РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 30
октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 624 по описа за 2019 г. на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявен иск с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.240 от ЗЗД.
Ищецът
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ш.П.“ ***, п.к. 1606, представлявано от Р.В.- управител, чрез
юрисконсулт Н.Х., е предявил срещу ответника К.Т.Б., ЕГН **********,*** иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума, дължима по Договор за кредит № ********** от 11.03.2015 г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника в размер на 300.00 лева -
главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът твърди, че на 11.03.2015 г. между
"4финанс" ЕООД, с търговска марка "Вивус"
и ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, отговарящ на всички изисквания на закона. В дадената заявка
ответникът заявил отпускане на сума от 300.00 лева. Кредитът е отпуснат за
период от 30 дни и е с падеж 10.04.2015 г. Сумата е преведена на
11.03.2015 г. на името на ответника в Изипей. На падежа – 10.04.2015 г. кредитополучателят не погасил дължимите
суми и изпаднал в забава, след което от 11.04.2015 г. започнало начисляване
на наказателна лихва по начин, описан в исковата молба. На
ответника са изпратени три броя напомнителни писма
до адреса му, посочен в договора, всяко от които се таксувало по 10.00 лева.
Заявява, че на 01.02.2018 г. кредитодателят сключил
договор за цесия с ищцовото дружество, по
силата на който на цесионера-ищец са прехвърлени
вземанията по договора за кредит, сключен с ответника в общ размер на 761.76
лева, от които: 300.00 лева - главница, 431.76 лева - наказателна лихва за
периода 11.04.2015 г. до 31.01.2018 г., 30.00 лева - отписани такси за събиране
/3 бр. напомнителни писма/. Цедентът упълномощил цесионера и последния изпратил уведомление
за извършената цесия до длъжника чрез "Български пощи"
ЕАД, върнато с отбелязване „Непознат“. С настоящата молба ищецът
претендира единствено главницата в размер на 300.00 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сума в общ размер на 300.00 лева - неплатена
главница по Договор за кредит № ********** от 11.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозира писмено становище, с което поддържа иска и моли за
уважаването му.
В законоустановения срок от ответника не
е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът се явява и признава факта, че е
получил с разписка на каса на Изипей в гр. Луковит сумата от 300 лева,
отпусната му с потребителски кредит от Вивус. По същество изразява становище за
основателност на иска.
След като съобрази доводите на страните
и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
От приетия по делото договор се
установява, че на 11.03.2015 г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка
„Вивус“, и ответника К.Т.Б. е сключен по реда на чл. 6 от от ЗПФУР договор за
кредит № **********, по силата на който на последния бил отпуснат безлихвен потребителски
кредит от 300 лева, със срок на погасяване 30 дни, с падежна дата - 10.04.2015
г.
Представени са Общи условия, които са
неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях договорът се счита за сключен на датата на
потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършването на паричния
превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната
страница на vivus.bg, или го е подписал на хартиен носител.
С протоколно определение с оглед
изявленията на страните съдът е ообявил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът е получил с разписка на каса на Изипей
в гр. Луковит сумата от 300 лева, отпусната му с потребителски кредит от Вивус.
Този факт се установява и от разписка за извършено плащане № 2000000079868865 от
11.03.2015 г.
С договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018 г., „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България“
ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които под № 2305
фигурира и вземанията по договора за кредит с ответника № **********/11.03.2015
г.
Представено е Потвърждение за
прехвърляне на вземания, видно от което цедентът е потвърдил прехвърлянето на
вземанията, предмет на договора за цесия.
С пълномощно с нотариална заверка на
подписите цедентът „4финанс“ ЕООД е упълномощил цесионера „Кредитреформ
България“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
вземанията срещу които са предмет на договора за цесия.
По делото е представено уведомление за извършената цесия, изпратено на адреса на
ответника, посочен в договора и върнато невръчено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Иск с правна квалфикация
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален и той се счита за сключен от момента, в който заемната
сума е предадена от заемодателя на заемателя.
С случая договорът за заем между
„4финанс“ ЕООД и ответника е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР, съгласно
който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Според определението, съдържащо се в чл. 7 от ЗПФУР кредитодателят по договора
е „доставчик” на финансовата услуга, а ответникът е „потребител” на същата.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от същия закон за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. В случая се твърди кореспонденцията
между страните по договора да е била изцяло електронна.
Ищецът е представил по делото разпечатка
на договора за кредит /специалните условия на договора за кредит/, която има
характер на препис съгласно чл. 184 от ГПК. Кредитодателят е предоставил реално
на кредитополучателя сумата от 300 лева, който факт е безспорен, а и се установява от приетата разписка за плащане.
Поради това, съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение между
„4финанс“ ЕООД и ответника, произтичащо от договор за паричен заем.
От доказателствата по делото се установява,
че ищецът има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018 г., като вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение №
1 към договора. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало
до длъжника с получаване на исковата молба, към която е приложено уведомление
за прехвърляне на вземането, изготвено от цедента „4финанс“ ЕООД чрез цесионера
ищец, който е изрично упълномощен за това. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса
по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Ответникът не е представил доказателства
за връщане на предоставената на заем сума съгласно условията на договора, поради което и исковата претенция за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ********** от
11.03.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, е основателна и
следва да бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото разноски се
дължат съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева. На осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Или ответникът следва да заплати на ищеца 150.00
лв. разноски.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА
К.Т.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ш.П.“ ***, п.к. 1606,
представлявано от Р.В.- управител, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
главница по Договор
за кредит № ********** от 11.03.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /10.10.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА К.Т.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ш.П.“ ***, п.к. 1606, представлявано от Р.В.- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по
делото в размер на 150.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: