РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500185 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 261202/14.12.2021 г. по гр.д. № 1588/2020 г. на ПРС е признато за
установено по предявените от Н.П. срещу Л.А., Е.А. и Р.А. отр. установителни искове с пр.
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Н.П., че Л.А., Е.А. и Р.А. не са собственици на
реална част с площ 300 кв.м., попадаща в североизточната част на имот с идентификатор
63152,1.681 по КККР на ***, одобрени със Заповед № *** г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в ***, с площ 4157 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: ливада, номер по предходен план: ***, при съседи: 63152.1.414,
63152.1.483, 63152.1.680, 63152.1.528, 63152.1.199, 63152.1.9901, 63152.1.519, при граници
на реалната част: от три страни – имот с идентификатор 63152.1.681 и населено място на
***, която реална част е изобразена графично със сини букви ABCDEA от имот 63152.1.681
(означен със зелен цвят и букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОА) на скицата, неразделна част от
решението.
С въззивна жалба с вх.№ 260174/12.01.2022 г. Е.А. е обжалвала решението изцяло,
като моли същото да бъде отменено като частично недопустимо, а в останалата част като
неправилно и необосновано, включително и в частта относно разноските. Анализират се
1
събраните в хода на производството доказателства, като се сочи, че съдът е постановил
решението си в противоречие с установените факти и обстоятелства. Твърди се, че съдът се
е произнесъл извън исковете, с които е сезиран, като е изследвал въпросът за придобиване
на имота от ищцата на основание давностно владение, като в тази част счита решението за
недопустимо и моли за неговото обезсилване. Излагат се подробни доводи по същество на
спора, като се твърди неправилност и необоснованост на формираните изводи от
първоинстанционния съд.
Постъпил е отговор с вх. № 261084/02.03.2022 г. от Н.П., с който се твърди, че
жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение не страда от сочените в жалбата
пороци. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, като се сочи, че
исковата претенция е била надлежно доказана, поради което решението следва да бъде
потвърдено в цялост.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 260623/04.02.2022 г. от Л.А. и Р.А. срещу
постановеното решение по делото. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът
се е произнесъл по непредявено основание от ищцата, което да обуслови правото й на
собственост върху спорния имот. Възразява се срещу решаващите изводи на съда, като се
прави анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. В
заключение се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Постъпил е отговор с вх.№ 261357/17.03.2022 г. от Н.П. по подадената въззивна
жалба от Л.А. и Р.А., като излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че още с
исковата молба е въведено като твърдение придобивното основание давностно владение,
поради което не е налице произнасяне свръхпетитум на съда. Излага подробни доводи по
същество и в подкрепа на първоинстанционното решение.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.
Относно допустимостта на обжалваното решение въззивният съд установява
следното:
С Определение № 280/20.04.22 г. Пернишкият окръжен съд по реда на чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 4 ГПК е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по
чл. 127, ал. 1, т.4 и т. 5 от ГПК, изразяващо се в несъответствие между изложените
фактически твърдения, като основание на предявения иск и заявения петитум на иска.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, от които
следва да се изведе спорното материално право, като по този начин се определи основанието
на предявения иск, сочат на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като твърденията на ищеца са
свързани с погрешното отразяване на собствения му поземлен имот като част от съседен
имот и/или изобщо не е заснета като самостоятелен имот. Същевременно заявеният петитум
за установяване несъществуването правото на собственост на ответниците не съответства на
фактическите твърдения в исковата молба, които фактически твърдения обосновават правен
2
интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка или непълноти в кадастралната
карта. С цитираното определение на въззивния съд е оставена без движение подадената от
Н.П. искова молба, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок за отстраняване
на констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба като се формулира
съответен петитум /искане/ на исковата молба и приведе петитума, който да е в съответствие
с изложените фактически обстоятелства като основание на иска.
