (от общо 218,27 лева - държавна такса с банков комисион 97,77 лева, възнаграждение за вещо лице 120 лева, държавна такса за препис), съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК
ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА
СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ :