Р Е Ш Е Н И Е
№944/26.5.2022г.
гр. Пловдив, 26.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора
Здравена Янева, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 601 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от „КМВ БИЛДИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Барикадите“ № 18, представлявано от управителя Н.К.К., чрез адв. Я., с
адрес ***, офис №1, против Решение №197/21.01.2022г.,
постановено по АНД №
4581/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление №
578757-F-585472/20.05.2021г. на Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с
което на „КМВ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Барикадите“ № 18, за извършено административно нарушение по
чл.182, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.124,
ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 12 000 лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Според касатора, оспорения съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че не е спазен срока за съставяне на АУАН по
чл.34 от ЗАНН. Направено е възражение, че в конкретния случай нито в АУАН, нито
в НП се съдържат конкретни обстоятелства относно това какъв е размерът на
определения данък за данъчен период м.3.2020г. и как се променя размерът на
дължимия данък в резултат на несвоевременното отразяване на кредитното известие
в дневника за покупки. Така според касатора, нарушението се явява недоказано.
Посочва се още, че кредитното известие е отразено за в следващ период –
м.август 2020г., като в резултат на това е коригиран ползвания данъчен през
м.март 2020г. и като краен резултат няма ощетяване на фиска, а само
несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. Позовава се на решение на СЕС по дело
С-259/12, както и на практика на Пловдивски административен съд. Изразено е
становище, че размерът на наложената санкция надхвърля необходимото за постигане
на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчното облагане, като се има предвид, че като
краен резултат в случая няма ощетяване на фиска, а само несвоевременно ползване
на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението,
както и отмяна на НП. Претендират се направените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба –Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив, в отговор на
касационната жалба, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №197/21.01.2022г., постановено по АНД № 4581/2021 г., Пловдивски районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №
578757-F-585472/20.05.2021г. на Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с
което на „КМВ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, за извършено административно
нарушение по чл.182, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 12 000 лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
За да постанови този резултат, Пловдивски районен съд е приел, за безспорно установено, че
санкционираното дружество, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице и като
получател по фактура № **********/28.02.2020г. с данъчна основа 60 000лв. и ДДС
- 12 000лв. и с предмет - строителни материали, издадена от „Джи ви билдинг“
ООД, ЕИК *********, „КМВ Билдинг“ ЕООД не е отразило в дневника си за покупките
за данъчен период м. 03.2020г. кредитно известие № **********/06.03.2020г. с
данъчна основа „минус“ 60 000лв. и ДДС - „минус“ 12 000лв., съставено от
доставчика във връзка с неосъществяване на уговорената доставка по описаната
по-горе фактура, като не е сторило това в законоустановения срок - от
01.04.2020г. до 14.04.2020 вкл., за данъчен период м. 03.2020г., което е довело
до определяне на декларирания от лицето резултат – „ДДС за внасяне“ за м.
03.2020г. в по-малък размер със сумата от 12 000лв. Според районен съд деянието
на жалбоподателя е съставомерно, така както му го вменява
административнонаказващият орган, тъй като е реализирано едно трайно състояние
на бездействие, въпреки задължението му за действие, свързано с отразяване на
данъчния документ. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че всички
елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.182, ал.1
от ЗДДС, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС са налице и административнонаказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на задълженото лице.
Районен съд се е
позовал и на разпоредбата на чл.85 от ЗДДС и е посочил, че след като в случая
за дружеството-жалбоподател не е налице доставка, а е ползвало данъчен кредит
съгласно издадената фактура за счетоводни цели, след като е била постигната
уговорка тази доставка да не се състои, то е било длъжно да уведоми с кредитно
известие дружеството доставчик и невключването на кредитното известие в
данъчния период за месец март 2020г. със минусов знак, в дневника за покупките
се намалява следващият се данък, който е трябвало да внесе. Направен е извод,
че отразявайки кредитното известие едва за данъчен период за месец
август-2020г., то дружеството жалбоподател се финансира, неправомерно ползва
данъчен кредит, с 12 000 лева от бюджета до месец август-2020г , която сума не
е внесена и декларирана от него.
Според
решението, наказващият орган и актосъставителят са компетентни лица, а АУАН и
НП са издадени в съответствие със сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, предвид
датата на нарушението и откриването на нарушителя. В мотивите е посочено още,
че срокът по чл. 34 от ЗАНН, не тече от момента, когато е подадена справката декларация
през месец август-2020г. от страна на „КМВ билдинг“ ЕООД, с която е било декларирано
със закъснение кредитното известие, тъй като самата проверка не се реализира
автоматично с постъпването на документа и в случая е следвало да се уточни дали
има развалена доставка и кога е било сторено това. Затова според районен съд няма
как нарушението да бъде открито с автоматичното подаване на данни в системата,
а нарушението се счита да е установено, с откриване на нарушителя на
16.12.20202г. при представяне на всички документи и обяснения за целите на
проверката. Направен е извод, че случаят не може да бъде определен като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касационна инстанция напълно споделя
изводът на районен съд по отношение спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Макар
и фактите по делото да не са спорни, като не е спорно и извършването на
нарушението, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за
съответния данъчен период – м. 03. 2020 г., което е довело до определяне на
данъка в по-малък размер, като не е спорно също така, че корекцията е
извършена, като кредитното известие е отразено в дневника за покупки за м. 08.
2020 г. и в подадената за този период справка –декларация, то решението на
районен съд е неправилно, поради следното:
Според Решение
на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12, в случаи от вида на
разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като
срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера
на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане, което обаче не е било направено. От друга
страна се констатира, че в случая е налице национална правна уредба, съгласно
която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага
санкция, чийто размер съответства на 100 % от недекларираната сума, и то при
положение, че към момента на установяване на нарушението същата вече е била
декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция,
както и начинът за определянето на нейния размер, съдът приема, че наложената
санкция е в несъответствие и с принципа на пропорционалност.
Преценката дали
така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение следва да
бъде основана на практиката на СЕС по дело С - 259/12. Предмет на решението на
СЕС са: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен
неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и
деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на
данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е
образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в
Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и
"Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното административна
санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана
фактура. В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до
неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се
отнася до неотразяване на данъчен документ, което е задължение, вменено със
ЗДДС и наказуемо по същия член 182, ал.1 ЗДДС, както е в процесния по
настоящото касационно дело казус, няма пречка и следва решението да бъде
съобразено с практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата
за ДДС
не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените
в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно
постоянната съдебна практика обаче при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите
членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те
въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи (в този смисъл Решение
от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11).
В този смисъл
санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното
налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно
облагане, и по - специално за да гарантират спазването на задълженията на
данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на
фактура, по която са извършили приспадане, в случая за коригиране отчетността
след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос
неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не
допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да
бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010
г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение
от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10). СЕС сочи в
решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с
принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки
46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва, че
Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по - специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т. 55, сочи, че правото на Съюза трябва да се
тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на
пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи
глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС
към стойността на доставените стоки.
От данните по
делото е видно, че процесното кредитно
известие е отразено в дневника за покупки за м.08.2020 г. и подадената за този
период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на
наказаното лице. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в самото
наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път. Дължимият
ДДС е внесен в бюджета и непосредствената вреда за фиска от допуснатото
нарушение евентуално би се изразила в дължимите лихви върху сумата от 12 000
лв.
Описаната
фактическа обстановка дава основание на касационния състав да приеме, че
предвидената в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция, се
явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от
националната норма нарушение. Същата надхвърля необходимото за постигане на
целите на Директива
2006/126/ЕО,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане. В конкретния случай нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС противоречи на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от
Договора за Европейски съюз и по силата на принципа на примата на европейското
право спрямо националното същата не следва да бъде приложена.
Поради изложеното касационна
инстанция намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Решението на районен съд, с което е потвърдено процесното НП е валидно и
допустимо, но неправилно.
С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на
касатора за присъждане на разноски, но доколкото не са представени
доказателства за реално извършени разноски, още по-малко за техния размер, то
касационна инстанция не следва да присъжда такива.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 197/21.01.2022г., постановено по АНД № 4581/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 578757-F-585472/20.05.2021г. на
Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „КМВ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Барикадите“ №
18, за извършено административно нарушение по чл.182, ал.1 от Закон за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000 лева,
на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: