Решение по дело №8030/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 122
Дата: 7 февруари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20241100208030
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева

Петър Стоицев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора С. П. С.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело
№ 20241100208030 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ПРИВЕДЕ Решение, постановено на
09.08.2023 год. от несъдебен орган на немските власти, влязло в сила на
26.08.2023 год. срещу С. П. Й., роден на ******* год. в гр. София, българин, с
българско гражданство, с постоянен адрес – гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул.
„******* (437) *******, ап.29, с което му е наложена финансова санкция за
извършено административно нарушение на 15.06.2023 год. в 11.51 часа,
представляващо превишаване на допустимата максимална скорост с 22 км/ч
при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №******* в населени
места при допустима скорост 50 км/ч във В.Н., Хаупщтрасе, ФРГ, а именно в
размер на 125 евро (сто двадесет и пет евро) в левова равностойност към
датата на решението в размер на 244.48 лева (двеста четиридесет и четири
лева и 48 стотинки) и разходи за съдебното и административното
производство в размер на 25 евро (двадесет и пет евро) в левова
равностойност към датата на решението в размер на 48.90 лева (четиридесет и
осем лева и 90 стотинки).
На основание чл. 24, ал.1, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
уведоми за отказа за признаването на финансовата санкция, компетентния
орган на издаващата държава (заедно с основанията за това), а екземпляр от
уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България съгласно чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС.Решението подлежи на
1
обжалване и протест в 7-дневен срок пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
Софийски апелативен съд.
Разноските за извършения превод по делото, остават за сметка на
държавата на основание чл.13 от ЗПИИАКОРНФС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧД № 8030/2024г. по описа на СГС, НО, 36 състав.

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от
Решение, постановено на 09.08.2023 год. от несъдебен орган на немските
власти, влязло в сила на 26.08.2023 год. срещу С.П.Й., роден на ******* год. в
гр. София, българин, с българско гражданство, с постоянен адрес – гр. София,
ж. к. „Лозенец“, ул. ******* (437) №*******, с което му е наложена
финансова санкция за извършено административно нарушение на 15.06.2023
год. в 11.51 часа, представляващо превишаване на допустимата максимална
скорост с 22 км/ч при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.
№*******А в населени места при допустима скорост 50 км/ч във В.Н.,
Хаупщтрасе, ФРГ, а именно в размер на 125 евро (сто двадесет и пет евро) и
разходи за съдебното и административното производство в размер на 25 евро
(двадесет и пет евро).
В проведеното открито съдебно заседание представителят на СГП
намира, че са налице основания за признаване и привеждане в изпълнение на
Решението, с което на С.П.Й. е наложена финансова санкция, поради което и
заема позиция, че Съдът следва да се произнесе в този смисъл.
Засегнатото лице С.П.Й., не е установен, нередовно е уведомен за
съдебно заседание, не се явява.
Назначеният му служебен защитник заема становище, че Решението на
ФРГ не следва да се признава и моли за постановяване на решение, с което да
не се привежда в изпълнение акта на несъдебния орган.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на чл.10, ал. 1, чл.22, чл.30, чл.31, чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС, намира за установено следното: Засегнатото с финансова
санкция лице е С.П.Й. е български гражданин и с последен известен адрес на
територията на РБ в гр. София, ул. *******“ (437) *******, общ. Столична. От
приложените по делото справки и върнатите в цялост призовки се установява,
че Й. не е намерен на адреса. От приложената по делото докладна записка,
изготвена от органите на МВР във връзка с призоваването на лицето, се
установява, че е бил проведен разговор с лице, представило се за бащата на Й.,
който е посочил че сина му работи и живее във ФРГ – гр. Дюселдорф и не му е
известно кога ще се върне в Република България.
Настоящото производство е по реда на чл. 33 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.
Същото се развива след сезиране на съда с удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/2014 ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изпратено от компетентните власти на
ФРГ. Съгласно посоченото удостоверение се иска признаване на финансова
санкция, наложена на С.П.Й. по проведено срещу него административно -
наказателно производство на територията на решаващата държава за
1
горепосоченото нарушение.
От приложените доказателства относно предмета на делото, за което
лицето е санкционирано с глоба, е видно, че се касае за административно -
наказателно производство, проведено срещу него от компетентен орган на
решаващата държава с оглед осъществен от него състав на нарушение на
правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по аргумент от чл.30,
ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС изследването на двойна наказуемост не се
изисква. Административно - наказателното производство е протекло по
съответния ред и в хода на което засегнатото лице е било уведомено, че
съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез
упълномощен представител, може да обжалва решението, както и сроковете за
обжалване.
Съдът намира, че не са налице основания за признаване и изпълнение
на решението. След сезиране на българския съд, е образувано настоящото
съдебно дело, в хода на което са изискани всички необходими справки за
осъществяване на редовната процедура по призоваване на засегнатото лице
С.П.Й.. Същите са докладвани подробно от председателя на съдебния състав в
открито съдебно заседание. Видно от тях, не са налице условията, посочени в
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице не
притежава имущество (недвижимо имущество или МПС) на територията на
РБ, липсват доказателства да получава доходи в изпълняващата държава, нито
е установено да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията
на българската държава, същият е има данни че живее и работи във ФРГ,
където е констатирано нарушението и от която държава е издадено
Удостоверението, предмет на настоящето дело. Тези факти безспорно се
извеждат от изпратените и приети по делото писмени доказателствени
източници, а именно - справка от Агенция по вписвания, справка от СДВР,
справка от СДВР и докладна записка. В този смисъл, настоящият състав
намира че лицето няма постоянно или обичайно местопребиваване в РБ. Под
обичайно местопребиваване на физическо лице следва да се разбира мястото,
в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. Съдът приема, че това е така с оглед възприетия критерий за
местопребиваване в Рамковото решение за наличието на законно или
обичайно местопребиваване, т.е. на такова, което не е свързано с
административна процедура по регистрация. В действителност
регистрираният на територията на РБ адрес не изпълнява дори
административни функции, доколкото засегнатото лице не е намерено.
Следователно, в настоящия случай не е налице нито една от връзките в
Рамковото решение, които да определят компетентността на българския съд.
Това е така, тъй като не е установено засегнатото лице да пребивава обичайно
на територията на РБ.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че е налице визирана в
ЗПИИАКОРНФС пречка за признаване решението на компетентните власти
на ФРГ, поради което и на основание чл.30, ал.3 от същия закон съдът
2
постанови решение за отказ по смисъла на чл.30, ал.3 вр. с чл.16, ал.7, т.2 от
същия закон.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИАКОРНФС следва да се уведоми
компетентния орган на издаващата за постановения отказ от признаването на
решението за налагане на финансовата санкция, вкл. относно основанията за
това, като се уведоми за съдържанието на мотивите към решението. Копие от
уведомлението следва да се изпрати и на МП на Република България .
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
3
Съобщи за изтекли лични данни