Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 8137 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13433 от 23.08.2016г. по гр.д. № 39379/2014г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение от 26.10.2017г. Софийски
районен съд, 45 състав: Осъдил А.Н.С., ЕГН **********, да заплати на Е.Н.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 482 лв., представляваща
обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищцата
недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******,
партерен етаж на бл. Б, за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
17.07.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 2 497 лв. от общо
претендираната сума от 2 921.20 лв., представляваща недължимо заплатена от
ищцата сума, с която ответникът се обогатил неоснователно, от която: сумата от
1 498.87 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от
18.04.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 179.69 лв. – мораторна лихва за периода
от 18.04.2009г. до 07.11.2011г., сумата от 425.68 лв. – законната лихва върху
главницата, дължима от 18.04.2012г. до окончателното заплащане, сумите от
424.20 лв. и 392.76 лв., представляващи разноски, сумите дължими по гр.д. №
739/2002г. по описа на СРС, 44 състав, заедно със законната лихва върху
присъдената сума от подаване на исковата молба в съда на 17.07.2014г. до
окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 474.78 лв., представляваща
направени по делото разноски, като отхвърлил исковете за сумата над 10 482 лв.
до 15 780 лв. поради извършено прихващане за вземането на А.Н.С. към Е.Н.С. в
размер на 5 298 лв., представляваща извършени от ответника разходи за
подобрения в процесния апартамент, изразяващи се в цялостен ремонт и подмяна на
ВиК инсталации, измазване и шпакловане на всички стени и тавани, поставяне на
копринени тапети на всички помещения, поставяне на теракот в антрето и в хола,
подмяна на входната врата на апартамента с масивна метална луксозна врата със
специално заключване, преустройство на общото помещение баня и тоалетна в две
отделни помещения, поставяне на вътрешна алуминиева преграда между антрето и
хола, а за сумата над 15 780 лв. до първоначално претендирания размер от 16 250
лв. - като неоснователна, и за сумата над 2 497 лв. до първоначално претендирания
размер от общо 2 921.20 лв.; Осъдил А.Н.С., ЕГН **********, да заплати на Н.Б.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 463 лв., представляваща
обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищцата
недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******,
партерен етаж на бл. Б, за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
17.07.2014г. до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 412.80 лв., представляваща
направени по делото разноски, като отхвърлил този иск за сумата над 3 463 лв.
до първоначално претендирания размер от 3 750 лв.; Отхвърлил направеното от
ответника А.Н.С., ЕГН **********, възражение за прихващане за сумата над 5 298
лв. до първоначалния размер от 18 000 лв., сумата представляваща извършени от
ответника разходи за подобрения в процесния апартамент, изразяващи се в цялостен
ремонт и подмяна на ВиК инсталации, измазване и шпакловане на всички стени и
тавани, поставяне на копринени тапети на всички помещения, поставяне на теракот
в антрето и в хола, подмяна на входната врата на апартамента с масивна метална
луксозна врата със специално заключване, преустройство на общото помещение баня
и тоалетна в две отделни помещения, поставяне на вътрешна алуминиева преграда
между антрето и хола. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Е.С. е осъдена да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете й в
размер на 46.34 лв.; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Н.С. е осъден да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска му в
размер на 11.27 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е.Н.С., която го
обжалва в частите, с които предявеният от нея иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 10 482 лв. до 15 780 лв. поради
извършено прихващане с вземане на ответника за извършени в имота подобрения на
стойност 5 298 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 497 лв. до пълния
му предявен размер от 2 921.20 лв. – заплатени суми по гр.д. №
16182/2012г. на СРС, 81 състав за ползвана от ответника топлинна енергия и за
разноски. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в
атакуваните части като постановено при неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът
не обсъдил релевантни за делото факти и обстоятелства и нито един от доводите
на въззивницата в представените пред СРС писмени бележки. В решението нямало
мотиви по наведените от въззивницата доводи. Същото било основано само на част
от събраните доказателства, които били тълкувани превратно. Искът за сумата 2 921.20
лв. неправилно бил отхвърлен за размера от 424.20 лв., които представлявали
част от разноските, направени от ищцата за защита по гр.д. № 16182/2012г. на
СРС, 81 състав, които не й били присъдени предвид частичното уважаване на
