Решение по дело №2421/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260049
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20205640102421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 260049

 

                                                  гр. Хасково, 10.05.2022 год.  

 

  В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

    Хасковският районен съд

    в публичното заседание на единадесети април

    през  две хиляди двадесет и втора година в състав :

                

                                   

 

                                                                                                СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА  ИВАНОВА                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

                                                                                  

Секретар: Милена Борисова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от  Съдията гр.д.№ 2421  по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Осогово“ № 81, против „Метал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, Източна индустриална зона, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

           В исковата молба се твърди, че между страните по делото са съществували облигационни отношения, по силата на които ответникът е следвало да достави на ищеца на адрес в гр.С., ул.*** метални профили шевна тръба 1 1/2 х 2, 1784.73 кг. в срок до 06.04.2020г. За така уговорената доставка била издадена проформа фактура на стойност 2570 лева. Извършено било и реално плащане, за което е издадена фактура № **********/02.04.2020г.  Поради обявеното извънредно положение във връзка с пандемията и наложената в тази връзка забрана за свободно придвижване и упражняване  на обичайната търговска дейност, доставката не била извършена в срок. След отпадане на ограниченията ответникът продължил да не изпълнява поетите задължения. Водени били многократни разговори между управителите на двете търговски дружества, но без резултат. С Покана № 2264/01.07.2020г. ищецът поискал ответникът в срок до 06.07.2020г. да изпълни доставката. В този срок обаче ответникът възразил, че е предал тръбите /предмета на договора/ на лице, което се представило като пълномощник на ищеца. Твърди се още, че ищецът не е упълномощавал никой да действа от негово име и за негова сметка по повод отношенията с ответника, като се противопоставя на това изпълнение и не потвърждава действията на лицето, действало без представителна власт. Твърди се още, че в резултат на така развилите се отношения ищецът развалил договора. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в  размер на 2570 лева, дължима му на отпаднало основание – развален договор за доставка на шевни тръби, съгласно Фактура № **********/02.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който прави възражение за недопустимост на иска, тъй като иск по чл.422 от ГПК бил недопустим с оглед обезсилване на издадената заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1374/2020г. на  Районен съд-Хасково. При условията на евентуалност счита иска за неоснователен. Не оспорва наличието на облигационни отношения, както и че възоснова на същите е издадена представената с исковата молба фактура. В този смисъл потвърждава, че е бил сключен договор за търговска продажба. Твърди, че по тази фактура ответникът в качеството си на доставчик е изпълнил задължението си и е предал на ищеца процесните шевни тръби, както и че е получил сумата от 2570 лева. Заявява още, че част от стоката е получена от дружеството ищец, а друга част от „Строителна компания БГ” ЕООД, като се уточнява, че собственик и на двете търговски дружества е А.Д.А., управител и на дружеството ищец. Реалното предаване на стоката било извършено от лицето Д.З.К., като била транспортирана с автомобил с рег. № *****, собственост на З.Д.З.. Д.К. предал стоката на лице с име А. – служител във фирмата на А.. Твърди се още в отговора на исковата молба, че до ответника не е стигнала воля, изразена от ищеца, за разваляне на договора поради неизпълнение на задължение. Излагат се още твърдения за търговски отношения, освен с дружеството ищец – „Фемили Ей Ди Пропъртис  ЕООД, така и със „Строителна компания БГ” ЕООД, и двете собственост на лицето А.Д.А.. С оглед всичко изложено, моли съда да отхвърли иска и присъди разноски на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2020г. е издадена Фактура № ********** за доставяне на 1 784.73 кг. шевна тръба на стойност 2 141.67 лева с начислен ДДС 428.33 лева, или общо за сумата от 2 570 лева. Като доставчик във фактурата е посочен ответникът по делото „Метал“ ООД - гр.Хасково, а като получател – ищецът „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД – гр.София. С преводно нареждане за кредитен превод от 31.03.2020г. „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД заплаща по банкова сметка *** „Метал“ ООД сумата от 2 570 лева. На 02.04.2020г. е издадено кредитно известие към фактура № ********** от 02.04.2020г. за сумата от 2 570 лева, от която 2 141.67 лева, представляваща стойност на 1 784.73 кг. шевна тръба, както и  начисления ДДС от 428.33 лева, или общо 2 570 лева. На 17.03.2020г. „Метал“ ООД - гр.Хасково издава фактура №********** за доставка на 4 903кг. шевна тръба на стойност 7 060.32 лева с ДДС, с получател „Строителна компания БГ“ ЕООД - гр.София. Видно от приложената разпечатка от онлайн банкиране на 31.03.2020г. с платежно нареждане за кредитен превод „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД е заплатило на „Метал“ ООД сумата 2570лв. за доставка на скеле. С покана от 01.07.2020г. управителят на ищцовото дружество кани „Метал“ ООД в 7-дневен срок от получаването да извърши доставката на металните профили или да върне заплатената сума от 2570 лева с ДДС по посочената в поканата банкова сметка. ***.**.****г. ищецът уведомява ответното дружество относно доставката на метални профили, че на основание чл.301 от ТЗ в случай, че трето лице се е представяло и действало от името на „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД, категорично не потвърждава неговите действия и се противопоставя на същите, поради липса на представителна власт на това лице. На това основание приканва ответникът да възстанови в 3-дневен срок платените суми по фактура № **********/02.04.2020г. на стойност 2570 лева с ДДС по посочена в уведомлението банкова сметка.    

По делото, по искане на ответника, бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.З., Р. Д., Д.К. и А.Ф. /чийто разпит бе извършен по делегация от Районен съд-София/. Показанията на тези свидетели съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявения иск:

Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД съдът намира за допустим, а разгледан по същество, същият се явява и основателен. 

По безспорен начин се установи, че между страните по делото е сключен устен договор за покупко-продажба на стоки /метални тръби/, по силата на който ответникът е поел задължението да достави на ищеца определено количество тръби срещу заплащане на договорено възнаграждение. Страните по делото не спорят за размера на заплатената сума от 2 570 лева, което се установява по несъмнен начин и от представения платежен документ с дата 31.03.2020г. Не се спори също така, че тази сума е платена по Фактура № **********, издадена от ответника на 02.04.2020г.

Основният спорен по делото въпрос е осъществена ли е доставката на стоката, заплатена от ищеца на 31.03.2020г. по банков път, на коя дата и къде е извършено предаването на същата, както и дали тази стока е от същото количество и качество като поръчаната.

Следва да се посочи, че договорът за покупко-продажба не е формален договор, а реален. Същият се счита сключен с предаване на договореното количество и вид стока от продавача на купувача, като последният дължи заплащане на стойността на тази стока, съобразно договорените цени. В  случая липсва писмен договор за покупко-продажба, сключен между страните, поради което съществените елементи на сключения устен такъв следва да се установяват от страните, така, както се твърдят от всяка една. Ищецът твърди, че е заплатил договорената цена на стоката, но не е получил такава в уговорения срок. В този смисъл по безспорен начин се установи, че по издадената на 30.03.2020г. проформа фактура на обща стойност 2 570 лева ищецът е заплатил на ответника посочената сума с платежно нареждане от 31.03.2020г., като след плащането е издадена процесната фактура № **********/02.04.2020г. на стойност 2 570 лева. Соченото обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Ищецът твърди отрицателен факт, че ответникът не е изпълнил задължението си да достави стоката. Твърдението на отрицателен факт обръща тежестта на доказване, която пада именно върху ответника. Последният следва да установи, че е доставил стоката на купувача, на коя дата и къде точно е станало това. Ответната страна твърди, че стоката е доставена в гр.София през месец април 2020г., но не посочва конкретна дата на доставка,  като се заявява, че поръчаната стока е получена от работник в дружеството ищец. Ангажираните от ответника свидетели З., Д.и К. дават неточни и противоречиви показания. От същите не може да се направи извод кога, на какъв адрес и каква точно стока е доставена, както и количеството на същата. По делото липсват документи за превозването на стоката до гр.София, както и за приемането й /по думи на свид.З. с Приемо-предавателен протокол, даден на баща му – свид.Д.К., при доставяне на стоката от него в гр.София/. Според свид.К. стоката е доставена в гр.София и приета от лице на име А., съставили протокол, подписал се и тръгнал. От своя страна свид.З. твърди, че именно той е бил отговорен за своевременното доставяне на стоката на ищеца, което било забавено, което пък е в противоречие с твърденията на ответника за своевременно и точно изпълнение на задълженията по договора. Освен забавяне на доставката, от показанията на св.З. се установява, че не е доставено цялото количество договорени тръби, но не става ясно каква част от уговореното количество е доставено и каква част е останала неизпълнена. Тези показания също не кореспондират с твърденията на ответника, че е изпълнил в цялост своите задължения, и то в договорения срок. Същевременно свид. Ф. твърди, че през 2020г. работели на строителен обект „Камбаните“ в гр.София и за работата им трябвало скеле. Не посочва конкретна дата, но заявява, че посрещнал бус, който карал скеле. След като го свалили, установили, че не е доставено цялото скеле. В буса останала и друга част от скеле, за която шофьорът го уведомил, че е за друго място. Разбрал, че доставеното скеле не отговаря на поръчаното. Впоследствие свидетелят се свързал с работодателя си в „Строителна компания БГ“ – А. А. и му обяснил какво е било доставено, като той му казал да върне полученото скеле.

