Р Е Ш Е Н И Е
260002/17.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четвърти
август
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2616 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявен от Г.С.М. с ЕГН ********** с
адрес *** адв. К.П. от ШАК, съдебен адрес *** срещу “Енерго – Про Продажби” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Г.
К., П.С. С. и Я.М.Д.на отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между ищеца и ответника, че ищеца няма парично
задължение към ответника в размер на 2 962.91 лв. за обект в гр.***с
клиентски номер 13 00024622.
В
исковата молба и уточняващата такава (лист 88 от делото) се сочи, че титуляр на
партидата за клиентски номер 13 00024622 бил бащата на ищеца - С. М.С., починал на 03.09.2015г. Наследници
били ищеца, сестра му В.С.Д.и четиримата му братя М.С.М., М. С.М., С.С.М. и З. С.М..
Всички били регистрирани на адреса, посочен в исковата молба, като обаче само
ищецът бил ползвател на услугата предоставяна от ответника, тъй като останалите
живеели в чужбина. При направена справка в сайта на ответника разбрал, че има
издадена фактура № ********** от 25.07.2019г. на стойност 2962.91 лв. за два
периода от 10.07.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 09.07.2018г.
Сумата била вследствие извършена корекционна процедура, след извършена проверка
на 09.07.2018г., за която бил съставен Констативен протокол № 1301428. На ищеца не му било ясно на какво основание е
начислено количеството електроенергия, така също протокола бил съставен на
починало преди това лице. Оспорва се доказателствената сила на констативния
протокол, както и методиката използвана от ответника за начисляване на
електроенергията. Твърди се, че Общите условия на доставчика били отменени и
въз основа на тях не е възможно да се изисква заплащане на това количество
енергия. Цитира се съдебна практика. В
заключение се моли да се установи със съдебно решение, че не дължи сумата на
ответника, като се присъдят и съдебните разноски.
В
отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл.131 от ГПК,
ответникът “Енерго про Продажби” АД е депозирал писмено становище, с което се
оспорва изцяло иска. Сочи се, че ищеца дължи сумата въз основа на определено
становище от 03.09.2019г. и на основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.50 от
ПИККЕ (действащи към момента на съставяне на констативния протокол). Навежда доводи, съобразно които ищецът е
потребител на ел.енергия и като клиент на дружеството между страните бил
сключен договор за продажба и доставка на ел.енергия. Сочи се, че е извършвана
проверка на изправността на електромера, като резултата на проверката бил
обективиран в констативен протокол. В
настоящия случай между страните действали Общи условия, които били одобрени от
ДКЕВР и са задължителни за потребителя. В случая електроенергията е била
погрешно отчетена и заплатена в по-малък размер, поради което и била
преизчислена и дължима към момента. Преизчисляването на електроенергията за
минал период произтича от договорния характер на правоотношенията между
страните, като в подкрепа на това се цитира и съдебна практика – решения на
Върховен касационен съд. Излагат се и
аргументи, че съгласно Закона за измерванията, лицата, които ползват средствата
за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна
употреба, което съответствало на чл.16, т.5 и т.6 от Общите условия. В случая
количеството доставена и потребена енергия е изведена от СТИ на база софтуерен
прочит на регистър 3, в който е записаната както отчетената, така и
неотчетената, но реално преминала през него електроенергия. Процесната сума
представлявала цената на коригираното количество електроенергия и се дължала от
ищеца на основание чл.183 от ЗЗД и е конкретизирано с фактура №
**********/25.07.2019г. за периода от 10.07.2017г. до 09.07.2018г. и било на
стойност 2 962.91 лв. В заключение се моли за отхвърлянето на иска, като
неоснователен и недоказан и присъждане на разноските.
В съдебно
заседание за ищеца се явява адв. К.П. от ШАК, като се поддържа исковата молба.
В хода по същество и в представените по делото писмени бележки се излагат обстойни
доводи за основателността на иска. В заключение се моли за уважаване на същия и
присъждане на разноски по делото.
За ответника
се явява адв. Б.Г.от ШАК, който оспорва основателността на иска, излагайки
доводи както в представения подробен писмен отговор, така и в хода по същество
и в писмената защита. В заключение иска отхвърляне на иска, като се претендират
и разноски.
Съдът,
след преценка на представените и допълнително събрани в хода на процеса писмени
и гласни доказателства, като взе предвид становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, че между тях е налице облигационна връзка, с
правопораждащ юридически факт – договор за продажба на електроенергия, сключен
при Общи условия. Видно от изхождащи от ответника документи (фактури и
протоколи), титуляр на партида с клиентски номер ********** бил бащата на ищеца
– С. М.. От представеното Удостоверение за наследници изх.№ 2748 от
21.08.2019г. на Община Шумен се установява, че С. М.С. е починал на
03.09.2015г., като оставил за законни наследници една дъщеря и пет сина. Ищецът
твърди, че сестра му и неговите братя живеят за постоянно в чужбина и
единствен, който ползва обект с абонатен номер **********, представляващ имот –
апартамент, находящ се в гр.***и съответно потребява електроенергия е само той
и неговото семейство.
По делото е
установено, че на 09.07.2018г. е извършена проверка от служители на „Електроразпределение
Север“ АД на електромер фабричен № 1114021566074035, отчитащ електроенергия в процесния
имот, за което е съставен констативен протокол № 1301428/09.07.2018г. От съдържанието на приложения по делото
протокол (лист 32 от делото) се установява, че проверката е извършена от
двамата служители, като пълномощници на ответното дружество, в присъствието
на двама свидетели (свид. П.Я.П.–
съжителка с ищеца и свид. С. З.И. – съседка), като ищеца не бил намерен на
адреса. Проверяващите служители демонтирали електромера за експертиза в
Български институт по метрология и подменили стария с ново изправно средство за
техническо измерване (СТИ). Протоколът бил подписан от служителите и от двамата
свидетели. Видно от представения Констативен
протокол от метрологичната експертиза, изготвена от Български институт по
метрология, Регионален отдел – гр.Варна с № 1728/18.07.2019г. е, че отсъстват механични
дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. При софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително
потребената енергия се разпределяла и по визуализираната от проверяващите
експерти Т 3 и била 015902.1 kWh. Електромера
съответствал на изискванията за точност. Въз основа на тези констатации била извършена корекция на сметката на ищеца, като
в становището на началник отдела „КЕК“ № 3654 при ЕРП „Север“ било одобрено да
се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер на 15 902 кВТч за
периода 10.07.2017г. – 09.07.2018г. на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното неотчетено количество енергия. Била издадена
фактура № ********** от 25.07.2019г. за начислено служебно допълнително
количество електро енергия за периода 10.07.2017г. – 09.07.2018г. за сума от 2 962.91
лв. с ДДС с падежна дата 05.08.2019г. До ищеца било изпратено уведомително
съобщение за извършената проверка и за извършената корекция, към което било
приложена фактурата. По делото са представени справка за потреблението и
фактури за плащанията.
Представен е
и Протокол № 3012746 от 10.11.2015г. за монтаж на процесното СТИ с №
1114021566074035 (лист 113 от делото), от който се установява, че при
монтирането на същия показанията на дневната и нощна тарифа са нулеви, като е
поставена пломба. Към датата на съставяне на протокола титуляра на партидата е
починал, като в графата „клиент“ са вписани неговите имена и фигурира подпис на
неустановено по делото лице.
По делото са
представени лицензии за разпределение на електрическа енергия, решения на КЕВР,
както и правила за работа с потребителите на ответника „Енерго Про Продажби“
АД.
От заключението на вещото
лице по назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно-електротехническа
експертиза, включително и поясненията дадени от него, се установи, че СТИ е в
метрологична годност до края на 2021г. и е било годно към деня на проверката. Електромера
е бил монтиран при нулеви показания. Възможно
е да бъде измерена цялата потребена от ищеца ел.енергия като се отчетат
записите в неговите регистри. Имало е неправомерно вмешателство върху
процесното СТИ, така нареченото
препараметризиране, което може да се извърши и без отваряне на СТИ.
Електромера не е отчитал преминалата през него ел.енергия през процесния
период, като неотчетеното количество се е отразявало в Регистър Т3.
Изчисленията направени в корекционната процедура са точни и са на базата на
цените на ел.енергията през този период. Процесния електромер не е пригоден за
дистанционен отчет и обмен на данни със сървър на ЕОН в реално време.
В
производството са разпитани свид. С.Г.Д. и свид. П.З.Д. - служители, извършили проверката и демонтажа
на СТИ, които свидетелстват, че са извършили
проверка в обекта, като свидетели била млада жена, живуща на проверявания
обект, която се представила за снаха на титуляра, който бил починал, както и
съседка от съседен апартамент. Показанията били показани на съседката, която ги
видяла и се подписала, като стария електромер бил демонтиран в присъствието на
свидетелите и монтиран новия. С преносим лаптоп проверили за наличие на тарифи,
които не били визуализирани на дисплея на електромера. В случая се установило,
че на една от тарифите, която е невидима за инкасатора и за всички останали
имало натрупани киловати, като в протокола служителите описали всички показания
по тарифи. Устройството не било „смарт“ и не отчитало дистанционно. СТИ било
демонтирано и изпратено за допълнителна проверка в БИМ.
Гласни
доказателства са събрани и чрез разпита на свид. П.Я.П.(във фактическо
съжителство с ищеца), която разказва, че по време на проверката синът ѝ
бил на две години и бил много палав, поради което и тя стояла вътре в
апартамента, в който били и още две от нейните деца – близнаци, тогава на 10
години. Децата играели и тя стояла при тях, като служителите и дали да се
запознае с протокола и да го подпише и обяснили че сменят електромера.
Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, като кореспондиращи със останалите
доказателства по делото и вътрешно логични и безпротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка, въз основа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
на иска: Предявения иск е допустим, налице са абсолютните
положителни предпоставки за предявяването му, като липсват отрицателни такива.
По
основателността на иска: В случая е предявен отрицателен установителен
иск за недължимост на сума за начислена електрическа енергия, поради което ответникът следва в условията на
пълно и главно доказване да установи съществуването на претендираното от него
вземане, както и размерът му, а ищецът да докаже възраженията си срещу
недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно
е по делото, че ищеца е потребител на електрическа енергия, тъй като е
ползвател на имот, присъединен към мрежата на „Е.ОН България“, съгласно
легалното определение на „потребител“, дадено в чл.4 от Общите условия на „Е.ОН
Продажби“ и в този смисъл ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите
услуги по пренос на електрическа енергия.
Спорът в настоящото производство се свежда до
основанието и правото на ответника да извършва едностранна корекционна
процедура и да начисли служебно електроенергия в сметката на ищеца.
Правоотношенията
между електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на
електрическа енергия от друга възникват по силата на договори за продажба
(доставка) на ел.енергия, като поради специфичния характер на тези отношения
част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в
Закона за енергетиката (ЗЕ) и подзаконови нормативни актове за прилагането му. Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), а редът и сроковете за заплащане на
доставената електрическа енергия да се определя в утвърдени от КЕВР Общи
условия. Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите за минал
период се е уреждала по различен начин във времето, като първоначално не е
съществувала уредба, която да позволява корекция при установени случаи на
неизмерена или неточно измерена ел.енергия. За първи път такава възможност е
уредена с чл.50 от ПИКЕЕ ( обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.), като Правилата,
включително и корекционните процедури са били отменени с Решение № 12897/01.12.2015г. по адм.д. № №
9462/2014г. на ВАС, като с последващо Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д.
№ 2385/2015г. на ВАС, пет членен състав, решението на тричленния състав на ВАС
е отменено и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл. 51 от ПИКЕЕ са останали
да действат. С Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г. IV о.,
обнародвано в ДВ бр.97 от 23.11.2018г., влязло в законна сила в деня на
обнародването, са отменени и тези четири действащи разпоредби от ПИККЕ. Новите
ПИКЕЕ са приети и обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г. В техния § 2 е предвидено
процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и
уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила да се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол.
Въпросът, който е спорен в
производството, а именно: „Съществува
ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в
сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е
отчетена част от действително потребената електрическа енергия ?“ е решен
с постановяване на Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4160/2018 г., III г. о., ГК. В него се
приема, че правилото на чл.50 от ПИКЕЕ, действало към момента на проверката не
е приложимо, тъй като визираното несъответствие между данните за параметрите на
СТИ при ищеца и тези, въведени в информационната система при ответника не е
осъществено в случаите когато СТИ не е „смарт“, какъвто е и настоящия. Случаите
на установено софтуерно въздействие върху СТИ не попада в нито една от
хипотезите, изброени в чл.48-чл.50 от ПИКЕЕ от 2013г. В този случай обаче софтуерното въздействие
върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената
електроенергия, влече след себе си ангажиране на отговорността на потребителя
по чл.183 от ЗЗД. Дори и да липсва правна уредба на корекционна процедура, то
купувачът по договор за продажба дължи заплащането на цената на доставената
стока и това произтича от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
По делото
при условията на пълно и главно доказване ответникът установи периодът
на доставяне и ползване на електроенергията, нейното количество и цена, както и
че същата не е заплатена до момента. Съдебно-техническата експертиза неоспорена
от страните и кредитирана от съда, като компетентна и обективно изготвена,
заключава, че при извършването на корекцията и издаването на фактурата няма
допуснати аритмитични грешки. В експертизата се посочва, че не може да бъде
установено от кой момент е започнало неточното измерване на количеството
електроенергия, тъй като СТИ не е „смарт“ и няма памет. Съдът намира, че
въпреки, че технически не може да бъде
определен началният момент, от който е започнало отчитането на потребената от
абоната електрическа енергия в неактивния регистър, записите в него безспорно
установяват, че част от потреблението на абоната се е измерва и записва именно
от този регистър и всъщност именно това количество доставена и ползвана
електроенергия следва да бъде платена от него.
По
отношение твърдението на ищеца, че не е ясно кой е извършил неправомерна
софтуерна намеса в паметта на електромера, то съдът намира следното: По делото
се доказа, че ответникът разполага само с непълната версия на софтуерна
програма за четене на данни от паметта на СТИ. Същевременно обекта, за който е
начислявана електроенергията от СТИ е
ползван и обитаван само и единствено от ищеца и неговото семейство, в
домакинството на което са неговата съжителка и четирите ѝ деца, видно от
показанията на същата. Предвид, че СТЕ е било пломбирано и с ненарушена цялост,
то достъп до устройството е имало само ищецът-потребител. Доколкото
вмешателството реализира цел да се не отчете част от реално доставената до
обекта електроенергия, то съдът намира, че ползата от обогатяването вследствие
незаплащане на цялото количество електроенергия е изцяло за ищеца.
Цитираната
съдебна практика от ищеца касае постановяване на съдебни актове преди отмяната
на правилата на ПИКЕЕ, на основание на които са направени корекционни
процедури, а в настоящия случай основанието, на което ищецът следва да заплати
електроенергията не е корекция на сметките му, а произтича от правилото на
чл.183 от ЗЗД.
Поради
горното, съдът намира предявения установителен иск за доказан, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски, включващи адвокатско
възнаграждение, депозит на експертиза и депозит за свидетели. Предвид
направеното от ищеца искане с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, то съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.,
в редакцията ѝ към датата на направеното плащане (13.09.2019г., видно от
Договор за правна помощ – лист 213 от делото), минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 437.40 лв., като възнаграждението с дължимия
косвен данък е 524.88 лв. Видно от договора за правна помощ ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1044 лв. Водещото при определяне размера на
адвокатското възнаграждение над минимално определените с подзаконовия
нормативен акт е фактическата и правна сложност на делото, броя на исковете,
както и броя на проведените по делото съдебни заседания. В настоящия случай са
проведени няколко съдебни заседания, но делото не се отличава с правна сложност
или фактическа такава. Поради това е основателно искането на ищеца за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на противната страна. Така
ищецът следва да заплати на ответника разноски общо от 764.88 лв., от които
адвокатско възнаграждение 524.88 лв., възнаграждение за свидетели 40 лв. и
възнаграждение за вещо лице 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.М. с ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, чрез адв. К.П. от ШАК иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен
срещу “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от Г. К., П.С. С. и Я.М.Д.за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от 2 962.91
лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия в размер на 15 902 кВТч. за периода от
10.07.2017г. до 09.07.2018г., за което е издадена фактура № ********** от 25.07.2019г.
с падеж 05.08.2019г. за обект абонатен номер **********,
находящ се в гр.***, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.С.М. с
ЕГН ********** да
заплати на “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК ********* сумата от 764.88 лв. (седемстотин шестдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки) включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещото
лице изготвило експертизата и възнаграждение за свидетели,
съгласно представен списък за разноски.
Решението
подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.