Решение по дело №1072/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2520
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237150701072
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2520

Пазарджик, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЕВА ПЕЛОВА
   

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20237150701072 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл.58 от АПК и чл. 294 от АПК.

Образувано е по жалба на А. Н. С. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Велинград да се произнесе по молба вх. № 94-00/8421/14.09.2023г., като изпълни Решение от 09.04.2020г., постановено по адм.дело № 1366/2020г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, като назначи Комисия да извърши оценка на придаваемото се към имота по регулация незастроено дворно място по реда на чл. 265 от ППЗТСУ и Комисията се произнесе с мотивирано Решение.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, като постановен при съществено противоречие с процесуалния и материалния закон. Допълнителни аргументи се излагат в депозирани писмени бележки. В представено писмено становище от 08.05.2024г. се изменя основанието за депозиране на жалбата, а именно бездействие по чл. 294 от АПК от страна на ответника, с искане същият да бъде задължен да изпълни Решение № 295/09.04.2021г. по адм.дело № 1366/2020г. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък само по отношение на заинтересованите страни.

Ответникът – кмета на Община Велинград, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като недопустима, алтернативно неоснователна и съгласно доводите, наведени в представени писмени бележки.

Заинтересованите страни:

З. Д. С., С. Т. Ч., Х. П. Ч., Р. П. Ч., С. А. С., И. А. С., Т. А. С., М. Г. К., А. И. С. и Л. И. А. – редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не взимат становище по същество на делото; Й. Г. Г. се представлява от адв. Д., който счита жалбата за неоснователна и недоказана, допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище, претендира разноски, съгласно представен списък; Й. М. К. се явява лично, в постъпило писмено становище адв. М. намира жалбата за неоснователна, прави искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

С Решение от 18.02.2000г., влязло в законна сила на 04.04.2000г. по гр.дело № 375/1999г. Велинградския районен съд отменил протокол № 5/08.07.1999г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, назначена със заповед № 168/01.04.1999г. на кмета на Община Велинград за оценка и обезщетение на недвижим имот от 130 кв.м., придаваем към парцел XIV -5606, 5610,5611 в кв.18 по плана на гр. Велинград и върнал преписката на комисията по чл. 265 от ППЗСТУ за произнасяне по същество.

След смъртта си на 31.05.2023г., Г. Д. С. оставил следните наследници по закон: жалб. С., П. С., Д. С. и Н. С..

На 14.09.2023г. наследниците на Г. С. депозирали молба до кмета на Община Велинград вх. № 94-00/8421 за изпълнение на влязло в сила Решение от 09.04.2020 по адм.дело № 1366/2020г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, като поискали да бъде извършена нова оценка на придаваемото им се към имота по регулация незастроено дворно място по реда на чл. 265 от ППЗТСУ. Посочили, че Решението на назначената Комисия за изпълнение на това Решение било отменено с Решение по адм.дело № 1065/2021г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.

По повод молбата били депозирани възражения от ЗС Й. К. и Й. Г..

С Решение № 295/09.04.2021г. / влязло в сила на същата дата, като неподлежащо на обжалване/, постановено по адм.дело № 1366/2020г. Административен съд – гр. Пазарджик е отменил бездействието на кмета на Община Велинград – орган по изпълнението за продължаване процедурата по искане вх. № 94-00-9884/16.10.2020г. от Г. С., за приключване на процедурата по прилагане на заповед № 150/01.03.189г. на председателя на ОбНС-Велинград.

С Протокол № 1158/12.08.2021г. въз основа Решение № 295/09.04.2021г., постановено по адм.дело № 1366/2020г. на Административен съд – гр. Пазарджик, комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ, сформирана въз основа заповеди на кмета на Община Велинград определила пазарни цени за придадените със заповед № 150/01.03.1989г. на председателя на ОбНС Велинград към парцел XIV, кв.18 ПИ с идент. 10450.503.709 по КККР на гр. Велинград площи.

С Решение № 102/28.02.2023г. / влязло в сила на същата дата, като неподлежащо на обжалване/, постановено по адм.дело № 1065/2021г. Административен съд – гр. Пазарджик отменил решение по протокол № 1158/12.08.2021г. на комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед № 114/02.08.2021г. на кмета на Община Велинград.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Съдът не е обвързан с правната квалификация, посочена от жалбоподателя, а именно за обжалване на бездействието на органа по изпълнението, по реда на чл. 296, ал. 2 от АПК за продължаване на процедурата по прилагане на регулацията, съгласно постановеното с Решение по адм.дело № 1366/2020г., по описа на съда, като приема, че се обжалва мълчалив отказ на кмета на общината по реда на чл. 58 и от АПК, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Според чл. 295 от АПК право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. В съответствие с чл. 296, ал. 2 АПК бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7-дни от подаването на искането за извършването му. Между страните не е спорно, че е налице влязло в сила Решение № 295 на 09.04.2021г, постановено по адм.дело № 1366/2020г., с което Административен съд – гр. Пазарджик е отменил бездействието на кмета на Община Велинград – орган по изпълнението за продължаване процедурата по искане вх. № 94-00-9884/16.10.2020г. от Г. С., за приключване на процедурата по прилагане на заповед № 150/01.03.1989г. на председателя на ОбНС-Велинград. В мотивите на решението е посочено, че е издаден протокол №5/08.07.1999г., с който е определена оценка и обезщетение за недвижимия имот, който е отменен с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на комисията по чл.265 от ППЗТСУ за произнасяне по същество, каквото не е било налице, поради което е отменено бездействието на кмета по искане вх. № 94-00-9884/16.10.2020г. и същият е задължен да приключи процедурата по прилагане на заповед № 150/01.03.1989г. Съдът намира, че задължението на кмета на община Велинград, което произтича от влязлото в сила решение, е не за фактическо действие, поради което не е налице бездействие, а за произнасяне - за издаване на административен акт, който е единственият начин за приключване на процедурата по прилагане на заповед № 150/01.03.1989г., съответно не е налице бездействие на органа по смисъла на чл. 294 от АПК.

В случая е налице формиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по молба вх. № 94-00/8421/14.09.2023г. , като изпълни Решение № 295 от 09.04.2020г., постановено по адм.дело № 1366/2020г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, като продължи процедурата по искане вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г., отправено от Г. Д. С., до кмета на Община Велинград, за приключване на процедурата по прилагане на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на Председателя на Общински народен съвет Велинград.

Видно от събраната по делото доказателствена маса, е налице влязло в сила Решение № 295/09.04.2021 г. по адм. дело № 1366/2020 г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменено бездействието на Кмета на Община Велинград – орган по изпълнението, за продължаване на процедурата по искане вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г., отправено от Г. Д. С., до кмета на Община Велинград, за приключване на процедурата по прилагане на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на Председателя на Общински народен съвет Велинград. Със същото решение Кмета на Община Велинград – орган по изпълнението е задължен да продължи процедурата по искане вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г. на Г. Д. С., за приключване на процедурата по прилагане на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на Председателя на Общински народен съвет Велинград, като е определен едномесечен срок за извършване на дължимото произнасяне от административния орган.

Обстоятелството, че с Решение № 102/28.02.2023г. е отменено решение по Протокол № 1158/12.08.2021г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ съвсем не означава, че е изпълнено Решение № 295/09.04.2021г. , в частта му, с което кмета на Община Велинград е задължен да продължи процедурата по искане вх. № 94-00-9884/16.10.2020г., с изричното посочване, че следва да приключи процедурата по прилагане на Заповед № 150/01.03.1989г. на председателя на ОбНС-Велинград. Съставянето на протокол по чл. 265 от ППЗСТУ е част от процедурата предвидена в глава VII от ППЗСТУ, но не е крайният акт, с която същата приключва. Съгласно разпоредбата на чл. 268 от ППЗСТУ за резултатите от проучванията комисията съставя протокол с мотивирано предложение. Въз основа на предложението на комисията органът по чл. 95 издава заповед за отчуждаване на недвижимия имот или с мотивирана резолюция оставя искането за отчуждаване на имота без уважение. Крайният акт на административния орган по същество на искането подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но такъв, постановен по подаденото заявление вх. № 94-00-9884/16.10.2020г., последица от което е молба вх. № 94-00/8421/14.09.2023г. не е налице. Видно е от мотивите на решение по адм.дело № 1065/2021г. обсъждането не/приложимостта на пар.6 от ЗУТ, но не само в неговия диспозитив, но и в обстоятелствената му част не се посочва, че се прекратява процедурата по процесното заявление, а е отменено единствено решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Като не се е произнесъл с акт по приключване на процедурата по прилагане на Заповед № 150/01.03.1989г. на председателя на ОбНС-Велинград, така, както е постановено с влязлото в сила Решение по адм. дело №1366/2020г. административния орган е формирал и оспорения мълчалив отказ.

В случая, по молба вх. № 94-00/8421/14.09.2023г. административния орган е следвало да се произнесе в eдномесечен срок от постъпване на заявлението - 14.09.2023г., т.е. срокът за приключване на процедурата по прилагане на Заповед № 150/01.03.1989г. на председателя на ОбНС-Велинград изтича на 14.10.2023г., а срокът за оспорване на мълчалив отказ, предвид липсата на произнасяне на ответника по заявлението, изтича на 28.10.2023 г. Жалбата е постъпила в районната администрация на 24.10.2023г., т.е е подадена в срок.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при посочени обстоятелства в хипотезата на определена правна норма за административния орган възниква задължение за издаване на акт с определено съдържание, т.е. когато по искането на жалбоподателя за овластения от закона административен орган се вменява задължение да издаде индивидуален административен акт.

В случая липсват данни административният орган да се е произнесъл по същество на молба вх. № 94-00/8421/14.09.2023г., от която да е видно същите съобразени ли са с изискванията на материалния закон, респективно необходимо ли е представяне на други относими към искането документи. В конкретната хипотеза не са събрани никакви относими и необходими доказателства, не са установени фактите и обстоятелствата от значение за провеждане на конкретното административно производство, които да мотивират невъзможност за издаване на искания административен акт. Административният орган не е положил усилия да изпълни вменените му с нормативен акт задължения, като с това си бездействие е нарушил императивни законови разпоредби и е постановил незаконосъобразен отказ.

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се явява незаконосъобразен административен акт и на това основание подлежи на отмяна. Приетият за разглеждане мълчалив отказ не позволява на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката следва да се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и постановяване на изричен административен акт.

Предвид изложеното, съдът намира оспорения мълчалив отказ на кмета на община Велинград, формиран по молба вх. № 94-00-8421/14.09.2023г. е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган, за произнасяне по молба вх. № 94-00-8421/14.09.2023г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на заинтересованите страни, а именно сумата в размер на 600 лева, договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат при първоинстанционното разглеждане на делото, което не се явява прекомерно, тъй като е под минималната граница на предвидения в разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, както и 10 лева –държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК Административен съд – гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. С. мълчалив отказ на кмета на Община Велинград да се произнесе по молба вх. № 94-00-8421/14.09.2023г.

ВРЪЩА административната преписка на кмета на Община Велинград за произнасяне по молба вх. № 94-00-8421/14.09.2023г., в едномесечен срок от получаването й.

ОСЪЖДА З. Д. С., С. Т. Ч., Х. П. Ч., Р. П. Ч., С. А. С., И. А. С., Т. А. С., М. Г. К., А. И. С., Л. И. А., Й. Г. Г. и Й. М. К. да заплатят солидарно на А. Н. С. сумата в размер на 610 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

 

 

Съдия: