О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
08.11.2019 г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 08.11.2019 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 3381 по описа на РС
Стара Загора за 2019 г. намери
следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Искането за назначаване на
съдебно-икономическа и за съдебно–техническа експертиза е основателно и следва
да се уважи с оглед изясняване на предмета на спора.
Следва да се назначат исканите
съдебно-счетоводна и съдебно–техническа експертиза с въпроси в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
По отношение на молбата за привличане на
трето лице помагач, съдът намира същата за допустима – предявена с отговора на
исковата молба и това трето лице – застраховател „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД има право да встъпи, за да помага.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
КОНСТИТУИРА
трето
лице помагач на страната на ответника – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки в счетоводствата на двете
страни и навсякъде където е необходимо вкл.
НАП, да даде отговор на следните въпроси:
По
искане на ищеца:
а/Издадена
ли е от втория ответник фактурата, изброени като Доказателства № 2 към
настоящата искова молба?
б/Платена
ли е тази фактура от ищеца, кога и с какви документи?
в/Да
се изчисли начислената във фактурата цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033,
и да се
посочи
какъв е общият размер на платените по тази фактура суми за цена на ел. енергия
по ел. разпределителна мрежа до обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №
2939033.
г/
Каква е цената на ел. енергията до обект на средно напрежение за процесния
период по цени на свободния пазар, съгласно сключения договор от 28.05.2013г.
между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД?
д/Да
се изчисли стойността на дължимата цена на ел. енергия за процесния обект по
цени на свободния пазар съгласно сключения договор от 28.05.2013г. между ВИК
ЕООД и „Енергийна ефективност" АД? Налице ли е разлика между платената на
ответника цена на ел. енергията за процесния период на обекта с дължимата цена
на ел. енергията по цени на свободния пазар?
е/Ако
се приеме, че ищеца не дължи цена на ел. енергията по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за процесния период, а дължи цена на ел. енергията
по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция
„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА , ИТ № 2939033 по цени на свободния пазар какъв е
размера на недължимо платените от ищеца суми за цена на ел. енергия за този
обект за процесния период?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок следва да се
представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Михаил
Михов, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза със задача: вещото лице,
след като се запознае с доказателствата по делото, при необходимост извърши
проверка на място и навсякъде, където е необходимо, и да даде отговор на
следните въпроси:
1. Къде се е извършвало през периода
23.05.2014г. - 22.06.2014г., измерването за потребената от ищеца ел. енергия по
процесиите фактури за обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, и по
какъв начин се извършва това измерване?
2. В кой най-близък обект и електрическа
уредба може да бъде поставено измервателното средство, ако се приеме, че
Електропровод „Венеция" 20 kV е собственост на
ищеца?
3. Ако се приеме, че измервателното
устройство следва да бъде поставено на ниво Средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград 20 kV, имал ли е възможност ищеца да премине
на свободния пазар за обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА , ИТ № 2939033, за
съответния период?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на РС Стара Загора,
като в същия срок следва да се представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Димитър
Денев Димитров, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето
на депозита.
НАСРОЧВА делото за 16.12.2019
г. от 11.15 ч., за която дата да
се призоват страните, третото
лице помагач и вещите лица след внасяне на
депозита.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
На страните да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора ведно с приложенията.
На третото лице помагач да се изпрати препис от отговора на исковата молба и
исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен е главен осъдителен иск по чл.
49 от ЗЗД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД и евентуален иск по по чл. 55 ал.
1 предл. първо от ЗЗД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД .
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че същият осъществявал основно дейностите по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград.Същият бил потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение ( НН.
Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, /със
старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / бил еднолично акционерно дружество,
със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г.
Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежаващ Лицензия
за
разпределение на електрическа енергия №140- 07/13.08.2004 г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН
ЕР, и осъществявал дейност по разпределение на електрическа енергия и
свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това
дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, притежавал Лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за
пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
Ищецът твърди, че през
периода от 23.05.2014г. до 22.06.2014.Г. е заплатил на ответното дружество следната сума,
представляваща цена
на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", намираща
се в общ. Тополовград:
-за м. юни 2014г.
била
заплатена сумата 8534,98 лв. по фактура № **********, представляваща
начислена от ответника във фактурата цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение;
Твърди още, че бил заплатил на ответника
и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не
били предмет на исковата молба.
Твърди също така, че посочените в
исковата молба суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство
било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/
в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА". Счита, че измерването по този
начин, и конкретно на това място, водело до увреждане на ищеца, изразяващо се
до начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и 3 по утвърдените от НЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия,
при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
№ 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал
собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този
електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и
достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И
електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две
ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали
ЗРУ, собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
С оглед на това, счита, че измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и
Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво
ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко
Войвода".
Във връзка с изложеното по-горе относно
мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД било отправяло няколкократни писмени искания от първия
ответник /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото
на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в
отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството ищец изпратило писмо
за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция „Тополовград" - извод
„Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод „Рила"
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Следвало да се отбележи, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, било извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било
сторено.
Във връзка с това от дружеството ищец
било изпратено и следващо Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново
изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които се изисквала промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко
Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На това тяхно искане първият ответник
изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомил, че следвало да им се
предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV извод
„Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., дружеството ищец било изпратило по отношение на
електропровод „Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД
бил собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Независимо, че дружеството ищец бил собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на
Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва
ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Ищецът твърди, че намира за безспорно,
че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на дружеството
ищец от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед
№ 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание
чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр.
Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на
основни средства, с
който тези активи били предадени на дружеството ищец.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Пазарът на електроенергия в Република
България се състоял от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със
свободно договорени цени или т.нар. свободен пазар.
На регулирания сегмент цените на
електроенергията се определяли от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), а потребителите се обслужвали от крайните снабдители (дъщерни дружества
на електроразпеделителните компании) разпределени на териториален принцип.
На свободния сегмент клиентите можели да
сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение да
влияе на това. На свободния пазар КЕВР не определял цената на електроенергията.
Комисията имала единствено роля на регулатор, който осъществявал контрол над
пазарните участници. Тя имала правомощията да определя Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към
обществото". Енергията за свободен пазар, се закупувала от търговците и
крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или от
платформите на Българска независима енергийна борса.
Съгласно промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определял цени за електроенергия за клиенти,
чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало
да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че
клиентите, снабдявани на регулиран пазар от EVN България
Електроснабдяяване като краен снабдител, не били се възползвали от правото си
на избор, след тази дата се снабдявали от дружеството в качеството му на
Доставчик от последна инстанция.
На свободния пазар цените на електрическата
енергия се определяли на пазарен принцип и се договаряли между клиента и
неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на мрежовите услуги, които били едни
и същи както за свободен, така и за регулиран пазар.
Във връзка с промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда
за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ВИК между
страните започнало да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно
напрежение на ищеца на свободния пазар от01.07.2013г.
ВИК ЕООД подал заявление за регистрация
на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с
което ВИК желаел да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: ВИК ЕООД
КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН
2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с.Овощник с ИТН 2011685;
Пречиствателна
станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна станция за
отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за отпадни води
изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с
ИТН 2939127.
С писмо с изх. №2867/05.06.2013г. на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ВИК било уведомено, че ВИК ЕООД отговаря на
изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1,
т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи.
Вследствие на излизането на обектите на
ищеца на балансирания пазар между ВИК, в качеството си на Възложител и
Енергийна финансова група АД в качеството си на Изпълнител на 28.05.2013г. бил
сключен Договор №ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка,
съгласно който Възложителят възлагал, а Изпълнителят приемал да извършва
доставка на определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена
в размера и при условията уговорени в договора. С писмо с
изх.№ЦУ-788-3/21.06.2013. ВИК изпратил писмо до първия ответник ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, с което ги уведомил, че считано от 01.07.2013г. ще
регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като ги уведомил,
че новия доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата група бил
„Енергийна финансова група" АД
Следвало изрично да се отбележи, че от
страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в Писмото за признаване на собствеността а именно
Извод „Рила" , Вик - Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на
мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН,
вследствие на което за тези обекти ВИК ЕООД заплащал цена на ел. енергия по
цени на свободния пазар съгласно сключения с „Енергийна финансова група"
АД договор .
Поради това безспорно било доказано, че
по отношение на всички останали обекти на ВИК ЕООД на средно напрежение били
регистрирани на балансиращия пазар и за тях ВИК ЕООД заплащал цена на ел.
енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор между ВИК
ЕООД и „Енергийна финансова група АД" от 28.05.2013г. цената на ел.
енергия била 73,85лв./ MWh.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше
уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода",
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, ВиК ЕООД и за този обект ВИК ЕООД щеше да премине на
балансирания пазар и да заплаща и за тях цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група АД"
от 28.05.2013г. По този начин ВИК ЕООД щеше да заплаща цени за ел. енергия по
цени на свободния пазар като за процесния период дължимата от ВИК за цена на
ел. енергията за процесния период за процесния обект щеше да бъде в размер на
6429,87лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се явява за ВИК
имуществена вреда. В този случай сумата 2105,11лв., представлява за ВИК ЕООД
имуществена вреда.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД бил изпълнил законовите си задължения и бил
уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода",
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД цена на ел. енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Капитан Петко войвода" , ИТ № 2939033 нямало да бъде
дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде цената на ел. енергията
до обект средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между
ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД договор от 28.05.2013г., като за
процесния период тази сума била в размер на 6429,87лв.
Ако се установяло, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не било следвало да
бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник
и ниво средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между
ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД договор от 28.05.2013г. се явявала
недължимо платена, като тази сума била в размер на 2105,11 лв. Тази сума за ВИК
ЕООД представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден.
Ищецът поддържа, че съгласно съдебната
практика, съда приемал за безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия
за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение /в този см. Решение №922/07.08.2018г. по гр. дело №499/2018г.
по описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение №30 от 14.01.2019г.
постановено по т. дело №1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/
В случай, че първият ответник бил изпълнил
законовите си задължения и уважил искането на ищеца за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, нямало
да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение по цени
на свободния пазар, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, съгласно сключения между ВИК ЕООД и
„Енергийна ефективност" АД договор от 28.05.2013г.
Ищецът счита, че посочената сума в
размер на 2105,11 лв. безспорно представлявала претърпяна от ВИК ЕООД
имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите задължения и не
уважаване на искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко
Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, като по този начин ВИК ЕООД било лишено от
възможността да премине на свободния пазар и да заплаща по ниски цени на ел.
енергия.
Счита за безспорно, че било налице
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
- налице било противоправно поведение -
неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник.
- налице било увреждане - в резултат на
неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник ВИК ЕООД заплащало
по високи цени на ел. енергия
- налице било и причинната връзка между
противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че в случай,
че първият ответник бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането на
ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от
ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2013г., КЕВР не определял цени за
електроенергия за клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно
напрежение и ВИК ЕООД щяло да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния
пазар, които било установено, че били в по - малки стойности.
- налице било и вина, доколкото същата
се предполагала до доказване на противното.
Ищецът счита, че за дружеството ищец
възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на
платените суми представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда.
Тъй като всички процесни суми били
заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че съдът отхвърли иска против
първия ответник, за ищецът възниквал правен интерес да иска втория ответник
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да заплати /да върне/
платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които получил
от ищеца, като иска против втория ответник предявява при условията на
евентуалност - ако бъде отхвърлен иска им против първия ответник.
Ищецът „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД счита, че има качеството на „потребител" по смисъла
на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било налице
възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично
приемал, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги"
по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за
изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски
спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а
следвало да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици
на услуги". /Определение № 172 от
08.03.2013г., постановено по т.дело N9 1143/2013г., на ВКС II т.о., и
Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело N9 2314/2015г. на
ВКС, I т.о./
Моли се съдът да постанови решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 2015,11
лв. /две
хиляди сто и пет лева и 11 стотинки/, представляваща платена цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.05.2014г. -
22.06.2014г., по фактура №**********, представляваща претърпени от ВИК ЕООД
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Евентуално, в случай че съдът отхвърли
исковата претенция на ищеца към първия ответник, се моли съдът да постанови
решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди втория ответник
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, ЕИК *********, сумата 2015,11 лв. /две хиляди сто
и пет лева и 11 стотинки/, представляваща платена цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.05.2014г. - 22.06.2014г., по
фактура №**********, представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
„ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ **********
и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е измервателна точка (ИТН),
посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл.
18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало
фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Действително,
ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, е остойностена съгласно действащото
в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото
на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 е
посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е
видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ или процесната сума е дължима, тъй
като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползва
електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията
по тях.
Аналогично
на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват
одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисква да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира т.нар.
регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата
за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за
лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са задължени да оформят и
своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в
договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от
сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда
и утвърждава правилото че:
• потребителите на крайните снабдители,
които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител
събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано
от крайния снабдител количество електрическа енергия.
Ищците
твърдят, че обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната
мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско
напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г„ отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване
на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове
ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването било извършено след
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от
16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г., аналогично на действащата в
момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., а бил
безспорен фактът, че процесиите обекти били присъединени през 1995 г. Видно е,
че принципа залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни
актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия
се определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта.
Независимо
от становището им по въпроса къде било следвало да бъде мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период и изложените във връзка с него
съображения по-горе, по този въпрос се бил произнесъл в мотивите си PC и ОС -
Стара Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД съдебно производство по гр.д.№ 449/2018 г. на РС-Стара
Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС-Стара Загора, с предмет - дължимостта на
цена за пренос за период, включващ и процесния период по настоящите искове на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Според тези мотиви мястото на
измерване на електрическата енергия на обект с ИТН 2939033 е следвало да бъде
на ниво средно напрежение, а според диспозитива на влязлото в сила решение
неоснователен е искът на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД в частта,
която касае разликата между стойността на енергията, остойностена по цени за
пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията,
остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Във връзка
с решението ищецът вече е получил плащане от „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД на присъдената за връщане сума.
Твърдят
още, че като са решили да се съобразят с решението на съда по въпроса за
мястото на измерване на електрическата енергия в обект: помпена станция
„Капитан Петко Войвода", ИТН № 2939033, за периода 23.05.2014 г. -
22.06.2014 г., по фактура № ********** от 30.06.2014 г., и с оглед процесуална
икономия, с настоящия отговор от името на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД,
което дружество не е било страна в цитираното по-горе съдебно производство,
заявяват, че не оспорват твърдението, че за процесния период мястото на
измерване на електрическата енергия е следвало да бъде на ниво средно
напрежение, вместо на ниво ниско напрежение.
Независимо
от това, считат, че предявените в настоящото производство искове остават
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като въпросът къде е мястото на
измерване на електрическата енергия в обекта нямало отношение към въпроса дали
клиентът ще купува по регулирани цени или по свободно договорени цени.
Считат
за абсолютно правилна информацията изложена в т.ІІ.5 от исковата молба,
свързана с пазара на електроенергия в Република България. Не оспорват фактите
така, както са изложени от ищеца.
Но
не били съгласни и оспорват твърдението, че действията на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били причина
за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в
цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания
пазар, вместо по свободно договорени цени. И това било така, тъй като:
• Не
съществувала норма в българското законодателство, касаеща пазара на
електрическа енергия, която да забранявала на потребителите, чийто обекти били
присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период е бил
ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в
Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени
цени.
• Не
им било известно, защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но
категорично твърдят, че нито едно от дружествата-ответници не било извършвало
действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа
енергия, т.е. твърдят, че не била съществувала и не съществува законова забрана
или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да
сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него
доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност"АД, стига
да пожелае това.
• Обстоятелството,
че клиентите, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение са били задължение
да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок, след изтичането на
който неизбралите получавали доставки от Доставчик от последна инстанция по
никакъв начин не влечало след себе си правило или извод, че клиентите, чийто
обекти са присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да подадат
заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от
тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи са налице.
Не разбирали защо ищецът не бил между тях.
• Не
разполагали с данни за процесния период ищецът да е подавал заявление за
регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата
да са отказвали да извършат регистрацията.
• Заявленията,
които ищецът е правил имали за предмет единствено искане за промяна на мястото
на измерване на обект с ИТН 2939033 от ниско на средно напрежение.
• Не
им било известно и не можели да предположат, защо ищецът не бил предприел
действия за регистрация на свободния пазар по отношение на обект с ИТН 2939032,
но определено твърдят, че обстоятелството, че измерването на електрическата
енергия на обекта е било на ниво ниско напрежение, не било пречка за настъпване
на пререгистрацията.
• Поради
тази причина твърдят, че претендираните в исковата молба щети, представляващи
(доколкото можели да разберат) разликата между платената от ищеца цена на
електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена
за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да
заплати, ако се бил регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно
сключени от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група"АД,
касаещ други обекти на ищеца, са последица от собственото му поведение
(непредприемане на действия за регистрация на свободния пазар), а не поради
действията на ответниците или трети лица (отказ за регистрация или др.).
• Твърдят,
че щетите са настъпили именно поради непредприемането на действия за
регистрация на свободния пазар, а не поради факта, че измерването на
електрическата енергия е било на ниско напрежение, тъй като това обстоятелство
не било пречка за пререгистрация.
•
Считан, че без значение бил и факта за колко други обекта и кога ищецът е подал
заявление за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на
електрическата енергия е заплащал по договорите сключени с доставчиците на
електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет на
настоящия спор - помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТН № 2939033.
• Релевантни
за настоящия спор били единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния
обект ищецът не бил подал заявление за регистрация на свободния пазар и не бил
сключил друг договор, както и фактът, че не бил получавал отказ за регистрация,
вкл. и такава поради това, че обектът е присъединен на ниво ниско напрежение.
• В
контекста на гореизложеното не разбирали каква точно отговорност търси ищеца от
ответниците и защо считал процесните суми за недължими.
Претендирани
са разноски.
Правната
квалификация на предявения главен иск за главница е чл. 49 от ЗЗД.
За основателност на иска на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже
настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД и конкретно - че в резултат на противоправно действие на
ответника, по отношение на който ответникът има задължение да спазва, е настъпило
увреждане на ищеца, в резултат на което са нанесени имуществени вреди в
определен размер.
Правната
квалификация на предявения евентуален иск за главница е чл. 55 ал. 1 предл.
първо от ЗЗД.
Съгласно
чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата от
2015, 11 лева, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването на сумата, респ. за задържането й.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: