№ 258
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Славена Св. Костова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно
административно наказателно дело № 20225300601019 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
въззивна жалба на адв.Ж. П. – защитник на обвиняемия С. Ю. против Решение
№1002/19.05.2022 г. по АНД №7583/2021 г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХVІ н.с., с което последният е признат за ВИНОВЕН в извършване
на престъпление по чл.325, ал.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е
ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева. Постановено е
вещественото доказателство - СД, да остане по делото. Претендира се отмяна
на съдебния акт, признаване на подзащитния му за невинен и оправдаването
му по повдигнатото обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
пледира за потвърждаване на съдебния акт като правилен, обоснован и
законосъобразен.
В съдебно заседание обв.Ю. не се явява, редовно призован.
1
Упълномощеният му защитник адв. П. поддържа депозираната въззивна
жалба.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите
поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба
оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите
на чл.314 НПК, прие за установено следното:
Обвиняемият С. С. Ю. е роден на * г. в гр. Пловдив, живущ в гр.
Пловдив, ул. *, средно образование, неосъждан, *, български гражданин,
работещ, женен, ЕГН **********.
На 27.06.2021 г. около 11:30 ч. обв. С. Ю. управлявал лек автомобил -
марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. № *, в гр. Пловдив по бул. „Цар Борис III
Освободител“ от колелото на Панаира в посока бул. „Дунав“. В автомобила
на задната седалка се возели съпругата му свид. * и детето им * на 2 г. По
това време зад тях свид. * управлявала личния си автомобил марка „Сеат“,
модел „Ибиза“, бял цвят, с регистрационен номер *. На предна дясна седалка
до нея се возил свид. *. В един момент обв. Ю. спрял на червен сигнал на
светофарната уредба на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ и
ул. „Стефан и Обрейко Обрейкови“. Свид. * не успяла да реагира
своевременно и последвал лек удар между двата автомобила. Тъй като свид. *
била от скоро време шофьор, се обадила на баща си – свид. *, че е ударила
друг автомобил. Последният тръгнал незабавно към мястото на инцидента,
казвайки на дъщеря си да го изчака на място. В същото време обвиняемият
слязъл от колата и я огледал за наличието на щети в резултат на ПТП-то.
Попитал свидетелката какво е направила, а тя му заявила да попълнят
двустранни протоколи във връзка с инцидента и да изчакат баща й, който
идвал, тъй като тя му се обадила за инцидента. Обв. Ю. настоял да не чакат
баща й, тъй като бързал. През цялото време питал свид.* кой ще му плати
щетите, а тя му отвърнала, че нали именно затова са застраховките, на което
той отговорил, че няма време да ходи по застрахователи и следва свид. * да
му плати някакви пари веднага. Същата отново казала, че застрахователят
трябва да плати и тя няма да плаща веднага нищо. Отказът на свид. * ядосал
обв. Ю. и същият заявил на свид. * „Искаш ли сега да дам назад и да ти
изпочупя колата!“, след което обв. Ю. се качил в лекия си автомобил, запалил
2
двигателя и потеглил назад към автомобила на свид.*. Тя от своя страна
застанала между двете МПС-та, но когато видяла, че обвиняемият не спира,
се дръпнала настрани, за да не бъде ударена. От своя страна обв. Ю. спрял
много близо до автомобила на свид. *, след което излязъл ядосан от колата
си, извадил от него неустановен продълговат метален предмет и се насочил
към автомобила на свид. *, като нанесъл няколко удара с металния предмет по
предния ляв фар на автомобила й. В резултат на това по същия останала
драскотина и вдлъбване. След това нанесъл удар по предно ляво странично
огледало, при което останала драскотина в горната му част. Насочил се и към
задната част на колата й, като нанесъл няколко удара с металния предмет в
областта на задния ляв стоп на същата, вследствие на което се счупило
стъклото на стопа и се получили вдлъбнати и драскотини в областта на
задния капак. Поведението на обв. Ю. станало достояние и на преминаващ
водач на друг автомобил, който спрял и му направил забележка да
преустанови действията си. От своя страна обвиняемият изрекъл ругатни по
адрес на свид. *, качил се в лекия си автомобил и напуснал
местопроизшествието в неустановена посока. Няколко минути по-късно на
мястото на инцидента пристигнал свид. *. Бил подаден сигнал на тел.112, в
резултат на което на място пристигнал екип от полицейски служители, които
извършили проверка за употреба на алкохол на свид. *. След това последната
посетила сградата на ІІІ-то РУ към ОДМВР - Пловдив за продължаване на
работата по случая.
В хода на производството бил извършен оглед на лек автомобил марка
„Сеат“ модел „Ибиза“ с рег. № *, при който били направени фотоснимки.
Така описаната фактическа обстановка е приета за безспорно
установена въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд доказателствен материал:
-приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, както и предявеното на осн. чл.284 НПК чрез
звуково и визуално възпроизвеждане веществено доказателство -
компактдиск;
-показанията на свид.*, *, *., * и *, както и частично от обясненията на
обв.Ю..
Законосъобразно са кредитирани показанията на свидетелите *, * и *.,
3
от които по категоричен начин се установява поведението на обвиняемия на
инкриминираната дата след настъпилото ПТП между управлявания от
последния лек автомобил и този на свид.*, а именно слизайки от колата си,
извадил метален предмет и държейки го в ръката си със същия нанесъл удари
по преден ляв фар, предно ляво странично огледало и заден ляв стоп на
автомобила на свид.*. И тримата отбелязани свидетели са очевидци на
случилото се, разполагащи с непосредствени впечатления от
инкриминираното деяние, което първите двама детайлно възпроизвеждат, а
свид.Ю. с категоричност отбелязва нанесените с метален предмет от страна
на съпруга й обв.Ю. удари по автомобила на свид.*. Напълно обосновано
първостепенният съд е дал вяра на показанията им въпреки възможната им
заинтересованост / първата се явява пострадала, вторият – нейн приятел, а
третата – съпруга на обвиняемия/, доколкото са ясни, подробни и напълно
хармонират помежду си, а и с писмените доказателствени средства по делото,
като същевременно не се пораждат каквито и да било съмнения относно
достоверността им.
Производни доказателствени източници се явяват показанията на
другите двама свидетели * – баща на свид.*, дошъл на място след ПТП-то,
както и * – полицейски служител, изпратен на инцидента. Възпроизведеното
от тях касателно установеното при пристигането им на място, както и
споделеното им относно случилото се от * и *, забелязвайки нанесените по
автомобила на първата щети, обективирани и в огледния протокол,
съпроводен с фотоалбум, напълно законосъобразно е ценено, защото
показанията им намират опора както в горецитираните гласни
доказателствени източници, така и в инкорпорираните по делото писмени
такива.
Обясненията на обвиняемия коректно са били възприети, доколкото
сами по себе си същите принципно пресъздават изцяло установената от съда
фактология с изключение броя на ударите спрямо автомобила на * и
отправения му от последната въпрос: „Какво ще правиш бе, Мангал?“.
Касателно този въпрос липсват подкрепящи го доказателства. От друга
страна, очевидно нанасянето на ударите е било абсолютно целенасочено, след
като същите са установени не по една, а по цитираните няколко части от
автомобила на свид.*, а предметът, с помощта на който са нанесени,
обвиняемият не случайно се оказва е държал в ръката си към
4
инкриминирания момент, а го е извадил, слизайки от МПС-то си и със същия
се е насочил към автомобила на свид.*. Ирелевантно се явява обстоятелството
с каква точно сила обвиняемият е нанесъл ударите по автомобилните части.
Несъмнено нараняването им е налично, видно и от огледния протокол, като
очевидно същото не е било такова, че да доведе до по-тежко обвинение за
повреждане на чужда движима вещ, а единствено до актуалното такова. Ето
защо неоснователно се явява наведеното в тази насока възражение от
защитата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за установена
след цялостен и аргументиран анализ на доказателствената съвкупност,
законосъобразен и обоснован се явява изводът на контролирания съд, че
осъщественото от обв.Ю. деяние е съставомерно по чл.325, ал.1 НК, тъй като
по несъмнен начин се установява, че на 27.06.2021 г. в гр.Пловдив е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Безспорно обвиняемият е осъществил обективните признаци на състава
на престъплението, тъй като на инкриминираната дата след ПТП-то между
управляваното от него и от свид.* МПС-та и последвалото между водачите
разногласие относно начина на удостоверяване и разплащане на щетите,
същият, слизайки от колата си, с държания в ръка метален предмет нанесъл
удари в преден ляв фар, предно ляво странично огледало и заден ляв стоп на
автомобила на свид.*. Така извършените от негова страна действия по своята
същност представляват хулигански такива, доколкото са непристойни, след
като в разрез и очевидно противоречат на установения в обществото и
възприет морал и порядък. Не се констатира свид.* по какъвто и да е начин да
е провокирала поведението на обв.Ю.. Липсва и каквато и да е адекватна
причината за същото, като не може да бъде определена като такава
несъглесието на свид.* да заплати на място и веднага стойността на
нанесените от ПТП-то щети по колата на обв.Ю.. С реализираното
хулиганско поведение последният е изразил своята негативна оценка спрямо
личността и собствеността на свид.*, като е обективирал тази своя оценка
чрез гореописаното поведение именно с такава цел.
Безспорно реализираното от обв.Ю. престъпно посегателство
осъществява състава на хулиганството по смисъла на чл.325, ал.1 НК.
5
Мястото, времето и продължителността на извършването му – оживено
такова с интензивен трафик на автомобили и то в обедно време, както и
упоритостта на реализирането им безспорно сочи на висока степен на
обществена опасност на така реализираното. От друга страна, със същото
общественият ред е грубо нарушен, като същевременно е демонстрирано и
явно пренебрежение към обществото и нормите на поведение в него. В този
смисъл реализиран се оказва престъпният състав на хулиганството по чл.325,
ал.1 НК, а не на дребното хулиганство по чл.1, ал.2 УБДХ.
Настъпил е и съставомерният резултат от осъщественото от обвиняемия
престъпно посегателство. С това си поведение същият грубо е нарушил
установения порядък за поведение, като действията му са предизвикали и
силно възмущение у околните – намиращите се на това място * и *, а и както
е установено именно поведението на обв.Ю. е причината случайно минаващ
водач да спре и да му направи забележка, за да преустанови обвиняемият
действията си, свеждащи се до демонстративно и грубо незачитане на
обществения ред.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при
пряк умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Налице е и допълнителният признак от
субективна страна, а именно мотивът му да покаже явното си неуважение към
обществото. С хулиганските си действия е показал, че не се счита обвързан от
съществуващите норми на поведение, отнася се към тях с явно пренебрежение
и демонстрира незачитане на цялостно установения обществен ред.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция счете, че
напълно законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
обв. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.325, ал.1 НК, поради което го е признал за виновен в извършването на това
престъпление.
Обвиняемият е пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление
от общ характер и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на
чл.78А НК; престъплението, за което е признат за виновен, е извършено
умишлено и за същото НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за
срок до две години или „пробация”, както и обществено порицание, а от него
не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
6
Вземайки предвид това, правилно е било отчетено наличието на
предпоставките на чл.78А НК, поради което след като обвиняемият е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК, на осн. чл.78А,
ал.1 НК е свободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба”.
Отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на обвиняемия и добрите му характеристични данни предвид
липсата на криминални прояви, трудовата му ангажираност, семеен и
социален статус, от една страна, а от друга, липса на отегчаващи такива,
законосъобразно размерът на „глобата” е определен в установения
минимален такъв в закона от 1000 лева.
Правилно е постановено вещественото доказателство да остане по
делото, доколкото не подлежи на връщане или на унищожаване.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, които да са причина за отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и основания за
изменение или отмяна на същото, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1002/19.05.2022 г. по АНД №7583/2021 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІ н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7