РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. В. 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от В. Р. ГЕНОВ Въззивно гражданско дело №
20241300500177 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба на адвoкат П. П., процесуален
представител на П. П., против Решение № 165/21.03.2024 г. по гр.д №
889/2023 г по описа на РС- В. В нея се обжалва решението, в частта , с която
районен съд – Видин е предоставил упражняването на родителски права по
отношение М. П. Л. на нейната майка – С. С..
Посочва се, че в интерес на децата е да живеят заедно, а не разделени.
Анализира събраните пред районния съд доказателства, като посочва че
неговата дъщеря заедно с майка й – Въззиваемата страна – С. С. са се
преместили в друга квартира и и това се отразява негативно в развитието на
децата им. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и да му
се предоставят упражняването на родителските права и по отношение на
неговата дъщеря М. П. Л., да се определи местоживеене на М. Л. на адрес на
въззивника, да се определи подходящ режим на лични отношения с майката С.
С., както и последната да бъде осъдена да заплаща издръжка на М. Л. месечна
издръжка в размер на 200 лв.
1
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна С. С., чрез
упълномощен с пълномощно адвокат Б. В., с който се посочва, че въззивната
жалба е неоснователна и необноснована. В подадения писмен отговор се
навеждат твърдения, че въззивникът – П. П. е правил опити за въздействие и
върху социалния работник, като го е насочвал чрез въпроси. Посочва се, че в
интерес на децата е да живеят заедно.
В подадения писмен отговор е предявена насрещна въззивна жалба, с
която се моли да се предоставят упражняването на родителските права и по
отношение на нейния син Д. П. Л., да се определи местоживеене на Д. Л. при
нея, да се определи подходящ режим на лични отношения с бащата П. Л.,
както и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на техния син.
Насрещната въззивна жалба е изпратена на въззивника П. Л., който в
законов срок е депозирал своя отговор. В него се прави анализ на фактите.
В съдебно заседание въззивникът – П. П., чрез адвокат П. поддържа
депозираната жалба и моли да се отмени първоинстанционното решение.
Посочва, че оспорва подадената насрещна въззивна жалба. В писмена защита
се излагат доводи за фактическата страна на правния спор. Посочва, че с
другата страна има сериозни проблеми в комуникацията, като декларира
готовност за въстановяване на диалога в името на техните деца.
В съдебно заседание въззиваемата страна – С. С., чрез адвокат В.,
оспорва подадената въззивна жалба и поддържа своята. Моли да се постанови
решение, с което да се остави без уважение подадената въззивна жалба като
неоснователна и да се уважи нейната.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
2
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - Видин, в качеството си на въззивна инстанция, като
съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните
и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалват постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
Безспорни между страните (а и установени от събраните пред Районния
съд доказателства) са следните обстоятелства:
Страните са родители на малолетните деца Д. П. Л., роден на 06.11.2013
г. и на М. П. Л. родена на 04.01.2018 г.
През юни 2021 г. двамата родители фактически са се разделили, като
3
същите са поели съвместни грижи за децата си до м. ноември 2022г.
От събраните доказателства е видно, че страните са в силно влошени
отношения, което рефлектира върху психо-емоционалното състояние на
децата и е налице риск от въвличането им в родителския конфликт.
В момента на производството пред контролирания съд грижите по
отглеждането на детето Д. са поети от бащата, а грижите по отглеждането на
детето М. са поети от майката.
Условията, при които се отглежда всяко дете са много добри, задоволени
са потребностите им .
Установено е, че детето Д. е привързан към баща си и не желае да
контактува с майка си. Детето М. поддържа контакт и с двамата родители.
Окръжен съд-В. счита, че направените възражения във въззивните
жалби са неоснователни.
И двете страни твърдят, че притежават по-голям родителски капацитет и
възпитателски качества, както и че имат силна и здравословна връзка с децата.
Действително от социалния доклад и дадените показания на социалния
работник е установено, че двете страни отглеждат децата и в много добри
условия и задоволяват техните потребности.
Следва да се подчертае, най- вече на страните, че в подобни
производства Съдът се ръководи само и единствено от интереса на децата.
Предвид факта на родителската отчужденост на по-голямото дето Д.Л.
към неговата майка, Районен съд – В. правилно е предоставил упражняването
на родителски права на бащата П. П..
Предвид факта на малката възраст на второто дете момиченцето М. Л. –
6 г., Районен съд – В. правилно е предоставил упражняването на родителски
права на майката С. С..
В интерес на децата е брат и сестра да живеят, отрастват и играят
заедно, това е тяхно право, а задължение на техните родители е да им
осигурят такава възможност.
Предвид изострените отношения между двамата родители, липсата на
комуникация между същите и изброените по-горе факти за Районния съд не е
съществува друга възможност за предоставянето на родителски права, както и
за определяне на контакт на другия родител с детето, върху което не
4
упражнява родителски права.
Именно поради тези причини, първоинстанционният съд умело е
подсигурил възможността на братчето и сестричето да бъдат заедно всеки
уикенд, през празниците и през ваканциите, като Окръжен съд – В. изцяло се
солидаризира с изводите и констатациите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, при
разрешаване на спора съдът се ръководи от висшия интерес на детето.
Понятието "висш интерес на детето" се свързва от международния акт с
правото на живот на децата, с тяхната сигурност и безопасност, с тяхното
физиологично, умствено, духовно и емоционално благоденствие, със
запазването на връзката с родителите, освен в извънредни обстоятелства. То
кореспондира с понятието "най-добър интерес на детето", което националният
Закон за закрила на детето дефинира в допълнителните си разпоредби чрез
факторите, участващи в преценката му - желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето (пар. 1, т. 5 от ДРЗЗакДет).
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК и правилата на т. I I на
Тълкувателно постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на
Пленума на ВС, която не е загубила силата си, при вземане на решение
относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти
между детето и неупражняващия правата родител съдът се ръководи от
възпитателските качества на родителите, техния морален лик, грижите и
отношението на родителите към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола на децата, възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица при отглеждането на децата,
социалното обкръжение, жилищно-битови и материални условия за живот.
Районен съд – В., ръководейки се от закона, от международните
стандарти и най-вече от интересите на децата, правилно е определил
упражняването на родителските права, режима на свиждане и размер на
месечна издръжка на децата Д. П. Л., роден на 06.11.2013 г. и на М. П. Л.
5
родена на 04.01.2018 г.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в
Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа
на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие,
колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може
да е по-добро за децата от съзнателно сторения от родителите избор да
превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина децата в
спокойствие и добруване да черпят и от двамата си родители необходимите им
ресурси за хармонично развитие.
По разноските: в случая и едната страна претендира разноски, но съдът
оставя исканията и без уважение. Настоящото производство е такова на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски
права, при което правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора, не намира приложение.
При съдебното администриране на гражданските отношения се
образуват дела от граждански характер и съдът постановява съдебни решения
в двустранни спорни производства. Влязлото в сила съдебно решение води до
промяна в съществуващите граждански отношения. Няма съмнение обаче, че
производствата за спорна съдебна администрация не са част от гражданския
процес в смисъл на защита - санкция при нарушени граждански права и
следователно, не могат да се квалифицират като граждански. Постановените
по тях съдебни решения са законоустановен механизъм за защита за уязвимата
в спора страна - децата и решението ползва и двамата родители. Ето защо,
съдът намира, че за процесното производство, правилото на чл. 78 ГПК за
възлагане на разноските е неотносимо и същите следва да бъдат понесени от
всяка страна, така както са направени.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165/21.03.2024 г. по гр.д № 889/2023 г по
описа на РС- В.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му
6
на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7