№ 32
гр. Берковица, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200289 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Т..” ООД, с ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: град София, район Възраждане, ул. „............,
представлявано от С. Н. Н., срещу наказателно постановление № 12-2300115
от 08.09.2023 г. на Д.В.П. Директор на Дирекция „Инспекция по труда ”-
Монтана, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 1 КТ за нарушение на чл. 264 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят, в жалбата, чрез процесуалния си представител и в
писмено становище, моли НП да бъде отменено изцяло като порочен и
незаконосъобразен акт. В случай, че съда не уважи искането за отмяна, да
намали размера на определената имуществена санкция до минималния такъв,
установен от закона. Навежда неправилно приложение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила, вкл. грешна преценка на
фактите по административната преписка. Навежда неправилно определяне на
субекта на нарушението.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява
становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. Навежда, че нарушената разпоредба на чл. 264 от КТ е
императивна и е недопустимо чрез други уговорки да се дерогира
задължението на работодателя да заплати допълнително възнаграждение и то
в размер по – малък от визирания в разпоредбата на кодекса, както е сторил
1
въззивника след съставянето на АУАН.
В случая, при извършена проверка на място на 19.05.2023 г. по спазване
на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана в обект
„изграждане на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна
сграда в кв. "Изгрев", бл.9, 10 и 11“, находящи се в град Берковица, обект на
„Т.." ООД – София, от представена при предишната проверка книга за
ежедневен инструктаж се установило, че М.Т. Т.П. и М.Г. са работили в деня
на официален празник 3 март 2023 г. - „Ден на Освобождението на България
от османско иго - национален празник". Видно от представената ведомост
(фиш) на начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец март 2023
г., действително положеният труд в деня на официален празник на М.Т.Т. не е
начислен и изплатен с увеличение не по-малко от удвоеният размер на
трудовото му възнаграждение (както и на Т.Р.П. и М.Д.Г.).
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е неоснователна.
От фактическа страна:
При извършена проверка на място на 19.05.2023 г. по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана в строителен обект
на „Т.." ООД – София, от представена книга за ежедневен инструктаж се
установило, че трима работници на дружеството са работили в деня на
официален празник 3 март 2023 г., като видно от представената ведомост
(фиш) на начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец март 2023
г., действително положеният труд в деня на официален празник на тримата
работници не е начислен и изплатен с увеличение не по-малко от удвоеният
размер на трудовото им възнаграждение.
Проверката била извършена от Л. К. Р.- главен инспектор в Д ИТ -
Монтана, С. О. Ш.- главен инспектор в Д ИТ - Монтана и Р. Ц. И.- служител в
Д ИТ - Монтана.
В протокол от извършена проверка № ПР2319099 от 14.06.2023 г. е
отразено, че при проверка на 19.05.2023 г. и на 06.06.2023 г. по документи в
Дирекция ИТ със седалище Монтана са констатирани 10 броя нарушения на
трудовото законодателство, подробно изброени и обективно описани, за
които са дадени предписания на дружеството работодател и срокове за
изпълнение. Като 3, 4, 5 и 6 нарушение в горепосочения протокол е отразено:
3.) Видно от представеният при проверката по документи Правилник за
вътрешния трудов ред утвърден от работодателя, в предприятието е
установено подневно отчитане на работното време, 8 часов работен ден и 40
часова работна седмица. От представената при проверката „книга за
ежедневен инструктаж" се установява, че част от работещите в
предприятието общо 3 лица (М.Т. Т.П. и М.Г.) са работили в деня на
официален празник през 3 март „Ден на Освобождението на България от
2
османско иго - национален празник". На лице е полагане на извънреден труд,
за полагането на който няма предварително издадена заповед от работодателя.
В нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските (ДВ 21/2011); 4.) От представената при предишната проверка книга
за ежедневен инструктаж се установява, че М.Т. Т.П. и М.Г. са работили в
деня на официален празник 3 март 2023г. „Ден на Освобождението на
България от османско иго - национален празник". Видно от представената
ведомост (фиш) за начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец
март 2023г., действително положения труд в деня на официален празник от
М.Т.Т. не е начислен и изплатен с увеличение не по-малко от удвоения
размер на трудовото възнаграждение. Нарушен чл.264 от Кодекса на труда; 5.)
От представената при проверката книга за ежедневен инструктаж се
установява, че М.Т. Т.П. и М.Г. са работили в деня на официален празник 3
март 2023г. „Ден на Освобождението на България от османско иго -
национален празник". Видно от представената ведомост (фиш) за начислени и
изплатени трудови възнаграждения за месец март 2023г., действително
положения труд в деня на официален празник от Т.Р.П. не е начислен и
изплатен с увеличение не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение. Нарушен чл.264 от Кодекса на труда; 6.) От представената
при проверката книга за ежедневен инструктаж се установява, че М.Т. Т.П. и
М.Г. са работили в деня на официален празник 3 март 2023г. „Ден на
Освобождението на България от османско иго - национален празник". Видно
от представената ведомост (фиш) за начислени и изплатени трудови
възнаграждения за месец март 2023г., действително положения труд в деня на
официален празник от М.Д.Г. не е начислен и изплатен с увеличение не по-
малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.
За констатираното нарушение на чл. 264 от КТ на 04.07.2023 г. Л. К. Р.-
главен инспектор в Д ИТ - Монтана съставил АУАН № 12-2300115/
04.07.2023 год., с който отговорността на санкционираното дружество била
ангажирана за нарушение на чл. 264 от КТ. АУАН е съставен в отсъствието
на нарушителя ,тъй като същият не се е отзовал на изпратената покана. Към
момента на предявяване на АУАН административно наказаното дружество не
е направило възражение по така съставения АУАН. Не се е възползвало и от
правото си в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от качването на
акта на таблото на Дирекция ИТ- Монтана и интернет страницата на ИА ГИТ,
да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени
доказателства, от които да е видно, че нарушението е отстранено.
Въз основа на съставения акт за нарушение, административно-
наказващият орган /АНО/ издал процесното НП, с което ангажирал
административно- наказателна отговорност на „Т..” ООД, с ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: град София, район Възраждане, ул.“ ............,
представлявано от С. Н. Н., в качеството на работодател по смисъла на §1 ал.1
от ДР на КТ, за нарушение на чл. 264 от КТ, извършено на 19.05.2023 г., тъй
като дружеството в качеството си на работодател, видно от представена книга
за ежедневен инструктаж и от представената ведомост (фиш) на начислени и
изплатени трудови възнаграждения за месец март 2023 г., трима работници на
3
дружеството са работили в деня на официален празник 3 март 2023 г., като
действително положеният труд в деня на официален празник на тримата
работници не е начислен и изплатен с увеличение не по-малко от удвоеният
размер на трудовото им възнаграждение, за което на санкционираното
дружество АНО наложил имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/.
Процесното НП било връчено на „Т..” ООД на 06.10.2023 г., съгласно
обратна разписка на „Булпост“.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на правилния
субект на нарушението не е налице противоречие и със санкционната норма
на чл. 414, ал. 1 от КТ, тъй като понятието работодател е това, което е
зададено в § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2, а именно „Работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки,
който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
др.). Тоест, работодател тук не е само лицето по § 1, т. 1 от ДР на КТ, а това
според § 1 от приложимата Наредба № 2, каквото несъмнено се явява
санкционираното дружество в качеството си на изпълнител на СМР за
повишаване енергийната ефективност на жилищни и нежилищни сгради.
В конкретния случай, наказващият орган е установил правилно субекта
на административно-наказателната отговорност по административното
нарушение, тъй като НП е издадено не за нарушение на конкретна разпоредба
от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., чието изпълнение би могло със
заповед на работодателя да бъде вменено на прекия ръководител, а за
нарушение на чл. 264 от КТ, където субект на нарушението е работодателя.
За това и в случая, санкция е наложена на дружеството работодател. В тази
връзка съдът не приема за основателно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че неправилно е определен субекта на
административно наказателната отговорност.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид: НП, АУАН, Булпост, Призовка, Имейл,
Протокол за извършена проверка, Имейл, Писмо, Неизчерпателен списък на
лични предпазни средства, Призовка, Имейл, Писмо, Идентификационна
карта, НП, Покана, Писмо, Протокол- 3 броя, Книга за инструктаж, Разчетно
– платежна ведомост, Булпост, Еконт, както и представените в съдебно
заседание –отчетно платежна ведомост и 2 броя декларации.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л. К. Р., С. О.
Ш. и Р. И., които са категорични, че проверката е била извършена във връзка
с нарушаване на трудовото законодателство, като дружеството в качеството
си на работодател видно от представена книга за ежедневен инструктаж и от
представената ведомост (фиш) на начислени и изплатени трудови
4
възнаграждения за месец март 2023 г., трима работници на дружеството са
работили в деня на официален празник 3 март 2023 г., като действително
положеният труд в деня на официален празник на тримата работници не е
начислен и изплатен с увеличение не по-малко от удвоеният размер на
трудовото им възнаграждение, което се подкрепя и от съдържанието на
приетите като писмени доказателства посочените по- горе документи. Прие за
достоверни техните показания, че в момента на проверката на място е
представена само книгата за ежедневен инструктаж. Заповеди и графици за
работа не били представени. Настоящият съдебен състав споделя изразеното
от свидетеля Р. становище, което е житейски логично, че когато даден
работодател не е начислил допълнително трудово възнаграждение за работа
на официален празник, то той не би отразил в даден документ, че съответния
работник е положил труд на официален празник, за който труд работодателят
би дължал допълнително възнаграждение. Видно от направено копие на
Книгата за ежедневен инструктаж е установено, че на 03.03.2023 г.
цитираните в НП лица са полагали труд, за което са положили и съответните
подписи. Видно от представени разчетно- платежни ведомости е, че „Т..“
ООД в качеството си на работодател не е начислил действително положения
труд от същите лица за работата им на официален празник 03.03.2023 г. В
случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят, в качеството му
на работодател, е осъществил от обективна страна нарушението, за което е
ангажирана отговорността му. В тази връзка съдът не приема възражението на
процесуалния представител на дружеството, че записът в Книгата за
ежедневен инструктаж за конкретната дата е техническа грешка. Твърдението
на същия, че на 03.03.2023 г. не се е полагал труд от работници на „Т..“ ООД,
което се подкрепяло от липсата на издадена заповед за работа на обекта с
посочване на лицата, които се допускат на работа за извънреден труд, липсата
на график за работа, както и присъствен списък на работещите лица, съдът
приема като пореден пропуск от страна на дружеството, както и нарушение
разпоредбите на трудовото законодателство. Представените нотариално
заверени декларации от управителя на дружеството и техническия
ръководител, съдът приема като представени постфактум.
При проверката на документи на 19.05.2023 г. и 06.06.2023 г. АНО
установил, че дружеството в качеството на работодател не е спазило
изискването на чл. 264 от КТ. За констатираното нарушение на 04.07.23 г. в
Дирекция Инспекция по труда Монтана, в отсъствието на управителя на
дружеството съставили АУАН, който качили на таблото на дирекцията, както
и на интернет страницата на ИА ГИТ. Като проверяващи свидетелите на АНО
са възприели, че при извършената на място проверка на 19.05.2023 г. на
строителен обект „изграждане на СМР за повишаване на енергийната
ефективност на жилищна сграда в кв. "Изгрев", бл.9, 10 и 11“, находящи се в
град Берковица, обект на „Т.." ООД – София, от представена при предишната
проверка книга за ежедневен инструктаж се установило, че М.Т. Т.П. и М.Г.
са работили в деня на официален празник 3 март 2023 г. - „Ден на
Освобождението на България от османско иго - национален празник". Видно
от представената ведомост (фиш) на начислени и изплатени трудови
5
възнаграждения за месец март 2023 г., действително положеният труд в деня
на официален празник на М.Т.Т. не е начислен и изплатен с увеличение не по-
малко от удвоеният размер на трудовото му възнаграждение (както и на
Т.Р.П. и М.Д.Г.).
От горното се установява, че дружеството в качеството си на
работодател не е изпълнило задължението за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или
не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-
малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, което
впоследствие в хода на съдебното следствие свидетелите на АНО
възпроизвеждат. За да кредитира като истински техните показания съдът
отчете и тяхната съответност с визираните по-горе писмени доказателства по
делото.
Показанията на горепосочените свидетели кореспондират с приетите
по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Ето защо и съдът не прие за установено, че в издаденото НП
наказващият орган борави с неправилно установена фактология и с
неправилни вътрешно противоречиви и неверни мотиви .
От правна страна:
Настоящият състав прие, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които накърняват правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност юридическо лице и които да водят
до отмяна на наказателното постановление, тъй като:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.
416, ал.1 от КТ, а НП е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47 ал.1 от
ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл. 416 ал.5 от КТ.
Съгласно чл. 264 от КТ „За работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение.“
С оглед горепосочения доказателствен материал, не е спорно, че при
извършена проверка на място на 19.05.2023 г. по спазване на трудовото
законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана в строителен обект на „Т.."
ООД – София, от представена книга за ежедневен инструктаж се установило,
че трима работници на дружеството са работили в деня на официален празник
3 март 2023 г., като видно от представената ведомост (фиш) на начислени и
изплатени трудови възнаграждения за месец март 2023 г., действително
положеният труд в деня на официален празник на тримата работници не е
начислен и изплатен с увеличение не по-малко от удвоеният размер на
трудовото им възнаграждение. Видно от представените по делото: протокол
от извършена проверка № ПР2319099 от 14.06.2023 г., копие на Книга за
ежедневен инструктаж, разчетно платежни ведомости, дружеството в
качеството на работодател не е изпълнило задължението за работа през дните
на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд
6
или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-
малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, каквото е
изискването на чл. 264 от КТ. „Т..“ ООД не е изпълнил задължението си в
качеството си на работодател да заплати извънредно положен труд.
Предвид горното, съдът намира, че безспорно се установи, че „Т..”
ООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: град София, район
Възраждане, ул. ........... представлявано от С. Н. Н., като работодател не е
изпълнило задължението си по чл. 264 от КТ.
По вида и размера на наказанието:
Законосъобразно за нарушение на визираната разпоредба
отговорността на работодателя е ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 от
КТ, съгласно която: Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В случая е санкционирано юридическо лице, поради което
правилно е определен вида на наказанието. Размерът на наложената санкция е
към минималния такъв, предвиден от законодателя, поради което съдът
намира същата за правилна по размер.
Съдът счита, че така извършеното нарушение не е маловажно по
смисъла на чл. 415в от КТ, тъй като за да се приложи тази разпоредба следва
да са налице предвидените в нея две кумулативни предпоставки-
нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не
са настъпили вредни последици. В настоящия случай следва да се отчете
както характера на защитените с нарушената разпоредба обществени
отношения, свързани със засилена защита на трудовите права на работниците
и служителите, така и факта, че по делото няма данни нарушението да е
отстранено.
В случая се касае за формално нарушение, за осъществяването на
фактическия състав на което не се изисква настъпването на определен
противоправен резултат, поради което съдът приема, че не се касае за
маловажно нарушение.
РАЗНОСКИ- При този изход на спора и съобразно разпоредбите на
чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в
настоящото производство се изразява в явяване в съдебно заседание и
представяне и на писмено становище относно законосъобразността на
7
наказателното постановление и основателността на депозираната жалба,
намира, че в полза на ИТ- Монтана следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер, а именно 100 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Берковица
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2300115 от
08.09.2023 г. на Д.В.П. Директор на Дирекция „Инспекция по труда ”-
Монтана, с което на „Т..” ООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: град София, район Възраждане, ул. ........... представлявано от С.
Н. Н., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушаване на чл. 264 от КТ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Т..” ООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
град София, район Възраждане, ул. ........... представлявано от С. Н. Н. да
заплати на Д“ИТ“- Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Монтана по реда
на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8