исковете по посоченото дело. По делото било установено, че имотът е ползван от
ответника без основание в периода 18.04.2009г. – 30.04.2011г., като същият ползвал
топлинната енергия, доставяна до имота, без да я заплаща. След като ищцата била
осъдена и заплатила на „Топлофикация София“ ЕАД цената на потребената топлинна
енергия за имота, заедно с лихви
разноски, то ответникът се обогатил за нейна сметка, а ищцата се
обеднила. По делото се установило, че по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав
ищцата направила разноски за правна защита в размер на 800 лв., и тъй като част
от тези разноски в размер на 424.20 лв. не й били присъдени поради частичното
уважаване на иска, то същите се дължали от ответника, тъй като ищцата нямало да
направи тези разноски, ако ответникът беше плащал цената на потребената
топлинна енергия. Неправилно също районният съд приел, че направеното от
ответника възражение за прихващане е основателно за сума в размер на 5 298
лв. и отхвърлил претенцията за обезщетение за ползване за разликата над 10 482
лв. до 15 780 лв. поради извършено прихващане. Съдът неправилно приел, че са налице подобрения и не обсъдил
доводите на ищцата, че извършените СМР в имота не представляват подобрения, а в
по-голямата си част са незаконни преустройства и евтини некачествени ремонти за
обичайната поддръжка на имота. Твърдените от ответника ремонти не повишавали, а
намалявали цената на имота. Въпреки че в допълнителното заключение на СТЕ
вещото лице посочило каква е увеличената стойност на имота, същото посочило, че
при изготвяне на заключението не е взело предвид в какво състояние е бил имотът
преди извършването на твърдените подобрения, поради което дадената от вещото
лице стойност била невярна. Св. М.установила, че състоянието на имота към
1995г., преди ответникът да влезе в него, било след основен ремонт – с
шпакловки, измазани и боядисани стени и тавани, с масивна дървена входна врата,
масивни дървени интериорни врати и дървено преддверие във вестибюла, с дъбов
паркет във вестибюла и стаите, теракот в кухнята, като кухнята била напълно
оборудвана, банята и тоалетната били в едно помещение с преградна стена и са
имали отдушник. Поради това унищожаването и подмяната на гореизброеното с
по-некачествени и по-евтини материали – теракот, линолеум вместо дъбов паркет,
метална входна врата вместо масивна дървена, поставянето на ВиК във всички
помещения с изключение на кухнята, в която ВиК инсталацията била премахната и пр.,
не представлявали подобрения на имота и не повишавали неговата стойност, а я
намалявали и пречели за ползването му по предназначение – жилище. Извършените
от ответника преустройства представлявали и незаконен строеж, извършени без
съответните строителни книжа и не представлявали подобрения, като поставянето
на ВиК мрежа извън кухненското и санитарните помещения нарушавало и
санитарно-хигиенните норми, поради което подлежало на премахване. Районният съд
не разгледал и направеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ответника вземания. Съдът не взел предвид
показанията на доведените от ищцата свидетели във връзка с това какво е било
състоянието на имота преди ответникът да установи фактическа власт върху него и
в какво състояние е бил предаден на ищцата, съответно съществували ли са към
този момент твърдените подобрения. Показанията на тези свидетели били
достоверни, преки, непротиворечиви и кореспондирали с останалите доказателства,
вкл. с писмо от 22.06.2001г. на началника на РДНСК, и от тях се установило, че
ответникът е извършвал ремонт в периода около 2000г., впоследствие не е правил
друг ремонт и имотът бил в лошо състояние при предаването му на ищцата. Същевременно
ответникът не доказал твърдението с, че е извършил подобрения в имота в периода
август – септември 2010г. Нито един от доведените от ответника свидетели не
установил да е присъствал, участвал или видял извършването на твърдените
подобрения, свидетелите твърдели, че разбрали от ответника, че имал намерение
да извършва ремонт, единствено свидетелят П.твърдял да е ползвал временно имота
и след като се върнал от почивка в имота бил извършен ремонт. Показанията на
този свидетел били недостоверни, противоречали на останалите доказателства и не
следвало да се кредитират. Поради това моли съда да отмени решението в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените
искове до посочените с жалбата размери. Претендира разноски, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна А.Н.С. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 28.10.2020г. чрез процесуален представител
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Н.Б.С. не е обжалвал
първоинстанционното решение, а въззивната жалба, подадена от ответника, е
върната от районния съд с влязло в сила на 01.12.2018г. разпореждане. Поради
това първоинстанционното решение в частта му по предявения от Н.Б.С. иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила като необжалвано и Н.Б.С. не
е страна във въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 17.09.2014г. първоинстанционният съд
е бил сезиран със субективно активно и обективно кумулативно съединени искове,
предявени от Е.Н.С. и Н.Б.С. срещу А.Н.С.. Предявените от Е.С. искове са, както
следва:
- с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 250 лв., представляваща
обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищцата
недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******,
партерен етаж на бл. Б, за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г., и
- с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 921, 20 лв., заплатена
от ищцата въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 16182/2012г. на СРС,
81 състав, от която 1 498.87 лв. - главница за доставена в имота и
ползвана от ответника топлинна енергия за периода 18.04.2009г. - 30.04.2011г., 179.69
лв. - мораторна лихва за периода 18.04.2009г. - 07.11.2011г., 425.68 лв. -
законна лихва върху главницата за периода от 18.04.2012г. до датата на плащане
от ищцата - 03.07.2014г., и 392.76 лв. – заплатени от ищцата разноски в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД, както и 424.20 лв. – разноски, които ищцата
направила по същото дело за адвокатско възнаграждение и които не й били
възстановени предвид частичното уважаване на исковете.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба в съда на 17.07.2014г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран на 20.05.2015г., в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер, като по
предявените от Е.С. искове е релевирал възражение за прихващане със сумата
18 000 лв., представляваща стойност на извършени от него подобрения в
имота. Във връзка с дадените му указания за отстраняване нередовностите на
възражението, с молба (л. 57 от делото на СРС), представена в първото открито
съдебно заседание на 31.03.2016г., ответникът е уточнил, че подобренията били
извършени в периода м август – м. септември 2010г., и са на стойност по пера,
както следва:
- цялостен ремонт и подмяна на ВиК инсталация (прокарване на топла и
студена вода във всички стаи) – 4 000 лв. за материали и 2 000 лв. за
труд;
- измазване и шпакловане на всички стени и тавани във всички помещения –
подготовка за шпакловане – 500 лв., материали – 1 500 лв. и труд –
2 000 лв.;
- поставяне на копринени тапети на всички помещения, поставяне на теракот в
антрето и в хола – 2 500 лв. за материали и 800 лв. – за труд;
- подмяна на входната врата на апартамента с масивна метална луксозна врата
със специално заключване – 1 400 лв.;
- преустройство на общото помещение баня и тоалетна в две отделни помещения
– 500 лв. за материали и 500 лв. – за труд;
- поставяне на вътрешна алуминиева преграда между антрето и хола –
2 300 лв.
С молба, представена в същото открито съдебно заседание на 31.03.2016г.,
процесуалният представител на ищцата е оспорил релевираното от ответника
възражение за прихващане при твърдения, че не са налице подобрения в имота,
извършеното не представлява подобрения а незаконни преустройства, които не
повишават, а намаляват цената на имота и пречат за ползването му по
предназначение като жилище, във връзка с което е представил и писмо от
22.06.2001г. на началника на СРДНСК (л. 61). Релевирал е и евентуално
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за подобрения.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части, но настоящият
състав го намира за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: С договор за дарение от 25.03.1991г., сключен във
формата на нотариален акт № 107, том 18, дело № 3431/1994г. на нотариус при
Втори районен съд – София, Н.Б.С. дарил на дъщеря си Е.Н.С. недвижим имот,
представляващ апартамент № 10 в гр. София, в сградата на ул. „******, в партера
на блок Б, с лице на юг, със застроена площ от 100.30 кв. м, състоящ се от три
стаи, вестибюл, кухня, баня, антре, клозет и коридор, заедно със зимнично
помещение и таванско помещение, както и припадащите се към апартамента 26/490
идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото от 648.15
кв. м, при граници и съседи на апартамента и дворното място, подробно описани в
нотариалния акт, като дарителят си запазил правото на ползване на западната
стая от апартамента при посочени в акта граници.
С влязло в сила на 19.07.2005г. решение от 20.04.2001г. по гр.д. №
2442/1996г. на СРС, 35 състав е признато за установено по предявения иск от Е.Н.С.
и Н.Б.С. срещу И.Н.С. и А.Н.С., че сключеният на 13.10.1995г. с нотариален акт
№ 92, д. № 18805/1995г. на Първи нотариус при СРС договор за покупко-продажба, по
силата на който Е.Н.С., чрез пълномощника си Й.М.Б., продава на И.Н.С. същия
имот, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
По предявени на 01.12.2001г. (л. 62) от Е.Н.С. искове, с влязло в сила на 24.02.2011г.
решение по гр.д. № 739/2002г. на СРС, 44 състав е признато за установено по
отношение на А.Н.С., че ищцата е собственик на основание чл. 77, пр. 1 ЗС вр. чл. 225 ЗЗД на същия недвижим имот, и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да й предаде владението.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата
14 400 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот за
периода от 08.12.1995г. до 11.12.2001г., заедно със законната лихва от
11.12.2001г. до окончателното плащане.
По образуваното по молба на Е.Н.С. изп.д. № 20117890400799 по описа на ЧСИ
Недялка Ковачева, рег. № 789 на КЧСИ, на 12.08.2011г. длъжникът А.Н.С. предал
на ЧСИ ключовете за процесния имот, а на датата на насрочения въвод -
16.08.2011г., имотът е предаден от ЧСИ на взискателя.
С влязло в сила на 19.06.2014г. решение по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81
състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Е.Н.С. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 498.87 лв. - главница за доставена в
периода от 18.04.2009г. до 30.04.2011г. топлинна енергия в имот с абонатен №
16867 (видно от мотивите процесният имот), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.04.2012г. до изплащане на вземането, сумата 179.69
лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода от 18.04.2009г. до
07.11.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 7794/2012г. на СРС, 92 състав,
като за разликите до пълните им предявени исковете са отхвърлени като погасени
по давност. С. е осъдена да заплати на ищеца и сумата 392.76 лв. – разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието
на А.Н.С., като трето лице помагач на страната на ответницата Е.Н.С..
От представения договор за правна защита и съдействие от 29.01.2013г. е
видно, че за защита по горепосоченото дело Е.С. е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
От приетото платежно нареждане (л. 32) е видно, че на 03.07.2014г. ищцата е
превела по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 497 лв., с основание плащане
съгласно решение по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав.
От приетото писмо с изх. № И-1424/22.06.2001г. на началника на Столична
РДНСК (л. 61) е видно, че с констативен акт от 01.06.2001г. е констатирано
наличието на незаконен строеж – преустройство на апартамент № 10, находящ се в
гр. София, ул. „******, бл. Б, в бръснаро-фризьорски салон, въведен в
експлоатация без да е разрешено ползването му по предвидения законов ред, и е
изразено становище за наличие на основания за прилагане на чл. 178, ал. 5 ЗУТ.
От приетото в първоинстанционното производство основно заключение на СТЕ,
което не е оспорено от страните се установява, че стойността на пазарния наем
за процесния недвижим имот за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г. е в
размер на 19 243 лв., от които: за Н.С. (за западната стая с право на ползване)
- 3 463 лв., и за Е.С. (за останалата част от апартамента) - 15 780 лв.
В приетото допълнително заключение на СТЕ, изготвено след извършен на място
оглед и замервания в имота, вещото лице е описало състоянието на помещенията в
имота и съобразно претендираните от ответника подобрения по пера е дало
заключение, че стойността на разходите за извършване на СМР към 2010г. е
12 511 лв., а увеличената стойност на имота към м. 04.2016г. е 5 298
лв.
При изслушване на допълнителното заключение вещото лице обяснява, че не
може да установи дали посочените в табл. 1 СМР са извършени именно в месеците,
в които твърди ответникът, но все пак мисли, че теракотът в двете помещения и
преградната стена са положени „не много отдавна“. В кухнята няма ВиК, но след
съответен ремонт би могло помещението да се използва като кухня, тъй като е в близост
до тръбния пакет. Тапетите не са копринени, а върху книжна основа с ПВЦ
покритие. За едно жилище се предвижда ВиК инсталация в кухня и санитарни
помещения, в случая счита, че има изводи за ВиК в стаите вероятно не за
използване на имота за жилище.
Ищцата е оспорила допълнителното заключение, тъй като при изготвянето му не
е взето предвид състоянието на имота преди
извършването на СМР.
Свидетелката Л.М., майка на ищцата установява, че от есента на 1995г.
ответникът ползвал имота на дъщеря й. През 2000г. получили достъп до имота и
при влизане в него установили, че имотът се ползва за фризьорски салон, вече не
бил жилище – имало мивки, канали, бил премахнат паркета в хола. Докато
апартаментът бил жилище, от входната врата се влизало във вестибюл, в който
имало мозайка, имало портал със стъклени двери и се влизало в хол, който бил
покрит с дъбов паркет, а от хола се влизало в друга стая, разделена с дървена врата.
От вестибюла се влизало във втора стая, а през малко коридорче от вестибюла се
влизало в кухнята. Там били и сервизните помещения, като банята и тоалетната
били едно помещение, само до тоалетната чиния имало издигната полустена. Идеята
била да се ползва шахтата като отдушник за банята и тоалетната и се влизало
през две врати – от коридорчето и от кухнята. Кухнята била с теракотни плочки и
имало кухненски шкафове. Вестибюлът бил свързан с хола, липсвала арката, която
ги разделяла и вратата. При посещението в имота след това свидетелката видяла,
че половината холно помещение било покрито с плочки, като вестибюлът и подът в
тази част били смъкнати на ниво една плочка и в помещението между стаята и хола
имало изградени някакви прагове. В самата спалня имало съоръжения за фризьорски
салон. В кухнята липсвали мивката и шкафовете, а прозорците били боядисани с
блажна боя. Имотът бил предаден на дъщеря й на рождения й ден – 16.08.2011г.
През 2011г. нямало нищо по-различно от това, което видяла през 2000г. Банята
била разделена, но това установили след 2000г. Правили ремонт на апартамента,
когато се нанесли в него след 1973 – 75г., както и правили голям ремонт през
1992г., когато шпакловали стените. След 2011г. никой не бил живял в имота, услужвали
на техен съсед да си оставя вещи.
Свидетелят Димитър Каракашев установява, че за първи път ходил в процесния
апартамент през 2009г., Е. му разказала за него и отишли да го видят. По време
на посещението апартаментът бил фризьорски салон, който работел. При влизане имало
едно голямо фоайе, а насреща алуминиева дограма с щори, имало плочки, които
били на различни нива. Имал впечатлението, че е стар фризьорски салон от много
години, съдейки по дизайна. Ищцата го помолила да посещава имота, тъй като тя
нямала възможност често да се връща в България. Имотът бил върнат на ищцата на
рождения ѝ ден - 16.08.2011г. Когато на следващия ден след получаване на
ключовете влезли в имота, всички мивки, цялото оборудване било премахнато,
изводите за вода стърчали от стените. В стаята срещу фоайето имало сив балатум,
под който се виждал паркетът, който бил прогнил на много места. На местата,
където имало шкафове, се показвали дупки, през част от които се виждала
улицата. В помещението, което било до банята и тоалетната, стъклата на прозорците
били боядисани с блажна боя. Имало малко тъмно помещение с душ без отдушник.
Свидетелят разбрал от ищцата, че там е било кухня. В другата стая на стената
били забити много на гъсто пирони и стената била унищожена. През цялото време в
периода 2009 – 2011г. било фризьорски салон, малко преди да получат ключовете също
ходили в салона и Е. говорила с фризьорките.
Свидетелят Тихомир Титков знае къде се намира процесният апартамент, живее
в съседния апартамент. За първи път посетил процесния имот в периода 2000 -
2005г., там имало фризьорски салон. В този период бил правен ремонта, защото
тогава имало фризьорски салон. Входната врата била такава, каквато била през
2000г. и до сега. Имало канализация почти във всяко помещение, което е
необичайно за жилищен имот, бил приспособен за работа. Според свидетеля през
2010г. не е правен ремонт на имота, защото през м. 10.2011г. посетил имота,
който бил в неугледно състояние, с много дупки по стените, включително такива
от демонтирани климатици. Не се различавал от това, което било в периода до
2005 – 2006г., но мивките били премахнати, само на тапи за ВиК. Свидетелят наел
имота от Е. и го използвал за лични нужди до 2015г. Не познавал лице на име П.П..
Свидетелят П.П.знаел за процесния апартамент от А., който му бил близък
приятел. На свидетеля му се наложило да живее някъде и А. му предоставил
възможност да остане в апартамента докато си реши проблемите. Това било в
периода от началото на 2010г. до пролетта на 2011г., живеел там с приятелката си.
Имало период, в който А. го помолил да не е в апартамента, тъй като бил решил
да прави ремонт. Сигурно било през август, защото било свързано с отпуските. След
това абсолютно всичко било сменено, било шпакловано, бил поставен теракот, в
две от стаите имало копринени тапети. Макар и странно, във всяка стая имало
вода и канализация. Банята била преоформена, входната врата била подменена. В
периода, когато бил в апартамента, друг не бил влизал.
Свидетелят К.И.знаел за апартамента на ул. „Стефан Караджа“ още от
закупуването му от А., тъй като бил адвокат на ответника. Свидетелят предал
ключа от имота на съдебния изпълнител, ключът му бил даден от П.П., който преди
това живеел в апартамента. Доколкото му било известно, трети лица нямали достъп
до апартамента. Някъде около 2010 – 2011г. П.П.с приятелката си живеели в
апартамента. Не били коментирали подробно с А. но знаел, че последният правил
ремонт по времето, когато П.живеел там.
Свидетелят А. И.познавал А. от юношеските им години. От А. знаел, че има
някакъв имот на ул. „Стефан Караджа“. През годините му казвал, че трябва да
прави ремонт на самия имот. Споменал му, че иска да пусне негов приятел, който
имал нужда да живее в имота. Свидетелят не е виждал лично имота и не знае за
какво става въпрос. Тези разговори с А. ги водили 2009 – 2010г. Казвал, че в
момента прави ремонт. Ставало дума за П.П.. А. му казал, че ще пуска П.да живее
там, но не знаел точно какво.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК: Кредитира като цяло
показанията на св. М., К. и Т. като достоверни, преки и кореспондиращи с
представеното писмо от 22.06.2001г., съгласно което към м. 06.2001г. апартаментът
вече е бил преустроен във фризьорски салон, макар без надлежното разрешение.
Индиция за последното е и констатираното от вещото лице при огледа на имота
наличие на изводи за ВиК в стаите, с изключение на кухнята; Не кредитира като
цяло показанията на свидетелите П.П., К.И.и А. И.като недостоверни и
противоречащи както на кредитираните показания, така и едни с други – св. П.твърди
ремонтът да бил извършен от ответника през м. август 2010г., след като вече го
бил пуснал да живее там, а св. А. И.твърди ответникът да му споделил, че
възнамерява да прави ремонт, за да пусне да живее там приятеля си П., после
заявява, че когато говорели, вече правел ремонт, за да пусне приятеля си да
живее там. Показанията на последния свидетел, освен че не са основани на преки
впечатления, са объркани и вътрешно противоречиви. Показанията на св. К.И.относно
твърдяния ремонт от 2010г. също не са основани на лични впечатления, свидетелят
не твърди да е посещавал имота в този период или след това, а да е знаел за
ремонта от А., като с последния не са коментирали и в какво се е състоял
твърдяния ремонт.
От правна страна: Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член, това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице
кумулативно, са: обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на
реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи,
които нормално би направил; липса на правно основание за имотното разместване.
В случая, предвид влизане в сила на първоинстанционното решение в осъдителните
му части, наличието на тези предпоставки за процесния период е установено между
страните със сила на пресъдено нещо. Спорни пред настоящата инстанция във
връзка с иска за обезщетение за ползване са само въпросите основателно ли е
възражението за прихващане на ответника до приетия от СРС размер от 5 298
лв., респ. извършил ли е в имота на ищцата твърдените подобрения в посочения
период м. 08.2010 – 09.2010г., увеличила ли се е с тях стойността на имота, и
ако това е така – погасено ли е по давност вземането му. Възражението за
погасяване по давност на вземането за подобрения е своевременно направено – в
първото открито съдебно заседание в първата инстанция, още повече, че именно в
това заседание ответникът е отстранил нередовността на възражението си за
прихващане с вземания за подобрения, като е посочил периода, в който твърди да
е извършил такива.
С предявяване на 01.12.2001г. на иска по чл. 108 ЗС от Е.С. срещу А.С., владението
на последния е смутено и е превърнато в недобросъвестно, поради което при
извършени подобрения в имота същият има правата по чл. 74, ал. 1 ЗС – може да
иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
тези подобрения.
Съгласно т. VI на ППВС № 6 от 27.12.1974г. по гр.д. № 9/1974г., погасителната
давност за вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, започва
да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане
със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде
смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на
ревандикационен иск. В случая ответникът твърди да е извършил подобрения в
имота по време на висящия процес по иска по чл. 108 ЗС, с оглед на което
5-годшната давност за вземания за подобрения, извършени след 01.12.2001г., тече
от извършването им.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на претендиращия да е извършил
подобренията е да установи качеството си на владелец, извършване на всички
видове работи, съществуват ли в имота претендираните подобрения, кога са
извършени, с колко се е увеличила стойността на имота в резултат на
подобренията, а при недобросъвестно владение – и какви разходи е направил за
тях. Времето на извършване на подобренията е от значение както за това дали
действително са направени от претендиращия ги, така и с оглед погасяването по
давност на вземането.
В случая въззивният съд намира, че на първо място ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване именно той да е извършил всички описани
подобрения. Ответникът не е ангажирал доказателства какво е било състоянието на
имота при установяване на фактическа власт върху него през 1995г., а съгласно
кредитираните свидетелски показания през 1992г. в имота е правен ремонт, при
който стените във всички помещения са били шпакловани. Поради това основателен
е доводът в жалбата, че от допълнителното заключение на СТЕ не се установява с
каква сума се е увеличила стойността на имота в резултат извършени от ответника
подобрения. От показанията на свидетелите на ищцата, както и от писмото на
РДНСК се установява, че ответникът е извършил СМР в имота, свързани с
използването му като бръснаро-фризьорски салон. Съдът намира за основателен довода
на въззивницата, че т.нар. цялостен ремонт и подмяна на ВиК инсталация,
изразяваща се в прокарване на топла и студена вода във всички стаи (без
кухнята), не представлява подобрение на имот с предназначение жилище, а за да
бъде отново използван имотът по предназначението си собственикът ще трябва да
направи разходи за премахване на останалите изводи за ВиК в трите стаи.
Независимо от това, при доказателствена тежест за ответника, същият не е
доказал и твърдението си да е извършил подобрения в имота в сочения период м.
08. – м. 09.2010г. Показанията на доведените от ответника свидетели съдът не кредитира
по посочените по-горе съображения, а от ответника не е представено нито едно
писмено доказателство във връзка с извършването на твърдяния ремонт. При
положение, че на 25.05.2010г. е било постановено въззивно решение, с което
ответникът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде имота на ищцата, за
което решение ответникът е бил уведомен (на 05.07.2010г. е подал касационна
жалба срещу въззивното решение), правно, а и житейски нелогично е да не запази
никакви документи във връзка с ремонта, още повече че е имал и юридически
съветник, както твърди св. К.И.. Времето на извършените подобрения в имота не
се установява и от допълнителното заключение на СТЕ – вещото лице е заявило, че
не може да установи дали посочените
в табл. 1 СМР са извършени именно в месеците, в които твърди ответникът.
Единствено по отношение на теракота в двете помещения и преградната стена
вещото лице е заявило, че все пак мисли, че са положени „не много отдавна“, от
което неясно изявление обаче не може да се приеме да е доказан моментът на
извършване и на тези СМР.
По изложените съображения съдът приема, че ремонти в имота са извършвани от
ответника в периода до м. 06.2001г., когато е констатирано незаконното
преустройство от РДНСК. По изложените по-горе съображения, давността за
извършените подобрения тече от смущаване на владението с предявяване на иска по
чл. 108 ЗС, от който момент ответникът е могъл да упражни правото си да иска
стойността на подобренията. Отговорът на исковата молба, с който е заявено
възражението за прихващане, е депозиран в съда на 20.05.2015г., след погасяване
по давност на вземанията за подобрения с изтичане на 5-годишния срок на
01.12.2006г.
Вземанията за подобрения са заявени с възражение за прихващане, а съгласно
чл. 103, ал. 2 ЗЗД може да се прихваща и с погасено по давност вземане, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Тълкуването на
разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД е, че съдебно
прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло
да бъде извършено преди изтичане на давността, като по изключение,
съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващането запазва
своето погасително действие, макар и това действие да се проявява след като
насрещното вземане е покрито с давност. В случая обаче тези предпоставки не са
налице, тъй като вземането на ответника за подобрения е било погасено по давност
още преди вземането на ищцата за обезщетение за ползване за периода
17.07.2009г. – 16.08.2011г. да е възникнало.
По изложените съображения въззивният съд намира, че възражението за
прихващане е неоснователно, а предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване следва да бъде уважен до установения
от заключението на СТЕ размер от 15 780 лв. Предвид несъвпадението на
изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в тази част следва да
бъде отменено и вместо това въззивният съд осъди ответника да заплати на ищцата
сумата 5 298 лв., ведно с претендираната законна лихва от завеждане на
исковата молба в съда, а възражението за прихващане – отхвърлено за същата сума
– чл. 298, ал. 4 ГПК.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 921.20 лв. е отхвърлен за разликата над 2
497 лв. съдът намира за неоснователна. С оглед фактическите твърдения в
исковата молба и молбата-уточнение – ищцата твърди, че като платила
задълженията за ползвана в имота от ответника топлинна енергия и разноски по
делото, същата обедняла, а с платените суми ответникът се обогатил, претенцията
има правното си основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Няма как обаче със сумата 424.20
лв. – част от платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, която не й е
присъдена поради частичното уважаване на исковете, ответникът да се е обогатил.
Не може да се направи извод, че същият се е обогатил под формата на спестяване
на разходи, които нормално би направил, тъй като от една страна не всеки
упълномощава адвокат за защита по гражданско дело, а от друга страна размерът
на възнаграждението се уговаря между адвоката и клиента. Действително, ако
ответникът беше погасявал задълженията за топлинна енергия, ищцата не би
направила и разноски за правна защита по образуваното срещу нея като собственик
на имота дело от „Топлофикация София“ ЕАД. Въззивният съд намира, че платената
от нея и невъзстановена й сума за възнаграждение представлява имуществена
вреда, но с иск за обезщетение за имуществени вреди съдът не е сезиран. Поради
това първоинстанционното решение в частта, с която този иск е отхвърлен следва
да бъде потвърдено.
Въззивният съд констатира, че в решението в частта по този иск е допусната
очевидна фактическа грешка – в мотивите си районният съд е приел, че сумата от
2 921.20 лв. се претендира като недължимо платена от ищцата по гр.д. №
16182/2012г. на СРС, 81 състав, но погрешно е обективирал волята си за частично
уважаване и отхвърляне на този иск в диспозитива на решението, като се е
произнесъл за вземане по гр.д. № 739/2002г. на СРС, 44 състав. Поради това
решението в атакуваната част ще следва да бъде потвърдено при посочване на очевидната
фактическа грешка, а след връщане на делото на СРС същата следва да бъде
поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Предвид изхода на спора,
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата Е.С. е осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция над
сумата от 3.41 лв., а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати
разноски за първата инстанция в размер на още 597.43 лв.
При този изход, разноски за настоящата инстанция
се следват и на двете страни.
Доказано направените от въззивницата
разноски са в размер на 130.96 лв. – държавна такса, и 800 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения
договор за правна защита и съдействие от 27.10.2020г. Съразмерно с уважената
част от жалбата, на въззивницата се следват разноски в размер на 861.95 лв.
Доказано направените от въззиваемия
разноски са в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в
брой съгласно удостовереното в договора за правна защита и съдействие от
28.10.2020г. Съразмерно с отхвърлената част, на въззиваемия се следват разноски
в размер на 44.48 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 13433 от 23.08.2016г., постановено по гр.д. № 39379/2014г. на Софийски районен съд, 45 състав в частта, с която предявеният от Е.Н.С., ЕГН **********, срещу А.Н.С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 10 482 лв. до 15 780 лв. поради извършено прихващане с вземане на
А.Н.С. към Е.Н.С. в размер на 5 298 лв., представляващо извършени от ответника
разходи за подобрения в процесния апартамент, изразяващи се в цялостен ремонт и
подмяна на ВиК инсталации, измазване и шпакловане на всички стени и тавани,
поставяне на копринени тапети на всички помещения, поставяне на теракот в
антрето и в хола, подмяна на входната врата на апартамента с масивна метална
луксозна врата със специално заключване, преустройство на общото помещение баня
и тоалетна в две отделни помещения, поставяне на вътрешна алуминиева преграда
между антрето и хола, както и в частта,
с която Е.Н.С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на А.Н.С., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над сумата от 3.41 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Н.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Е.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД разликата над 10 482 лв. до 15 780 лв.,
равняваща се на сумата 5 298 лв. (пет хиляди двеста
деветдесет и осем лева), представляваща обезщетение за ползване от ответника
без основание на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент №
10, находящ се в гр. София, ул. „******, партерен етаж на бл. Б, за периода от
17.07.2009г. до 16.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба на 17.07.2014г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на ответника А.Н.С., ЕГН **********, за сумата 5 298 лв., представляваща стойност
на подобрения в собствения на ищцата Е.Н.С., ЕГН **********, недвижим имот,
представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******, партерен
етаж на бл. Б - цялостен ремонт и подмяна на ВиК инсталации, измазване и
шпакловане на всички стени и тавани, поставяне на копринени тапети на всички
помещения, поставяне на теракот в антрето и в хола, подмяна на входната врата
на апартамента с масивна метална луксозна врата със специално заключване,
преустройство на общото помещение баня и тоалетна в две отделни помещения,
поставяне на вътрешна алуминиева преграда между антрето и хола, като
неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13433 от 23.08.2016г. по гр.д. № 39379/2014г. на Софийски районен съд, 45 състав в частта, с която предявеният от Е.Н.С., ЕГН **********, срещу А.Н.С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 2 497 лв. до 2 921.20 лв., равняваща се на 424.20 лв., която
разлика представлява невъзстановена част от заплатено от Е.Н.С. адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав, при допусната
очевидна фактическа грешка в първонстанционното решение – посочено гр.д. №
739/2002г. на СРС, 44 състав вместо гр.д.
№ 16182/2012г. на СРС, 81 състав, която грешка след връщане на делото на СРС
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Е.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата от още
597.43 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и 43
ст.), представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 861.95 лв. (осемстотин шестдесет и един
лева и 95 ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********,***, да
заплати на А.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 44.48 лв. (четиридесет и четири лева и 48 ст.), представляваща разноски
за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 39379/2014г. на Софийски районен съд,
45 състав, допълнено по реда на чл.
250 ГПК с решение от 26.10.2017г. е влязло в сила.
Решението в частта му по иска за сумата 2 921.20 лв.
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в
останалата част подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.