Решение по дело №246/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        24.07.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                              Граждански състав

На 15.07.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №246 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от И.Щ.И. *** срещу И.Д.А. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е осъден с влязло в сила решение по АНД 12/2019г. по описа на РС-Гълъбово по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 НК – за нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди на ищеца. Деянието било извършено на 30.06.2018г. Ищецът твърди, че вследствие на извършеното от ответника деяние е претърпял значителни неимуществени вреди – болки и страдания, които продължавали и към настоящия момент. Твърди, че все още имал главоболие от нанесените му удари в главата и се страхувал да излезе от дома си, за да не срещне ответника. Трайна последици от нанесения побой за ищеца останали тревожното му състояние и отчуждението от хората. Освен това ищецът бил представляван по досъдебното производство от адвокат, като заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв. Тези разноски не можел да претендира по наказателното дело, тъй като същото било образувано като административно такова.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по ДП 234/2018г. по описа на РУ-Гълъбово и сумата от 3000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причинената от ответника лека телесна повреда на 30.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът изразява становище, че предявените искове са основателни до размера на 400,00лв. за обезщетение за имуществени вреди и 500,00лв. за обезщетение за неимуществени вреди. Не оспорва обстоятелството, че е нанесъл лека телесна повреда на ищеца, както и че е бил осъден за това. Твърди, че нанасянето на ударите е било предизвикано от ищеца, като ответникът е бил в състояние на афект. Поради тази причина счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Моли съда да уважи исковете до размера на 400,00лв. за обезщетение за имуществени вреди и 500,00лв. за обезщетение за неимуществени вреди, като в останалата им част исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Към настоящото производство е приложено АНД 12/2019г. по описа на РС-Гълъбово, от което е видно, че ответникът И.Д.А. е признат за виновен в това, че на 30.06.2018г. в гр.Гълъбово, общ.Гълъбово, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на И.Щ.И. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във вр. чл.130, ал.1 от НК, за което и на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00лв.

 Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Съгласно Решение №75 от 12.05.2014г. на ВКС по гр. д. №733/2012г., IV г.о., ГК „Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.“

Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – фактът на причинената на ищеца лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в в разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК, както и виновността на ответника И.Д.А., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.

За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди съдът прие като писмено доказателство копие на Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 21.11.2018г., от които се установява, че ищецът е заплатил за адвокатско възнаграждение по Досъдебно производство 234/2018г. по описа на РУ-Гълъбово сумата от 1000,00лв. Тъй като този разход е направен в пряка причинно-следствена връзка с нанесеното увреждане от страна на ответника на ищеца и ищецът не е имал възможност да претендира разноски по досъдебното производство в рамките на наказателното производство, с оглед приключването му по реда на чл.78а от НК, съдът намира претенцията за имуществени вреди за основателна. Ответникът възразява срещу размера на претенцията, като счита, че съдът следва да намали размера на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът счита, че за установяване на нанесените имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, следва да се кредитира двустранно подписаният договор за правна защита и съдействие, представени по наказателното дело. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима, както в случаите, в които наказателният съд следва да се произнесе по разноските на пострадалия от престъплението, така и в производството по чл.45 ЗЗД, тъй като НПК не предвижда аналогична процесуална възможност за предявяване на възражение за прекомерност на хонорара. След като пострадалият от престъпление би могъл да получи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство в пълен размер, то в същия размер следва да бъде и присъденото обезщетение и в гражданското производството по иска по чл.45 ЗЗД. Поради тази причина съдът следва да уважи предявения иск за имуществени вреди в претендирания размер от 1000,00лв.

  

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице при нападението на ответника срещу ищеца на 30.06.2018г., последният е получил оток, кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна рана на челото; кръвонасядане на клепачите на лявото око; оток, кръвонасядане и охлузване на гръдния кош. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и отговарят да се били получени от удари с камък в травмираните области. Травматичните увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването от уврежданията трае около 2 седмици, като след зарастване на раната на челото, остава белег до края на живота. 

Съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на Д.М.К. – съжителка на ищеца се установява, че в деня на нападението тя и ищецът са се връщали от пазар. Ответникът и синът му са дошли в дома им и започнали да ги обиждат и блъскат. Страните били съседи и имали конфликт относно гледането на пилета в двора. Ответникът искал да принуди свидетелката да преместят или премахнат пилетата от двора си, защото миришели в дома на ответника. Това предизвикало скандала между страните. След като ответникът и синът му започнали да обиждат свидетелката, ищецът се намесил, като искал да прекрати спора. Ответникът обаче се нахвърлил срещу ищеца и започнал да го удря по цялото тяло и по главата. Удрял го и с камък и му разкървил челото. Цялото лице на ищеца било обезобразено. Ищецът бил закаран в Спешна помощ, като ответникът и синът му дошли и там да се разправят, поради което се наложило да се извика полиция. Ищецът бил прегледан и превързан, след което си взел отпуск и лежал 10 дни вкъщи, докато се възстанови. Целият бил син и подпухнал. Макар да е минало време оттогава, ищецът все още страдал от главоболие, което свързва с нанесената му травма. Преди инцидента ищецът не е пил лекарства за нищо и не е имал никакви оплаквания. Раните ми оздравели за около 15-20 дни. Свидетелката твърди, че по никакъв начин нито тя, ноти ищецът са предизвикали конфликта с ответника.

От показанията на свидетелката И.Д.И.се установява, че същата е съпруга на брата на другата свидетелка - Д.М.К.. В деня на инцидента свидетелката и съпругът й били в дома на ищеца. Те правели ремонт и ходили да купуват строителни материали. При връщането им в къщата били посрещнати от съседите – ответника и сина му. Още на улицата ответникът започнал да вика и обижда свидетелката Д.М.К. заради отглежданите от нея пилета в двора. Ищецът и свидетелката Д.М.К. влезли в двора, като били последвани от ответника и сина му. Тогава се намесил ищеца, които искал да прекрати разправията. Ответникът нападнал ищеца и го ударил с базалтова плочка в главата. Свидетелката видяла, че цялото лице на ищеца било в кръв. Тогава успяли да разтърват ответника и ищеца с помощта на работник по ремонта и отишли до Спешна помощ. Там дошли и ответникът и синът му, като разправията продължила и се наложило да извикат полиция. След това ищецът бил целия син и по тялото, където са го удряли. Около 10-15 дни е лежал вкъщи докато се възстанови. Ищецът бил много разстроен от случая, „много тежко го прекара“. И досега не може психически да се отърси от инцидента.

От показанията на свидетеля Б.И.Д. – син на ответника, се установява, че страните имали конфликти по повод отглежданите животни в дома на ищеца – пилета, които миришели и куче, което лаело и пречело на детето на свидетеля да спи. Когато правели забележка на съжителката на ищеца, тя отговорила, че трябвало да търпят, както и тя търпяла като са горили памперсите на съпругата на ответника. Това много разстроило ответника, тъй като съпругата му била починала няколко месеца по-рано. В деня на инцидента страните отново влезли в разправия по същите въпроси и ищецът се намесил като отправял заплахи към ответника и семейството му. Тогава ответникът ударил ищеца, като свидетелят не е видял с какво е нанесен ударът, но не оспорва, че от главата на ищеца е потекла кръв. Ищецът паднал и след това станал. Свидетелят е успял да възпре ответника и да предотврати по-нататъшно разрастване на конфликта. Като разбрали, че ищецът се отправя към Спешна помощ, свидетелят и ответникът също отишли, за да разберат какви увреждания има ищеца. Разбрали, че има само повърхностно нараняване на главата – „лека цицина“.

И тримата свидетели са близки със страните и са заинтересовани от изхода на делото. Съдът извърши преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК и кредитира с доверие показанията на Д.М.К. и И.Д.И., тъй като те кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Свидетелите излагат свои лични впечатления от събитията по време и след инцидента, касаещи както нанасянето на ударите, така и възстановяването на ищеца от нанесените му увреждания. Съдът счита показанията на свидетеля Б.И.Д. за недостоверни по отношение на обстоятелствата, които са предмет на доказване. Свидетелят твърди, че ответникът е нанесъл само един удар на ищеца, което не кореспондира с установените травматични увреждания, както по главата, така и по гръдния кош на ищеца, които не могат да бъдат получени от един удар. Свидетелят с показанията си цели да оневини ответника, като твърди, че единствена вина за предизвикване на конфликта има ищецът.

  От свидетелските показания се установи, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено спрямо него от ответника. По делото не се установи съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което да доведе до намаляване на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които са изложени от свидетеля на ответната страна, както и цялата защитна теза на процесуалния представител на ответника е съсредоточена към това да обоснове евентуален афект на ответника, в резултат на действия и обидни думи, нанесени от съжителката на ищеца, при което ответникът е нанесъл удари на ищеца. Следва да се отбележи, че по АНД 12/2019г. по описа на РС-Гълъбово ответникът е бил признат за виновен именно за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във вр. чл.130, ал.1 от НК. Наказателният кодекс предвижда привилегирован състав на престъплението лека телесна повреда, осъществено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие – чл.132 НК. Такива елементи на изпълнителното деяние не са установени в наказателното производство. По настоящото дело съдът е обвързан с правната квалификация на извършеното престъпление по наказателното производство. Съдът не може да приема за установени обстоятелства, обуславящи друга правна квалификация – такава по чл.132 НК. Съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД може да се установи за обстоятелства, които са останали извън предмета на доказване в наказателното производство, които да обуславят правната квалификация на извършеното престъпление. Поради тази причина в настоящия случай не може да се установява съпричиняване, изразяващо се в нанесени обиди от ищеца и съжителката му към ответника, които да са предизвикали у последния силно раздразнение.

За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД, законът изисква да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние, противоправност и вина, същите са безспорно установени от влязлото в сила решение, с която ответникът е признат за виновен за извършеното престъпление. В хода на настоящото производство безспорно се установи и, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от ответника деяние.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица.

Установи се, че след извършване на престъплението – 30.06.2018г. за период от около 2 седмици ищецът е бил физически травмиран, като е изпитвал болки, ограничаващи възможността да се грижи за себе си и за семейството си, и накърняващи нормалния му начин на живот и поведение. Ищецът безспорно е преживял тежко извършеното спрямо него престъпление. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните посегателства против личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за  което виновният отговаря.

От всички доказателства по делото – приложеното наказателно дело, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищеца са именно вследствие на извършеното спрямо него престъпление.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от извършване на престъплението, като дори и към настоящия момент същият изпитва страх от ответника и несигурност за нормалните условия, при които трябва да съжителства с ответника като съседи.

Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление.

Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 2000,00лв. за ищеца, които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 3000,00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата.

Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъденото обезщетение следва да бъде заплатено ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 30.06.2018г., до окончателното му изплащане. 

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавната такса за производството, която възлиза на 120,00лв. и възнаграждението за вещото лице в размер на 240,00лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 450,00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 160,00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш       И:

 

ОСЪЖДА И.Д.А.,***, ЕГН ********** да заплати на И.Щ.И.,***, ЕГН **********, сумата от 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за адвокатско възнаграждение по Досъдебно производство 234/2018г. по описа на РУ-Гълъбово и сумата от 2000,00лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от извършено на 30.06.2018г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във вр. чл.130, ал.1 от НК, за което И.Д.А. е признат за виновен с влязло в сила Решение №30/06.03.2019г. по АНД 12/2019г. по описа на РС-Гълъбово, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 3000,00лв.

ОСЪЖДА И.Д.А.,***, ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Гълъбово разноски по делото в размер на 360,00лв. /триста и шестдесет лева/.

ОСЪЖДА И.Д.А.,***, ЕГН ********** да заплати на И.Щ.И.,***, ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 450,00лв. /четиристотин и петдесет лева/.

ОСЪЖДА И.Щ.И.,***, ЕГН ********** да заплати на И.Д.А.,***, ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 160,00лв. /сто и шестдесет лева/.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца чрез пощенски запис.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: