№ 671
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „С.в.“ АД срещу решение от 19.04.2022
г. по гр.д. №33017/2021 г. на Софийския районен съд, 33 състав, в частта, в която е уважен
предявеният от ищеца М. А. А. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ГПК за сумата от 3518,40 лв., представляваща стойност на
потребени ВиК услуги за периода 13.07.2019 г. – 12.07.2020 г., за която е издадена фактура
№**********/10.03.2021 г. за имот с клиентски номер **********, находящ се в гр. София,
кв. „Горна баня“, ул. „****“ до **, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че по делото е установено, че процесният
имот е водоснабден и в него се ползва вода, както и че присъединяването към
водопреносната мрежа е незаконно. Поддържа, че е установено, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, респ. има качеството на потребител на ВиК услуги, поради
което неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на неотчетеното
потребление не следва да се изчисли по реда на чл.37 ал.1 Наредба №4/2004 г. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира
1
разноски.
Въззиваемата страна М. А. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният отрицателен
установителен иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е
влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Пред СРС, 171 състав, е предявен отрицателен установителен иск за сумата от
3818,40 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода 13.07.2019 г. –
12.07.2020 г., за която е издадена фактура №**********/10.03.2021 г. за имот с клиентски
номер **********, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ до **, като ищецът
твърди, че не е потребител на ВиК услуги, респ. не е собственик на процесния недвижим
имот.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди,че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот, респ. потребител на ВиК услуги, както
и че процесната сума е начислена за установено незаконно присъединяване по реда на чл.37
ал.1 вр. чл.35 ал.6 Наредба №4/2004 г. за реда за условията и реда присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
В тежест на ответника е да установи възникването на договорно отношение между
него и ищеца със сочения предмет – ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
респ. потребител на ВиК услуги, и наличието на незаконно присъединяване към ВиК
системи, респ. размера на начислената сума отговора на разпоредбите на Наредба №4/2004
г.
С постановеното по делото решение СРС, 33 състав, е приел, че процесното
водопроводно отклонение е неправомерно изградено, но формулата на чл.35 ал.6 Наредба
2
№4/2004 г. е неприложима, тъй като по делото не е доказано, че ищецът е потребител на
ВиК услуги, поради което е определил размера на дължимото се на ответника обезщетение
по негова преценка в размер на сумата от 300,00 лв., поради което е уважил предявения иск
до размера на сумата от 3518,40 лв.
По смисъла на пар.1 т.2 б.„а“ и б.„б“ ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл.198о ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.1 Наредба №4/2004 г. получаването на услугите ВиК се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник /чл.8 ал.2 и ал.3 Наредба №4/2004 г./. В случая
несъмнено е, че ОУ на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
В представените по делото писмо от ищеца до ответното дружество, вх. №СВ-
1712/13.04.2021 г., и контролен лист №ЕНВ0131794/13.07.2020 г., носещи подписа на
ищеца, се съдържа извънсъдебно признание, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот. Същите, както вече бе посочено, носят подписа на ищеца и съдържат
неизгодни за страната факти, поради което съдът ползва доказателствената им сила.
Предвид изложеното следва да се приеме, че между страните е налице облигационно
правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и
канализационните услуги, действащо през процесния период, противно на приетото от
първоинстанционния съд.
По делото е представен контролен лист №ЕНВ0131794/13.07.2020 г. за извършена
проверка на имот, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ до **, от която се
установява, че имотът е водоснабден с монтиран водомер, но е необитаем. Проверката е
извършена в присъствието на ответника, за което същият е положил подпис в долния десен
ъгъл на контролния лист.
С протокол №КНВ0016969/02.03.2021 г. и въз основа на извършената проверка,
поради нерегламентирано ползване на ВиК услуги на обекта, находящ се в гр. София, кв.
„Горна баня“, ул. „****“ до **, и за периода 13.07.2019 г. - 13.07.2020 г. е начислена за
плащане от ищеца сумата в размер на 3818,40 лв. Въз основа на протокола е издадена
фактура дубликат №**********/10.03.2021 г. на стойност 3818,40 лв. с падеж на плащане
3
09.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.37 ал.1 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл.35 ал.6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Според чл.35 ал.6
Наредба №4/2004 г. показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период,
който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по ал.1.
От приетото по делото заключение на комплексна съдебно-счетоводна и техническа
експертиза, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че
процесният имот е водоснабден и в горната му част има изградена бетонова водомерна
шахта, в която е монтиран водомерен възел, захранен от полиетиленова тръба Ф25, идваща
от съседния парцел, след която е монтиран нов водомер, който не е пломбиран, а след него
има стара тръба, захранваща само дворна чешма. Вещото лице сочи още, че водомерната
шахта не е изградена съгласно нормативните изисквания за дълбочина, размери и отстояние
от регулационните линии, както и че от изградения водопровод е възможна консумация на
вода. От заключението се установява още, че размерът на задължението за предоставените
ВиК услуги по кл. номер на ищеца за процесния период, обективирано в описаната по-горе
фактура, ели сумата от 3818,40 лв. съответства на начислените водни количества за
едногодишен период - в размер на 2239,920 куб.м., и на утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата нови водопроводни отклонения се
изграждат при условията на гл.ІV ЗУТ. Присъединяването към водоснабдителната система
се извършва последователно чрез: предварително проучване и уточняване на техническите
условия за присъединяване; сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване на договор за
предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази процедура за присъединяване и
ползване на питейна вода в нарушение на императивните законови изисквания е на общо
основание противоправно деяние, поради което и всяко присъединяване към
водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред, е незаконно.
Съгласно трайната съдебна практика /решение №4 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр.д.
№3756/2013 г., III ГО, решение №152 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр.д. №4379/2018 г., III ГО,
определение №501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр.д. №803/2018 г., III ГО, определение №532
от 11.06.2020 г. на ВКС по гр.д. №496/2020 г., III ГО и др./ не е необходимо да се установява
кой е извършил нарушаване целостта на пломбите, физическите въздействия върху
водомерите или е изпълнил незаконното отклонение, както и че това е именно потребителят
4
или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива
нарушения. Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация,
което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и
отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода.
Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете форми на вина - умисъл
или небрежност - като вината се предполага до доказване на противното. Принципът за
презумиране на вината е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава.
Тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че изграденото сградно
водопроводно отклонение е незаконно, съдът намира, че отговорността на ответника следва
да се ангажира за пълния му начислен размер или сумата от 3818,40 лв.
Поради изложеното решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу
ответника отрицателен установителен иск бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производството в размер на сумата от 92,14 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и сумата от 322,50 лв., представляваща депозит за вещи лица, и на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 70,39 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3623/19.04.2022 г., постановено по гр.д. №33017/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 33 състав, в частта, в която е признато за установено на основание
чл.124 ГПК, че М. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, не дължи на „С.в.”
АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бизнес Център
„И.Ц.Б.“, сумата от 3518,40 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за
периода 13.07.2019 г. – 12.07.2020 г., за която е издадена фактура №**********/10.03.2021 г.
за имот с клиентски номер **********, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“
до **, и в частта, в която „С.в.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, Бизнес Център „И.Ц.Б.“, е осъдена да заплати на М. А. А., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. ****,на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 695,96 лв. – разноски в
производството, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****,
5
срещу „С.в.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бизнес
Център „И.Ц.Б.“, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за сумата
от 3518,40 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода 13.07.2019 г. –
12.07.2020 г., за която е издадена фактура №**********/10.03.2021 г. за имот с кл.
№**********, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ до **.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„С.в.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бизнес Център
„И.Ц.Б.“, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК допълнително сумата от 414,64 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК сумата от 170,39 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6