Във връзка с дадените указания с Определение № 280/20.04.22 г., с молба вх. № 2679
от 20.05.2022 г. ищцата твърди, че е собственица на реална част от имот с площ от 300 кв.м
попадащи в североизточаната част на имот с ид. 63152.1.681 по КККР на *** одобрен със
заповед № *** г на Изп. директор на АГКК, находящ се в *** и че същата тази част
неправилно е записана като имот на ответничките. Поради спор за материално право между
ищцата и ответничките, административната процедура при СГКК гр. П. инициирана по
нейна молба не е финализирана, поради противопоставяне от страна на ответничките като
Общината видно от адресираната до нея кореспонденция е дала указания, че възведения
спор следва да бъде решен по съдебен, а не по административен ред. Изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения свързани с погрешното
отразяване на собствения на ищцата поземлен имот като част от друг имот би могло да се
отстрани по реда на чл. 54 , ал.2 от ЗКИР, като счита, че спор по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, не
съществува пречка и би могъл да бъде разрешен и в настоящото производство за
собственост, а не с отделен иск. Искането е формулирано по следния начин: Да се приеме за
установено по предявените от Н.П. срещу ответничките Л.А., Е.А. и Р.А., че не са
собственици на реална част с площ от 300 кв. м. попадаща в североизточната част на имота с
ид. 63152.1.681 по КККР по плана на ***, одобрени със заповед *** г. на ИД на АГК
находящ се в ***, с площ от 4157 кв.м. трайно предназначение на територията : земеделска ,
начин на трайно ползване: ливада, № по предходен план *** при съседи: 63152.1414,
63152.1.483, 63152.1.680, 63152.1.528, 63152.1.199, 63152.19901, 63152.1.519, граници на
реалната част от три страни: имот с ид.63152.1.681 и населено място на ***, която реална
част е изобразена графично със сини букви АВСДЕА от имот 63152.1.681 означени със зелен
цвят и букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОА на скицата към техническата експертиза на л. 129 по
гр. д. № 1581 на PC Перник; Да се приеме за установено, че ищцата е собственик на имот с
пл. № *** с площ от 300 кв.м. по ПРЗ на *** одобрен със Заповед № *** г., който имот
погрешно е заснет в КККР като част от имот с № 631.521681 по КККР на *** одобрен със
Заповед № *** г. на ИД на АГКК на ответниците Л.А., Е.А. и Р.А., намираща се в
североизточната част на имота, като този имот да бъде нанесен и записан в кадастралната
карта на името на Н.П., както и да бъде отменен нот.акт № *** г. в частта за процесиите 300
кв.м.
С оглед горното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй
като при така въведените твърдения и очертания предмет на делото РС не е разгледал и не
се е произнесъл в съответствие с изложените фактически обстоятелства като основание на
предявен и допустим положителен установителен иск с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. РС е
3
разгледал и се е произнесъл по недопустим отр. установителен иск за собственост с пр. осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на процесната реална
част от имота, който е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като спорът между
страните е възникнал по повод искането на ищцата за нанасяне в кадастралния план на
процесния имот, като ответниците са подали молба-възражение срещу това искане и
административната процедура при СГКК гр. П. инициирана по молба на ищцата не е
финализирана, поради противопоставяне от ответничките. С оглед ТР № 8 от 23.02.2016 г.
по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС този спор за материално право следва да бъде
разрешен по реда, указан в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а именно чрез предявяване на
положителен установителен иск за собственост за установяване правата на лицето, което
претендира, че са налице предпоставките за изменение на одобрената кадастрална карта, но
не и като отрицателен, тъй като само с отричането на правата на ответника върху спорната
част от имота не би могло да се достигне до целта на този иск: установяване на правата на
ищеца върху тази спорна част от имота, така и на неточното отразяване на обема на това
право към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество и нанасянето и записването на този имот в кадастралната
карта на името на ищеца.
Пороците на решението не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, посредством
неговата отмяна и постановяване на ново решение, тъй като това би означавало в
противоречие с принципа за триинстанционно разглеждане на гражданските дела,
въззивният съд да се произнесе за първи път по исковата претенция по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено на осн. чл. 270, ал. 3, изр. последно
ГПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС по предявения
положителен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР и искането по
чл. 537, ал. 2 ГПК от етапа на процедурата по реда на чл. 131 ГПК, съгласно исковата молба
и уточнителна молба вх. № 2679 от 20.05.2022 г. – в допустимите им части, с които са
въведени твърдения, петитум и очертан предмет на делото по положителен установителен
иск за собственост с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При констатация на недопустимост на
обжалваното решение въззивният съд е освободен от задължението да се произнася с
решението си по същество на въведения с исковете на ищеца правен спор. В тази връзка не
следва да се обсъждат оплакванията на жалбоподателите по съществото на спора.
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което не се разрешава
по същество правният спор, предмет на делото, и не се слага край на делото, поради което за
страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат
присъждани от въззивния съд в настоящото производство. При новото разглеждане на
делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските по делото, вкл.
направени и в настоящото въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78
ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261202/14.12.2021 г. по гр.д. № 1588/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за ново разглеждане от друг състав на съда
по предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК от
етапа на процедурата по реда на чл. 131 ГПК, съобразно указанията в мотивите на
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5