№ 11548
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110167133 по описа за 2021 година
Предявени са четири кумулативно обективно съединени установителни искове
oт „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу
Й. Г. М., както следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на ищцовото дружество
сумата от 308,01 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период
от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. за предпочетен номер +.....................;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 177,13 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за устройство Apple iPhone SE 32 GB Space Grey за периода от 25.06.2019 г. до
24.10.2019 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 77,46 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор по вина на ответника, която сума е включена в издадена фактура с №
.........../25.10.2019 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от 27,34 лв., представляваща разлика между цената на
закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг, начислена във фактура № .........../25.10.2019 г.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Й. Г. М. за сумите от: 589,94 BGN /петстотин осемдесет и девет лева
и 94 стотинки/, представляваща задължение за неизпълнение по допълнително
1
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер +..................... и
договор за лизинг към него за периода от 25.06.2019 г. до 24.10.2019 г., ведно със
законна лихва от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на
25,00 BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN
/триста и шестдесет лева/. Конкретизирано е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочитан номер +..................... и договор за лизинг към него, в това число:
308,01 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.06.2019 - 24.08.2019 г.; 77,46 лв. неустойка за неизпълнение по чл. 4, Раздел IV, от
споразумението; 177,13 лв. неплатени лизингови вноски за периода от 25.06.2019 г. до
24.10.2019 г. и 27,34 лв., представляваща разлика в цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 11.02.2018 г. с ответника било сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ..................... за
срок от 24 месеца с план „Тотал 30.99“ и стандартен месечен абонаментен план в
размер на 30,99 лева. Ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението,
като не заплатил сумата от 308,01 лева, представляваща неплатени абонаментни такси
за отчетен период от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. Вследствие на неизпълнението била
начислена и неустойка в размер на 77,46 лева съгласно чл. 4, Раздел IV, от
споразумението. Твърди се още, че на същата дата – 11.02.2018 г., между страните бил
сключен и договор за лизинг, съгласно който на ответника било предоставено
устройство Apple iPhone SE 32 GB Space Grey за обща лизингова цена в размер на
611,57 лева, дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 26,59 лева.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплати дължимите лизингови вноски за
периода от 25.06.2019 г. до 24.10.2019 г. на обща стойност 177,13 лева. По отношение
на лизинговите вноски се твърди да е налице изискуемост поради изтичане срока на
договора и невръщане на мобилното устройство от лизингополучателя. Сочи се, че
вследствие неизпълнение на споразумението , ответникът дължи сума в размер на
27,34 лева, представляваща разлика между цената на закупено устройство без
абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена
във фактура № .........../25.10.2019 г. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство, като присъди и законната лихва, считано от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът, чрез назначения му особен представител,
счита, че претендираните като дължими размери на предявените искове не са
изчислени правилно, като не са коректно фактурирани. В проведеното открито
съдебно заседание сочи, че следва да се вземе предвид направеното изчисление за
дължими суми от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като оспорва
дължимостта на претендираната неустойка поради нейната нищожност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В заповедното производство по ч.гр.д. № 41393/2021 г., приложено към
настоящото дело, са приети като доказателство договор за мобилни услуги между
„Теленор България” ЕАД и Й. Г. М. от 16.08.2017 г. (л. 13-15 по делото), по силата на
който на потребителя е предоставен предпочитан номер ..................... с абонаментен
план „Тотал 24,99”. Като доказателство по делото е представено също и допълнително
2
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
.....................” от 11.02,2018г. (л. 17-20 по делото). Допълнителното споразумение е
сключено между същите страни. Съгласно условията на договора между страните
последният влиза в сила на 11.02.2018 г. и действието на договора продължава до
11.02.2020 г. В чл. 4 от допълнителното споразумение между страните е уговорено, че
в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от
договора, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му по този договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в допълнение
към неустойката потребителят дължи възстановяване на част от ползваната отстъпка
от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В точка „б”
на чл.4 е уговорено, че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договора или по друг предходно подписан договор,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой без абонамент, съгласно ценовата листа към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на
оставащия срок на договора. С т. II, 1 от допълнителното споразумение се установява,
че с подписване на споразумението потребителят е получил устройство APPLE iPhone
SE 32GB Space Grey със сериен номер ........... с обща лизингова цена с абонаментен
план 638,16 лв. и стандартна цена на устройството 799,99 лв. и отстъпка от
стандартната цена 161,83 лв.
Представен като доказателство е и заверен препис от договор за лизинг от
11.2.2018 г. (л. 21-22 по делото), по силата на който на лизингополучателя Й. Г. М. е
предоставено за ползване устройство APPLE iPhone SE 32GB Space Grey, срещу
задължение на последния да заплати на лизингодателя обща лизингова цена в размер
на 611,57 лв., платима на 26 равни лизингови вноски по 26,59 лв. всяка. В чл.1, ал.2 от
договора за лизинг е уговорено право на лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство срещу заплащане на
допълнителна сума в размер на 26,59 лв. В случай че лизингополучателят не упражни
правото си да придобие собствеността върху устройството, в чл.1, ал.3 от договора за
лизинг е уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на устройството в 1-
месечен срок от изтичане на срока на договора, като в случай че устройството не бъде
върнато или не бъде върнато в състоянието, уговорено в договора, или ако
лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на 26,59 лв.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че е получил устройството във вид, годен за употреба,
с договорени технически характеристики и комплектован.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която
назначеното от съда вещо лице В. П. представя заключение, което е прието по делото.
Съгласно заключението, счетоводството на „Йеттел България“ ЕАД е редовно водено
по отношение на процесните фактури, като фактура № ........... не е включена в
дневника за продажби, доколкото по нея няма начислено ДДС (начислени неустойки и
лизинг). След направена справка от вещото лице, същото е установило, че в периода
след 25.07.2019 г. са извършени 5 плащания по 20 лв. всяко, като всяко от плащанията
3
е постъпило съответно на 20.08.2019г., 22.08.2019г., 20.09.2019г., 23.10.2019 г. и
24.02.2020 г. или общо са постъпили плащания в размер на 100 лв. С направените
плащания съгласно заключението са погасени сумите от 57,93 лв., представляващи
дължими суми към 25.07.2019 г. от предходен период, начислени по фактура №
.........../25.07.2019 г. С остатъка в размер на 42,07 лв. е извършено частично погасяване
на суми по фактура № .........../25.07.2019 г. Съгласно данните в даденото заключение от
вещото лице по посочената фактура са начислени следните задължения: месечна такса
в размер на 25,82 лв. /без ДДС/, услуги с добавена стойност извън месечния пакет
общо в размер на 240 лв., начислено ДДС в размер на 53,18 лв. и лизингова вноска в
размер на 26,59 лв. Вещото лице посочва, че след приспадане на платената сума в
размер на 42,07 лв. са останали дължими суми за услуги в размер на 277,03 лв. и
лизингова вноска № 18 в размер на 26,59 лв. или общо задължение в размер на 303,62
лв. Изцяло неплатени са останали дължимите суми по фактура № .............../25.08.2019
г. за сумите месечна такса в размер на 30,98 лв. с ДДС и лизингова вноска № 19 в
размер на 26,59 лв. или общо 57,57 лв.; фактура № ........../25.09.2019г. за сумите
лизингова вноска № 20 в размер на 26,59 лв. и кредитно известие за сумата от минус 9
лв. с ДДС, представляваща неизползвана част от предплатена месечна такса с фактура
№ .............../25.8.2019 г. Посочва се, че с фактура № .........../25.10.2019 г. са начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
104,80 лв. и четири лизингови вноски общо за 106,36 лв. Посочва се, че неустойките
включват три абонаментни такси по 25,82 лв. или общо 77,46 лв. и част от отстъпката
при закупуване на устройството, пропорционално на неизползвания абонаментен план.
Съгласно данни от счетоводството на ищцовото дружество в периода от 25.8.2019г. до
24.9.2019г. договорът е прекратен поради забавени плащания, като услуги реално са
ползвани 22 дни и 9 дни не са ползвани услуги, поради което и таксата е дължима за 22
дни. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза към 25.10.2019г.
остават за фактуриране 4 бр. лизингови вноски, от които три по погасителен план и
една последна за придобиване на собствеността върху устройството в общ размер на
106,36 лв., като сумата е включена във фактура № .........../25.10.2019 г.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от 308,01 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. за предпочетен номер
+...................... В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, че между страните
е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
С проекта за доклад по договора, обективиран в определение №
13849/01.06.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание
на 07.07.2022 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че
помежду им са възникнали валидни облигационни отношения по процесните
споразумение и договори, че ищецът е предоставил уговорените мобилни услуги и
4
устройство, предмет на договора за лизинг.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Така отделените като безспорни факти се установяват и от приетите по делото
доказателства. С представеното като доказателство в заверен препис допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.02.2018 г., носещ подписа на
ответника и неоспорен по делото, се установява валидно облигационно отношение
между ищцовото дружество и ответника. Между страните е безспорно, че за процесния
период ищцовото дружество е предоставило на ответника уговорените мобилни услуги
по време на действие на срока на договора, т.е. операторът е изпълнил своите
задължения по договора. Размерът на месечните абонаментни вноски се установява от
уговореното между страните в договора, като месечната абонаментна вноска е в размер
на 30,99 лв. за основен пакет услуги с включен ДДС. От изготвеното заключение по
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че с плащанията в общ размер
на 100 лв. в периода 20.08.2019г. до 24.02.2020г. са погасени 57,93 лв. дължими суми
към 25.07.2019г. от предходен период, а сумата от 42,07 лв. частично погасява
задълженията по фактура № .........../25.07.2019г.: месечна такса в размер на 25,82 лв.
/без ДДС/, услуги с добавена стойност извън месечния пакет, общо в размер на 240 лв.
/за 48 бр. СМС/, начислено ДДС в размер на 53,18 лв. и лизингова вноска в размер на
26,59 лв. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно размера и
поредността на погасяване на суми по фактурата след заплащане на сумата от 42,07
лв., доколкото при изчисляване вещото лице не е спазило правилото на разпоредбата
на чл.76, ал.1 ЗЗД. В чл. 76 ЗЗД е уредено кои суми се погасяват при изпълнение от
страна на длъжника на парично задължение, което обаче не е достатъчно да погаси
всички задължения. Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД е диспозитивна, но доколкото не е
доказано по делото страните да са уговорили друго, следва да се приложи към
процесния случай. Поради това, доколкото в процесния случай всички задължения са
възникнали едновременно и са еднакво обременителни за длъжника, следва да се
приеме, че се погасяват съразмерно. Със заплатената сума в размер на 42,07 лв. са
погасени 3,78 лв. от абонаментна месечна вноска за мобилни услуги по фактура №
.........../25.07.2019 г. (при което остава непогасен остатък от 27,21 лв. с включен ДДС),
погасява се сумата от 35,05 лв. за дължимите суми за 48 бр. СМС (при което остава
непогасен остатък от 252,95 лв. с включен ДДС), както и се погасява сумата от 3,24 лв.
за лизингова вноска № 18 (при което остава непогасен остатък от 23,35 лв.).
Претендира се сума за месечна такса за мобилни услуги в размер на 30,98 лв. с
ДДС по фактура № .............../25.8.2019 г., която следва да бъде уважена в пълен размер,
доколкото за процесния период няма данни за извършени плащания.
Следователно за периода от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. общо дължимата сума
за абонаментни такси за предпочетен номер +..................... е в размер на 311,14 лв., но
доколкото предявеният иск е за сумата от 308,01 лв., искът следва да се уважи в пълен
размер.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл.
422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. първо ЗЗД:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 177,13 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за устройство Apple iPhone SE 32 GB Space Grey за периода от 25.06.2019 г. до
24.10.2019 г. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните
предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по
валидно сключен договора за финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да
предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на
5
задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При
установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
От представения като доказателство договор за лизинг от 11.2.2018 г., неоспорен
от ответника, се установява сключеният между ищеца и ответника договор за лизинг.
С договора лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предоставил
мобилното устройство Apple iPhone SE 32 GB Space Grey във вид, годен за употреба.
Освен това, обстоятелството, че устройството е предадено за ползване на ответника се
установява и от раздел II, чл. 1 от копието от допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги за мобилен номер ..................... от 11.02.2018 г., в което е
удостоверено, че при подписването му потребителят е получил същото. Следователно
за Й. Г. М. е възникнало задължение да заплати на „Йеттел България” ЕАД
договорените лизингови вноски. В погасителния план изрично е посочено, че
месечните лизингови вноски са дължими за периода от 11.03.2018 г. до 11.01.2020 г.
Доколкото през процесния период за срока на действие на договора ответникът е
ползвал мобилното устройство, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за
заплащане на дължимите лизингови вноски. Както беше посочено, относно
начислената с фактура № .........../25.07.2019 г. лизингова вноска № 18 за периода
25.06.2019 – 24.07.2019 г. в размер на 26,59 лв. е извършено частично плащане, с което
от стойността на лизинговата вноска е погасена сума в размер на 3,24 лв., поради което
непогасения остатък на вземането за лизингова вноска е сума в размер на 23,35 лв. За
периода 25.07.2019 – 24.08.2019 г. е дължима лизингова вноска № 19 в пълен размер от
26,59 лв. Съгласно посоченото в заключението към съдебно-счетоводната експертиза
начислената във фактура № ........../25.09.2019 г. лизингова вноска № 20 за сумите от
26,59 лв. е приспадната сумата по кредитно известие за сумата от минус 9 лв. с ДДС,
представляваща неизползвана част от предплатена месечна такса с фактура №
.............../25.8.2019 г., поради което дължимата за периода 25.08.2019 г. – 24.09.2019 г.
лизингова вноска е дължима в размер от 17,59 лв. Доколкото съгласно погасителния
план към договор за лизинг общият брой на погасителните вноски е 23 броя, а към
25.10.2019 г. са били начислени 20 бр. лизингови вноски и на основание чл. 12, ал.2 от
общите условия към договора за лизинг, съгласно който месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане на дължими съгласно договора за
лизинг суми, с фактура № .........../25.10.2019 г. са начислени 106,36 лв., включващи
останалите 3 бр. неплатени лизингови вноски по договора за лизинг в размер на 79,77
лв., както и неустойка в размер на 26,59 лв. на основание чл. 1, ал. 3 от договор за
лизинг. Съдът намира, че доколкото срокът на договора за лизинг е изтекъл към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2021 г., за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 41393/2021 г., СРС, 33 с-в и доколкото по
време на срока на договора ответникът е ползвал предоставеното устройство Apple
iPhone SE 32 GB Space Grey, ответникът дължи стойността на незаплатените лизингови
вноски от 79,77 лв. Ответникът също така не е провел насрещно доказване, че след
прекратяване на срока на договора е върнал предоставеното му устройство на
лизингодателя и доколкото заплащането на неустойката по чл. 1, ал. 3 от договора за
лизинг не е обвързано с прекратяване на договора за лизинг, а единствено с виновно
поведение на лизингополучателя, състоящо се в невръщане на устройството – обект на
договора, следва да се приеме, че ответникът дължи заплащането и на начислената
неустойка в размер на 26,59 лв. Поради посоченото предявените искове за незаплатени
лизингови вноски за периода от 25.06.2019 г. до 24.10.2019 г. се явяват основателни до
размера от 173,89 лв., като за разликата до пълния предявения размер от 177,13 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД :
6
Предявен е иск за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор по вина на ответника, която сума
е включена в издадена фактура с № .........../25.10.2019 г. В тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните
мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на
ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по негова вина; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си.
В становище с вх. № 116985/08.06.2022 г. ищецът посочва, че допълнителното
споразумение за мобилни услуги не е предсрочно прекратено, а неустойката е
начислена на основание раздел IV, чл. 4, б. „а“ от допълнителното споразумение за
мобилни услуги поради виновно неизпълнение на задължението за заплащане на
месечни абонаментни такси – неплащане на месечни абонаментни такси. Ищецът също
така не представя доказателства за прекратяване на договора. Съгласно клаузата на
раздел IV, чл. 4 от допълнителното споразумение от 11.02.2018г. „в случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от този
раздел, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това
число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора;
и (б) в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.“ Видно от цитираната договорна клауза неустойката в
размер на 3 стандартни месечни вноски се прилага само при прекратяване на договора
в една от трите посочени хипотези – по вина на потребителя, при нарушаване от страна
на потребителя на договора за лизинг или на други документи, свързани с него или по
инициатива на потребителя. На първо място, преди изброяването на видовете дължими
неустойки е посочено, че неустойка се дължи по отношение на всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване. Следователно според договорните клаузи
договорна неустойка се дължи само за СИМ картите, по отношение на които договорът
за предоставяне на мобилни услуги е предсрочно прекратен. На следващо място,
относно неустойката, посочена в б. „а“ на чл. 4 от допълнителното споразумение
изрично е посочено, че неустойката се дължи за всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок на
договора. Следователно, неустойката се дължи при предсрочно прекратяване на
договора, направено от потребителя или от мобилния оператор поради виновно
неизпълнение на задължение на потребителя по договор с оператора, но преди
изтичане на срока на договора. Неустойката по чл. 4, б. „а“ от допълнителното
споразумение е неустойка за нарушен негативен интерес, а не мораторна неустойка,
7
както твърди ищеца в писмено становище от 08.06.2022 г. (л. 42 по делото). Идеята на
тази неустойка е да репарира доставчика на мобилни услуги от пропуснатата печалба,
която би реализирал, ако договорът за мобилни услуги не бе предсрочно прекратен.
В заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че „в
периода от 25.08.2019 г. до 24.09.2019 г. договорът е прекратен поради забавени
плащания“ (л. 70), поради което „Теленор България“ ЕАД е направил кредитно
известие за сумата от 9 лв. Следователно от доказателствата по делото се установява,
че макар ищецът да е навел последващи твърдения за дължимост на неустойката при
непрекратен договор, а поради неизпълнение на задължения на потребителя, в
извънсъдебните му отношенията с ответника той се е позовал на прекратяване на
договора. Съдът следва да установи доколко релевираното от ищеца прекратяване на
договора е произвело правни последици по отношение на претендираната неустойка в
раздел IV, чл. 4 от допълнителното споразумение от 11.2.2018 г. Съдът намира, че с
цитираната договорна клауза на чл. 4 са разграничени две хипотези, при които за
потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки –
предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него
решение за това и предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и
при неспазване на негови договорни задължения по договора за мобилни услуги или по
друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира сумата 77,46 лв.
като неустойка по допълнително споразумение от 11.2.2018 г. поради неизпълнение на
задълженията на Й. Г. М. като потребител, то съдът приема, че неустойката се
претендира не поради едностранно предсрочно прекратяване на договора по
инициатива на потребителя, а заради прекратяване поради негово виновно
неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за едностранно
разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на задълженията на
насрещната страна. Поради това при преценка дали допълнително споразумение от
11.02.2018 г. е едностранно развалено от „Йеттел България” ЕАД (старо наименование
„Теленор България” ЕАД) следва да бъдат съобразни нормите на чл. 87 ЗЗД. Съгласно
чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането на срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на посочената
алинея предвижда, че предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради
което изявлението за развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение
в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено също в писмена форма.
Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало до
ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при
условията на пълно доказване. Ищецът „Йеттел България“ ЕАД не представя каквито и
да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е предоставил
срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената
форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и
неустойката по раздел IV, чл. 4 от допълнителното споразумение не се дължи поради
липса на предпоставки за възникването и начисляването ѝ.
Поради това искът за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор по вина на ответника, е
8
неоснователен. При този изход относно предявения иск, не е необходимо да бъдат
разглеждани наведените от ответника възражения за нищожност на уговорената
неустойка.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от 27,34 лв., представляваща разлика между цената на
закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг, начислена във фактура № .........../25.10.2019 г. За основателността
на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за финансов лизинг; 2. че
е изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача, както и 3. настъпила
изискуемост на задължението на ответника да заплати разлика между цената на
закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена. При
установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Искът за разлика между цената на устройство без абонамент и преференциалната
цена се основава на цитираната клауза на Раздел IV, т. 4, б. „б“ от допълнително
споразумение от 11.2.2018 г., като предпоставките за възникване на отговорността на
потребителя се реализират при прекратяване на договора на една от трите
предпоставки – по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на
задълженията му по договора за мобилни услуги или по друг договор. Доколкото
ищецът основава иска си на неизпълнение на договорни задължения и изрично твърди
с депозираното допълнително споразумение, че договорът за мобилни услуги не е бил
предсрочно прекратен, не е налице предпоставка за възникване на отговорността на
ответника съгласно Раздел IV, т. 4, б. „б“ от допълнително споразумение от 11.2.2018
г., поради което искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Й. Г. М.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в исковия процес и
заповедното производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, в общ размер на 1225,29 лева, от които 314,49 лв. – разноски в заповедното
производство и 910,80 лв. – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Йеттел България” ЕАД дължи на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото не е направил разноски в
производството, такива не му се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Й. Г. М., ЕГН
********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41393/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 33 състав, както следва:
- 308,01 лева на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. за
9
предпочетен номер +....................., ведно със законната лихва от 15.07.2021 г. до
окончателното й погасяване;
- 173,89 лева на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. първо ЗЗД,
представляваща неплатени лизингови вноски за устройство Apple iPhone SE 32 GB
Space Grey за периода от 25.06.2019 г. до 24.10.2019 г., ведно със законната лихва от
15.07.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 177,13 лв.
ОТВХЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК ********* против Й. Г. М., ЕГН
********** искове: 1/ по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът Й. Г. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 77,46 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор по вина на ответника, която сума е включена в издадена фактура с №
.........../25.10.2019 г. и 2/ по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл.
първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на ищцовото
дружество сумата от 27,34 лв., представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг, начислена във фактура № .........../25.10.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41393/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Г. М., , ЕГН ********** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6, сумата от 910,80 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 314,49 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10