№ 768
гр. Русе, 25.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.ева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201303 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Свинекомплекс Голямо Враново“ АД против
Наказателно постановление № 25/25.07.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ-
Русе, с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер от 2000 лева.
В жалбата се навежда съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановления, като в тази насока се моли същот да се
отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Г. М., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от
правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно
постановление да се отмени и претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
адвокат В. М., която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована на основание чл. 62 от ЗАНН,
не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на дружеството-
жалбоподател е получил препис от наказателнолното постановление на 29.07.2022 г., а
жалбата е подадена на 08.08.2022 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД стопанисвало инсталация за
интензивно отглеждане на свине, находяща се в село Голямо Враново, Община Сливо
поле.
В изпълнение на Плана за контролна дейност на РИОСВ-Русе за 2022 г., Заповед
№ РД-806/31.06.2006 г. на Министъра на околната среда и водите и Заповед
№117/28.03.2022 г. за изменение на Заповед № 115/25.03.2022 г. на Директрора на
РИОСВ-Русе, служители на РИОСВ-Русе извършили за времето от 28.03.2022 г. –
31.03.2022 г. проверка на производствената площадка и на предоставената им
документация, в хода на която установили, че дружеството-жалбоподател не представя
актуални информационни листи за безопасност на всички съхранявани химични
вещества и смеси, съгласно изискванията на Приложение II към Регламент (ЕО)
1907/2008 (REACH).
Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол № ДЦ-9/31.03.2022
г., като с оглед констатираната липса на горепосочените документи на дружеството-
жалбоподател било указано да ги представи в срок до 29.04.2022 г.
На 09.05.2022 г. свидетелката Д. Ц. – младши експерт в РИОСВ-Русе, извършила
проверка в деловодството на РИОСВ-Русе, находящо се в в гр. Русе, ул. „Придунавски
булевард“ № 20, в хода на която било установено, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило даденото му задължително предписание в срок. Така констатираното било
обективирано в Констативен протокол № ДЦ-17/09.05.2022 г.
Отчитайки гореизложеното, свидетелката Д. Ц. приела, че с бездействието си
2
„Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД е осъществило нарушение на
разпоредбата на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС, поради което и съставила
АУАН № 0002010/20.05.2022 г., който бил подписан без възражения от представител
на дружеството-жалбоподател. Такива не били депозирани и в срока по чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични
с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.
166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС била наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Във времето между издаване на АУАН-а и съставяне на НП дружеството-
жалбоподател представило изисканите в предписанието документи.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН № 0002010/20.05.2022 г.,
Наказателно постановление № 25/25.07.2022 г., Констативен протокол № ДЦ-
9/31.03.2022 г., Констативен протокол № ДЦ-17/09.05.2022 г., информационни листи и
други документи, представени от процесуалния-представител на дружеството-
жалбоподател, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С.
С. и Д. Ц..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и
НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и
териториална компетентност.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
3
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е
описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорнсот, съответно да организира
пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“
АД е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от
ЗООС, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС представлява едновременно норма,
предписваща поведение, и санкционна норма въвеждаща санкция за неизпълнение на
дадено по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС задължително предписание. Видно от
посоченото за реализиране на административнонаказателната отговорност на адресата
на предписанието по чл. 155, ал. 2 от ЗООС е необходимо да се установи влязло в сила
предписание и същото да не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в
настоящото производство се доказават по категоричен и несъмнен начин от събраната
в хода на производството доказателна съвкупност.
По делото не е налице спор, че за дружеството-жалбоподател е било налице
задължение да представи актуални информационни листи за безопасност на всички
съхранявани химични вещества и смеси, съгласно изискванията на Приложение II към
Регламент (ЕО) 1907/2008 (REACH). Не е налице и спор, че след извършена проверка
от служителите на РИОСВ – Русе било установено, че горепосоченото задължение не е
изпълнено, като в тази връзка на дружеството-жалбоподател било издадено
предписание. От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен
начин се установи и че Констативен протокол № ДЦ-9/31.03.2022 г. е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с адресат дружеството-
жалбоподател, като обективираното в него предписание е следвало да бъде изпълнено
4
в срок до 29.04.2022 г. Даденото задължително предписание представлява
индивидуален административен акт, който, доколкото не е бил оспорен от адресата му,
е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който поражда целените с него правни
последици, включително и ангажиране на административнонаказателната отговорност
на последния. По делото не е налице спор, че същото не е било изпълнено, доколкото
дадените указания за представяне на информационни листи за безопасност на всички
съхранявани химични вещества и смеси са били представи едва след съставяне на
АУАН-а. В тази насока следва да се посочи, че последващото изпълнение няма
отношение към съставомерността на процесното нарушение, като единствено би
следвало да се отчете при индивидуализацията на наказанието.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че, неизпълнявайки задължително
предписание на контролен орган за спазване на законодателството за опазване на
околната среда, изразило се в непредставяне на информационни листи за безопасност
на всички съхранявани химични вещества и смеси в срок до 29.04.2022 г.,
дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение
на разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС предвижда при доказана съставомерност
на нарушение административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 2000 до
20 000 лева, като АНО определил същата в минимален размер - 2000 лева, което изцяло
се споделя от съдебния състав.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случай на нарушения от този вид. Фактът, че се касае за първо
нарушение е съобразен от наказващия орган, като на нарушителя е наложено
минималното предвидено в закона административно наказание.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото съдът счита, че направеното от дружеството-
5
жалбоподател искане за заплащане на адокатско възнаграждение следва да се остави
без уважение.
В хода на производството пред настоящата инстанция РИОСВ-Русе е било
представлявано от адв. В. Минчва, като в тази връзка е направено искане за
присъждане на разноски за процесуално представителство. Видно от приложения
договор по делото договор за правна помощ /л. 30/ АНО е заплатило сумата в размер
на 444 лева за процесуално представителство в брой.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, „Свинекомплекс Голямо Враново“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе сумата в размер от 440 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д, ал. 1, т. 1 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25/25.07.2022 г., издадено от
Директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от
ЗООС на „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД, с ЕИК: *********, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД, да заплати на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе сумата в размер 444
/четиристотин четиридесет и четири/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6