№ 7378
гр. с., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110153656 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 272417/02.10.2023 г., подадена от Й. А. С., ЕГН **********,
с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу бившия съпруг на молителката - С.
В. С., ЕГН **********, за извършени от него актове на домашно насилие спрямо
молителката.
В молбата за защита и уточнителната молба, включително и предвид уточнения, направени в
открито заседание на 18.01.2024 г., се твърди, че на 01.09.2023 г. ответникът е влязъл в
магазина, в който работи молителката, находящ се в гр. с., ж.к. „д.“, бл. 27, вх. „Б“, партер,
взел е документи и е казал, че отива да среже вратата на апартамента и да изхвърли дрехите
й, като е казал, че е викнал полиция, която щяла да дойде в 10,00 часа. Впоследствие, около
10,00 часа сутринта молителката отишла до апартамента в ж.к. „м.“, бл.101, ап. 151, където
на място нямало полицаи, а ответникът режел вратата с флекс. Молителката взела
нотариалния акт от апартамента и се върнала в магазина. Следобед на същата дата
ответникът влязъл в магазина, крещял, че иска документите си, започнал да рови в шкафове
в магазина и започнал да дърпа чантата на молителката, като тя също я дърпала и двамата не
искали да я пуснат. Това се случило в присъствието на свидетеля ф.х.м. След това
молителката отново повикала полиция и дошъл полицейски патрул. Сочи се също, че на
21.09.2023 г., в 19,30 часа и на 02.10.2023 г., в 06,45 часа, молителката видяла ответника да
1
се крие зад дърветата и паркираните коли срещу входа на бл. 101 в ж.к. „м.“, в който същата
живее, и да я наблюдава. Навежда се, че на 01.09.2023 г. ответникът е бил под въздействие
на алкохолно опиянение, че притежава два газови пистолета, както и че е налице издадена
през 2012 г. заповед за защита, с която му е наложена мярката по чл. 5, т. 1 ЗЗДН.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата за защита, като не оспорва част от
фактическите твърдения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че ответникът е неин бивш
съпруг, поради което същият е процесуално легитимиран да отговаря по молбата за защита
на основание чл. 3, т. 1, предл. второ ЗЗДН. Молителката твърди, че на 01.09.2023 г.,
21.09.2023 г. и 02.10.2023 г. ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие,
молбата до съда е подадена на 02.10.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото е отделено като безспорно, че страните са бивши съпрузи /което се установява и
от представеното по делото решение за развод на л. 8-12 от делото/, поради което
ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН
съгласно чл. 3, т. 1, предл. второ ЗЗДН. По делото е отделено като безспорно и че на
01.09.2023 г. между тях е възникнал спор по повод нотариален акт за собствеността на ап.
151 в бл. 101 в гр. с., ж.к. „м.“, обитаван от молителката; че ответникът следобед на
01.09.2023 г. е влязъл в магазина, в който работи молителката, и е казал, че иска
2
документите си и е дърпал чантата й; както и че на неустановена дата след 01.09.2023 г.
ответникът е стоял на място в близост до бл. 101 в гр. с., ж.к. „м.“, рано сутринта - около
07,00 часа.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено, че на
01.09.2023 г. ответникът е отишъл на работното място на молителката, ровел по шкафовете
и търсел документи, взел чантата й и „излязъл“ във физическа схватка с молителката, която
на няколко пъти заключвала магазина, защото било невъзможно да работи и не искала
хората да гледат какво се случва и да виждат притеснението и сълзите й. Декларирано е
също, че ответникът заплашвал да среже вратата на дома й и да изхвърли вещите и дрехите
й. Когато молителката отишла да види какво се случва, ответникът режел вратата на дома й
с флекс. На няколко пъти го виждала да се крие зад дърветата в парка и зад паркираните
коли, включително и на 02.10.2023 г. /датата на подписване на декларацията/.
Достоверността на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира да не се опровергава от
събраните по делото доказателства. Същата обаче е непълна, доколкото не са декларирани за
всеки от твърдените актове на домашно насилие обстоятелства относно времето, мястото и
начина на извършване на процесните актове на домашно насилие. Освен това, на акта на
домашно насилие от 01.09.2023 г. са присъствали очевидци /св. ф.м./, поради което в тази си
част декларацията не може да се ползва от придадената й с разпоредбата на чл. 13, ал. 3
ЗЗДН доказателствена стойност.
Събрани са показанията на свидетеля ф.м., която страните не оспорват да е присъствала на
инцидента на 01.09.2023 г., от които се установява, че между страните, в магазина, в който
работи молителката, е възникнал спор относно документи, като и двамата са дърпали
чантата на молителката. Съдът обаче намира показанията на св. м. за недостоверни и не ги
кредитира, тъй като намира, че същите възпроизвеждат факти, които дори не се твърдят от
молителката. Нито в първоначалната, нито в уточнителната молба, нито при поясненията и
допълненията в открито съдебно заседание на 18.01.2024 г. по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК,
молителката не твърди молителката да е била блъскана от ответника по краката, в какъвто
смисъл е изнесеното от св. м. при проведения разпит в открито заседание на 29.02.2024 г.
„Физическата схватка“, както пояснява в първото по делото открито заседание молителката,
се изразява в дърпането на чантата й от ответника. Освен това, прави впечатление, че
свидетелката сочи в показанията си първоначално, че е казвала само на ответника да не
прави така, а впоследствие заявява, че е казвала и на двамата да спрат. Предвид горното
съдът намира показанията на тази свидетелка за недостоверни, поради което не им дава вяра
и не ги взема предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Постъпило е писмо от Дирекция „Национална система 112“, видно от което на спешния
телефон на 01.09.2023 г. са постъпили четири обаждания от молителката, от телефон
********** – в 14,33 часа, в 15,35 часа, в 20,14 часа и в 20,29 часа.
3
По изложените мотиви съдът намира молбата за неоснователна поради недоказване на
описаните в нея деяния на ответника, които да представляват акт на домашно насилие
спрямо молителката. Единственото, което се установява по делото, е наличието на спор
между страните във връзка с ползването на обитаван от молителката жилищен имот, като в
тази връзка между тях е възникнал спор, при който и двамата са искали да държат у себе си
нотариален акт за покупката на този имот от ответника преди брака им, като са се дърпали
за чантата на молителката, в която същата била поставила нотариалния акт. Производството
по ЗЗДН е силно рестриктивно и следва да служи за разрешаване на други имуществени или
между личностни конфликти между страните. В случая и предвид обстоятелството, че по
делото не беше доказано при условията на главно и пълно доказване извършването на
процесните актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката,
молбата за защита следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски не е предявена, поради което и съдът не следва да се
произнася в тази насока. С оглед изхода на делото следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 272417/02.10.2023 г., депозирана от Й. А. С.,
ЕГН **********, срещу С. В. С., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно
насилие от 01.09.2023 г., 21.09.2023 г. и 02.10.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Й. А. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4