№ 2709
гр. Варна, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110110769 по описа за 2023 година
за да се проезнсе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от * ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град * срещу Община *, с административен адрес: град *, Община *,
Област *, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 192 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено на 01.03.2023 г. от ищеца на М. М. М. по имуществена застраховка
“Каско стандарт”, обективирана в Застрахователна полица № *, валидна от 16.03.2022 г. до
15.03.2023 г., по заведена в застрахователното дружество Щета № * за нанесени материални
щети на лек автомобил марка и модел “*”, с рег. № *, собственост на М. М., от настъпило на
20.02.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2023 г., при движение от с. * към
Автомагистрала “*”, на около 200 м. преди пътния възел за качване на магистралата, посока
Варна, водачът на лек автомобил марка и модел “*”, с рег. № *, М. М. М. преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били
нанесени материални щети на автомобила, изразяващи се в увредена предна дясна гума.
Сочи, че към датата на събитието пострадалият автомобил бил застрахован по имуществена
застраховка “Каско Стандарт” в ищцовото дружество със Застрахователна полица № *, със
срок на действие от 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г.
Твърди, че М. М. подал заявление за изплащане на обезщетение, за което била заведена
Щета № *. Сочи, че бил направен оглед на щетите с Опис на претенция № *21.02.2023 г., с
който била установена повреда по процесния автомобил и по-конкретно - по предна дясна
гума “*” 255/55/Р18 с 80% остатъчна стойност - за подмяна. Излага твърдения, че “*” ЕООД
издало касов бон за стойността на нова автомобилна гума в размер на 240 лева. Сочи, че
експерт-счетоводител на ищцовото дружество определил стойността за възстановяване на
увредената гума в размер на 192 лева за 80% остатъчна стойност, като с доклад ищецът
определил да изплати на М. М. застрахователно обезщетение за възстановяване на
материалните щети, като на 01.03.2023 г. изплатил на застрахования сумата от 192 лева с
преводно нареждане.
1
Излагат се подробни съображения относно отговорността на ответника за поддържане
на пътното платно и дължимостта на процесната сума.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, изразява
подробни съображения за основателност и доказаност на исковата претенция. Претендира
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
Община *, в който излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че всички
доказателства, представени към исковата молба, били базирани единствено на сведенията на
М. М. М., както и на З. С. П., която се намирала в близки отношения с водача на автомобила.
Излага твърдения, че липсвал официален документ от компетентни органи, констатиращ
настъпването на ПТП. Сочи, че липсват безспорни доказателства относно мястото и времето
на настъпване на ПТП, в исковата молба не била посочена скоростта на процесния
автомобил преди ПТП, както и липсвали данни дали произшествието е настъпило на завой,
който да ограничава видимостта на водача. Твърди, че водачът могъл да положи достатъчно
усилия, за да избегне препятствието. Сочи, че липсвали доказателства относно изправността
на гумите преди настъпване на ПТП. В условията на евентуалност, моли за намаляване на
исковата претенция, поради съпричиняване на водача.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иска отхвърляне на претенцията като недоказана. Претендират се разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1
ЗЗД.
За основателността на предявения иск е необходимо ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, да установи спорните факти, от които произтичат претендираните от него
права, а именно: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
„Каско на МПС“ към датата на настъпилото събитие; 2/ настъпилото произшествие на
твърдяната дата; 3/ че в резултат на пътнотранспортното произшествие са настъпили
твърдените увреждания на лекия автомобил; 3/ че процесното ПТП е резултат от
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно; 5/ че направените разходи са във
връзка настъпилите увреждания на автомобила; 6/ че е изплатил претендираното
застрахователно обезщетение.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК: наличието на валидна
застраховка “Каско стандарт”, обективирана в Застрахователна полица № *, валидна от
16.03.2022 г. до 15.03.2023 г., сключена между ищеца и М. М. М.; плащането на
застрахователно обезщетение от ищеца на М. М. в размер на 192 лева.
По отношение на регресната искова претенция съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
От представената Застрахователна полица № * се установява, че лек автомобил марка и
модел “*”, с рег. № *, е застрахован по застраховка "Каско", клауза "Пълно каско", при
застрахователя * ЕАД, със срок на действие от 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г.
На 21.02.2023 г. М. М. М., в качеството си на водач на лек автомобил марка и модел
“*”, с рег. № *, подал Декларация за настъпване на застахователно събитие, както и
2
Заявление за изплащане на застрахователно събитие до ищцовото дружество за това, че на
20.02.2023 г., при движение от с. * към Автомагистрала “*”, на около 200 м. преди пътния
възел за качване на магистралата, посока Варна, настъпило ПТП с посочения лек автомобил,
като последният попаднал в дупка на пътя. Посочени в уведомлението като видими
деформации са такива на предна дясна гума и на ходова част.
Видно от представения по делото Опис на щетите по претенция № *21.02.2023 г.,
същите са по предна дясна гума.
Представени по делото са Гаранционна карта № */20.02.2023 г., издадена от „*“ ЕООД,
ведно с фискален бон на стойност 240 лева, с предмет една автомобилна гума.
От приетите като писмени доказателства по делото Опис-заключение по претенция №
*/21.02.2023 г. от 28.02.2023 г. и Доклад по щета № * се установява, че общо признатата сума
за възстановяване на автомобила по повод на процесната претенция е в размер на 192 лева.
Не е спорно, а и от представеното Преводно нареждане от 01.03.2023 г. се установява,
че застрахователят е заплатил в полза на собственика на процесния лек автомобил сумата от
192 лева по Щета № *.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след
съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „*”, с рег. N: * (описани от застрахователя и
видими на предоставения снимков материал), като реален и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е приет следният – автомобилът при движение
попада с предно дясно колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на платното за
движение. При движение на колелото в дупката и изкачването му обратно на пътната
настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсване на страничния борд
на автомобилната гума, при което се получава разхерметизирането и спадане на
налягането в нея, което я прави неизползваема. Уврежданията, които са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на
предоставения снимков материал, са по предна дясна гума на автомобила, и са вследствие на
преминаване на колелото през препятствие, каквото би могло да бъде ръба на дупка на
пътното платно и изкачването на колелото при излизането от нея обратно на пътната
настилка. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания
става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „*”, с рег. N: *, и е възможно същите да са причинени по степен и
вид от настъпилото събитие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят М. М. М. – водач на процесния лек автомобил марка и модел “*”, с рег. № *
твърди, че през 2023 г. спукал гума след като преминал през дупка в дясната част на пътната
лента с размери 70 – 80 см на 40 – 50 см., в светлата част на денонощието, при сухо време.
Сочи, че ударът бил лек и продължил движението си, като след около 20 метра установил, че
предната дясна гума на автомобила била спукана и я сменил на място. Заявява, че знае
дупката, тъй като тя била на мястото от много години, като същата не била сигнализирана,
както и че получил обезщетение от застрахователя в размер на 190 лева.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че в случая може да се направи
обоснован извод, че твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца.
Установена по категоричен начин е и пряката причинно-следствена връзка между събитието
/настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията по автомобила, заявени в
исковата молба/.
Наведените възражения в отговора на исковата молба относно липсата на данни за
скоростта на движение на водача и пътните условия са твърде общи. Същото се касае и до
3
направеното възражение за съпричиняване, за което, въпреки изрично указаната
доказателствена тежест на ответника с определнието по чл. 140 ГПК, не са ангажирани
каквито и да било доказателства.
Съдът намира за необходимо също така да посочи, че съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
гаранционния фонд е предвидено да не се съставя протокол за ПТП при повреди на МПС,
когато повредите не са причинени от друго ППС. Доколкото застрахованият не е бил длъжен
да сигнализира органите на КАТ, а само застрахователя, съгласно Общите условия, което е
сторено, и при установеност на механизма на ПТП и настъпилите щети, то е налице валидно
основание за изплащане на застрахователно обезщетение и съответно - след неговото
заплащане от застрахователя е възникнало правото му на регрес спрямо ответника.
Установи се по делото от събраните по делото доказателства, влючително Писмо № 53-
00-513 от 27.04.2023 г. от Директора на ОПУ – Варна при АПИ, че мястото, на което е
настъпил пътният инцидент - от с. * към Автомагистрала “*”, на около 200 м. преди пътния
възел за качване на магистралата, посока Варна, представлява публична общинска
собственост, по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който с
влизане в сила на закона /ЗМСМА/ преминават в собственост на общините следните
държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда
задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Контролът относно изправността и състоянието на пътната настилка и пътните
съоръжения в населените места се осъществява от служби за контрол, определени от
кметовете на общините, на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за доказано
противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община * е възложила
поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат,
която връзка се установява от заключението на Съдебно-автотехническата експертиза. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до
доказване на противното, като обратно доказване не е проведено по делото.
Според вещото лице по изслушаната Съдебно-автотехническата експертиза, общата
стойност на щетите, нанесени на процесния лек автомобил, съобразно средните пазарни
цени към момента на събитието, е в размер на 255.40 лева. Изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 192 лева съответства на нужните средства за отстраняването на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за
определяне на обезщетения по застраховка автокаско, като стойността на автомобилната
гума е изплатена до 80% остатъчна стойност на гумата.
В заключение следва да се посочи, че всички изискуеми предпоставки за уважаване на
регресната искова претенция са установени в производството. Ето защо, съдът приема, че
така предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло,
предвид и коментираното по-горе заключение на вещото лице.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска - 21.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
4
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящото производство ищецът представя доказателства за следните разноски:
заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 200 лева - платен депозит за вещо лице, 60
лева – депозит за свидетели и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия,
съдът намира за неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено като минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Поради посоченото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени всички претендирани
от него съдебно-деловодни разноски в общ размер на 710 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община *, с административен адрес: град *, Община *, Област *, ДА
ЗАПЛАТИ на * ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от 192 (сто
деветдесет и два) лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на
01.03.2023 г. от ищеца на М. М. М. по имуществена застраховка “Каско стандарт”,
обективирана в Застрахователна полица № *, валидна от 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г., по
заведена в застрахователното дружество Щета № * за нанесени материални щети на лек
автомобил марка и модел “*”, с рег. № *, собственост на М. М., от настъпило на 20.02.2023 г.
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община *, с административен адрес: град *, Община *, Област *, ДА
ЗАПЛАТИ на * ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от общо
710 (седемстотин и десет) лева – разноски за настоящото производство, от които: 50
(петдесет) лева - държавна такса, 200 (двеста) лева - депозит за вещо лице, 60
(шестдесет) лева – депозит за свидетели и 400 (четиристотин) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по следната банкова сметка с IBAN: BG60STSA93000004747160, открита в „Банка ДСК“
ЕАД, с титуляр: * ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5