№ 252
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. П.
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
в присъствието на прокурора Г. Н. М.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20243100201400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.17, ал.1 от ЗЕЕЗА за екстрадиция на г-н
В. Б., роден на ********** г. в гр.Ереван, гражданин на Руската Федерация и
на Канада по искане на съдебните власти на Руската Федерация.
В открито съдебно заседание прокурорът от ВОП поддържа искането и
моли за постановяване на решение, с което екстрадицията на Б. да бъде
допусната. Счита, че молбата от чуждата държава съдържа всички необходими
реквизити, налагащи произнасяне по същество, както и, че не са налице
основания за недопускане на екстрадиция.
Защитниците на лицето чието предаване се иска - адв. Ж., адв.В. и
адв.П. изразяват становище за липса на основания за предаване на лицето и
молят да не бъде уважавано искането за екстрадиция, на основание чл.7, ал.5
от ЗЕЕЗА.
Исканото лице заявява, че не желае доброволно да бъде екстрадиран
съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЕЕЗА. Моли да не бъде екстрадиран.
След преценка на материалите по делото и становищата на страните,
изразени в съдебно заседание, съдът съобрази следното:
1
Производството по делото е образувано по внесено в съда искане от
прокурор при ВОП на основание чл.14, ал.4 и ал.5 от ЗЕЕЗА по молба за
екстрадиция на Заместник Генералния прокурор на Руската Федерация по
водено наказателно производство срещу В. Б., за две престъпления по чл.160,
ал.4 /присвояване, извършено от лице, използващо служебното си положение,
от организирана група, в особено голям размер/ и престъпление по чл.174,
ал.4, от б.“а“ и б.“б“ /извършване на финансови транзакции със средства,
придобити от лице в резултат на извършване на престъпление, с цел
придаване на правна форма на притежаването, използването и
разпореждането с тези средства, от организирана група, в особено голям
размер/ от НК на Руската Федерация.
Молбата от формална страна е съобразена с изискванията на чл.14, ал.4,
т.5 от ЗЕЕЗА, ведно с всички придружаващи я документи, които са постъпили
във връзка с конкретното искане.
Към искането е приложено постановление за налагане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, на Б., издадено на 14.02.2024 г. от
съдия на Басманния районен съд, гр.Москва, за срок от два месеца.
С определение от 30.08.2024 г. по ЧНД № 1186/2024 г. на ВОС, по
отношение на Б. е била взета мярка за неотклонение "Домашен арест".
След постъпване на документи от компетентните власти от Руската
Федерация, ВОП е внесла искане за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо г-н Б..
С определение от 04.10.2024 г. по ЧНД № 1391/2024 г., влязло в сила на
10.10.2024 г., спрямо исканото лице Б. е била взета мярка за неотклонени
„задържане под стража“.
Предвид изложеното и на база събрания годен доказателствен материал,
съдът прие от правна страна следното:
С резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на
делегатите на министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на
Съвета на Европа, „припомняйки своята предишна резолюция от 16 март 2022
г. и приетото на 22 март 2022 г. от Европейския съд по правата на човека
решение относно последиците от прекратяването на членството на Руската
федерация в Съвета на Европа в светлината на чл.58 от Европейската
2
конвенция за правата на човека, реши, че Руската федерация продължава да
бъде страна по конвенциите и протоколите, сключени в рамките на Съвета на
Европа, с които е изразила съгласието си да бъде обвързана, и които са
отворени за присъединяване от трети държави“, между които попада и
Европейската конвенция за екстрадицията от 1957 г.
Тази конвенция е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане
на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р
България и Руската федерация са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е
влязла в сила съответно на 01.10.1994 г. за Р България и на 09.03.2000 г. - за
Руската федерация.
Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на
ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй
като съгласно чл.28, ал.1 от ЕКЕ „По отношение на териториите, за които се
прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор,
конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две
договарящи държави“, т.е. Глава Трета „Правна помощ по наказателни дела“
на Договора между Народна Република България и Съюза на Съветските
Социалистически Републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела е отменена в частта относно предаване на лица
за привличане към наказателна отговорност или за привеждане в изпълнение
на присъди.
Разглежданият акт, с който е сезиран българският съд представлява
молба за екстрадиция по смисъла на чл.9 от ЗЕЕЗА и чл.12, ал.1 от ЕКЕ,
подадена от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до
съответния надлежен орган в страната ни - Министерство на правосъдието.
Към преписката към молбата за екстрадиция са приложени всички
изискуеми съгласно чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА /чл.12, ал.2 от ЕКЕ/, документи в
превод на български език.
Искането за екстрадиция е направено с цел реализация на наказателно
преследване спрямо искането лице Б. за задочно предявено обвинение за две
престъпления по чл.160, ал.4 и престъпление по чл.174, ал.4, от б.“а“ и б.“б“
от НК на Руската Федерация, които съответстват на престъпления и по
българското законодателство - квалифицирани съответно по чл.203, ал.1 от
НК на Р България, наказуемо с "лишаване от свобода" от 10 до 20 години,
3
както и престъпление чл.253, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК на РБългария, за което е
предвидено наказание от пет до 15 години "лишаване от свобода".
Видно от информацията изпратена от руските власти давностните
срокове за наказателно преследване не са изтекли, и г-н Бутян не е лице с
имунитет.
Видно е, че спрямо исканото лице Б. е налице постановен изпълним акт
на национален съд на молещата държава, за определяне на мярка за
процесуална принуда, изискваща задържане под стража – постановление за
налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, на Б., издадено на
14.02.2024 г. от съдия на Басманния районен съд, гр.Москва, за срок от два
месеца.
Представени са заверени копия от актовете, с които е обявен за
федерално и международно издирване.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция
съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице.
Съобразявайки разпоредбата на чл.17, ал.5 от ЗЕЕЗА, съдът установи
следното:
Не са налице императивните основания за недопустимост на
екстрадицията по чл.6, ал.1, т.т.1-4 от ЗЕЕЗА - не се касае за български
гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се
ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България.
Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице,
което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към
момента на получаване на искането за екстрадиция.
Наред с това не са налице и основанията за отказ от екстрадиция по чл.8
от ЗЕЕЗА, доколкото деянията не са подсъдни на българския съд, за същите
престъпления в Р. България няма наказателни производства, които да са
прекратени, нито пък висящи наказателни производства за престъпленията, за
които се иска екстрадицията.
Престъпленията, за които е издирван г-н Б. и за които се иска
предаването му на молещата държава, не са политически или свързани с
такива престъпления или военни престъпления. Той не е търсен, за да бъде
съден от извънреден съд. В молбата за екстрадиция и приложените към нея
4
документи не може да се изведат данни екстрадицията да има за цел
преследване или наказване на лицето, основано на раса, религия, гражданство,
етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически
убеждения, вкл. и риск за утежняване на положението му, на някое от
посочените основания.
Престъпленията, за които се иска екстрадицията му, са против
собствеността и финансовата система по своя характер и не могат обективно
да се свържат с неговото гражданство или с някое от обстоятелствата,
визирани в чл.3, т.2 от ЕКЕ.
В производството по екстрадиция съдът следва да прецени дали, ако
лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на
отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧОС . В тази връзка съдебният
орган на замолената държава е длъжен да провери надеждността на
гаранциите от молещата държава относно спазването на стандартите,
установени в ЕКПЧ, така както те се тълкуват в практиката на Европейския
съд по правата на човека и основните свободи. По начало при съблюдаване
принципите на чл.3 от Конвенцията е необходимо в процедурата по предаване
на лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се
заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде
подложено на отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧОС. При всяка
преценка дали исканото лице би било изправено пред реална опасност от
малтретиране в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както
цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните
обстоятелства, свързани с лицето.
Действително, Генералната прокуратура на Руската федерация е
предоставила гаранции, че г-н Б. няма да бъде подлаган на измъчване,
жестоко, нечовешко, унижаващо достойнството третиране или наказание,
позовавайки се на членове 7 и 14 от Международния пакт за граждански и
политически права от 16.12.1966 г.
Съдът обаче не е освободен от задължението да провери дали
предоставените гаранции, при тяхното практическо приложение, са
достатъчни за да гарантират, че исканото лице ще бъде защитено срещу риска
от отношение, забранено от смисъла на чл.3 от Конвенцията, особено при
наличие на обективни данни за нарушения на правата на човека и
5
върховенството на правото в искащата държава, каквито са установени в
Руската федерация от международни неправителствени правозащитни
организации и институции.
За да определи наличието на сериозни и доказани мотиви да се повярва
в реален риск от отношение, несъвместимо с чл.3 от Конвенцията, съдът се
опира на предоставените му доказателства и ако е необходимо, си доставя
такива служебно (M. G. срещу България).
За да се произнесе, съдът съобрази, че:
С резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на
делегатите на министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на
Съвета на Европа е решил, че Руската федерация престава да бъде
високодоговаряща страна по Европейската конвенция за правата на човека на
16 септември 2022 г. Изключването на Русия от Съвета на Европа
автоматично означава прекратяване на действието на Европейската конвенция
за правата на човека на територията на Руската Федерация.
Отделно от това, Комитетът за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото и унизително отношение или наказания на Съвета на Европа
няма да може да осъществява периодичните си визити в местата за лишаване
от свобода в Руската Федерация.
С приетия на 07.06.2022 г. от Руската Държавна дума закон, според
който решенията на Европейския съд по правата на човека, издадени след 15
март 2022 г., не подлежат на изпълнение в Русия, както и решенията на ЕСПЧ
вече няма да бъдат основа за преразглеждане на решения, взети от руски
съдилища. По този начин се изключва възможността за външно наблюдение и
контрол върху спазването на правата на задържаните в местата за лишаване от
свобода, респективно невъзможност за независим международен контрол
върху дадените от руската държава гаранции.
През април 2022 г. с решение на Общото събрание на ООН Руската
федерация бе отстранена и от Съвета по правата на човека към ООН.
Видно от доклада на специалния докладчик на ООН за състоянието на
-тата
правата на човека в Русия, представен през септември 2024 г. на 23 среща
-мата
на 57 редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева
„Бруталното насилие над задържани от правоприлагащите органи остава
6
ненаказано. В затворите все по-често се използва изолация и друго умишлено
третиране, равносилно на изтезания“…
Русия не е ратифицирала Факултативния протокол към Конвенцията
против изтезанията на ООН и не е създала независим Национален
превантивен механизъм против изтезанията.
Видно от доклад на БХК "Състоянието на върховенството на правото в
РФ никога не е било цветущо. Но то се е влошило силно през последните 10
години и особено драстично след военната интервенция в Украйна през
февруари 2022 г…
В т. 2 от доклада на БХК по състоянието на правата на човека в Руската
Федерация с акцент върху правата на лицата в наказателното производство е
отбелязано, че ЕСПЧ е установил голям брой нарушения на чл.6 от ЕКПЧ по
дела срещу Русия, които разкриват сериозни структурни проблеми с
наказателното правосъдие. Нарушенията на наказателноправния аспект на
чл.6 са свързани с ограничения на изслушване на свидетели; проблеми с
достъпа до адвокатска защита; нарушаване на презумцията за невиновност,
провокации от страна на органите на реда за извършване на престъпления;
неколкократни осъждания за едни и същи деяния; неясни разпоредби на
законите и неяснота при тяхното прилагане. ЕСПЧ е установил и голям брой
нарушения на чл.5 от Конвенцията в наказателните производства, засягащи
противозаконни и произволни задържания по наказателни обвинения; липса
на бърз съдебен преглед на задържането; липса на достатъчно мотиви за
продължаване на задържането под стража; задържане в неоторизирани
помещения; провеждане на производства по мярка за неотклонение в
отсъствие на обвиняемия; прекомерна продължителност на предварителното
задържане; липса на законова възможност за търсена на обезщетение за
противозаконно задържане…
Изложеното по-горе сочи на сериозни основания за предположение, че
исканото лице Б. може да бъде подложено в Руската Федерация на насилие,
изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на
чл.3 от ЕКПЧ и не са гарантирани правата му съгласно изискванията на
международното право чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, като същевременно липсва какъвто
и да било ефективен механизъм за контрол по спазване на дадените от руската
7
страна гаранции, че това няма да се случи.
По изложените съображения съставът на ОС-Варна реши, че е налице
основанието по чл.7, ал.5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция, което налага
отхвърляне на искането за екстрадиция.
С оглед изхода на делото, а и предвид спазването на определената мярка
за неотклонение от исканото лице от 30.08.2024 г. до задържането му под
стража, съдът намира, че мярката за неотклонение, взета по отношение г-н Б.
следва да бъде изменена в най-леката, предвидена в НПК до влизане в сила на
решението.
Предвид изложеното Варненският окръжен съд на основание чл.17, ал.7
от ЗЕЕЗА
РЕШИ:
ОТКАЗВА екстрадиция на В. Б., роден на ********** г. в гр.Ереван,
гражданин на Руската Федерация и на Канада, поискана от съдебните власти
на Руската Федерация /Заместник Генералния прокурор на Руската
Федерация/ по водено наказателно производство срещу В. Б., за две
престъпления по чл.160, ал.4 /присвояване, извършено от лице, използващо
служебното си положение, от организирана група, в особено голям размер/ и
престъпление по чл.174, ал.4, от б.“а“ и б.“б“ /извършване на финансови
транзакции със средства, придобити от лице в резултат на извършване на
престъпление, с цел придаване на правна форма на притежаването,
използването и разпореждането с тези средства, от организирана група, в
особено голям размер/ от НК на Руската Федерация.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по отношение на В. Б. от
„Задържане под стража“ в "Подписка" до влизане на решението в сила.
След влизане в сила на решението незабавно да се изпрати препис на
Министърът на правосъдието на Р. България с оглед задълженията му по
чл.21, ал.1 от ЗЕЕЗА.
8
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9