№ 914
гр. Варна, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501503 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Д., ЕГН **********, срещу
Решение №1612/09.05.2025г. по гр. дело №206/2025г. на ВРС, 46-ти състав, с
което е отхвърлена молбата на П. Д. Д., ЕГН **********, действащ лично и в
качеството му на баща и законен представител на детето E. П. Д.,
ЕГН**********, за налагане на мерки за защита от домашно насилие по
реда на ЗЗДН на бащата и детето срещу Н. И. Д., ЕГН**********.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Обобщено
оплакванията се свеждат до неточно обсъждане на събраните доказателства,
довело до погрешни решаващи изводи на съда. По делото има достатъчно
доказателства за извършеното домашно насилие от ответницата по отношение
на П. Д.. Направеният от ВРС анализ на показанията на свидетелите не е
подробен, като въззивникът прави свой анализ на същите. Неправилно ВРС не
е изследвал в дълбочина личните отношения между бившите партньори.
Неправилно ВРС не е ценил записите на част от случаите, направени от
молителя, но е приел поведението на последния за неприемливо. Липсва
обсъждане на твърденията за манипулиране на детето от майката, на
„вмененото“ от ответницата задължение на съпруга да поддържа високия й
стандарт на живот и на липсата на финансова облага на съпругата от брака.
1
По същество моли за отмяна на решението и за разноски за две инстанции. В
същото време посочва, че не поддържа началната молба за постановяване на
мерки по ЗЗДН спрямо детето. Не изпълнява указанията на ВОС в тази част.
Не се явява и представлява в о.с.з.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата депозира писмен отговор, в
който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и аргументи
по въззивните доводи. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано,
което излага съображения, като моли за потвърждаването му с присъждане на
разноски пред ВОС, които искания поддържа с молба преди о.с.з.
Контролиращата страна ДСП – Бургас не взема отношение по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на П. Д. Д., ЕГН
**********, действащ лично и в качеството му на баща и законен
представител на детето E. П. Д., ЕГН**********, за налагане на мерки за
защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН на бащата и детето срещу Н. И.
Д., ЕГН**********.
В молбата се твърди, че П. Д. и Н. Д. са съпрузи и са родители на детето
E. Д., родено на 26.01.2022г. Съпрузите са в тежък конфликт и във фактическа
раздяла, като в тази връзка се сочат обстоятелства досежно брачните им
отношения.
Декларираните като настъпили в законоустановения срок и в този
смисъл релевантните по делото са следните твърдения за насилствени
действия на ответника на следните дати:
На 16.11.2024г. между 15:00 и 17:00 часа, пред трето лице – М. С.
(британски гражданин), ответницата унизила и обидила съпруга си, като по
арогантен начин заявила: „за мен, Н., е нормално да се изневерява“; че имала
приятелки, които чрез измама взимали пари от техните партньори и някои от
тези приятелки имали вече натрупани сериозни суми от стотици хиляди
левове и при развод щели да вземат не само половината имущество, но и ще
имат всички тези пари за лични цели, а той (П.) бил пълен мухльо, олигофрен
и дори още не й бил купил апартамент и тя не била спечелила нищо от него,
че за нищо не става, че ще го занули, че при развод тя щяла да вземе E. и той
нямало да я види. Манипулирала го с думите: „Ако той (П.) ме обичаше, щеше
да ми купи апартамент, от 5 години сме женени, а нямам една стотинка в
банковата си сметка“.
На същата дата, между 17:00 и 20:00 часа, пред неговата майка С. Д.
съпругата му избухнала, в присъствието на дъщеря им. Станала агресивна и
започнала да крещи: „олигофрен, лайно, мухльо“, започнала да заплашва „ей
2
сега ще видите какво ще направя с цялото ви семейство“. Казала „Аз повече
във Варна няма да стъпя, освен ако П. не ми купи апартамент тука. Иначе аз и
E. ще сме в Бургас и като изгоним П. няма да си види дъщерята“. На
следващия ден се държала унизително и му казала: „айде, мухльо, няма ли да
тръгваш вече“.
На 16.12.2024г. около 8:00 часа сутринта тя за пореден път му посегнала
физически и го одрала с ноктите си по корема пред дъщеря им. Също така му
съдрала с ножица една чанта. Успял да влезе в една от спалните, за да избегне
още по-голяма ескалация на напрежението. Ответницата му казала, че го гони
от дома им, започнала да му опакова вещите.
На 25.12.2024г., между 18:00 и 19:00 часа, докато бащата си играел с
детето, ответницата му направила проблем заради неизмита чиния в мивката.
Тъй като не отговорил на момента на зададен от нея въпрос, тя избухнала и
казала на момичето: „E., ела да изнесем багажа на баща ти, защото си тръгва“.
Съпругата му накарала дъщеря им да участва в изнасянето на багажа му, при
което детето се затворило в другата стая и изпаднало в стрес и паника,
отказвало да комуникира.
Поддържа се, че тези случаи предизвикали страх за здравето и за живота
на молителя и детето, поради което се моли за предприемане от съда на мерки
за закрила по чл.5 ЗЗДН. В о.с.з. молбата се поддържа относно молителя, но по
отношение на детето - не.
Ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва брака между
родителите на детето, сериозните им конфликти, раздялата на родителите и
бракоразводното им дело. Излага твърдения за отношенията между самите
родители и за родителските слабости на бащата. Категорично оспорва обаче да
е извършвала актове на насилие, както и молбата за закрила по ЗЗДН, като
сочи предишни актове на насилие от молителя и/или негови близки. Относно
заявените в сезиралата съда молба актове поддържа следното:
Оспорва някога да си е позволявала да обижда съпруга си, още повече
пред дъщеря им или трети лица. Изрази като „мухльо“, „боклук“, „простак“,
„олигофрен“, „ще те зануля, ще бъдеш под дъното“ не са част от нейния
речник. Оспорва през м. ноември 2024г. пред трето лице е изрекла соченото в
молбата за защита, както и на същата дата между 17:00 ч. и 20:00 ч. пред
майката на молителя – С. Д. да е избухнала в присъствието на дъщеря им.
Оспорва и твърденията относно събитията на 16.12.2024 г. и 25.12.2024 г. да са
такива, каквито са описани в молбата за защита. Твърди, че на 16.12. вечерта,
след като сложила дъщеря им да спи, започнала да чисти и подрежда
жилището им, като е забелязала, че в стаята, в която съпругът й спи, има голям
куфар и катинар и камера, поставена към него. Задала му въпрос: „Какво има
в този куфар?“, а той избухнал, че това е личното му пространство и тя няма
право да го нарушава. Малко по-късно влязъл в банята заедно с куфара, като
се заключил. Излязъл с обвинение, че освен този куфар има и една раница,
която е скъсана от ответницата. На 23.12.2024 г. заявила на съпруга си, че е
поканена от семейството си за Бъдни вечер на гости, но не желае той да
3
присъства. Последвали множество обаждания към майка й със заплахи и
обвинения, че има право да види семейството си и ако го направи, ще бъде без
дъщеря им, защото той няма да допусне присъствието на детето в негово
отсъствие. На 25.12.2024 г. в апартамента на ответницата в гр. Бургас
съпрузите се държали нормално в името на детето и в момента, в който е
оправяла същото да си легне, забелязала, че е бъркано в личните й вещи в
спалнята, както и че липсват личните документи и ключовете за семейния
автомобил. Попитала съпруга си защо ги е взел и дали това са нещата, които
съхранява в заключения куфар, но получила мълчание от негова страна, при
което ответницата заявила, че възнамерява да извика полиция. В този момент
съпругът й се стреснал, взел куфара и напуснал жилището без никакво
обяснение. Твърди, че от този момент датира фактическата им раздяла.
Допуска, че молителят има сериозни проблеми с правосъдието във
Великобритания.
По същество моли молбата за защита да бъде оставена без уважение, с
присъждане на разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна – ДСП-Бургас – не взема отношение по молбата
по ЗЗДН, а представя социален доклад относно отглеждането на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на
страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от
фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства
на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на чл.272 от
ГПК въззивният съд препраща към него. Не се споделят от ВОС оплакванията
за неправилно кредитиране на част от приетите писмени и гласни
доказателства, от една страна доколкото те и останалите доказателства са
съвкупно обсъдени от първоинстанционния съд, а от друга защото доводите се
концентират върху доказателствената стойност на материалите по делото и
върху правната оценка на действията на ответната страна съобразно ЗЗДН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН (нов), като относно
тях е представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което молбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
При разрешаване на въпросите относно извършване на твърдяните по
делото деяния на ответницата и съставомерността им по см. на чл.2 ЗЗДН
първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани правни изводи,
които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни,
правилни, съответни на смисъла и на целта на закона и формирани въз основа
на правилно установена фактическа обстановка по делото, поради което и на
осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
4
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по основните
възведени пред него с жалбата въпроси въззивният съд намира следното:
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или в интимна връзка. Водещи характеристики на насилственото
деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата
неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на
извършване, открояващи се с желанието да се навреди на пострадалия или
поне с допускането и неглижирането на същото в съзнанието на дееца, при
общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Поради това е
съставомерно по ЗЗДН само такова противоправно и обективно вредящо
деяние, което има за цел да навреди на пострадалия и/или да го постави в
подчинение по принудителен и противоправен начин. Проявните форми на
насилието по ЗЗДН могат да бъдат различни, но съставомерността им следва
да бъде преценявана в контекста на посочените критерии и белези, при
отчитане на всеки отделен случай.
Предвид така изяснената същност на домашното на силие по смисъла на
ЗЗДН изявленията на ответницата на 16.11.2024г. между 15:00 и 17:00 часа -
че според г-жа Д. е нормално да се изневерява и жените да получават
финансови облаги от партньора или съпруга си – на първо място са в разговор
между нея и г-н М. С., а не са адресирани пряко към г-н Д., с оглед на което не
могат да бъдат акт на „насилие“ спрямо него, след като последният само е
присъствал на разговора. Отделно както правилно е приел и ВРС, касае се до
изразяване на лично мнение по интимни въпроси, които са били именно
обсъжданите между разговарящите в този момент. Ако изразеното е
действителното мнение на ответницата по въпросите (а не е казано например
с цел провокация, което не е изяснено в случая), то би било показателно за
моралния облик на личността й, който обаче съвсем не е достатъчен за извод
за извършено „насилие“. Не е достатъчно за същия извод и обстоятелството,
макар разбираемо,че г-н Д. се е почувствал неприятно от мнението на
съпругата му пред трето лице. Към всичко това сочените в декларацията по
ЗЗДН изявления „мухльо, олигофрен“ не са установени от показанията на св.
С., а сочените от него такива „идиот, шибан идиот“ не са твърдяни и
декларирани по делото. Поради горното обсъденият разговор не покрива
законовите и утвърдените в съдебната практика изисквания за наличие на
„домашно насилие“.
Изявленията на ответницата на същата дата, около 17:00 - 20:00 часа, са
декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗНД и потвърдени от показанията на св.
С. Д. (майка на молителя, присъствала на скандала), поради което съдът
приема за доказано, че г-жа Д. е използвала спрямо бащата на детето си
думите: „олигофрен, лайно, мухльо“. Същите са били съчетани и със заплахи,
че майката с детето ще напуснат молителя и ще заживеят в Бургас. Без
съмнение такива изявления съставляват неуважителна, неподходяща и
неуместна форма на опит за диалог със съпруг, от каквато ответницата би
5
било добре да се въздръжа, най-малкото по морални съображения и защото е
явно непродуктивна, но не може да се определи като същинско „насилие“ по
смисъла на ЗЗДН, обяснено по-горе. Обидата по смисъла на НК подлежи на
разглеждане по реда и правилата на НПК, но за целите на ЗЗДН не всяко
неетично или неуважително изявление на ответната страна, в т.ч. „изпусната“
неуважителна репкика към партньора й, обезателно съставлява „насилие“,
още повече когато е в контекста на силно конфликтни отношения между
съпрузите и предстоящи раздяла и развод между тях, които единият съпруг
има данни, че отказва да приеме и се противопоставя.
Относно случилото се на 16.12.2024г. действително твърденията на г-н
Д. са опровергани от показанията на водените свидетели от насрещната
страна, а доводите за обратното не се споделят. Изяснява се от гласните
доказателства, че на тази дата е възникнал нов скандал между родителите,
като съпругът за пореден път е отказвал да се раздели с жена си, а е и
показателно, че дори не е искал да разговаря с майката на съпругата си на
следващия ден, като в продължение на около два часа е престоял в банята,
въпреки молбите от страна на свидетелката С. да излезе и да говорят. Нещо
повече – изяснява се от показанията на св. Д. и св. Д. и М. С., че на тази дата
отново са били разменяни между двамата съпрузи по-остри реплики и
предупреждения относно семейното им бъдеще. Има данни и за отново
използвани думи от ответницата като „лайно, олигофрен, мухльо“, които вече
бяха обсъдени съобразно ЗЗДН, но има и данни за продължаващо във времето
записване от г-н Д. на различни действия на г-жа Д., което също е неморално и
противоправно. Няма как, при това положение, да се приеме, че само единият
от партньорите е „домашен насилник“, а другият е само „жертва“. Соченото
„одраскване по корема“ е неизяснено по обстановка и най-вече по интензитет,
както и срязването на чантичка на молителя. Изобщо всички тези прояви на
страните по делото са в общия контекст на конфликтните им отношения, на
противоречията им относно общото им бъдеще и на делото за развод, без да
могат изолирано да бъдат приети като „насилие“ в изяснения смисъл на
понятието.
Отново битовизми и проявление на взаимно градиращите проблеми на
съпрузите са и обстоятелствата на 25.12.2024г. Както вече се обясни не може
мотивирането на единия съпруг да се раздели с партньора си и събирането на
багажа му за целта да съставляват сами по себе си домашно насилие. Ако би се
приело друго, то в голям процент семейства и двамата партньори биха били
„домашни насилници“, което разбира се е изключено и би било базирано на
очевидно превратно разбиране на целта и смисъла на ЗЗДН.
Въззивните оплаквания за неправилно некредитиране на аудиозаписите
от ВРС не се споделят от настоящия съд по две причини. Първо записите не са
приобщени по надлежния ред на чл.204 от ГПК за да се ценят в подкрепа
тезата на молителя, а искания в тази връзка въззивникът не е направил пред
ВОС. На второ място има данни по делото, като не се отрича дори и в жалбата
пред ВОС),че записите са правени целенасочено от молителя и не съставляват
„случайни“ такива, допустими в гражданския процес.
Въззивните оплаквания за необосновано неразглеждане на „вмененото“
6
от ответницата „задължение на молителя да поддържа високия й стандарт на
живот“ и за опитите за манипулирането му за това, са несъстоятелни. Данни в
тази връзка нямат отношение към ЗЗДН, а евентуално към личностния и
морален облик на автора им, евентуално относими към делото за развод.
Колкото до детето E. Д., както вече се посочи някои от сочените
„насилствени“ действия на ответницата бяха приети за недоказани. Нещо по-
важно – още на етапа на устните състезания и в писмените си бележки пред
ВРС молителят изрично е посочил, че не поддържа началната си молба за
закрила по ЗЗДН на детето от майка му, и то с оглед запазвване на връзката им
в интерес на детето, а дадените от ВОС указания в тази връзка въззивникът
изобщо не е изпълнил. По този начин става ясно, че макар и процесуално
неизрядно, бащата не поддържа молбата за закрила на детето, поради което и
обсъждането на такава не се следва.
В допълнение към всичко останало правилно ВРС е преценил, че видно
от съдържанието на сезиралата съда молба в случая на практика се очаква
настоящият съд да пре/разглежда висящото дело за развод на родителите или
елементи от него, което обаче е недопустимо в производство по реда на ЗЗДН,
имащо за цел да даде бърза и адекватна защита на реалните жертви на
домашно насилие, пострадали от истинско насилие, извършено целенасочено
и пряко срещу тях и нанесло им значими щети, а не да разглежда по принцип
личността, моралния облик или родителските качества на бившите партньори.
В заключение по изложените съображения и останалите мотиви на ВРС,
споделени от ВОС, молбата следва да бъде отхвърлена.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемата – ответница следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски за адв. хонорар, срещу които
няма възражение за прекомерност. Ето защо следва да бъде присъдена сумата
от 1000лв. за адвокатска защита пред ВОС.
Съобразно изхода от спора и на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН въззивникът –
молител по делото следва да заплати в полза на БСВ, по сметка на ВОС,
държавна такса за въззивното производство от 12.50лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1612/09.05.2025г. по гр. дело
№206/2025г. на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН**********, да заплати на Н. И. Д.,
ЕГН**********, сумата от 1000.00лв. – адвокатско възнаграждение за защита
пред ВОС, на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
7
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 12.50лв. – държавна такса за
въззивното производство, на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8