При така събраните по делото гласни доказателства, не може да се направи извод, че ответникът е изпълнил поетите задължения по договора за покупко-продажба, по който е получил заплащане в размер на процесната сума от 2 570 лева, нито могат същите да се отнесат конкретно към представените писмени доказателства – фактура, платежно нареждане, кредитно известие. 

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан, като счита, че ищецът по несъмнен начин установи наличието на извършено от него плащане в полза на ответника на отпаднало основание, тъй като няма категорични данни по делото, от които да се направи извод, че действително е получил стоката, която е платил. От своя страна ответникът не представи писмени доказателства, от които да се установи наличието на извършена доставка на договорените стоки, заплатени с платежното нареждане от 31.03.2020г., съответно на количеството и вида на стоката, която твърди, че е доставил, както и на коя дата и къде е извършил твърдяната доставка. От ангажираните от ответната страна гласни доказателства също не се установи нито датата на доставката, нито количеството или конкретния вид на стоката, нито къде точно е извършена тази доставка. В противовес на показанията на свидетелите на ответника са тези на ищеца, събрани чрез разпита на свид.Ф., който, както вече бе посочено, получил указания от работодателя си да върне скелето, защото не е поръчвано такова и даже това, което е останало, трябвало да се върне на доставчика.

Следва да се има предвид и представеното по делото, издадено от ответника кредитно известие по процесната фактура, която изрично е цитирана в същото. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗДДС, кредитно известие се издава, когато се налага намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки. В самото кредитно известие не е посочено конкретното основание за неговото издаване, но е посочена конкретната фактура, за която то се отнася. Ето защо, може да се приеме, че действително се касае до разваляне на доставка, т.е. на договора за покупко-продажба, сключен между страните в настоящото производство. Това съответства напълно на твърденията на ищеца, че е развалил сключения договор, за което е уведомил ответника с представеното по делото уведомление, за което събраха се доказателства, че е получено от него, и ищецът го е поканил да възстанови платената сума по процесната фактура. Ето защо, съдът счита за доказан и основателен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗЗД, доколкото договорът за покупко-продажба е бил едностранно развален от изправната страна, кято обаче е заплатила по него сумата от 2 570 лева на продавача, които са останали платени на отпаднало основание и подлежат на връщане от ответника.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 102.80 лева за държавна такса. По делото липсват доказателства, от които да се установи размера на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда такова.

 

          Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА „Метал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, Източна индустриална зона, да заплати на „Фемили Ей Ди Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Осогово“ № 81, сумата от 2 570 лева, дължима на отпаднало основание - развален договор за доставка на шевни тръби, съгласно Фактура № **********/02.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 102.80 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.