№ 707
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502578 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба Р. Г. С. срещу решение
№ 243/11.07.2024г. на ОС-Перник, ГО, постановено по гр.д. № 429/23г., с
което срещу нея са уважени искове по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Жалбоподателят излага, че обжалваното от нея решение е неправилно
и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Поддържа, че ПТП на 14.11.2017г. не е настъпило в резултат на
употреба на алкохол от нейна страна. Към този момент, както и от
съставените по- късно документи не се установяват твърденията в исковата
молба, че тя е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
промила. Органите на МВР са съставили протоколи приблизително 2ч. и
20мин. След настъпване на инцидента. Поради това не може да се направи
извод, че Р. С. е управлява МПС с алкохол над допустимите стойности. Сочи,
че изследването от кръвната проба е отчела нулева концентрация на алкохол.
Затова счита, че не са налице предпоставките на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за
уважаване на предявения регресен иск.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решението и да
1
отхвърли изцяло предявените искове.
В депозиран в срок писмен отговор ЗК „Уника“ АД оспорва жалбата.
Позовава се на заключението на токсилогичната експертиза, приета пред
първоинстанционния съд.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът ЗК „Уника“ АД твърди, че на 14.11.2017г. в гр. София
на Околовръстен път по посока на бул. „Симеоновско шосе“ срещу „Олео
Макс“, ответникът Р. С. е управлявала лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. №
********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при него.
Застраховката е била със срок на валидност от 21.11.2016г. до 20.11.2017г.
Съставени са протоколи за ПТП. При извършена проверка за алкохол е
установено, че Р. С. е имала концентрация на такъв от 0,56 промила.
Съставен е АУАН. Водачът е нарушил чл.5 от ЗДвП. Сочи, че изследването на
кръвната проба е отчело 0 промила алкохол в кръвта, но следва да се съобрази,
кога е взета пробата. Във връзка с настъпилото ПТП са заведени 7 щети, по
които е определено обезщетение като ищецът е възстановил по регресни
покани платените от съответните застрахователи на увредените МПС сумата
от 43 449, 93лв. С това е възникнало регресното му право срещу ответника
на основание чл.500, ал.1 ,т.1 от КЗ. Затова моли съда да осъди Р. С. да му
заплати сумата от 30549, 84лв. като частичен иск от 43 449, 93лв., в едно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане, както и 9 309, 96лв. за периода 18.11.2029г. до
18.11.2022г. Претендира разноски.
В депозиран в срок писмен отговор ответникът Р. С. оспорва исковете.
Направил е възражение за местна подсъдност. Възразила е, че не са налице
предпоставките на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и ищецът няма регресно право срещу
нея, тъй като изследването на кръвната проба е отчела нулева концентрация
на алкохол в кръвта й. Позовава се на чл.6 от Наредба № 1/19.07.2017г. за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Оспорва към момента на наспъвнае
на ПТП е била с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Счита
2
исковете за неоснователни.
Не се спори, че на 14.11.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. В тази връзка са представени писмени доказателства от МВР- СДВР,
отдел „Пътна полиция“.
Не е спорно, че ответникът е била тествана с техническо средство за
алкохол, което е отчело концентрация на такъв от 0, 56 промила.
Безспорно е, а и приетите писмени доказателства установяват, че на Р.
С. е взета кръвна проба на 15.11.2017г. и при изследването й е отчетена
нулева концентрация на алкохол в кръвта.
Не се спори, а и от заключението на счетоводната експертиза се
установява, че застрахователят е платил исковата сума .
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
съответстващо на доказателствата по делото.
В хода на съдебното дирене е приета химико-токсикологична
експертиза, според която към момента на настъпване на ПТП в 18.58ч.
концентрацията на алкохол в кръвта е 0, 8 промила. Кръвната проба е взета
след недопустимо голям период от време, което дискредитира резултата от
химическото изследване. Това предполага пълно елиминиране на алкохола в
кръвта на изследвания водач.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно,
основаващо се на научните правила.
За установяване на плащанията ищецът е представил образуваните
щетите по уведомление на водачите на увредените МПС от процесното ПТП.
Безспорно е , че за лекия автомобил, управляван от Р. С., с което е
причинила ПТП на 14.11.2017г., е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към тази датата при ЗК „Уника“ АД.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
исковете за основателни и ги е уважил изцяло.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
3
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по правилността му на посочените в жалбата основания- чл.269, ал.1 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
В обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, платил
застрахователно обезщетение за имуществени или неимуществени вреди на
пострадал от ПТП, настъпило по вина на застрахования при него водач, има
право на получи платеното от последния при определени предпоставки. Те са
регламентирани изчерпателно в чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ. Осъществяването на
всяка една от тях по отношение на застрахования водач е юридически факт,
пораждащ правото на застрахователя да получи от виновния водач всичко,
което е платил на увредения от него. В тези случаи независимо, че
застрахованият е платил застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение той не се освобождава от гражданската си
отговорност./ Р № 130/03.05.2012г. по т.д. № 244/20г., І т.ож на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК/. Ищецът- застраховател твърди наличието на хипотезата на
ал.1, т.1, пр.1 на чл.500 от КЗ- виновният водач, застрахован при него по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е управлявал МПС под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закона норма.
Активно материално и процесуално легитимиран да предяви регресния
иск е застрахователят, който е изплатил на третото пострадало лице
обезщетение за причинените му вреди от застрахования при него водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането е другият
правопораждащ факт на регресното право, произтичащо от закона. По делото
не е спорно, че ЗК „Уника“ АД е платила обезщетение за имуществени вреди
на пострадалите лица и от това е възникнало правото да се субругира в
правата му срещу деликвента. В тежест на ищеца е да докаже факта на
плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия при ПТП, наличието
4
на валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ между него и виновния
водач към момента на транспортното произшествие, както и предпоставката
на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, на която се позовава. Доказването им обуславя
основателността на иска му.
Пасивно легитимиран- материално и процесуално, да отговаря по такава
претенция, е застрахования виновен водач по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към момента на настъпване на ПТП. Не
се спори, че вина за настъпване на ПТП на 14.11.2017г. има ответникът Р.С.
като водач на МПС. По отношение на нея са съставени АУАН и Наказателно
постановление. Установени са елементите на фактическият състав на чл.45 от
ЗЗД. Т.е. тя следва да отговаря по предявения иск. В нейна тежест на
основание чл.154 от ГПК е да докаже всички релевирани в процеса
възражения, освобождаващи я от отговорност. Не е спорно, че за водача С. е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпване на пътния инцидент.
Не е спорно по делото и че на 14.11.2017г. ПТП е настъпило в 18.58ч., а
тестването й с техническо средство е извършено в 21.04ч. видно от листа,
отчитащ резултата от изследването- л.128. Не е спорно и обстоятелството, че
й е издаден талон за кръвна проба № 0025578 на 15.11.2017г., който й е връчен
в 01.10ч. на 15.11.207г. От протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява, че Р. С. се е явила в указаното й лечебно
заведение МБАЛ „Света Анна“ – София, където в 1.30ч. й е взета кръв.
Химическото изследване отчело 0 промила алкохол в кръвта.
В тази връзка е правоизключващото възражение на ответника, за да се
освободи от отговорност по предявения иск. Твърдението й е, че не е
управлявала МПС под въздействието на алкохол. Относимите правни норми
се съдържат в ЗДвП и в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози в релевантната редакция, а именно към 14.11.2017г.
Нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП императивно въвежда забрана за
управление на ППС под въздействието на алкохол. Тя обаче не е абсолютна
като в чл.174, ал.1 от ЗДвП е установено, че водач, употребил алкохол се
наказва, когато концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0, 5 промила.
5
Респективно, ако концентрацията на алкохол е под тази граница той не
следва да бъде санкциониран като нарушител на ЗДвП. В случая не се спори,
че в 21.04ч. на 14.11.2017г. изследването на въззивника с техническо
средство е отчело 0, 56 промила алкохол в кръвта й. Цитираната по- горе
наредба регламентира реда, по който се извършва тестването на водачите на
ППС за употреба на алкохол или наркотични вещества от контролните органи.
Съгласно чл.3, ал.1 от нея, когато проверката се извършва на място,
установяването на употреба на алкохол става с техническо средство-
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта в
издишания въздух – чл.3, ал.2 от наредбата. Когато се установи
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила контролният орган
попълва талон за изследване в лечебно заведение. Той се съставя в три
екземпляра, като един от тях се връчва на изследваното лице- чл.6, ал.1 и
ал.6 от Наредбата. В този талон като задължителни реквизити на
съдържанието му са посочване на мястото, където да се извърши
установяването и срока за явяване. Той е нормативно установен в чл.6, ал.6,
т.2 от Наредбата. В случая релевантен е този до 45 мин., тъй като
нарушението е извършено на територията на населено място, в което се
намира мястото за вземане на кръв и урина. Не е спорно по делото, че ПТП е
настъпило в гр. София, т.е. населено място, поради което срокът за явяване на
лицето за изследване в съответното лечебно заведение е до 45мин. Те
започват да текат от часа, в който е взета пробата с техническото средство на
мястото на инцидента. Релевантният момент, към който трябва да бъде
установена стойността на алкохол в кръвта е настъпването на ПТП. Всеки
друг момент е ирелевантен. В случая процесното произшествие на
настъпило на 14.11.2017г. в 18.58ч. Това е посочено в протокола за ПТП и не
е спорно по делото. Тестването на Р. С. за наличието на алкохол в кръвта с
техническо средство е станало в 21.04ч. и то е отчело 0, 56 промила. От този
момент започва да тече срокът от 45 мин., в който да се вземе кръвна проба
от водача, за да се направи изследване в лечебно заведение. От
доказателствата по делото се установява, че контролният орган, чието е
задължението да извърши проба за алкохол с техническо средство и в
зависимост от неговите показания да издаде талон за кръвна проба, е
нарушил правилата, установени в цитираната наредба. Той е направил тест за
алкохол в кръвта на Р. С. несвоевременно и е издал талон за кръвна проба,
6
който е връчил на въззивника в 1,10ч. на 15.11.2017г. Тестването с техническо
средство и вземането на кръвната проба трябва да са в рамките на 45 минути,
определени от наредбата-чл.6, ал.6, т.2. По аргумент от чл.4, ал.3 във вр. с
ал.1 от същата, контролният орган е длъжен незабавно да установи
участниците в ПТП и да предприеме необходимото за тестването им за
алкохол и/или наркотични вещества. В нарушение на тези разпоредби
тестването на Р. С. е станало значително по- късно от настъпване на пътния
инцидент. Независимо, че кръвната проба е взета в 1,30 ч., т.е. двадесет
минути след издаването на талона, установеният резултат от изследването й
не е обективен. В заключението на токсилогичната експертиза е посочено, че
количеството изпит алкохол- бира със средно алкохолно съдържание 4,5 об.%
и тегло на жена от 53 кг., би довела до концентрация на алкохол в кръвта към
16ч. от 1,2 промила. След това алкохолът е във фаза на елиминиране. С оглед
на това вещото лице е направило извод, че към 18.58ч., когато е настъпило
ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта при С. е 0, 8 промила при средно –
минимален коефициент на елиминиране 0, 15 g/L за час. Поради това не
следва да се съобрази резултатът от кръвната проба, тъй като е взета в
противоречие на правилата на Наредба № 1/19.07.2017г. Жалбоподателят не е
оспорил резултата от теста за концентрация на алкохол в кръвта с
техническо средство, не го е направил и с подписването на АУАН. Не е
оспорена и годността на измерване на същото. Поради това следва да се
приеме, че към момента на настъпване на ПТП Р. С. е била с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Изпълнен е фактическият състав на
регресното право на застрахователя по гражданска отговорност, който с
плащането на обезщетението на пострадалите лица е получил правната
възможност да се субругира в правата им срещу виновния водач, застрахован
при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От
заключението на счетоводната експертиза се установява плащането на
застрахователите обезщетения от страна на ЗК „Уника“ в размер на 43 449,
93лв. Това обосновава основателност предявения иск по чл.500, ал.1, т.1, пр.1
от ЗК за сумата от 30000лв. като частичен от 43 449, 93 лв.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При забава в плащането на парично задължение във времето длъжникът
изпада в забава след покана. С регресна покана от 11.05.2018г. ищецът е
7
поканил ответника Р. С. да му заплати претендираната сума. Тя я е получила
на 18.05.2018г. като това обстоятелство не е оспорено. От този момент Р. С.
е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Искът е основателен като на основание чл.162 от ГПК съдът определя размера
му на 9 309, 96лв. за периода 18.11.2019г. до 18.11.2022г.
Поради изложеното решението на ОС-Перник следва да се потвърди.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243/11.07.2024г. на ОС-Перник, ГО,
постановено по гр.д. № 429/23г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8