Р
Е Ш Е
Н И Е № 260275
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15022 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез процесуален представител:
юрк. И. К. Т., против И.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на З.Г.М., ЕГН **********,
за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата
от: 599,02 лева - главница, произтичаща от договор за кредит **********№
****** от 04.08.2017 г., сключен с **********, което вземане е цедирано с
Приложение № 1 от 25.09.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********; сумата от 68,82
лева – договорна лихва за периода 08.08.2017 г. - 07.03.2019 г.; сумата
от 65,61 лева - обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до 16.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В исковата
молба се сочи, че наследодателят на ответниците е сключил с **********договор
за кредит **********№ ******от 04.08.2017 г., по силата, на който на ответника
бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 600 лева под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта ***********, а кредитополучателят се задължавал да го върне съгласно
условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора на
кредитополучателя бил предоставен платежен инструмент – кредитна карта,
издадена от ***********. В договора била предвидена възможност за увеличаване
на лимита, като страните се съгласили същият да бъде увеличен, чрез подписване
на Анекс от 11.08.2018 г., с който кредитният лимит бил увеличен на 500 лева и
с Анекс от 20.11.2018 г., сключен по телефона, с който кредитният лимит бил
увеличен на 600 лева. Ответникът усвоил сума в общ размер на 600 лева, като към
момента била дължима главница в размер на 599,02 лева. Върху усвоената и
непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на
0,12 %, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 08.08.2017
г. до 07.03.2019 г. Дължимата договорна лихва възлизала на 68,82 лева. Поради
забава в плащанията по договора, цялото задължение станало предсрочно
изискуемо, считано от 07.03.2019 г., от която дата длъжникът дължал и мораторна
лихва върху главницата в размер на 65,61 лева за периода от 08.03.2019 г. до
16.06.2020 г. Вземанията по договора били прехвърлени в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД с приложение № 1 от 25.09.2019 г. към
договор за цесия от 11.11.2016 г.
В предоставения срок за отговор ответниците оспорват иска. Заявяват, че наследодателят З.М.
не е била запозната с Общите условия към договора. Няма договор с № *****.
Същият касае кредитна карта, чрез която следва да се усвои сумата. Такава не е
предоставена. Не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е съобщена
такава на 07.03.2019 г. Уведомително писмо, изпратено с обратна разписка от
27.09.2019 г. и получено лично от ответника на 01.10.2019 г., не е подписано от
З.М.. Не е уведомен длъжника за цесията. Притендира се изтекла давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 04.08.2017 г.,
анекс от 11.08.2018 г. е видно, че между ********** и З.Г.М. е постигнато споразумение за предоставяне на револвиращ
заем от 100 лв., усвоим чрез международна кредитна карта. На 11.08.2018 г.
лимита е увеличен на 500 лв. В чл. 15 от същия е предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение в посочени от кредитора рамки. В чл. 20 от договора
е предвидено задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение в срок в размер на 10% от усвоената главница.
От приложената покана (лист 58-61) е видно, че кредитора е обявид
вземанията си по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението за това е
връчено на З.Д. на 01.10.2019 г.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016
г. и приложение е видно, че ищеца е придобил вземане на ********** към З.М. в размер от 599,02 лв.-главница, 68,82
лв.договорна лихва, 34,51 лв. лихва за забава и 336,85 лв.такси или общо
1039,20 лв. .
От приложеното уведомление (лист 21-22
от делото) е видно, че до ответника е изготвено уведомление от ищеца за
извършената цесия.
От изготвеното заключение от 14.02.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че от
20.11.2018 г. лимита по кредита е завишен на 600 лв. Извършени са плащания по
договора в периода 04.09.2017 г.- 07.01.2019 г. в общ размер от 1419 лв. С тях
е погасявано задължение за договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
задължение, разходи за събиране и законна лихва. От 07.03.2019 г. е обявена
предсрочна изискуемост. Към 07.01.2019 г. задължението е било в размер от
599,02 лв.-главница, 68,82 лв.-договорна лихва, 141,85 лв.-неустойка, 195
лв.-разходи,
От приложеното ч. г. д. 8236/2020 г. на ПРС е видно, че на 14.07.2020 г.
ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа,
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от
сключен договор за цесия между него и **********
на вземане на цедента към М.. Това налага тежест на цесионера да установи
наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на
прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД налага предишният
кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, същото ще породи действие
спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за
цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до
длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи
последици при връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на
заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно
тази липса да се преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за
цесията на длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете
това обстоятелство като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е връчена на наследниците
на ответника, поради което следва да се приеме, че същите са надлежно уведомени
за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на тях.
При съвкупната
преценка на доказателствата по делото, съдът
намира за недоказано
възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен
кредит между ********** и
наследодателя на ответниците,
тъй като, с оглед характера на договора за заем като
реален такъв, за да породи правно действие постигнатото между страните съгласие
е необходимо да бъде извършено предаване на определената парична сума.
Доколкото в договора се посочва, че усвояването се извършва чрез предоставена
международна кредитна карта, съобразно направеното оспорване на факта на
предаване на картата на кредитополучателя и указаната от съда доказателствена
тежест на ищеца в тази насока, не се ангажираха доказателства установяващи това
обстоятелство. Ето защо съдът намира за недоказано усвояването от З.М. на
притендираните от ищеца суми по кредита, което е пречка да се приеме, че за нея
е възникнало задължение за връщането им, както и заплащане на допълнителни суми
за лихва разходи.
По изложените съображения съдът намира, че иска е недоказан по основание и
следва да се отхвърли без да се обсъждат останалите възражения на ответниците
относно размера на задължението и погасяването му по давност, както и наличие
или липса на несъответствия на договора с изискванията на ЗПК, за които съдът
следи служебно.
С оглед изхода на делото
на ищеца разноски не се дължат, а на ответниците следва да се присъдят
притендираните такива в размер от по 300 лв. за адвокатско възнаграждение по
настоящето производство
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез процесуален
представител: юрк. И. К. Т., против И.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на З.Г.М., ЕГН **********,
иск за
признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца сумата от: 599,02 лева - главница,
произтичаща от договор за кредит **********№ ******от 04.08.2017 г., сключен с **********,
което вземане е цедирано с Приложение № 1 от 25.09.2019 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********; сумата от 68,82 лева – договорна лихва за периода 08.08.2017
г. - 07.03.2019 г.; сумата от 65,61 лева - обезщетение за забава за периода от
08.03.2019 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.07.2020 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. г. д. 8236/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********,
с адрес:
*** сумата от 300 (триста) лв. за разноски по настоящето
производство.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. да заплати на И.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 300 (триста) лв. за разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