Решение по дело №1419/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 23 март 2020 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20192230201419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      564

 

гр. Сливен, 16.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  съд, наказателно отделение І-ви наказателен състав в публично заседание на девети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 1419 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  В.И.Ч. срещу НП 20-030/16.09.2019 г. на Н-к отдел „Рибарство и контрол”  отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр.Пловдив, с което на основание  чл. 70 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 32 ал.1 от ЗРА, съгл. Приложение № 1, б. Б, т.6 от ЗРА.  С жалбата иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна - наказващия орган не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2019 г. в 19.06 ч.  на яз. „Жребчево”, находящ се в землището на общ. Твърдица, на GPS координати № 42̊ 38'488"; Е 025̊ 51' 429" /заснети с устройство GARMIN S/N 4А3010950/ инспектори към отдел „Рибарство и контрол”,  наблюдавали и заловили жабоподателя да извършва любителски риболов с лодка. При извършената проверка установили, че жалбоподателят бил уловил  1 бр. бяла риба, в период на забраната за улов на риба през размножителния период, съгласно приложение № 1 към чл. 32 ал.1 от ЗРА. В лодката били трима човека, като имало общо уловени 3 бр. бели риби. Докато лодката била във водата в близост до брега и трите риби били уснати живи във водата и те отплували.

За констатираното деяние на жалбоподателя бил съставен                 АУАН № В 0016458/28.03.2019 г., с който то било  квалифицирано по чл. 32 ал.1 от ЗРА. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му, е направил възражения, че не е  хващал бяла риба по време на забраната.  

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП 20-030/16.09.2019  г.        

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.    

Съдът даде вяра на АУАН и НП, кредитира показанията на разпитаните актосъставител Т.С.Т., и свидетелите Г.Д.М. и С.П.Т..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При издаването на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице и в съответствие с административно – производствените правила. АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от материална и процесуална страна.

    Разпитаните по делото свидетели са категорични, че жалбоподателят е извършил визираното в АУАН административно нарушение. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни и кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.

     Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на неблагоприятни правни последици за дееца. В ЗРА законодателят е въвел така наречения риболовен режим по смисъла на т. 30 от ДР на ЗРА, представляващ съвкупност от нормативни и административни мерки, свързани с условията и реда за управление, ползване и опазване на рибните ресурси при извършване на стопански и любителски риболов. Съответните нормативно определени правила са регламентирани детайлно в ЗРА, като съгласно  чл. 22, ал. 1 от същия закон любителски риболов може да се извършва само от физически лица, които притежават билет за любителски риболов, при спазване на всички други изисквания, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА - съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗРА, с не повече от три, респективно 2 въдици с определен брой куки и само до нормативно разрешените количества в чл. 24, ал. 3 от ЗРА. В чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗРА са регламентирани две от целите на закона, а именно: устойчиво развитие на водните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми и прилагане на правилата за отговорен риболов. Тези цели са взаимно свързани и първата от тях може да бъде постигната именно чрез прилагане на правилата на отговорния риболов.

В случая по делото е установено, че жалбопод. е уловил една бяла риба/сулка/ три дни след забраната за улов на този вид, като не стана ясно дали е мерна или маломерна, т.к. единия свидетел заяви, че били рибите били мерни а другия, че били маломерни. Това е нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА. В ЗРА в пр.2 т.40 е посочено, че за да са мерни белите риби следва да с дължина над 45 см. В казуса няма как да се установи дали са били мерни рибите, т.к. те са пуснати от риболовците във водата и са отплували в язовира.

От изложеното следва, че в случая нарушаването на тези правила представлява деяние с ниска степен на обществена опасност, тъй като по никакъв начин не е застрашено биологичното равновесие и устойчивото развитие на водните ресурси в яз. Жребчево. При това положение би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която норма е изключение от правилото. Наложеното на жалбоподателя наказание е в минималния размер, предвиден в чл. 70 ал.1 от ЗРА- Глоба в размер на 1500лв. Това наказание е явно несъразмерно и несправедливо, като не съответства и на целите си посочени в чл.12 от ЗАНН. Наказанието следва да е адекватно на нарушението. В случая размера на санкцията надвишава около 3 пъти размера на мин. за страната заплата. По делото не са събрани доказателства за имуществено състояние на жалбопод, а глобата следва да бъде съобразена с това му състояние. Освен това забраната за риболов на бяла риба е била въведена три дни преди нарушението- на 15.03.2019г. 

В случая съда прие, че деянието е класически пример маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват- жалбоподателя е бил в лодка и още във водата е пуснал уловената от него 1 бр. риба жива. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. 

По делото липсват доказателства от които  да се направи извод, че дееца е системен нарушител. При установяване на  нарушението не е създавал проблеми на проверяващите.

Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова и следва да се квалифицира като маловажно.  

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ НП 20-030/16.09.2019 г. на Н-к отдел „Рибарство и контрол”  отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр.Пловдив,  с което на В.И.Ч.    с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Р.И. му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв., на осн. чл. 70 ал.1  от ЗРА, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                     

                                             

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: