РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Девня, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100630 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от В. АТ. В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Девня, обл. Варна, ул. „Витиня”№5 срещу ИВ.
В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, с която се иска да бъде прекратен
сключения между страните на 14.02.2017 г. граждански брак, поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса
за вината.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на
посочената дата в гр. Средец, обл. Бургас, като в самото му начало
отношенията помежду им протичали нормално. Сочи се, че не след дълго
ответникът изгубил интерес към брачната връзка, спрял да се грижи за
семейството си и започнал да се държи грубо ищцата и нейните деца, които
не приемал. Започнал все по - често да отсъства от дома им, като няколко
месеца след сключване на брака ответникът заминал за Федерална Република
Германия. Излага се, че не след дълго той спрял да се обажда на съпругата си,
изключил българсикя си телефон и от тогава тя няма връзка с него в
продължение на вече 4 години. Поради това ищцата счита, че брака й с
ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно да бъде
запазен, поради което моли да бъде прекратен с развод. Заявява, че съпрузите
нямат родени от брака деца, нито семейно жилище, а имуществените си
1
отношения са уредили помежду си, като тя няма претенции за издръжка и
желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име
Жекова.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначен на
основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител на ответника, в който
искът се оспорва като неоснователен и недоказан и се моли за неговото
отхвърляне.
В с.з. ищцата се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, като заявява, че поддържа иска си.
Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен
представител не се явява, не се представлява.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание
сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 10
от 14.02.2017 г., съставен в гр. Средец, обл. Бургас. При сключване на брака
ищцата е приела фамилно име В..
Други доказателства от значение по предмета на делото не са
представени. В с.з. ищцата оттегля искането си за разпит на свидетели с
твърдението, че не познава никого в гр. Девня, където живее от 2 години.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49
СК.
Искът е процесуално допустим, но разгледан по същество същия е
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ал.1 от СК всеки един от съпрузите
може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, като ищеца следва в исковата молба да посочи основанията, които
са причинили дълбокото и непоправимо разстройство и станали известни на
съпруга до приключване на производството пред първата инстанция. Негова е
2
доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване
твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните
отношения между съпрузите.
В настоящия казус ищцата развива съображения в тази насока, част
от които за неуважително и непочтително отношение към нея и децата й,
често отсъствие от дома. Твърдението на ищцата, че няколко месеца след
сключване на брака ответникът е заминал за Федерална Република Германия
и от тогава двамата не поддържат каквито и да било взаимоотношения не се
доказва по никакъв начин от ангажираните по делото доказателства. По
делото не са събрани никакви доказателства, включително и гласни, от които
да се установи, че страните не живеят съвместно и между тях не са налице
съпружески отношения. За допускането на развода не е достатъчно
отрицателното отношение на единия от съпрузите към продължаване на
брака, а изявленията на съпрузите следва да се преценяват на общо
основание с оглед всички обстоятелства по делото, като дълбокото и
непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от съда, в
следствие на събраните по делото доказателства. По настоящото дело такива
изобщо липсват. При липса на такива доказателства, иска следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. АТ. В., ЕГН: ********** против ИВ. В. В.,
ЕГН: **********у с правно основание чл. 49 ал.1 от СК като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3