О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 14.11.2022г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело
1287/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК.
Постъпила е молба с вх.№
16092/28.10.2022г. от „Хипер врати“ ЕООД, с която се иска изменение на
определение №2983/18.10.2022г., постановено по настоящото дело, с което съдът е
осъдил община Варна да заплати на „Хипер врати“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Д. съдебни разноски в общ размер от 550
/петстотин и петдесет/ лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 500
лева платено адвокатско възнаграждение.
С цитираното определение съдът е прекратил
производството по делото, поради издадена от кмета на
община Варна заповед №2976/23.09.2022г., с която на основание Наредба
№3/16.08.2010г. във връзка с разрешение за строеж №25/ГИ/10.02.2022г. е
наредено са се създаде временна организация
и безопасност на движението при извършване на СМР за обект: „Пътна
връзка към бул.“Сливница“ за УПИ І-65-за обществено обслужване и трафопост“ /ПИ
10135.3513.216 от кадастралната карта/ в
кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна
заявление рег.№ АУ032707ВН от 05.04.2022г. на жалбоподателя. Съдът е
приел, че с издаването на посочения административен акт, административният
орган е оттеглил формирания от него мълчалив отказ по заявление рег.№
АУ032707ВН от 05.04.2022г. на „Хипер врати“ ЕООД.
По отношение на претендираните от
жалбоподателя съдебни разноски, съдът е отбелязал, че адвокатското
възнаграждение е предявено в прекомерен размер и предвид възражението на
ответника, го е намалил до минималния размер, предвиден в чл.8 ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
липсата на остойностен материален интерес.
В молбата на „Хипер врати“ ЕООД по чл.248
от ГПК се изтъква, че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва
да бъде съобразен с разпоредбата на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като предмета на делото
е свързан със Закона за устройство на територията.
Горепосочената молба е била съобщена на
ответника – кмета на община Варна, който е представил писмено становище с вх.№
16624/08.11.2022г. с искане да не бъде увеличено присъденото адвокатско
възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност и с аргумент, че
минималните размери, определени в цитираната Наредба №1/20004г., касаят
отношенията между адвокат и клиент, но не обвързват съда, който трябва да следи
да социалната справедливост и достъпа до правосъдие.
Главното
производство е било образувано по жалбата на „Хипер врати“ ЕООД срещу
мълчалив отказ на кмета на община Варна за издаване на заповед за въвеждане на
временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ при извършване на СМР за обект: „Пътна връзка към бул.“Сливница“ за УПИ
І-65-за обществено обслужване и трафопост“ /ПИ 10135.3513.216 от кадастралната карта/ в кв.14 по плана на
26 м.р. на гр.Варна по заявление рег.№ АУ032707ВН от 05.04.2022г. на „Хипер
врати“ ЕООД. Уточнението относно предмета на оспорване е направено с молба
вх.№ 11031/14.07.2022г. и молба вх.№ 11709/29.07.2022г.
Заповед №2976/23.09.2022г. на кмета на община Варна е издадена в изпълнение
на Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, която е по приложението на Закона за устройство на територията.
Предвид горното, минималният размер на
адвокатското възнаграждение трябва да се определи по реда на чл.8 ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
чиято разпоредба е изменена в Държавен вестник 88 от 4 ноември 2022г. и минималният размер на
адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес за дела по Закона
за устройство на територията и Закона
за кадастъра и имотния регистър е увеличен на 1250 лв.
Дружеството-жалбоподател
е представило към своя молба с вх.№ 14589/03.10.2022г. фактура и банково
извлечение за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС,
което се претендира за присъждане.
Съгласно т.52
от решение от 23.11.2017г. на съда на Европейския съюз, постановено по
съединени дела С-427/16 и С-428/16: „С оглед на
изложените съображения следва да се констатира, че национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат —под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката —да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането
ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали
така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се
осигури изпълнението на тези легитимни цели.“.
Предвид горното обстоятелство, съдът
намира за необходимо да подчертае, че присъждането на адвокатско възнаграждение
трябва да бъде пропорционално на фактическата и правна сложност по делото,
която в случая е ниска и в двата си варианта. Минималните ограничения в
приложимата наредба, регламентират отношенията между адвокат и клиент и целят да
ограничат създаването на дъмпингови практики между самите адвокати. Докато
преценката на съда е съвсем различна, тя касае съразмерност на присъденото
адвокатско възнаграждение на сложността на делото от фактическа и правна
страна, и в същото време разпоредбата на
ал.5 на чл.78 от ГПК дава възможност да присъждане на по-нисък
размер на разноските за адвокат, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Доказателствата,
приложени във връзка със заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 1080 лева с ДДС, което се явява под минималния, определен в новата
редакция на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г.
В случай,
че размерът беше над минималния по посочената норма, щеше да е налице отново обосновка
съдът да продължи да се придържа към изложените съображения, че размерът
на адвокатското възнаграждение и доказателства за плащането му са представени
едва с молба на дружеството с вх.№ 14589/03.10.2022г., с която е поискано прекратяване на настоящото съдебно
производство при вече станал известен факт на издаване на заповед №2976/23.09.2022г.
на кмета на община Варна.
Следователно,
увеличен е минималния размер на адвокатските възнаграждения за този вид дела,
което при описаните по-горе
обстоятелства е основание, обуславящо необходимостта от изменение на определението,
с което е присъдено такова в полза на жалбоподателя.
Воден от
изложеното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ свое определение №2983/18.10.2022г.,
постановено по административно дело №1287/2022г. в частта, с която е присъдено
в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като УВЕЛИЧАВА
размера на адвокатското възнаграждение на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева,
което да бъде заплатено от община Варна в полза на „хипер врати“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя М.Д..
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: