Р Е Ш Е Н И Е
260029/15.1.2021г.
15.01.2021
год.
Номер . . . . . . . Година
2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
– Шумен седми състав
На 14 (четиринадесети)
януари Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2933
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно
съгласие,
образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.
В
молбата си до съда молителите С.С.С. и Т.Г.С. излагат, че са съпрузи от 19.04.2009
г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички
лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с
което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях
потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански
брак от 19.04.2009 г. е, че молителите са съпрузи от 19.04.2009 г., когато с акт
№***/19.04.2009 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени
деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане
на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на
молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак, сключен на 19.04.2009 г. с акт №***/19.04.2009 г. съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между С.С.С. с ЕГН **********,***
и Т.Г.С. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, и двамата със съдебен
адресат – адв. Ж.Д.-***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между С.С.С. и Т.Г.С. споразумение по чл.
51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
1. След
прекратяването на брака Т.Г.С. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Н..
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Молителите не са придобивали недвижими имоти,
ценности и автомобили.
4. Молителите приемат в отношенията помежду си, че
нямат общи парични задължения, за които да отговарят солидарно, като всеки сам
отговаря за поетите от негово име задължения. Задълженията по сключени договори
за кредит, кредитни карти, договори с мобилни оператори и всички други поети
парични, облигационни или други задължения за един от съпрузите нямат
обвързваща сила за другия. Приемат в отношенията помежду си, че всички лични
заеми, потребителски и/или ипотечни кредити, вноски за стоки, закупени на
изплащане, и други услуги с цел лична употреба за всяка от страните, се заплащат
от лицето, което осъществява фактическото ползване и/или употреба на
придобитата сума, и/или движима и/или недвижима вещ.
С.С. не отговаря и не е обвързан по задължения на Т.Н. по
поети от нея или възникнали за нея, в качеството ѝ на физическо лице и
търговец по време на брака им;
Т.Н. не отговаря и не е обвързан по задължения на С.С. по
поети от него или възникнали за него, в качеството му на физическо лице и
търговец по време на брака им;
5. По време на брака молителите не са регистрирали
търговски дружества с взаимно участие, а по отношение на участието им в такива,
приемат в отношенията помежду си, че нямат никакви претенции към дяловете на
другия в такива дружества и/или едноличен търговец, и няма да носят отговорност
за задължения в същите и/или във връзка със същите.
6. Придобитите по време на брака движими вещи
молителите са поделили извънсъдебно и доброволно, като нямат претенции един към
друг. Всеки от молителите запазва личните си вещи и никой от двамата няма
претенции по отношение на тези вещи.
7. Молителите приемат в отношенията помежду си, че
разноските по делото, вкл. държавна такса и адвокатско възнаграждение се поемат
от молителя С.С..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като
ОСЪЖДА С.С.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС
сума в размер на 15,00 лева и Т.Г.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: