№ 629
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501852 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната
жалба на процесуалния представител на „ЕВН България Електроснабдяване
„ЕАД –Пловдив –ищец по гр.д. № 809/2020 год. по описа на Карнобатския
районен съд против решение № 260082/24.08.2021 год. постановено по
същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивното дружество против Ф.
М. Х. от гр. *** за установяване съществуването на вземането на въззивника
на сумата от 139,77 лв. –стойност на консумираната от обекта на потребителя
ел. енергия за периода 04.09.2018г.-01.12.2018 г. ;обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 23.10.2018
г. до 27.05.2020 г. в размер на 21,97 лв.;ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението -28.05.2020 г. до окончателното
плащане ,за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 396/2020 г. по описа на РС-Карнобат.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
неправилно и необосновано,постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със съдебната практика .
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е изтълкувал понятието
1
„клиент „ и „потребител“,като се подчертава ,че под „потребител „ следва да
се разбира и ползвател на имота .В случая от представената справка от АВ
имотът е придобит от ответницата през 2007 г. и до настоящия момент няма
смяна на собствеността .Имотът е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на единственото мрежово предприятие на
територията на Електроразпределение ЮГ АД/установено и от техническата
експертиза /,доставяно е претендираното количество ел. енергия ,измерено от
годно техническа средство-Не може да бъде споделен извода на съда ,че не е
доказано количеството реално потребена ел. енергия ,или какви консуматори
е имало на место .От експертизата е установена смяна на електромер ,а преди
смяната обектът е бил отчитан от инкасатор,посочени са показанията на
монтирания към настоящия момент електромер и че те съвпадат с твърдяните
от ищеца.
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се
уважат исковите претенции,като се претендират и разноски в исковото и
заповедното производство .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК не е депозиран въззиваемия
ответник .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл.79 ал. 1 и чл.
86 ЗЗД-за установяване вземането на ищеца ,за което в негова полза му е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 396/2020 г. на КРС
За установяване задължението на ответника са били представени три
броя фактури с отчетен период от 04.09.2018 г. до 21.12.2018 г. – общо за
сумата 139,77 лв. –главница ,представляващи стойността на консумираната
от обект на потребление електрическа енергия за този период ,която сума се
претендира от ищцовото дружество ,заедно с лихва за забава за периода от
23.10.2018 г. до 27-05.2020 г. ,ведно със законната лихва от подаването на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
2
В исковата молба ищцовото дружество твърди ,че е поело задължеиие
да снабдява с ел. енергия обект на потребление на ответницата ,находящ се в
гр.*** ул.*** № ** ап.*. Установено е било по делото /от представената
справка от Служба вписвания за периода 01.01.2002 г. до 25.09.2020 г./,че
имотът,за който ищецът твърди ,че претендира ,че е доставял ел. енергия, е
закупен от ответницата през 2007 г.,намира се на ул. *** № ** гр.*** и
представлява незастроено дворно място с площ от 436 кв.м. ,УПИ ХХ-4242 в
кв. 143 по плана на града .В представените по делото три броя фактури /които
не са подписани от ответницата и представляват частни документи/е
записано ,че получател на доставката е Ф.М.И. от гр. *** ,ул.*** „/без
посочен номер/ ,като място на потребление е посочена ИТН 4093372 гр.***
ул.*** ** ап.* –вр.захранване-жилищна сграда .
При тази фактическа обстановка правилни и законосъобразни са
изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност на исковата
претенция ,които настоящият съдебен състав изцяло споделя към които
препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Безспорно Ф.И. е собственик на сочения имот /което се доказва и от
справката в АВ/,но този имот представлява празно дворно място и не е
доказано в това място да е извършван строеж ,или някаква друга дейност
,която да доведе до потребление на електрическа енергия.Неизяснено и
недоказано е останало и по какъв начин и кога въпросният имот е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД,а във фактурите се сочи ,че се касае до временно
захранване на жилищна сграда /каквато според представените доказателства в
имота няма /.От всички данни ,включително и от заключението по
назначената техническа експертиза , съдът е направил обоснован извод ,че
обектът на ул.*** №** е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на ищцовото дружество ,на чиято лицензионна територия е
разположен,но по никакъм начин не е било доказано по делото ,че в този
имот е била ползвана ел. енергия за домакинството ,както и размера на тази
енергия .Липсват доказателства за размера на ползваната електроенергия до
смяната на електромера ,посочена от вещото лице по техническата
експертиза,състояла се на 09.10.2018 г. /протокола за подмяна на
електромера/.Затова районният съд е посочил ,че ищецът не е представил
3
никакви доказателства за реално потребената ел. енергия в имота и не е
поискал събирането на такива.Тук не става дума за неправилно тълкуване на
понятия /“Клиент“ и „потребител“/,както се твърди във въззивната жалба
.Напротив ,първостепенният съд аргументирано и правилно е възприел
понятията ,изхождайки от дадените определения за тях в ОУ и други
нормативни актове . Няма спор ,че потребителят на ел. енергия за даден
период има задължение за плащане на ползваната услуга /за доставената ел.
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,за който се отнася /,като в
качеството си на носител на вещно право на собственост върху даден имот
ответницата се явява потребител на ел. енергия и за нея възниква
задължение за плащане на предоставената услуга .Дори и да не е ползвател
на имота,след като партидата е открита на нейно име и не е отразена промяна
,тя е длъжна да плати консумираната ел. енергия.Това обаче е в случай ,че за
количеството на потребената енергия няма спорове по делото.
Доказателства,че това е реално потребено количество енергия ,отчетено от
изправно и редовно измерително техническо средство,не са представени по
делото ,а тежестта на доказване на тези факти, при наличие на оспорването от
ответната страна ,се носи от ищеца-въззивник .От заключението на вещото
лице по техническата екпертиза се установява ,че на обекта е монтиран нов
електромер – на 09.10.2018 г.,който има всички изискуеми стикери и пломби
и е проверен и изправен .Преди това обаче на обекта е имало друг електромер
,чието отчитане е било с инкасатор и няма данни за показанията на същия
.При положение ,че става дума за празно дворно място и че не е установено
по делото каква дейност е била извършвана в него ,която да води до
потребление на ел.ток,явно не се отнася до потребител на ел.енергия за
битови нужди ,ползващ ел.енергия за домакинството си .
При тази фактическа обстановка правилни са изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на реално потребеното количество
ел. енергия от ответника ,като настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите му .Напълно неоснователни са възраженията във въззивната жалба
,че издадените фактури за потребеното количество ел. енергия са достатъчни
за установяване на вземането на ищеца и че ,както и че е достатъчно
ответникът да има имот на сочения адрес . На тези възражения обосновано е
отговорил и районният съд ,поради което решението следва да бъде
потвърдено .Мотивиран от гортого Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/24.08.2021 г. постановено по гр.д.
№ 809/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5