№ 441
гр. Горна Оряховица, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.
Ищецът СВ. П. Ф. твърди, че работи на длъжност „локомотивен машинист“ при
ответника „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към "БДЖ –
Пътнически превози" съкратено "БДЖ - ПП" ЕООД (по-долу ППП-Горна Оряховица).
Излага, че с връчената му на 05.04.2021 г. заповед № 25/04.03.2021 г. на Директора на
ППП-Горна Оряховица му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, за това, че на 31.01.2021 г. при преминаване покрай спирка Мадара не
предприел действия за служебно спиране на влака пред указател „П“ и че на 20.02.2021
г. не се явил на работа в Локомотивно депо – Горна Оряховица. Сочи, че начинът на
формулиране на първото деяние не позволява ищецът да научи какво е нарушението –
че не е спрял влака или го е спрял не пред указател „П“, а по отношение на второто
твърди, че не е бил надлежно уведомен да се яви в Локомотивно депо – Горна
Оряховица, а влак № 2626 на този ден следвало да се обслужи от друга бригада. Счита
още, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на
нарушенията. В първото съдебно заседание сочи, че не е спазен срока по чл.194, ал.1
КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а в хода на устните състезания
възразява, че работодателят не е изискал обяснения за първото деяние. Моли за
постановяване на решение, с което наложеното дисциплинарно наказание бъде
1
отменено с присъждане на сторените разноски.
Ответникът ППП-Горна Оряховица признава съществуването на твърдяното от
ищеца трудово правоотношение, както и че на 05.04.2021 г. на ищеца е връчена заповед
№ 25/04.03.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ със соченото от ищеца съдържание. По отношение на първото деяние
поддържа, че трудовите задължения на ищеца изисквали спиране на влака пред
указател „П“, сочещ точното място, на което трябва да се преустанови движението, но
на 31.01.2021 г. при преминаване покрай спирка Мадара, ищецът не спрял пред
указателя. Твърди се също, че управлявания от ищеца влак № 2627 не е спрял на
спирка Мадара, а сочените в обясненията на ищеца причини за това – че въздушно
течение обърнало страницата на книжката-разписание, намира за неизвинителни. По
отношение на второто деяние твърди, че на 20.02.2021 г. ищецът следвало да се яви на
работа, тъй като първоначалният график бил изменен. Оспорва, че ищецът не е бил
уведомен за това, като твърди, че получил СМС от централизираната система за
известяване и му било известно, че графикът може да бъде следен по всяко време на
интернет страницата tps.bdz.bg. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Доколкото
искът се основава на отричане на основанието за ангажиране на дисциплинарна
отговорност, ответникът следва да установи действията или бездействията на
работника или служителя, които твърди да съставляват дисциплинарно нарушение,
както и законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание с оглед
въведените от ищеца доводи и служебната проверка, дължима от съда. С оглед така
очертания предмет на производството, в тежест на ответника е установяването, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът изпълнявал длъжността „машинист, локомотивен“, като трудовите му
задължения включвали спиране на влака пред указател „П“; че на 31.01.2021 г. ищецът
не предприел такова спиране на спирка Мадара; че на 20.02.2021 г. ищецът бил
задължен да се яви в Локомотивно депо – Горна Оряховица за обслужване на влак №
2626; че дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, съдържаща
посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и правното
основание (законовия текст), въз основа на който се налага. Въведените в първото
съдебно заседание и при устните състезания доводи за незаконност на наложеното
2
наказание, не подлежат на разглеждане като преклудирани. Щом като ищецът не ги е
заявил в исковата молба като основание на претенцията си и не са включени в обхвата
на служебната проверка за законност на наказанието, съдът няма процесуална
възможност да се произнесе по тях (в същия смисъл Решение № 297/03.10.2014 г. по
гр.д.№ 7528/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 167/30.07.2014 г. по гр.д.№
6368/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на
IV Г.О. на ВКС).
Не се спори и от съдържащите се в трудовото досие писмени доказателства се
установява, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „машинист, локомотивен“.
Съгласно длъжностната характеристика основната му трудова функция включвала
осигуряване на безаварийно обслужване на влаковете по график и безаварийно
извършване на маневрена работа при спазване на всички наредби, предписания и
инструкции, свързани с движението на влаковете и маневрената дейност, в т.ч. и
Инструкция за работа на машинист, локомотивен и помощник-машинист,
локомотивен. Съгласно чл.22, б.“ж“ от същата локомотивният машинист бил задължен
да установи спиращ влак по разписание в гарата/спирката на перона съобразно
неговата дължина, с цел да е удобно на пътниците. Не бяха ангажирани доказателства,
че това задължение се изпълнява надлежно именно чрез спиране на влака на точно
определено място – пред указател „П“, нито какво е съдържанието на правилото на
чл.358, ал.2 от Правилата за движение на влаковете и маневрената дейност в
железопътния транспорт, посочено в заповедта като нарушено. По тази причина следва
да се приеме, че преценката къде да се ситуира влака при спиране на гара или спирка се
извършва от локомотивния машинист отделно при всеки конкретен случай, така щото
да бъде постигната целта по чл.22, б.“ж“ от цитираната инструкция.
Дори да бе установено, че трудовите задължения на ищеца включвали спиране
пред указател „П“, не бяха ангажирани никакви доказателства за извършването на
конкретното деяние, за което е наложено дисциплинарното наказание – че на
31.01.2021 г. ищецът не предприел спиране на управлявания от него влак пред указател
„П“ на спирка Мадара. С доклада по делото на основание чл.146, ал.2 ГПК на
ответника бе указано, че не сочи доказателства за тези факти, но съответни
процесуални действия не се предприеха. В първото съдебно заседание ответникът се
позова на обясненията на ищеца, съдържащи признание, че на посочената дата не е
спрял на спирка Мадара, но обясненията не са представени от страната, черпеща
доводи от съдържанието им, нито се намират в представеното трудово досие.
Неустановяването на деянието, за което ищецът е наказан, задължава съда да приеме,
че то не е осъществено. Макар това да прави безпредметно обсъждането на довода за
неяснота на заповедта в тази част, за пълнота следва да се посочи, че словестното
3
описание на нарушението в заповедта сочи както на нарушение на разписанието, така и
на нарушение на правилата за маневрената дейност. Те не се изключват помежду си и
могат да се осъществят с едно деяние – ако влакът изобщо не спре на спирка Мадара.
Осъществяването на второто деяние предполага установяване, че ищецът е
следвало да се яви за обслужване на влак № 2626 на 20.02.2021 г., но е бездействал, с
което нарушил задължението си по чл.23, б.“в“ от цитираната по-горе инструкция да
се явява на работа в определеното за това време. Доколкото страните не спорят, че
ищецът не е бил първоначално определен за обслужване на този влак, спорният по
делото въпрос е дали ищецът е уведомен надлежно за изменение на графика.
От показанията на свид.Н. на длъжност „технолог, локомотивен“ при ответника
се установява, че в края на всеки месец се изготвял график за локомотивните бригади
през следващия, но на практика било невъзможно тези графици да се спазват поради
внезапни отсъствия на служителите. Свидетелят посочва, че в графика не се
определяли заместващи бригади при отсъствие на титулярите. Изяснява, че всеки ден
между 15,30 часа и 16,00 часа системата за разписанията изпращала автоматично СМС
на машинистите за смяната, започваща от 00,00 часа, независимо дали служителите са
включени в графика редовно или извънредно. Сочи, че същата информация била
достъпна и на сайта tps.bdz.bg. Посочва, че всички машинисти знаят за този сайт,
защото това им се разяснява още при постъпване на работа.
Сочи, че датата на твърдяното нарушение – 20.02.2021 г., бил ден събота и
ищецът бил включен в графика за обслужване на влак № 20170. Този влак не се
движил по разписание в събота и неделя, но системата не позволявала да бъде
изключен през тези дни. В такива случаи машинистите следвало да обслужват друг
влак и обичайно питали какво ще работят. Ищецът задал този въпрос около 12,00 часа
на предходния ден, но получил отговор, че е рано да се каже. В последствие, около
16,00 часа било решено ищецът да обслужва влак № 2626, заминаващ около 02,00 часа
на 20.02.2021 г. Не се установи ищецът да е получил СМС за това, че следва да
обслужва посочения влак на 20.02.2021 г., доколкото от представената от „А1
България“ ЕАД справка не може да бъде установено съдържанието на съобщенията и
не се ангажираха доказателства за информацията, публикувана на 19.02.2021 г. на
посочения сайт.
Основателни са възраженията на ищеца, че дори и всичко това да бе установено,
описаният начин на уведомяване не е надлежен съгласно чл.45, ал.4 от колективния
трудов договор (по-долу КТД), действащ по отношение на ищеца на основание чл.57,
ал.1 КТ като член синдикалната организация КТ „Подкрепа“ – страна по договора
(служебна бележка № 050/22.06.2021 г.). Съгласно чл.39, ал.4 от КТД служителите на
длъжност „машинист, локомотивен“ работят при сумирано изчисляване на работното
4
време и работодателят е задължен да изготвя поименни графици за периода, за който е
установено отчитането (чл.45, ал.1 от КТД). Описаният от свидетеля начин на
уведомяване на работниците изпълнява задължението на работодателя по чл.45, ал.5 от
КТД да извести за денонощното разписание превозните и локомотивните бригади най-
късно до 12 часа преди началото на работното време, но не по-късно от 16,00 часа на
предходното денонощие, но това правило на КТД е общо приложимо при липса на
промени в графика. Съгласно чл.45, ал.4 от КТД промените в поименните графици се
допускат по изключение, след вземане на мнението на заинтересованите работници
или служители, като промените се довеждат до знанието им най-късно 24 часа преди
началото на смяната.
В случая, чрез графика е възложено на ищеца да обслужва влак, който не пътува
в съботен ден и това било наложително единствено заради програмата, с която работи
разписанието. Явно е, че работодателят не е обезпечил добра организация на работата
по изготвяне на графиците и изменението им всяка събота и неделя е правило, а не
изключение, противно на предвиденото в чл.45, ал.4 КТД. Макар обичайно
служителите да знаят, че тези дни не са почивни (по думите на свидетеля – знаят, че ще
работят нещо), такова включване в графика не може да създаде надлежно задължение
за ищеца да се яви на работа, защото то изисква знание къде и кога да започне
изпълнение на задълженията си и кой влак ще обслужва. Ясно и точно задължението
на ищеца е можело да се определи едва около 16,00 часа на 19.02.2021 г., но понеже
влак № 2626 заминава около 02,00 часа, изискването за уведомяване за изменението в
графика най-малко 24 часа преди началото на смяната не е било възможно да е
спазено.
Така не се установи до ищеца да е достигнало каквото и да е известие за
изменението в графика, а дори и твърденията на ответника да бяха доказани,
уведомяването по посочения ред и срокове не отговаря на изискванията на чл.45, ал.4
КТД. Не е спорно, че ищецът не се е явил за обслужване на влак № 2626 на 20.02.2021
г., но липсата на надлежно уведомяване за изменението в графика изключва
ангажиране на дисциплинарната му отговорност поради неспазването му.
Изложените съображения по отношение на двете деяния мотивират съда да
заключи, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание не е законосъобразно.
Искът му се явява основателен и следва да бъде уважен, като дисциплинарното му
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № 25/04.03.2021 г. на
Директора на „Поделение за пътнически превози“ – Горна Оряховица, бъде отменено.
По присъждане на сторените разноски:
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
5
разноски в производството. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът е задължен да заплати дължимите разноски за държавна такса за
първоинстанционно разглеждане на делото в размер съгласно чл.3 ТДТССГПК от 80
лв.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да
му се присъдят направените разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие, по силата на който ищецът е възложил на адв.М.С. – ВТАК
осъществяването на процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1 ЗАдв.
Сключеният договор удостоверява съгласие за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ, в който случай правоотношението между адвоката и клиента не включва
заплащане на възнаграждение. По тази причина размерът му не подлежи на
договаряне, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв). Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за иска, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 600 лв.
Съобразявайки, че фактическата и правна сложност на спора не се отличава от
обичайната за дела с такъв предмет и обема на осъществената от адвоката защита,
съдът намира, че съответният на усилията на процесуалния представител на ищеца
размер на възнаграждението е равен на минималния от 600 лв. На основание чл.38
ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума в полза на
адвоката.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
наложено на СВ. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г***************** от
ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ
1754056470213, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 112-А към
„„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3, със Заповед №
25/04.03.2021 г. на Директор на Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ 1754056470213, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар
Освободител“ № 112-А към „„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван
Вазов“ № 3 да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 80 лв.
6
/осемдесет лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на делото, както и 5
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗАдв ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ 1754056470213, с
адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 112-А към „„БДЖ – Пътнически
превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3 да заплати на адв.М.П. С., ЕГН
********** – АК-Велико Търново, ЛН 110001****, със служебен адрес
гр.Г**************** сума в размер 600 лв. /шестсотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на СВ. П. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Г***************** в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7