МОТИВИ
Към
Решение №3 /08.01.2020г. ,постановено по АНД № 1291 /2019 г. по описа на Окръжен
съд Бургас
Производството e по реда на чл. 83а и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод Предложение на
прокурор от Районна прокуратура – Бургас,
с което се иска налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83б ал.1, т.1 от ЗАНН на юридическото лице „**“ **, ЕИК:** със седалище и адрес на управление: гр.**,ул.“**“№**,ет.* със собственик и управител Д. С. Д., ЕГН ********** в размер равностойността на облагата, която би
получило юридическото лице, в резултат на извършеното от управителя
престъпление по чл.172Б ал.1 от НК.
Юридическото лице „**“ **, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление
:гр.**,ул.“**“№**,ет.* със собственик и управител Д. С. Д., ЕГН ********** редовно призовано, за него се явява собственика и управителя Д. лично и
с упълномощеният си защитник адв.Ст.Петров от БАК.
Становището на защитата в съдебно
заседание е за недопустимост на
предложението поради липса на
задължителни законови реквизити,които трябва да съдържа съгласно
ЗАНН,респективно немотивираност и неоснователност на същото. Моли съда да не го
уважава и да не се налага имуществена санкзия на „**“ **.
Представителят на БОП поддържа
предложението.Сочи,че е доказана по безпорен начин причинна връзка между
престъпното деяние на Д.,осъдителния акт и предполагаемата облага за „**“ *. Предлага съдът да
определи размерът на санкцията,вземайки предвид оценката на стоката като имитация,съгласно
приложената в наказателното производство съдебно-оценителна експертиза, в размер на 3 350
лева, явяваща се равностойността на облагата като имитация , която би получил в резултат на
извършеното от осъдения Д.
престъпление по чл. 172б ал.1 от НК.
В последната си дума Д. Д.,представляващ
ЮЛ моли да не му бъде налагана имуществена санкция,тъй като той спазвал законите
на Европейския съюз и предлага стока закупена от търговски обекти именно от
страните членки-от Италия ,които би следавло да са с установен и законен
произход.
Бургаският окръжен съд, след като прецени
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Образувано е било НОХД № 5727/18 г. по
описа на Районен съд Бургас. Делото е приключило като с влязла в сила присъда №
97 от 27.05.2019 г. на Д. С. Д. е
наложено наказание пробация.
По горепосоченото дело е
установено по категоричен начин , че от обективна и субективна страна
Д. Д.
е осъществил състава на престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК .
Д. Д. към инкриминираният
момент-11.05.2017г. е бил
собственик и управител на търговско дружество „**“ *, гр. **, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „**“ № **, ет. *. Дружеството се занимавало с търговия и продажба на
дребно на дрехи. За дейността си то ползвало наето помещение - магазин намиращ
се в гр. **, ул.“**“ № *. В
магазина се предлагали предимно дрехи - тениски, блузи, ризи, анцузи. Дрехите
били закупени от обвиняемия Д. от
Република Италия носещи знаци имащи словни и фигуративни елементи /словесно и
графично изображение/, сходни на търговски марки защитени на територията на
Република България, а именно „HUGO BOSS trade Mark Management GmbH & Co
KG“, „The Polo/Lauren Company L.P.“, „Tommy Kilfiger Licensing LLC“, „ТМ25
Holding B.V“. Дрехите били изложени за
продажба в самия магазин.
Търговска марка „BOSS“ притежание на HUGO
BOSS TRADE MARK MANAGEMENT GMBH & CO. KG, DE; търговска марка „TOMMY
HILFIGER“ притежание на TOMMY HILFIGER LICENSING, B.V., USA; търговска марка
„POLO“ притежание на THE POLO/ LAUREN COMPANY L.P, USA и търговска марка
,,G-Star“ притежание на ТМ25 HOLDING B.V., Нидерландия са представлявани на
територията на Република България от „**“
**, гр. ** с управител **
гражданин Г. Н. Т.
и пълномощник А. С. Т.. В
свидетелските си показания по делото св. А. Т. е
заявила, че представляваните от нея собственици на търговски марки не са
предоставяли под каквато и да е форма своето съгласие дружество „**“ **
с управител Д. Д. и/или
на самият Д. да използва притежаваните от тях търговски марки в
търговската си дейност по смисъла на ЗМГО, както и да съхранява, предлага за
продажба и продава стоки носещи търговските марки на представляваните от нея
правопритежатели.
На 11.05.2017 г. в гр. **, ул. „**“ № **, в
търговски обект стопанисван от „**“ ** с управител Д. Д. служители на ГПУ - Бургас извършили проверка в хода,
на която на основание чл. 161 ал. 2 от НПК в обекта било извършено процесуално
следствено действие - претърсване и изземване. Били иззети следните вещи - 14
бр. мъжки тениски с къс ръкав и яка различни цветове и размер с надпис „BOSS“;
1 бр. мъжка блуза с дълъг ръкав и яка с надпис „BOSS“; 1 бр. анцугово горнище с
качулка с надпис „BOSS“; 4 бр. горнища без качулки с надпис „BOSS“; 6 бр. мъжки
тениски с къс ръкав с надпис „POLO“; 8 бр. тениски с къс ръкав с надпис „TOMMY
HILFIGER“ различни цветове; 7 бр. блузи с дълъг ръкав с надпис „TOMMY HILFIGER“;
6 бр. блузи с дълъг ръкав и яка с надпис „TOMMY HILFIGER“; 3 бр. горнища с
дълъг ръкав тип „Анцунг“ с надпис „TOMMY HILFIGER“; 31 бр. тениски с къс ръкав
с надпис „G-STAR“; 10 бр. горнища с дълъг ръкав тип „Анцунг“ с надпис „HUGO
BOSS“; 11 бр. горнища с дълъг ръкав тип „Анцунг“ с надпис „HUGO BOSS“; 2 бр.
мъжки ризи с дълъг ръкав с надпис „HUGO BOSS“; 15 бр. мъжки жилетки с дълъг
ръкав с надпис „HUGO BOSS“; 4 бр. горнища с дълъг ръкав тип „Анцунг“ с качулка
с надпис „HUGO BOSS“ и 8 бр. горнища с дълъг ръкав тип „Анцунг“ без качулка с
надпис „HUGO BOSS“. Протоколът за претърсване и изземване е бил одобрен от
съдия при PC - Бургас.
По досъдебното производство е назначена и
изготвена маркова експертиза ,приобщена към доказателственият материал по настоящото
съдебно производство ,от
заключението на която е видно, че съществува сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и регистрираните марки притежание на „HUGO
BOSS trade Mark Management GmbH & Co KG“, „The Polo/Lauren Company L.P.“,
„Tommy Hilfiger Licensing LLC“, „ТМ25 Holding B.V“ подробно описани в
обстоятелствената част на експертизата. Вещото лице сочи, че сходството между
сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и
фигуративни елементи включени в състава им на сходно общо впечатление създавано
от общи похвати на представяне на знаците.Вещото лице посочва,че съществува
сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и посочените по-горе регистрирани марки и идентичност между самите веществени
доказателства и стоките ,за които регистринатие марки са получили
закрила.Сходството можело до доведе до объркване на потребителя,което включва
възможността за свързване на изобразените
върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.
От заключението на изготвената по приобщеното НОХД
№5727/2018г по описа на РС Бургас оценителна експертиза е видно, че общата стойност на иззетите по
досъдебното производство вещи, като оригинал е 8 395,00 лв., а като имитация 3
350.00 лв..
Представляващият дружеството Д.
в хода на настоящото
съдебно производство заяви, че е купил инкриминираните вещи - дрехи
от Република Италия.Сочи,че след като стоката е закупена от държава член на Европейския
съюз,от легитимен търговски обект и има
фактури затова следва да се счита,че стоката
се предлага на законно основание в друга държава-членка.
Обект на защита в конкретния случай са
обществените отношения осигуряващи и гарантиращи
правата на притежателя на изключително право на марка.
За да е осъществен от обективна страна
състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК следва от една страна да е
налице изключително право на марка и на следващо място да е налице неправомерно
ползване /без съгласието на притежателя/ от страна на дееца на марката, обект
на това изключително право.
Какво означава изключително право върху
марка е посочено изчерпателно в чл. 13 от ЗМГО. Съгласно ал.1 т.2 от цитирания
член изключителното право върху марка включва правото на нейния притежател да
забрани на трети лица без негово съгласие да ползват в търговската си дейност
знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност
или сходство на стоките и услугите на марката и знака води до вероятност за
объркване на потребителите, водеща до възможност за свързване на знака с
марката.
В чл. 13, ал.2 от ЗМГО е посочено
изчерпателно и какво следва да се разбира под „използване в търговската
дейност“, като в т.2, предложение първо изрично е посочено, че представлява
„предлагането на стоките с този знак за продажба...“
Престъплението е извършено от лице
управлявало и представлявало дружеството, както и такова овластено да формира
волята и да представлява юридическото лице /чл. 83а, ал.1, т. 1,2 ЗАНН;/ . Облагата
би била за юридическото лице и същата би настъпила именно поради извършеното
престъпление — продажба на гореописаните стоки.
В случая безспорно е установено, че търговското дружество,представлявано
от управителя му Д. без съгласието на притежателите на
изключителните права, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13,
ал.2, т.2, предложение първо, вр. чл. 13, ал.1, т.2 от ЗМГО, марките -„HUGO
BOSS trade Mark Management GmbH & Co KG“, „The Polo/Lauren Company L.P.“,
„Tommy Hilfiger Licensing LLC“, „ТМ25 Holding B.V“ - обект на тези изключителни
права, без правно основание, а именно предлагал за продажба стоки носещи знаци,
имащи словни и фигуративни елементи /словесно и графично изображение/ сходни на
изброените по - горе марки.
Едновременно с това безспорно е установено,
че на името на търговското дружество, чийто управител е Д. и което стопанисва търговския обект, в който са били
изложени за продажба стоките няма вписани лицензионни договори за предоставяне
на права на ползване на горепосочените марки на територията на Република
България, което пък води на извод за липса на съгласие от страна на носителите
на изключителните права на марките.
За да се ангажира имуществената
отговорност на ЮЛ по глава четвърта от ЗАНН,в закона е предвидена комулативна наличност от материалноправни и
процесуалноправни предпоставки.Тази комулативна наличност в настоящият казус е
изпъленена ,тъй като в съда е бил внесен обвинителен акт за извършено от
управителя на ЮЛ престъпление против интелектуалната собственост,постановена е
влязла в сила осъдителна присъда преди внасяне на процесното прокурско
предложение.
Безспорно престъплението против
интелектуалната собственост ,за което е осъден представтилеят на ЮЛ-Д. Д.
попада в обхвата на посочените в чл.83а ал.1 ЗАНН престъпления.
Установено е,че „**“ ** е юридическо лице ,вписано в търговския регистър
,което не е заличено към настоящият момент ,поради което е процесуално и
материално легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по глава
четвърта от ЗАНН.
С оглед обвързващото съграсно чл.413
ал.2 т.1 НПК действие на влязлата в сила присъда,с която е прието за установено
по несъмнен начин,че едноличният собственик на капитала и представител на ** Д. Д. е извършил
престъпление против интелектуалната собственост,като използвал в търговската си
дейност стоки имитиращи оригиналните,без съгласието на притежателите на
съответните търговски марки са налице материалноправните предпоставки по чл.83а от ЗАНН за налагане на административнонаказателна
санкция на свързаното с дееца ЮЛ. Влязлата в сила осъдителна присъда е
задължителна относно извършеното деяние
и вината на дееца.
В конкретният случай изпълнителното деяние на престъпния състав,според влязлата в сила
осъдителна присъда е осъществено чрез
предлагане на инкриминираните стоки за продажба,поради което следва да се приеме
за установено,че търговското дружество е могло да се обогати с оглед естеството
на престъпната дейност.Макар и нереализирана тази облага е била напълно
възможна,тъй като стоките са били изложени в търговския обект за продажба.В
този смисъл съдът счита възражението на защитата за неяснота относно понятието
„Би се обогатило ЮЛ“ за необосновано.Целената от Д. облага за представляваното
от него ЮЛ несъмнено има имуществен характер,установената по експертен път
имитационна стойност на продаваните стоки е 3 350лв.
Относно възражението на
защитата,че предложението на прокуратурата
е неясно и неточно ,съдът намира същото за неоснователно като счита,че
са налице изцяло изброените задължителни реквизити в нормата на чл.83б от ЗАНН,които безспорно се съдържат в предложението на прокурора .
Ето защо и доколкото настоящият съд е обвързан със
задължителната сила на постановената присъда и мотивите към нея, следва
да се приеме за безспорно, че общата сума, с която дружеството
би могло да получи облага от продажбата на инкриминираните вещи, съвпада с
посочената в оценителната експертиза обща стойност на тези вещи като имитация, каквито всъщност се явяват те.
Съгласно чл.83а ал.1 от ЗАНН, имуществената
санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй
като евентуалната облага е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция
до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта,
че дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен
размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи в размер
на 3 350 лева/три хиляди триста и
петдесет лева/ лева.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: