Решение по дело №107/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр. ПЛЕВЕН 19.02.2020 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на трети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Десислава Гюзелева и в присъствието на прокурора ……………………..,  като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№107 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

На 05.04.2019 г. Ц.П.П. е подал искова молба /ИМ/, в която се твърди, че на 10.04.2014 г., в гр. Плевен, по бул. „Данаил Попов“, в посока от юг на север, се движел лек автомобил марка ОПЕЛ, модел ВЕКТРА, с ДК №ЕН *** ВХ, управляван от К.Р.И.. По същото време по ул.“Гренадерска“, в посока от изток на запад, се движел лек автомобил марка РЕНО, модел ***, с ДК №ЕН ***ВН, управляван от ищеца Ц.П.П.. В РЕНОТО на предната седалка пътувала В.П.Н.. Двата автомобила навлезли в кръстовището, всеки в първоначалната си посока и когато водачът на ОПЕЛА възприел РЕНОТО, предприел маневра за отклоняване наляво. Двата автомобила се сблъскали в кръстовището. В резултат на удара РЕНОТО било отблъснато и отклонено надясно, качило се на тротоара на северозападния ъгъл на кръстовището и там се блъснало с предната си част в кафемашина и метален ел. стълб. При този удар В.П.Н. получила конкретно посочени несъвместими с живота травми и починала. След удара с РЕНОТО ОПЕЛА продължил движението си и се установил след кръстовището в западната част на платното на бул. „Данаил Попов“.

Твърди се, че с присъда от 06.06.2017 г. по н.о.х.д. №155/2017 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, водачите на двата автомобила били признати за виновни за причиняването по непредпазливост на смъртта на В.П.Н. при условията на независимо съпричиняване.

Твърди се, че към 10.04.2014 г. лек автомобил марка ОПЕЛ, модел ВЕКТРА, с ДК №ЕН *** ВХ и лек автомобил марка РЕНО, модел ***, с ДК №ЕН ***ВН, са били застраховани по риска „гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, съответно съгласно полици №02114000544867/10.02.2014 г. и №02113001194841/24.04.2013 г.

Твърди се, че Ц.П.П. бил мъж на В.П.Н., че били неразделни и помежду им съществували особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Със смъртта на В.П.Н.за Ц.П.П. изчезнал смисъла на живота и били прекършени всички мечти и надежди, свързани с любимата му.

За заличаване на неблагоприятните последици от смъртта на В.П.Н.,  Ц.П.П. *** иск по чл.226 от КЗ /отм./ с петитум: ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 100 000 лв., явяваща се част от общо 200 000 лв., като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на В.П.Н., настъпила на 10.04.2014 г. при ПТП, причинено при условията на независимо съпричиняване от Н.М.С., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ОПЕЛ, модел ВЕКТРА, с ДК №ЕН *** ВХ, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София и Ц.П.П., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка РЕНО, модел ***, с ДК №ЕН ***ВН, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.04.2014 г. до окончателното му изплащане.

В ИМ се сочи, че сумата от 200 000 лв. е съобразена с принципа за справедливост и с лимита на отговорността на застрахователя.

С ИМ първоначално е бил сезиран СГС и за разглеждането и е било образувано гр.д. №4761/2019 г. Производството по това дело е прекратено с определение от 09.04.2019 г. и на основание чл.115, ал.2 от ГПК ИМ е изпратена на Плевенски Окръжен съд, където за разглеждането и е образувано т.д. №107/2019 г.

Преписи от ИМ и приложенията към нея са връчени на ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София на 18.07.2019 г. и в указания срок-на 30.07.2019 г. е постъпил отговор, в който се оспорва предявения иск като изцяло или частично неоснователен.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица №02114000544867/10.02.2014 г.

Моли да бъде отчетено, че ПТП е настъпило при условията на независимо съпричиняване от Н.М.С. и ищеца Ц.П.П.. Счита, че вината на ищеца за съпричиняване смъртта на В.П.Н.прави претенциите му неоснователни, защото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

 

Ответникът твърди, че В.П.Н.е допринесла за смъртта си, тъй като по време на ПТП е била без обезопасителен колан. Прави съответно възражение за съпричиняване.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Намира размера на претендираното обезщетение за завишен.

Препис от отговора на ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София е връчен на ищеца за допълнителна искова молба /ДИМ/ на 16.09.2019 г. и на 30.09.2019 г. по пощата е подадена такава.

Ищецът счита, че при наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд ответникът не може да оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между него и смъртта на В.П.Н.и вината на водачите.

Според ищеца, възражението за съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно. Твърди, че В.П.Н.е била с предпазен колан при ПТП.

Препис от ДИМ е връчен на ответника на 14.10.2019 г. и на 22.10.2019 г. е депозиран допълнителен отговор. В него се поддържа тезата, че ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

В о.с.з. на 03.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Р.Г. е заявила, че с оглед бременността на В.П.Н., тя не е била длъжна да бъде с предпазен колан при ПТП, което прави възражението за съпричиняване неоснователно.

Според адв. Р.Г., при определяне справедливия размер на обезщетението – 200 000 лв. е отчетено обстоятелството, че вина за ПТП има и ищецът и поради това искът е предявен за 100 000 лв. При това положение искът не следва да се счита предявен като частичен.

Ц.П.П. претендира разноски по списък /на стр.105 от делото/.

Процесуалният представител на ответното дружество – адв. П.Я. е пледирал за отхвърляне на иска. Той счита, че собственото виновно поведение на ищеца прекъсва релевантната причинно-следствената връзка. Моли да бъде отчетено, че само година и половина след смъртта на В.П.Н.ищецът се е обвързал с друга жена.

ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София претендира разноски по списък /на стр.106 от делото/.

Ц.П.П. е възразил относно размера на платеното от ответника адв. възнаграждение и иска редукцията му на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

И двете страни са депозирали подробни писмени защити. В своята ищецът моли да бъде отчетено, че няма категорични обективни данни, от които да се направи обоснован извод, че В.П.Н.е била без колан при ПТП. Счита за недоказана и причинната връзка между поведението на пострадалата и смъртта и. Според адв. Р.Г., от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът и В.П.Н.са живеели на семейни начала и че са имали планове за сватба, както и че са чакали дете. В писмената защита не се поддържа искане за уважаване на иска като частичен – за 100 000 лв. като част от общо 200 000 лв. Уточнява се размера на адв. възнаграждение, определено по чл.38 от ЗА – 3 530 лв.

В писмената си защита ответникът моли, ако съдът счете иска за основателен, да го уважи в размер до 5 000 лв., съгл. §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От показанията на свидетелите К.Ц.и Т.Х.се установява, че от година – година и половина преди ПТП Ц.П.П. и В.П.Н.са живеели на съпружески начала; че към момента на ПТП са чакали дете и са имали планове за сватба. Семейството на Ц.П.П. било приело В.П.Н.като своя „снаха“.

С Постановление № 4 от 25.V.1961 г. Пленумът на ВС, ръководейки се от изискването за справедливост, е определил кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с оглед родството им с пострадалия. Този кръг включва най-близките роднини каквито са низходящите, възходящите и съпруга. Изброяването е лимитативно.

С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. Пленумът на ВС разширява този кръг, като включва в него и други лица, които са имали с пострадалия отношения, сходни с отношенията между горепосочените най-близки роднини. Ст.д. за отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Предвид така изложеното, съдът намира, че ищецът е активно легитимиран от материалноправна гл.т. да предяви иска.

Не е спорно и е видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №ППР-4014/15.04.2014 г. г. и план-схема към него, че на 10.04.2014 г., в гр. Плевен по бул. „Данаил Попов“, в посока от юг на север, се движел лек автомобил марка ОПЕЛ, модел ВЕКТРА, с ДК №ЕН *** ВХ, управляван от Н.М.С. /а не от К.Р.И./. По същото време по ул.“Гренадерска“, в посока от изток на запад, се  движел лек автомобил марка РЕНО, модел ***, с ДК №ЕН ***ВН, управляван от ищеца Ц.П.П.. В РЕНОТО на предната седалка  пътувала В.П.Н., а в ОПЕЛА – К.Р.И.. Двата автомобила навлезли в кръстовището, регулирано с мигаща жълта светлина, всеки в първоначалната си посока и се сблъскали.

Не е спорно и е видно от препис-извлечение от акт за смърт №0528 от 11.04.2014 г., че в резултат на удара между двата автомобила е настъпила смъртта на В.П.Н..

Не е спорно между страните, че към 10.04.2014 г. лек автомобил марка ОПЕЛ, модел ВЕКТРА, с ДК №ЕН *** ВХ и лек автомобил марка РЕНО, модел ***, с ДК №ЕН ***ВН, са били застраховани по риска „гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, съответно съгласно полици №02114000544867/10.02.2014 г. и №02113001194841/ 24.04.2013 г.

Не е спорно между страните, че с присъда от 06.06.2017 г. по н.о.х.д. №155/2017 г. Плевенски Окръжен съд е:

ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Ц.П.П. роден на *** ***, област Плевен, ул. „***” №***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 10.04.2014 година в град Плевен, при условията на независимо съпричиняване с Н.М.С. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено ***” с рег. № ЕН ***ВН, нарушил разпоредби на Закон за движение по пътищата, както следва:

 - чл. 20 ал.1 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

-  ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

- чл.50, ал.1 На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство и по непредпазливост причинил смъртта на В.П.Н.от град Плевен, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК,  го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание с петгодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Н.М.С. роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 10.04.2014 година в град Плевен, при условията на независимо съпричиняване с Ц.П.П. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ЕН *** ВХ, нарушил разпоредби на Закон за движение по пътищата както следва:

Чл.15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

чл.20 ал.1 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

-  ал.2. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на В.П.Н.от град Плевен, като деецът е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. 4, б. „б“ вр. ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2, във вр.54 от НК, го е  ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

В мотивите си първоинстанционният наказателен съд е приел за установено, че всеки от водачите е извършил по 3 нарушения на ЗДП, но не е определил изрично казуалния принос на всеки от тях в съпричиняването на смъртта на В.П.Н.. Н.М.С. е понесъл по-тежка наказателна отговорност, тъй като е осъществил квалифициран състав на чл.343 от НК. При това положение може да се приеме от гражданския съд, че всеки от водачите е допринесъл в еднаква степен за настъпването на вредоносния резултат.

С решение №316 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. №361/2017 г. ВТАС е:

ИЗМЕНИЛ присъда  № 26 от 06.06.2017 година, постановена по НОХД № 155/2017 година от Плевенският окръжен съд като е:

ПРИЗНАЛ Ц.П.П. за невинен да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част.

ПРИЗНАЛ Н.М.С. за невинен да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част.

НАМАЛИЛ на основание чл.58а НК наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Ц.П.П. от три на две години лишаване от свобода.

НАМАЛИЛ наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Н.М.С. от осем на  шест години лишаване от свобода, като на основание чл.58а НК го е  НАМАЛИЛ с една трета на четири години лишаване от свобода.

ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.

В мотивите си въззивният наказателен съд е приел за установено, че Ц.П.П. е извършил 1 нарушение на ЗДП, а Н.М.С. – 2 нарушения. Отчетено е, че конфликтната ситуация на пътя, довела до ПТП и смъртта на В.П.Н., е предизвикана от поведението на подсъдимия Ц.П.П., който не изпълнил задължението си да даде предимство. При това положение гражданският съд може да приеме, че приносът на двамата водачи отново е равностоен, защото извършеното от Ц.П.П. нарушение на ЗДП, макар и единствено, като първо по време, е водещо.

С решение №83 от 19.06.2018 г. по н.д. №276/2018 г. ВКС е оставил в сила решение №316 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. №361/2017 г. на ВТАС.

Съдът намира за несъстоятелна тезата, че щом ищецът има принос за независимото съпричиняване на смъртта на В.П.Н., няма право да претендира обезщетение за неимуществените вреди от ответника като застраховател на другия виновен за вредоносния резултат водач. Ц.П.П. не черпи правото от собственото си виновно поведение, а от това на Н.М.С.. В Решение № 533 от 5.12.2008 г. на ВКС по к. д. № 403/2008 г., II н. о., НК, например, е прието, че „съвместяването на процесуалното качество "подсъдим" с процесуалното качество "граждански ищец" не винаги е недопустимо. То е недопустимо само при съучастие в извършване на умишлени престъпления, когато всеки съучастник извършва конкретни действия, насочени към постигане на престъпния резултат, съзнаван и искан от всеки от тях. Не може да бъде пострадал този, който съзнателно и умишлено цели настъпването на щетата. При непредпазливите престъпления съвместна престъпна дейност е невъзможна, а резултатът може да бъде реализиран само при независимо съпричинителство, както е в настоящия казус. Подсъдимият М., макар и изправен пред съда като подсъдим, несъмнено е и пострадал от престъплението, защото като наследник на пострадалата е претърпял вреди от смъртта й. Следователно, първата инстанция е имала правно основание да го конституира като граждански ищец по отношение на другия подсъдим М. и да му присъди обезщетение за вреди, съобразено по размер с неговото виновно поведение и съпричиняването на вредоносния резултат“.

Съгласно правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Най-общо казано деянието съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или бездействие. В случая деянието съставлява престъпление и то резултатно такова. Казано иначе – в изпълнителното деяние на това резултатно престъпление се включва и причиняването на смъртта на В.П.Н.. Връзките между отделните елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на В.П.В., са установени в наказателното производство и не могат да бъдат предмет на преразглеждане в настоящия граждански процес.

С оглед гореизложеното, спорен на първо място се явява въпросът допринесла ли е В.П.Н.за настъпването на смъртта си. В наказателното производство този въпрос не е получил категоричен отговор. В настоящия граждански процес са събрани гласни и писмени доказателства.

Разпитаният като свидетел Н.М.С. заявява, че непосредствено след удара отишъл до РЕНОТО и видял Ц.П.П. на волана. Друг човек в автомобила не видял да има.

В представения протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК от 10.04.2014 г. – в т.3.1 „оглед на труп“ не е отразено В.П.Н.да е намерена на местопроизшествието с поставен предпазен колан. В т.3.2 „оглед на пътните транспортни средства“ е отразено, че левият колан е блокиран до колоната, а десният се движи свободно. Последното обстоятелство от техническа гл.т. означава, че коланът не е ползван при ПТП. Ако беше обратното, изпълнявайки функцията си да задържи тялото на пътника, коланът щеше да блокира при удара и при разкопчаването му след това за освобождаване на тялото да не се движи свободно.

В заключението по комплексната експертиза е посочено, че при поставен обезопасителен колан, тялото на В.П.Н.не би могло да се придвижи напред така, че главата и да счупи предното стъкло в предния десен долен ъгъл. В о.с.з. на 03.02.2020 г. ВЛ В.П. е заявил, че ако това счупване на предното стъкло беше резултат от падането на кафемашината върху автомобила /а не от главата на пострадалата/, то нямаше да бъде така „концентрирано“. Като по-обемиста, кафемашината е щяла да счупи стъклото, да го вкара вътре в купето.

В о.с.з. на 03.02.2020 г. ВЛ П.Т. е заявил, че ако е бил поставен обезопасителен колан, при удар с по-ниска скорост той се отпечатва върху гръдния кош, а при удар с по-висока скорост се чупят ребрата на определени места. В случая такива находки не са констатирани.

С оглед така обсъдените доказателства, съдът намира, че следва да бъде прието, че  по време на процесното ПТП В.П.Н.е била без поставен обезопасителен колан.

ВЛ П.Т. е дало заключение, че към 10.04.2014 г. В.П.Н.е била бременна във втория месец. Свидетелите К.Ц.и Т.Х.твърдят, че В.П.Н.е знаела за бременността си и е съобщила и на тях за нея. При така установеното фактическо положение и съгласно чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДП, съдът намира, че В.П.Н.е била освободена от задължението по чл.137а , ал.1 от ЗДП да ползва като пътник при движение на автомобила обезопасителния колан, с който той е оборудван. Това прави неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна В.П.Н.чрез непоставяне на обезопасителен колан.

Според ВЛ П.Т., не само липсата на колан, а и позата на пострадалата са я направили уязвима при ПТП. В.П.Н.е стояла върху подгънатия си ляв крак, частично с гръб към вратата. Тази ѝ поза обяснява дясностранните и уврежданията, предимно в областта на главата. ВЛ В.П. е разяснил още, че еърбегът се е отворил, но не е защитил В.П.Н., защото той се намира точно срещу седящия пътник – централно, към средната част на предната седалка, а пострадалата е стояла в дясната част на предната седалка, с дясното рамо напред /което означава с гръб към вратата и лице към водача/. Ответникът обаче не е правил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по този начин – чрез неправилен стоеж върху предната дясна седалка, при който се изключва или намалява защитния ефект на еърбега.

Следващият спорен въпрос е претърпял ли е ищецът заявените в исковата молба болки и страдания и налице ли е причинна връзка между смъртта на В.П.Н.и неимуществените вреди на ищеца.

Свидетелката К.Ц.твърди, че внукът ѝ Ц.П.П. изпаднал в депресия след смъртта на В., отчаял се. Все се обвинявал, съжалявал, мъчел се. Две години след смъртта на В. се събрал с друга жена, от която има две деца. Сега продължава да почита паметта на В..

Свидетелят Т.Х.твърди, че Ц.П.П. се затворил след смъртта на В.. Родителите му го водили по врачки и баячки, за да му помогнат. През 2016 г. се събрал с друга жена. Има две деца. Не е  вече така затворен. Като стане дума за В. и се върне към инцидента, плаче. Продължава да ходи на гроба и.

Съдът намира, че съжителството на съпружески начала между Ц.П.П. и В.П.Н.не е било продължително – между година и година и половина преди ПТП. Двамата не са имали деца, които заедно да отглеждат и възпитават. Плановете им за брак не са били конкретни. Всичко това се обяснява с възрастта им – съответно 22 и 24 години.

Безспорно Ц.П.П. е претърпял емоционален срив след смъртта на В.П.В.. Причината за него обаче не е само загубата на любимата жена и пропадането на плановете за съвместен семеен живот с нея, а и чувството за вина на ищеца от собствения му принос за ПТП. Ц.П.П. е бил обвиняем и подсъдим за смъртта на В.П.Н.и воденото срещу него наказателно производство също е създавало допълнителен психологически дискомфорт.

По делото не се събраха доказателства случилото се да е белязало други сфери от живота на Ц.П.П. – например образование, работа, семейни и приятелски отношения, социални контакти.

Няма данни Ц.П.П. да е потърсил квалифицирана лекарска или психологическа помощ, за да се справи с болките и страданията си от загубата на В.П.Н.. Това означава, че те не са били със значителен интензитет. Същите не са били и особено продължителни, предвид обстоятелството, че през 2016 г. Ц.П.П. създава нова връзка с друга жена, заживява с нея на съпружески начала и става баща на две деца.

Спорен е и въпросът какъв е размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца предвид неговия принос за причиняването на вредоносния резултат, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.

При определяне размера на обезщетението, дължимо на Ц.П.П., следва да се има предвид и приложимия ред. Според Плевенски Окръжен съд, с оглед обстоятелството, че процесният застрахователен договор е сключен на 10.02.2014 г. /т.е. преди влизането в сила на сега действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договорили друго след 01.01.2016 г. Казано иначе – искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, а не по чл.498, ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ. Ето защо в процесния случай не важат ограниченията, наложени с §95 и §96 от ПЗР на КЗ, създадени след постановяването на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.

Водим от горното и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният от Ц.П.П. иск се явява основателен и доказан за сумата от 20 000 лв. Несъобразявайки движението си със съществуващите правила и знаци и конкретната пътна обстановка, Ц.П.П. предизвиква внезапна конфликтна ситуация на пътя, на която неадекватно  и в нарушение на правилата реагира Н.М.С.. Така се стига до процесното ПТП и смъртта на В.П.Н.. С нейната загуба Ц.П.П. търпи болки и страдания на фона на собствената си вина и по време на воденото срещу него наказателно производство. Не след много време Ц.П.П. намира нов смисъл и продължава живота си.

Искът за разликата от 20 000 лв. до претендираните 100 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на чл.83, ал.3 от ЗЗД, т.е. без покана, считано от момента на причиняването на вредите – в случая от 10.04.2014 г. Така е, защото отговорността на застрахователя спрямо увредените лица произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава с осъществяване състава на непозволеното увреждане.

При този изход на спора по същество ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд 800 лв., явяващи се ДТ върху уважената част на иска.

По делото е представено дадено от Ц.П.П. на адв. Р.Г. пълномощно, както и сключен помежду им договор за правна защита и съдействие. Нито в пълномощното, нито в договора е посочено, че адв. Р.Г. ще предостави безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца като материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, което прави неоснователно съдържащото се в ИМ искане по чл.38, ал.2 от ЗА. Напротив – според договора, договореното възнаграждение е в размер на 20 % вероятно от уважената част на иска. Няма данни така уговореното да е платено, т.е. липсва основание за приложението на чл.78, ал.1 от ГПК.

По делото е представено дадено от ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София пълномощно на АД „***“, на адв. В.А.и на адв. П.Я., както и договор за правна защита и съдействие, сключен обаче само с АД „***“. Представени са фактура №**********/03.01.2020 г. за възнаграждението по договор за правна защита и съдействие, издадена от АД „***“ и платежно нареждане за кредитен превод на съответната сума от ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София на АД „***“. Тази сума е включена в списъка по чл.80 от ГПК като адв. възнаграждение. По делото обаче процесуален представител на ответното дружество е бил единствено адв. П.Я., който не е представил сключен с него договор за правна защита и съдействие. Няма и доказателства за отношения между адв. П.Я. и АД „***“, които биха обосновали извод за осъщественото от адв. П.Я. процесуално представителство да бъдат присъдени разноски по чл.78, ал.3 от ГПК, направени от ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София в полза на АД „***“.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК Ц.П.П. следва да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София сумата от 400 лв., явяваща се разноски за възнаграждение  на ВЛ съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.52 от ЗЗД ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ***да заплати в полза на Ц.П.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 20 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на В.П.Н., настъпила на 10.04.2014 г. като резултат от престъпление по чл.343, ал.3, предл. 4, б.“б“, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, за извършването на което с влязла в сила на 19.06.2018 г. присъда от 06.06.2017 г. по н.о.х.д. №155/2017 г. по описа на Плевенски Окръжен съд – съответно изменена е признат за виновен Н.М.С., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ОПЕЛ, модел ВЕКТРА, с ДК №ЕН *** ВХ, застрахован по риска „гражданска отговорност”, съгласно сключена на 10.02.2014 г. със ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София полица №02114000544867, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.04.2014 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата от 20 000 лв. до претендираните 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ***да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 800 лв., явяваща се ДТ върху уважената част на иска.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ц.П.П. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ***сумата от 400 лв., явяваща се разноски за възнаграждение  на ВЛ съобразно отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок, считано от връчването му.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: