Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 14.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 901/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от И.В.Т. против С.И.Т. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В молбата се навеждат твърдения, че на 29.08.1993 г. страните сключили граждански брак, от който имат родено едно дете – Т. С.Т., което е навършило пълнолетие.
Твърди се, че ответникът системно употребява алкохол. През последните два месеца започнал да се дължи грубо с ищеца, проявявал ревност, обвинявал я, че има връзки с други мъже. Ищецът твърди, че работи в туристическа агенция, а работа ѝ е свързана с хора и постоянни пътувания. Всяка снимка, направена от туристическа дестинация, била повод за сцени на ревност от ответника, като той отправял заплахи, правил подмятания, отправял гневни и заплашителни думи към ищеца.
На 25.04.2019 г. той упражнил физическо насилие над ищеца, като я ритал в краката и се опитвал да я хване за врата, за да я души. За случилото се ищецът подала жалба в РУ на МВР Ловеч, а на ответника е издаден протокол по ЗМВР. След този случай ищецът напуснала семейното жилище.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
В хода на делото ищецът участва лично и с адв. Лозанова, която по същество излага становище за основателност на заявената претенция за прекратяване брака между страните, като излага съображения в тази насока.
Ответникът не участва лично или чрез представител в хода на делото и не изразява становище по същество.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.08.1993 г. в гр. Ловеч С.И.Т. и И.В. Димитрова са сключили граждански брак, за което е издаден акт за брак № 189/29.08.1993 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Ловеч. След сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Т..
Проблеми между страните се появили преди 15 години. Ответникът организирал купони в дома им. Те започнали по различно време, а някой път свършвали в ранни зори. На тях гостите и домакина употребявала алкохол, след което последният ставал неадекватен.
В началото на брачната връзка с ищеца ответникът работил. От години свидетелите ЙО.и Зачева, казват, че не знаят той да работи. През последните 12-13 години ищецът работила в туристическа агенция и често пътувала. Ответникът не бил съгласен с това, искал съпругата му да бъде около него, често проявявал ревност, проверявал телефонните ѝ разговори и ѝ приписвал връзка с различни мъже. В годините ищецът била гонена от семейното жилище от ответника, но се връщала, тъй като роденото от брака им дето било малко. Сега то е пълнолетно и живее и учи в София.
През м. април 2019 г. ищецът напуснала жилището, в което живели с ответника. Тя се установила да живее при свидетеля Йочев, където се намира и в момента. След раздялата им ответникът продължил да търси контакт с нея, като ѝ отправял заплахи и обиди, за което тя подала жалба с полиция. Във връзка с жалбата на ответника е съставен протокол по чл. 65 ЗМВР във връзка с чл. 144, ал. 1 НК.
Казаното се установява от показанията на свидетелите З.и ЙО.и от писмо от РУ на МВР Ловеч във връзка с подадена жалба от ищеца против ответника, с данни за предприетите действия по нея. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, макар те да изхождат от лица, които са в близки приятелски и родствени отношения с ищеца, тъй като са изградени на база лични впечатления от съвместния живот на страните, последователни са, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят. В предмета на делото са включени факти обстоятелсва от личния живот на страните, а възприятия за тях имат най-близкия приятелски и роднински кръг.
С оглед установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенции за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка – с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК.
Страните се намират в брачна връзка, като всяка от тях е легитимирана да иска нейното прекратяване по исков път.
Кризата в отношенията между тях е започнала преди петнадесет години. Ежедневието си ответникът е споделя не със семейството, а с приятели, които събирал в дома си. По време на купоните те употребявали алкохол. След употреба на алкохол ответникът ставал неадекватен. Често отправял упреци към трудовата ангажираност на ищеца в туристическа агенция, свързана с пътувания в страната и чужбина. Настоявал тя да бъде близо до него, следял комуникацията, която тя води, обвинявал я във връзки с други мъже. Тези отношение са довели до отчуждение между тях, като всеки е заживял собствен живот. Единственото свързващо звено между тях е било роденото от брака им дете, което към момента е пълнолетно и живее отделно от тях. Така след установеното разделно съжителство в годините между страните през м. април 2019 г. ищецът е напуснала семейното жилище, като се установила при своя брат. Ответникът е продължил да търси контакт с нея, но не с цел да възстановят отношенията си, а за да отправя упреци и обиди към нея, за което е предупреден и от органите на полицията.
От казаното следва извода, че между страните е прекъсната всякаква физическа, духовна и емоционална връзка, а предвид продължителността на кризата между тях, не може да се очаква възстановяване на отношенията им. В брачната им връзка липсва взаимност и разбирателство, поглед в обща посока, споделяне и разбиране, което е основание да се заключи, че тя е дълбок разстроена. Изгледи за нейното възстановяване и заздравяване няма.
По изложените съображения съда приема, че са налице разписаните в закона предпоставки за прекратяване брака между страните.
Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв., от която 25,00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото. Разликата, с оглед изхода на спора /непризнасяне от съда по въпроса за вината при разстройството на брака/, следва да се разпредели между съпрузите по-равно – по 10,00 лв. от всеки. Сторените разноски по делото, при изхода на спора, следва да останат в тежест на страните, както са направени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 29.08.1993 г. в гр. Ловеч, с акт № 189 от същата дата, граждански брак между С.И.Т., с ЕГН ********** и И.В.Т., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: