№ 879
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260015 от 02.02.2021 г. по т.д. 123/2019 г. по описа на Софийски
окръжен съд (СОС), „Евроинс” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на: а/ Н. С. Д.
сумата от 104000 лв. /сто и четири хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпругата му Е. Г. Д.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 20.10.2018 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава за периода от 25.05.2017 г.
до 19.10.2018 г. /вкл./;
б/ С. Н. Д. сумата от 111000 лв. /сто и единадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка
ѝ Е. Г. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава за периода от 25.05.2017 г.
до 19.10.2018 г. /вкл./;
в/ сумата от 96480 лв. /деветдесет и шест хиляди четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
търпени от нея в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., телесни
1
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.10.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава за периода от 25.05.2017 г. до 19.10.2018 г. /вкл./.
При този изход в производството, застрахователното дружество е осъдено да
заплати възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ на процесуалния
представител на ищците – адв. Н. Д. от ШАК, а на окръжния съд – такса и депозит за вещи
лица /чл. 78, ал. 6 ГПК/. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
/ТЛП/ на страната на ответника, а именно Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от „Евроинс“ АД с оплаквания
за неговата неправилност. Сочи се, че е налице неправилно прилагане на материалния закон
– чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Въвеждат се доводи за неправилност на преценката на
първостепенния съд относно липсата на съпричиняване, както и за прекалено високите
размери на обезщетенията за неимуществени вреди, които нарушавали принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. От САС се иска да отмени решението на окръжния съд в
следните части: над 44 000 лв. до 104 000 лв. за Н. Д.; над 41 000 лв. до 111 000 лв. за С. Д.
за смъртта на майка й; над 26 480 лв. до 96 480 лв. за С. Д. за нейните болки и страдания за
телесни увреди. Претендира разноски.
Ищците в първоинстанционното производство и третото лице-помагач оспорват с
писмени отговори основателността на жалбата и считат, че решението на СОС следвало да
се потвърди.
Във въззивното производство са приети като нови доказателства /по реда на чл.
266, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК/ платежни нареждания за доброволно заплатени суми по присъдените
обезщетения от страна на „Евроинс“ АД, както и копия от медицински документи /епикризи
и други/ относно здравословното състояние на ищците-въззиваеми.
САС установи следното от материалите по делото:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Н. С. Д. и С. Н. Д. са предявили в първата инстанция срещу „Eвроинс“ АД обективно и
субективно съединени искове, както следва: обективно съединени искове, предявени от
ищеца Н. С. Д., за плащане на сумата от 104000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпругата му Е. Г. Д.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане;
обективно съединени искове, предявени от ищцата С. Н. Д., за плащане на следните суми:
сумата от 111000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
- страдание поради смъртта на майка ѝ Е. Г. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП
2
до окончателното плащане; сумата от 96480 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени
при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на ПТП до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: на
25.05.2017 г. около 06:00 ч. на път II-16, км. 54+480, свързващ гр. Своге с гр. София,
настъпило ПТП между л. а. „Тойота Корола“ с peг. № ********, управляван от Д. Н. Д., и л.
а. „Лендровър Дискавъри“ с peг. № ********, управляван от Е. В. С., при което починала Е.
Г. Д., а ищцата С. Н. Д. получила няколко телесни повреди. За настъпилото ПТП било
образувано ДП № 53/2017 г. по описа на СОСлО, прокурорска преписка № 2196/2017 г. по
описа на СОП и впоследствие н. о. х. д. № 324/2018 г. по описа на СОС, по което била
постановена присъда, с която присъда подсъдимата Д. Н. Д. била призната за виновна в
това, че на 25.05.2017 г. около 06:00 ч. в гр. Своге, Софийска област при управление на
МПС – л. а. „Тойота Корола“, с peг. № ******** по второкласен път II-16 в района на
километър 54+480, с посока на движение от гр. Своге към гр. София е нарушила правилата
за движение, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, като се движела с превишена скорост от 62 км./ч., в резултат на което по
непредпазливост е причинила смъртта на Е. Г. Д. и средни телесни повреди на две лица,
едно от които ищцата С. Н. Д. - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл.
343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В хода на наказателното производство било
установено, че Д. Н. Д. в района на местопроизшествието е управлявала л. а. „Тойота
Корола“ с превишена скорост и не е контролирала непрекъснато превозното средство,
вследствие на което е навлязла в лентата за насрещно движение и е реализирала ПТП с
насрещно движещия се л. а. „Лендровър Дискавъри“. Настъпилият удар между двете МПС
бил силен и почти челен, вследствие на което на място починала возещата се на предната
дясна седалка Е. Г. Д., а на возещата се на задната седалка С. Н. Д. били причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, в резултат на които тя търпяла болки и
страдания, също описани в исковата молба като характер и интензитет. В исковата молба са
описани като характер и интензитет и останалите неимуществени вреди, търпени от ищцата
С. Н. Д., а именно страданието поради смъртта на майка ѝ, посочени са само в общ размер
и търпените от нея имуществени вреди, описани са като характер и интензитет и
неимуществените вреди, търпени от ищеца Н. С. Д. поради смъртта на съпругата му. Тъй
като отговорността на виновния за ПТП водач на л. а. „Тойота Корола“ била застрахована
при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ищците на 19.07.2018 г. депозирали искане до „Евроинс“ АД за плащане на застрахователно
обезщетение. Във връзка с това искане ответникът платил на ищците следните суми: на Н.
С. Д. – сумата от 56000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
страдание поради смъртта на съпругата му; на С. Н. Д. – сумата от 49000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка
ѝ, както и сумата от 23520 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, търпени в резултат на причинените ѝ при ПТП телесни увреждания.
Определеното и платено от ответника обезщетение обаче не било достатъчно за репариране
3
на търпените вреди, поради което се предявяват настоящите искове, доколкото ищците
считат за справедливо обезщетение за търпяното от тях страдание поради смъртта на Е. Г.
Д. такова в размер 160000 лв. за всеки от ищците, а досежно търпените от ищцата С. Н. Д.
болки и страдания поради нанесените ѝ телесни увреждания - такова в размер на 120000 лв.
САС намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство
доказателства, това, че решението на СОС се обжалва само частично, като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба, респ. позициите в отговорите на жалбата, не се спори
между страните по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със
застраховка „ГО на автомобилистите” при ответното дружество, която е била валидна към
датата на процесното застрахователно събитие – 25.05.2017 г.; б) ищците са претърпели
вреди от описаното ПТП; в) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл.
432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на
прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, а се спори само по това дали обезщетенията за
неимуществени вреди отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и дали е
налице съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), а ако да – в какъв размер.
Не се спори по делото и относно факта, че по заявената от ищците извънсъдебна
претенция за обезщетение във връзка с процесното ПТП ответникът е платил на ищците
следните суми: на Н. С. Д. – сумата от 56000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпругата му; на С. Н. Д. – сумата от
49000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради
смъртта на майка ѝ, както и сумата от 23520 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинените ѝ при ПТП
телесни увреждания. Съответно е налице извънсъдебно признание на исковете до горните
размери.
При преценката относно валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното решение и при спазване на чл. 269-чл. 273 ГПК, САС установи, че се касае за
акт, който е изцяло валиден и допустим. Събраните доказателства удостоверяват следното
относно спорните съгласно въззивната жалба въпроси за неправилно приложение на
нормите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
В резултат на ПТП Е. Г. Д. е получила следните травматични увреждания:
счупване на костите на черепната основа, на първи шиен прешлен, субарахноиден
кръвоизлив в областта на моста и малкия мозък и тилната част на главния мозък, мозъчна
контузия тилно вляво, счупване на гръдната кост, на множество ребра по една и две линии,
множествени контузии на белия дроб двустранно, аспирация на кръв, разкъсана капсула на
черния дроб вдясно и излив на кръв в коремната кухина, контузии на тънкото черво,
4
кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците. Констатираните увреждания
са довели до смъртта ѝ, която предвид тежестта на уврежданията е настъпила бързо и е била
неизбежна. Ищцата С. Н. Д. в резултат на ПТП е получила следните травматични
увреждания: счупвания на ребра двустранно 4-то и 5-то вляво и 3-то и 4-то вдясно по
аксиларната линия, двустранно счупване на раменете на срамната и на седалищните кости,
счупване на сакрума, счупване на носни кости, травматично увреждане с последвала пареза
на левия фибуларен нерв и травматични периорбитални хематоми. На ищцата е проведено
оперативно лечение на фрактурите на таза, както и медикаментозна терапия с
рехабилитация. Относно фрактурата на носните кости по делото няма приложена
медицинска документация за състоянието на носа и евентуално проведеното лечение.
Фрактурите на тазовия пръстен се възстановяват за срок от около 2 - 8 месеца за сакрума и 2
- 3 месеца за срамната и седалищните кости. Относно увреждането на фибуларния нерв -
функцията на крайника не може да бъде възстановена в пълен обем. Това увреждане е
необратимо и ще създава затруднения при придвижването на пострадалата доживотно.
Лечението на ищцата е протекло в болнична и амбулаторна обстановка, пострадалата е
изпитвала за продължителен период от време интензивни болки, които са намалели, като е
възможно и към момента да не са изчезнали. По отношение на фрактурите е възможно
възстановяване до степен на самообслужване и придвижване, като ще останат последици,
изразяващи се най-вече в болезненост. Причинените при пътнотранспортното произшествие
травматични увреждания ще имат негативно отражение върху живота на пострадалата.
Увреждането на фибуларния нерв е довело до качествена и количествена промяна на
походката, която е станала и по-нестабилна, като е завишен рискът от спъвания дори в
малки неравности и последващи падания.
От показанията на свидетеля В. /разпитан в първата инстанция/ се установява,
че цялото семейство на ищците живеели в едно домакинство, в една семейна къща.
Семейството винаги било заедно. След смъртта на съпругата си ищецът Н.Д. започнал да не
излиза, седял си в двора на къщата винаги умислен и пълен с тъга. Ищцата също приела
тежко смъртта на майка си, не можела да разговаря на тази тема, очите ѝ се пълнели със
сълзи при всеки опит за разговор. Самата тя изпитвала силни болки, два месеца след ПТП
още била неподвижна, постепенно започнала придвижване с инвалидна количка, с патерици
и накрая - с бастун. Споделила, че единият ѝ крак е по-къс от другия.
От заключението по допуснатата пред СОС съдебно-психологическа експертиза се
установява следното: Ищцата непосредствено след инцидента е изпаднала в шоково
състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на
„зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, дезориентация, невъзможност за
възприемане на информация и планиране на действията. Налице е непосредствена и ясно
изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната
симптоматика, като вместо симптомите да отзвучат за няколко дни, поради тежките увреди
при ищцата и смъртта на близък човек, те са придобили хроничен ход, като са се
задълбочили и обогатили. Към настоящия момент персистират емоционалните нарушения,
5
свързани с изживяване на тревожност, анхедония и дистимен тон на настроението на фона
на значително снижен фрустрационен толеранс. Налице са и белези на социална
дисфункция и промени в жизнените стереотипи, белези на дезорганизация на личността,
изразяваща се в мащабна девалидизация - сякаш ищцата се е озовала в друг свят, в друга
реалност, живее като на сън, в свой паралелен свят, все още не е намерила алтернативни
механизми за справяне с болката от загубата като оставя на заден план собствените си
соматични страдания. Ищецът Д. след инцидента е изпаднал в шоково състояние /остра
стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с
известно стесняване на съзнанието, невъзможност за възприемане на информация и
планиране на действията. Налице е ясно изразена по време връзка между влиянието на
стресора и началото на описаната симптоматика, като вместо симптомите да отзвучат за
няколко дни, поради смъртта на близък човек, при ищеца те са придобили хроничен ход,
като са се задълбочили и обогатили. Към настоящия момент персистират емоционалните
нарушения, свързани с изживяване на депресивитет, анхедония и дистимен тон на
настроението на фона на снижен биотонус и социална дисфункция, довели до промени в
жизнените стереотипи. Налице са и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в
мащабна девалидизация - суицидни мисли, усещане за безпомощност, самота, отчаяние.
При горните факти, се налагат следните изводи относно справедливостта на обезщетенията
за неимуществени вреди.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
Следва да се преценяват възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди
/ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по
гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на
нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на
причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. От значение се явяват и гласните доказателства за
претърпените болки и страдания, годината на настъпване на застрахователното събитие –
2017 г., както и съдебно-психологическата експертиза, вкл. и писмените данни, събрани
като доказателства пред втората инстанция.
6
От смъртта на Е. Г. Д., двамата въззиваеми са претърпели големи болки и страдания, а
животът им се е променил безвъзвратно от тази загуба. Предвид най-вече годината на
настъпване на произшествието, лимитите на отговорност по застраховка „ГО“ при
застрахователите, както и специфичната икономическа конюнктура през 2017 г., САС
намира, че по-подходяща за обезщетяване неимуществените вреди на въззиваемите от
смъртта на Е. Д. е сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки от тях или по
10 000 /десет хиляди/ лв. по-малко от прецененото от Софийския окръжен съд. За да стигне
до извод за подходящност на този размер, САС взе предвид не само доказателствата по
делото, но и съдебната практика по присъждане обезщетения за неимуществени вреди при
смърт на близък – напр. Решение № 11/08.03.2019 г. по т.д. № 104/2018 г. на Окръжен съд-
Сливен, влязло в законна сила на 21.11.2019 г., с което е присъдена сума от 140 000 лв. на
майка за болките и страданията, причинени й при смъртта на сина й при катастрофа през
2017 г. Логично е да се присъди малко по-голямо обезщетение, а именно 150 000 лв.
предвид данните за продължителния шок, в който са изпаднали двамата въззиваеми.
Апелативен съд-София намира, че присъденото обезщетение от 120 000 лв. за
неимуществени вреди относно болките и страданията на С.Д. от нейните травми при
произшествието е прекомерно. Ищцата е пострадала наистина сериозно, но няма данни за
непълно възстановяване с изключение на левия фибуларен нерв на крака, където вещите
лица сочат, че увреждането е трайно и ще остане до живот. Обезщетението по чл. 52 ЗЗД
обаче има само заместващ характер и не следва да води до обогатяване, а само до
компенсиране и то, доколкото това е възможно на страдания, свързани с вътрешния мир на
човека. След съвещание и внимателна преценка на обстоятелствата по казуса, съдебният
състав единодушно реши, че сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева е по-подходяща да
обезщети болките и страданията на С.Д., или с 50 000 лв. по-малко от прецененото тот СОС.
Досежно приложението на института на съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД):
Според апелативния съд такова съпричиняване не е налице и се солидаризира в тази
част с изводите на окръжния съд.
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (напр. Решение
147/05.12.2017 г. по т.д. 60341/2016 г. и др.), Върховният касационен съд последователно
застъпва становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите за него вреди.
За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на
законовата разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с
което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпване н конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването респ. за прилагане от съда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е само онзи
7
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
В случая, от изслушаната и приета по делото КСМАТЕ и показанията на изслушаните
вещи лица, се установява, че от техническа и медицинска гледна точка /предвид
деформациите по л. а. „Тойота Корола“/ травмите на пострадалите лица са получени от
навлизане на части от купето в пътническия отсек и независимо от това дали са били с или
без поставен обезопасителен колан намиращите се в купето са щели да получат съответните
травми. Отделен е и въпросът, че по отношение на починалата Е. Д. са налице и данни, че
същата е била с поставен колан, тъй като експертите сочат данни, че този колан е бил срязан,
което няма как да се получи, ако коланът не е бил носен от пострадалата. Ето защо, принос
не е налице
В обобщение, въззивната жалба на застрахователя е частично основателна. Решението на
СОС следва да се отмени частично - за сумите от по 10 000 лв., присъдени в полза на Н. и С.
Д.и от смъртта на Е. Д., както и за сумата от 50 000 лв. в полза на С.Д. за претърпените
болки и страдания от нея при процесното ПТП в резултат на уврежданията, получени при
катастрофата, както и да се постанови друго, с което в тази част претенциите да се
отхвърлят като неоснователни. В останалата обжалвана част решението на първостепенния
съд е правилно и ще следва да се потвърди.
Разноските, на които имат право страните при възприетите от САС размери на
обезвредите за неимуществени вреди, са както следва:
а/ за първата инстанция – разноските в полза на „Евроинс“ АД са 231.50 лв., а
следва да се намали възнаграждението по чл. 38 ЗАдв на адв. Д. с 3152.88 лв. до
действително дължимите 7631.52 лв. с ДДС, както и да се намали размера на държавната
такса, която дружеството трябва да плати на СОС по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК с 2800 лв. до
действително дължимите 9 659.20 лв.
б/ за втората инстанция – обжалваемият материален интерес по жалбата на
застрахователя е 200 000 лв., от които уважената е 70 000 лв., а неуважената – 130 000 лв.
Ето защо, „Евроинс“ АД има право да получи 1557.50 лв. разноски, а адв. Д. възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв в размер на 4956 лв. с ДДС.
Третото лице-помагач претендира също разноски, но няма право на такива – чл.
78, ал. 10 ГПК.
8
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260015 от 02.02.2021 г. по т.д. 123/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд, в частта, в която са уважени исковете за обезщетяване на
неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. Д.
против „Евроинс“ АД за сумата от 10 000 лв. /разликата между 94 000 лв. и 104 000 лв./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на
съпругата му Е. Г. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 20.10.2018 г.; от С. Н. Д.
против „Евроинс“ АД за сумата от 10 000 лв. /разликата между 101 000 лв. и 111 000 лв./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка
й Е. Г. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 20.10.2018 г.; от С. Н. Д. против
„Евроинс“ АД за сумата от 50 000 лв. /разликата между 46 480 лв. и 96 480 лв./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени от нея в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 25.05.2017 г. телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното
плащане; в частта, в която е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в полза на адв. Н. Д.
от ШАК за сумата 3152.88 лв. с ДДС /разликата между 7631.52 лв. с ДДС и 10784.40 лв. с
ДДС, както и в частта, в която „Евроинс“ АД е осъден да заплати в полза на Софийския
окръжен съд държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата от 2800 лв. /разликата между
9 659.20 лв. и 12459.20 лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за обезщетяване на
неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. Д.
против „Евроинс“ АД за сумата от 10 000 лв. /разликата между 94 000 лв. и 104 000 лв./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на
съпругата му Е. Г. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 20.10.2018 г.; от С. Н. Д.
против „Евроинс“ АД за сумата от 10 000 лв. /разликата между 101 000 лв. и 111 000 лв./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка
й Е. Г. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 20.10.2018 г. и от С. Н. Д. против
„Евроинс“ АД за сумата от 50 000 лв. /разликата между 46 480 лв. и 96 480 лв./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени от нея в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното
9
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260015 от 02.02.2021 г. по т.д. 123/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Евроинс“ АД на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да
плати на адв. Н.Д. от ШАК сумата от 4956 лв. с ДДС възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА Н. С. Д. и С. Н. Д. да заплатят на „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК сумата от 1788.50 лв. съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Евроинс“ АД – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10